46 БЪЛГАРИ УМИРАТ ОТ РАК ВСЕКИ ДЕН

Чл.-кор.проф. Дамян Дамянов, председател на Българското хирургическо дружество, началник на Клиниката по коремна хирургия при болница „Царица Йоанна-ИСУЛ „

4 февруари е обявен за Международен ден за борба с онкологичните заболявания. У нас смъртността от тези страшни болести непрекъснато се увеличава в последните години. Бли­зо 300 000 българи страдат рак, като новорегистрираните само през 2009 г. са 33 000. Как може да се промени тази черна статистика – предлагаме ви мнението на трима водещи онколози и хирурзи в България.

– Проф. Дамянов, как­во показва статистиката за смъртността от рак у нас?

– В България всяка го­дина изчезва един град с население между 15 и 20 000 души. През 2009 г. починалите са 17 000 души, което значи, че по 46,5 българи умират всеки ден от рак. У нас расте както заболевае­мостта от рак, така и смъртността от него през последните години. В Европа всяка година изчезва една държава с размера на Македония – с население около 1 млн. и 700 000 души. Проблемът не е пренебрежим и тряб­вада се правят профилак­тични прегледи. Трябва да се полагат годишно на възрастните пълна кръвна картина и биохи­мичен анализ, ехография или рентген. Но прегле­дите трябва да бъдат задължителни за хората, иначе няма да се провеж­дат, както и да се въведе глоба при неявяване за профилактика.

– Сега тези задълже­ния са вменени на джипи тата – те в състояние ли са да ги изпълнят?

– Смело мога да кажа, че общопракти куващите лекари, които разполагат с теоретичния багаж, за да правят ефективни про­филактични прегледи, са единици. НЯМАМЕ ДОСТАТЪЧНО ОБУЧЕНИ ДЖИПИТА.

Това, което се случва на тяхно ниво, е тъжно за цялото здравеопазване. Профилактични програ­ми на практика почти не се развиват в цялата страна. С проф. Черно- земски се засичаме вече десетилетия на съвеща­ния, свързани с профилак­тиката на рака. Аз вече 3 пъти пиша Национална програма за борба с рака на дебелото и правото черво. Нямам впечатле­ние, че тази програма е нещо повече от листове хартия, оставени в някоя папка, с която обаче сме се отчели някъде в между­народен мащаб, че имаме такава програма. Ефек­тивно действаща про­грама в България за борба с този вид рак няма.

Общо взето всичко това незадоволителната профилактика на ниво джипита, програми, които само се пишат, но не действат, и кризис-ната ситуация в здрав-ната система доведе до факта, че онкозаболява- нията през последните 20 години, вместо да на-маляват, ПРОГРЕСИВНО РАСТАТ . Ако през 1993 г. у нас са констатирани около 25 000 новозаболели от рак, през 2009 г. те са вече 33 000! Не е намерено на-учно логично обяснение на този тежък факт, освен запуснатите норми.

– В какъв стадий откривате рака на дебелото черво, който основно оперирате?

– Факт е, че ракът на дебелото черво, който е трети по честота и при мъжете, и при жените, се открива при под 10% от пациентите в ранен стадий. Този вид рак се открива с обикновено из-следване, което трябва да владее всеки лекар. В света 56% от рака се диагностицира в начална фаза. При нас над 60 на сто от тези болни се откриват в 3-4 стадий, когато влакът или е из-пуснат, или не може мно го да се направи. Ракът на дебелото черво има добри перспективи за лечение, особено в последните години, когато много се напредна в тази посо­ка. Подобен е акцентът с всички заболявания в стомашно-чревния тракт – рака на стомаха, на пан­креаса, на черния дроб.

– Има ли подмладя­ване на заболелите от рак?

Засега не може да се каже такова нещо. Но тенденцията, която се отчита, е, че сегашните ученици живеят много нездравословно – пушат, пият алкохол, и това със сигурност ще доведе до подмладяване и зачестя­ване на рака след време. Ние не знаем При коя из­пушена цигара генът ще мутира и клетката ще стане ракова. Това никой не може да го каже. Но е илюзия да се мисли, че можем да живеем нездра­вословно и това да не ни се отрази.

– Има ли връзка между ефективността на лечението, което се осигурява у нас на раковоболните и високата смъртност?

– Високата смърт­ност в България, поне от рака на стомашно-чревния тракт, е преди всичко последица на закъсняла диагноза – пациен­тите идват в напреднал стадий. Факири да сме – има граници на преживяемостта. Почти всички онко­логични заболявания имат алгоритми за ле­чение – правилата, при които трябва да стане качествената терапия. Лекарствата, които са необходими, като цитостатици, лъчетерапия, общо взето ги има. Про­цесът на снабдяването е организационен, там ние трудно можем да се изказваме. Катр хирург мога да кажа, че съответ­ните видове рак се леку­ват както трябва – има и познанията и възможно­стите за това.

–          Има ли в България изобщо ефективна бор­ба с рака?

– Да, има, но куца в много посоки. Преди всичко според мен не е достатъчна онкологич­ната мрежа, която има в страната. Във всеки областен град трябва да има добре оформен онкологичен център, а не определена бройка онкодиспансери. Няма до­бра комуникация с Нацио­налния раков регистър – аз не мога да проследя съдбата на мой пациент – нямам достъп до тази инфррмация. Другият голям проблем е квали­фикацията на лекари­те в здравната мрежа. Държавата трябва да за­лага много в тази посока, но не при тази система. Сегашният общопрактикуващ лекар, който е едноличен търговец, няма вътрешни стимули, нито финансови, да спре работата си за няколко дни, за да отиде да се обучава за нещо.

Материалът е от в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!