Съдържа рисперидон, магнезиев стеарат, колоиден силициев диоксид, микрокристална целулоза, лактоза монохидрат, кроскарамелоза натрий, хидроксипропилцелулоза, оцветители
Предназначение
РИСАР е антипсихотик; таблетките от 1, 2 или 3 мг се препоръчват при шизофрения, при мания – биполярно разстройство; при продължителни епизоди с агресивно поведение на пациенти с Алцхаймер; при интелектуално неразвити деца и при подрастващи с поведенческо разстройство.
Как се приема
Приемът на РИСАР става в дози и с продължителност, определени от лекар в зависимост от здравословния проблем.
При шизофрения медикаментът се използва само за лечение на възрастни и лица в старческа възраст. Началната доза е 2 мг дневно, приемани наведнъж; дневната доза може да нараства плавно под лекарски контрол и най-често се установява в диапазона 4-6 мг на ден. Количеството за деня може да се приема наведнъж или на два пъти, в зависимост от лекарската преценка. Пациенти в старческа възраст започват терапията си с по 0.5 мг два пъти дневно. При корекция с увеличаване пределната дневна дза е 2 мг.
При биполярна мания продуктът е неприложим за деца и подрастващи под 18 години. Възрастни се лекуват с 2 мг веднъж дневно; възможно е увеличение, но не повече от 6 мг веднъж на ден. Пациентите в напреднала възраст могат при същата диагноза да приемат от 0.5 до 2 мг РИСАР два пъти дневно.
Ако пациент с болест на Алцхаймер се лекува от дълготрайна агресия, първоначално може да приема два пъти дневно по 0.5 мг от продукта, а впоследствие при необходимост дозата да се коригира до 1 мг два пъти на ден. Продължителността на такава терапия е не повече от 6 седмици.
Медикаментът е подходящ за лечение на поведенчески разстройства при деца над 5 години; дневната доза се изчислява индивидуално в зависимост от телесното тегло. Приемът на лекарството е за не повече от 6 седмици.
Пациентите със заболявания на бъбреците и/или черния дроб са рискова група; безопасният прием на РИСАР при тях се преценява индивидуално, при редуцирани наполовина от обичайните дози.
Ако е пропуснат прием на поредната доза, трябва да се изчака времето за следващия и да се вземе обичайното количество. Предозирането може да причини сърдечни смущения, слабост, припадъци; необходима е спешна медицинска помощ.
Самоволното спиране на приема може да има сериозни негативни последици; прекратяването на терапията може да стане само под лекарски контрол, при постепенно редуциране на обичайните дневни дози.
Възможни нежелани ефекти
При лечение с РИСАР са възможни някои смущения, за които следва да се търси незабавна лекарска помощ. Става дума за подуване и болки в краката – възможно свързани с кръвни съсиреци във вените; приапизъм; скованост в мускулите на лицето и крайник – възможен инсулт; неволеви ритмични движения на лицето и езика; алергични реакции – обриви с различна интензивност, оток на лицето и гърлото, затруднено дишане, повишена температура.
Най-често оплакванията са от влошено качество на съня, мускулна скованост, конвулсии, затруднено тръгване от място, интензивно слюноотделяне, главоболие. Чести странични ефекти са инфекциите на дихателните пътища – бронхит, пневмония; инфекции на пикочните пътища; синузит, отит, грип.
Други възможни последици са промяна в апетита, депресивни състояния, постоянно неспокойствие и неспособност да се стои/седи на едно място. Още: зрителни смущения, отклонения в нормалната сърдечна дейност, болки в корема, гадене и повръщане, диария или запек, зъбобол, пресъхване на устата. Съобщавано е също за напикаване, отоци, болки в гърдите.
Сред по-рядко срещаните симптоми са отклоненията в показатели от кръвната картина; световъртеж, нарушена координация на движенията, мравучкане по кожата, говорни затруднения, болезнена чувствителност към светлина, сълзене на очите или сухо око и пр.
Отбелязвани са отклонения в нормалното функциониране на сърдечно-съдовата и отделителната система; проблеми при дефекация, нарушения на месечния цикъл, еректилна дисфункция, отоци, нарушения на походката, студени тръпки. Описани са случаи на мускулен разпад, възпаление на панкреаса, хипотермия, жълтеница, усложнения на хронични заболявания – диабет; чревна непроходимост.
Кога НЕ БИВА да се употребява
РИСАР не се прилага при алергия към съставка на медикамента.
Индивидуално се оценява безопасно прилагане при пациенти със сърдечни заболявания, болести на черния дроб и бъбреците, на панкреаса; при епилепсия; при високо ниво на пролактин в кръвта или при пролактин-зависим тумор.
Пациенти в напреднала възраст са в рискова група за инсулт; поради това терапията им трябва да се провежда под лекарски контрол.
Лечението на деца с поведенчески разстройства се провежда с този медикамент, ако други съответстващи терапии не са дали желания резултат. Медикаментът не се използва за деца под 5-годишна възраст.
Не се препоръчва при бременност и кърмене.
Взаимодействие с други медикаменти
Пациентът е длъжен да съобщи на лекуващия какви медикаменти е приемал и/или продължава да приема заедно с РИСАР. Наложително е да се прецени съвместимостта им и възможното безопасно паралелно прилжение. Отнася се до продукти от рода на бензодиазепини, антихистамини, опиати, антидепресанти, лекарства за забавяне на пулса, диуретици, антихипертензивни, леводопа. Някои медикаменти отслабват или усилват ефектите на РИСАР като рифампицин, фенобарбитал, карбамазепин, хинидин, бета-блокери, ранитидин и др.
______
Усреднена цена в аптеките – 5 лв за 20 таблетки от 2 мг
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!