Тендовагинит – причини, симптоми и какво е лечението

Какво е тендовагинит? Причини. Симптоми. Форми на тендовагинит – остър и хроничен, асептичен и инфекциозен. Тендовагинит на китката. Тендовагинит на глезена. Лечение на тендовагинит: НПС, антибиотици, диуретици, инжекции. Билки. Хранителни добавки. Хомеопатия. Физиотерапия. Операция при тендовагинит.

Тендовагинит – какво е?

Тендовагинит е възпаление, възникнало в или около сухожилна торбичка в човешкото тяло.

Самите сухожилия представляват фиброзни тъкани, чрез които мускулът се свързва с костта и чрез които се пренася силата, упражнявана от него върху самата кост. Устройството им е такова, че издържат на натоварване, разтягане, усукване. Това важи в голяма степен за сухожилията на ръцете и краката.

При движение се наблюдава допълнително механично триене на структурите на опорно-двигателния апарат, разположени в близост. С цел да се ограничи въпросното триене природата е поставила сухожилията в специални торбички или обвивки, които се срещат още като сухожилни влагалища. В подобни торбички са поставени например дългите сухожилия на пръстите на ръцете и краката. Когато се наблюдава възпаление на въпросните обвивки, състоянието се определя като тендовагинит. Ако засегната от патогенен процес е специфичната съединителна тъкан, която покрива самите ставни влагалища, става дума за паратендитит или перитендинит.

В повечето случаи до тендовагинит се достига в резултат от прекарани заболявания или други форми на увреждания, при които се наблюдава разкъсване на фиброзната тъкан. Прекомерното натоварване също може да се окаже предпоставка за разглеждания здравословен процес. Това е особено актуално например при спортуващи, които използват активно определено сухожилие през конкретен период от време, при някои административни дейности и прочие.

Тендовагинит – причини

Заради големия брой сухожилия в човешкото тяло и заради тяхната специфика, не може да се говори за една конкретна причина за развитието на тендовагинит. В повечето случаи в основата на проблема застава прекомерното натоварване на конкретна мускулна група. Пренатоварването може да се дължи както на многократно повтаряне на еднотипни, монотонни действия, така и на пренапрежение.

Ако пък става дума за възпалителен процес, възникнал в резултат на ежедневни еднообразни движения, свързани със спецификата на работния процес, то много често се използва съчетанието „професионален тендовагинит”.

Като причина за състоянието често се извеждат и многократните повторения на определени движения на лица, които нямат предварителна физическа подготовка.

Хронична травма, засягаща сухожилие, също е сред честите предпоставки за възпаление на сухожилната торбичка. Такава травма също може да има професионален характер, да се дължи, например, на продължителни вибрационни действия върху конкретна мускулна група и свързаните с нея стави. При повечето пациенти професионалният тендовагинит засяга сухожилните влагалища, намиращи се в зоната на ръката и по-точно – на китката.

Ако става дума за възпалителен процес при спортисти, дължащ се на пренатоварване, преобладаващо засегнати са обвивките на сухожилията на краката и по-конкретно – на ходилата.

Сред останалите възможни причини за развитието на състоянието са неправилно фиксирани при зарастване ръбове на счупени кости, още наличието на т.нар. екзостози или шипове, които оказват допълнително травмиращо въздействие върху сухожилието и по-конкретно – върху неговата обвивка.

Тендовагинит – симптоми

Без оглед на конкретната причина, провокирала възпалителния процес, като основен симптом при тендовагинит се извежда болката. Болезненост се усеща най-често в или около ставите на рамото, китката, лакътя, ходилата. Това са и участъците от опорния двигателния апарат, които приоритетно страдат от разглежданото състояние.

Именно заради това обстоятелство, популярност са добили и конкретни наименования. Пример за специфична форма на възпаление, засягаща лакътното сухожилие, е позната под наименованието тенис-лакът. Ако възпалителният процес е в ходилата и по-точно засяга петите, често се говори за тендовагинит на ахилесовото сухожилие. Въпросното е изключително болезнено, като може да доведе до ограничена подвижност в целия крайник.

Сред останалите симптоми, които се определят като характерни при тендовагинит, могат да се изведат:

• изтръпване;
• мравучкане в поразения крайник, провокирано от обширно възпаление в сухожилната торбичка;
• оток в сухожилното влагалище;
• компресия на кръвоносните съдове и на нервните окончания в поразения крайник.

При голяма част от пациентите с тендовагинит се наблюдава още един характерен симптом – вдървяване. Става дума за състояние, при което налице е непрестанен мускулен спазъм. Въпросният спазъм може да е толкова силен и продължителен, че да провокира невъзможност за движение в ставата. В повечето случаи той се комбинира с остра, пронизваща болка, която допълнително намалява двигателната активност.

По-голямата част от оплакванията при тендовагинит, като в най-голяма степен това важи за болката, отшумяват след преминаване на активния възпалителен процес в сухожилието или в сухожилното влагалище. Следва възстановителен период, през който постепенно отпадат и останалите симптоми на състоянието.

Тендовагинит – форми

В зависимост от начина, по който протича възпалителният процес, тендовагинините се делят на остри и хронични.

Остър тендовагинит

Острият тендовагинит протича под формата на възпалителен процес, в рамките на който в сухожилието и в неговата обвивка се натрупва течност. В зависимост от вида на течността, се разглеждат следните основни форми:

• серозен тендовагинит;
• серофибринозен тендовагинит;
• фибринозен тендовагинит.

Като по-лека форма на възпаление и съответно с по-бързо и пълно възстановяване се разглеждат случаите, в които става дума за серозна форма на тендовагинит. Оздравяването на структурите при правилно проведена терапия е цялостно, като в изключително редки случаи се наблюдават последици.

При фибринозните форми обаче се говори за по-сериозен възпалителен процес, в резултат на който може да се стигне до срастване между поразените сухожилие и неговата обвивка.

В много редки случаи се наблюдава и още една форма на тендовагинит – гноен тендовагинит. Като основна предпоставка за развитието й се сочи нараняване, засегнало тъканите в дълбочина, при което е настъпило бактериално замърсяване. При наличието на гнойно възпаление задължително се пристъпва към курс на лечение с антибиотици, а при необходимост – предприема се и хирургическа интервенция.

Хроничен тендовагинит

Другата основна форма на тендовагинит – хроничен тендовагинит – се развива като резултат от недоизлекуван остър възпалителен процес. Друга възможна предпоставка е хроничното претоварване на сухожилието.

За хроничните форми на тендовагинит е характерно, че много по-бавно и трудно се поддават на различни лечебни мероприятие.

Асептичен и инфекциозен тендовагинит

Още едно разграничение, което може да се направи, е във връзка с начина на възникване и протичане на възпалителния процес. Става дума за асептична и инфекциозна форма на болестта, за особеностите на които мимоходом вече стана дума.

При асептичен тендовагинит като основна причина за възникване се извежда микротравма, дължаща се на монотонно движение, свързано с работното ежедневие, или прекомерно активност при спорт. Примери за травми и свързаните с тях професии са тендовагинит на предмишницата при хамали, тендовагинит на китката при работещи на компютър, тендовагинит на стъпалото при щангисти, скиори и други.

Източник на възпалението при инфекциозен тендовагинит е гнойно огнище, разположено в близост до сухожилието. Неспецифично проявление на състоянието се наблюдава при някои заболявания (например при остеомилет). При други – гонорея, сифилис и прочие – се разглежда специфика при възникването и развитието.

Тендовагинит на китката

Сред най-често срещаните проявления на тендовагинит е този на китката. При него възпаление се наблюдава във вътрешната обвивка на сухожилното влагалище на флексорите и разгъвачите на китката. Възниква в резултат на травма или на прекомерно натоварване на мускулите в зоната. Сред останалите възможни причини са дегенеративни изменения, някои инфекциозни процес и ревматични заболявания.

Самото заболяване може да протече в остра или хронична форма, да има асептичен или инфекциозен характер. Характерните симптоми включват болка, оток и затруднено движение. Ако става дума за стенозиращ тендовагинит, може да се развие синдромът на т.нар. „щракащ пръст”, при който е налице усещане за препятствие при сгъване и разгъване, придружено от типично щракване. Процесът също така може да се разпространи и в съседни тъкани – тъкани на сухожилията и сухожилни канали.

В зависимост от конкретната причина за възникване се разглеждат следните проявления на тендовагинит на китката:

• професионален асептичен тендовагинит на китката – смята се за най-често срещана форма на заболяването. Развива се при претоварване. Възниква като остра форма, която хронифицира;
• реактивен асептичен тендовагинит на китката – възниква като реакция на тялото към неблагоприятни особености на околната среда. В началото има типичните проявления на остра форма на болестта, която лесно преминава обаче в хронична. Някои ревматични заболявания или локално нарушение на кръвоснабдяването стоят в основата на състоянието;
• неспецифичен инфекциозен тендовагинит на китката – резултат от контактно, лимфогенно или хематогенно пренасяне на инфекция. Протича в остра форма. Често причина са рани, ожулвания или гнойни лезии, възникнали в близост до засегнатото сухожилие;
• специфичен инфекциозен тендовагинит на китката – причина за състоянието най-често е специфична инфекция. Среща се сравнително рядко, като клинична проява зависи от причинителя.

Конкретната диагноза се поставя въз основа на проявената симптоматика. При необходимост се прилага рентгенография на китката и ставата, още томография на костите или ядрено-магнитен резонанс.

Тендовагинит на глезена

Ако възпалението на сухожилната торбичка се появи в крака, то най-често поразен е глезенът и по-точно ахилесовото сухожилие или сухожилията, разположени зад външния глезен. В по-редки случаи ангажирани са сухожилията отпред или от вътрешната страна на глезена. Докато диагностицирането на състоянието е сравнително лесно, то лечението често е комплексно и продължително. При необходимост се правят рентгенови снимки, целта на които е да изключат фрактура или друг костен проблем. Провежда се и ядрено-магнитно резонансно изследване, което проследява за наличието на изменения в структурата на сухожилието.

Претоварване или навяхване са сред най-честите причини за развитието на възпалителни процеси. Както при останалите форми на състоянието, така и при тендовагинит на глезена се наблюдават болка и оток, които са сравнително по-изразени след периоди на натоварване и отшумяват при покой.

Наред с тендовагинит на китката и глезена, състоянието засяга изключително често сухожилията на рамото, на лакътя, на пръстите, на коляното и всички онези връзки между кости и мускули, които са изложени на прекомерно натоварване.

Няколко думи преди лечението!

Факт е, че тендовагинитът трябва да се лекува! Но това, което най-често се търси в началото, е облекчаване на болката. Преди да предприемете каквото и да било, ако разполагате с уреда Стоп пейн, можете да го приложите и в този случай! Ако пък не разполагате с това иновативно постижение на съвременната технология, което бързо облекчава болка от различен характер, благодарение на свойствата на магнитотерапията, можете да се запознаете с ползите от него ТУК!

Лечение на тендовагинит

Задължителен покой! Това е първото и основно правило за успешно преодоляване на неразположенията, предизвикани от възпалението на сухожилната торбичка. При необходимост засегнатият крайник се обездвижва с помощта на еластична лента, пластмасова или гипсова шина в онази част, в която се развиват възпалителните процеси.

Като допълващи мерки в хода на лечението на тендовагинит се препоръчва и периодично повдигане на крайника с поразената става над нивото на сърдечната линия и главата. Това се прави с цел създаване на условия за обратно налягане и изтегляне на отоците от засегнатите стави.

От изключително значение за цялостното възстановяване е ограничаване в максимална степен на натоварването върху поразеното сухожилие. Това важи с пълна сила не само за периода на интензивно лечение, но и за в бъдеще. Възпалителните процеси, предизвикани от тендовагинит, има свойството да се появяват повторно при нови неблагоприятни условия.

И все пак при преобладаващата част от пациентите оплакванията преминават след приема на обезболяващи и локално третиране на възпалението. Оперативна намеса се налага в редки случаи, в които приложените мерки в комбинация със задължителен покой не са довели до възстановяване на травмираните тъкани.

Нестероидни противовъзпалителни средства

В голямата си част медикаментите, които се предписват при тендовагинит, принадлежат към групата на нестероидните противовъзпалителни средства. Най-често става дума за съдържащи аспирин и ибупрофен. Приемът им води до бързо овладяване на ставния оток и до ограничаване на болката. По този начин пациентът е в състояние да възстанови ежедневните си активности, тъй като в голяма степен двигателните му възможности са възстановени.

Наред със симптомите, нестероидните противовъзпалителни средства имат благодатен ефект и по отношение на възпалението. Спомагат за ограничаване на възпалителните процеси и за тяхното неутрализиране.

Кортикостероиди

При някои пациенти лечението на тендовагинит се осъществява чрез паралелелен прием или употреба на кортикостероиди. Този род медикаменти се назначават заради изразената им ефективност по отношение на болковия синдром. Трябва да се има предвид, че по своята същност те не са болкоуспокояващи медикаменти. Въпросните имат и потвърден неутрализиращ ефект – намаляват отока и зачервяването, подобряват подвижността на засегнатите стави и мускули. Но те са избор, към който се подхожда, едва когато не са довели до търсеното облекчение почивката, обездвижването, болкоуспокояващите.

В зависимост от състоянието на конкретния пациент, кортикостероидите могат да се прилагат перорално, локално или под формата на инжекционен разтвор.

Дипрофос

Сред кортикостероидите, които се прилагат за лечение на тендовагинит, е Дипрофос – инжекционен разтвор. Препаратът принадлежи към групата на т.нар. глюкокортикостероиди и се прилага с цел ограничаване на възпалителни процеси. Действието му е насочено към ограничаване на оплаквания като подуване, зачервяване и оток, характерни както за тендовагинит, така и за редица други заболявания, в това число болести на мускулно-скелетната система, костите или дълбоките тъкани.

Диуретици

При тежки форми на оток в терапията за лечение на тендовагинит място намират и препарати с диуретичен ефект. В зависимост от начина им на действие, се разглеждат осмотични диуретици (Манитол), карбоанхидразни инхибитори (Ацетазоламид), бримкови диуретици, салуретици, калий-съхраняващи диуретици, метилксантини, още дроги с растителен произход.

Антибиотици

Приемът на антибиотици при лечение на тендовагинит не е задължително условие. Подобен род медикаменти влизат в действие в случаи, когато става дума за инфекциозна форма на заболяването, като най-често изборът пада върху медикамент с широкоспектърно поле на действие.

В случай на наличие на гноен ексудат най-често се извършва анализ на секрета с последващо дрениране.

При пациенти със специфични причинители на възпаление се осъществява едновременно лечение и на основната патология. При туберколозен източник на възпаление се предписват противотуберколозни лекарства, при гонорея и сродни заболявания – медикаменти, спадащи към пеницилините, флуорохинолините, тетрациклините, още цефалоспориини, аминогликозиди, макролиди и прочие.

Паралелно с антибиотичната терапия се назначава и прием на препарати, които имат общоукрепващо и имуноповишаващо действие.

Народни рецепти при тендовагинит

Наред с традиционната медицина, за лечението на тендовагинит пациентите са склонни да подходят и към т.нар. народни рецепти. Именно поради това разнообразието от „бабини рецепти” при разглежданото състояние е обширно. Ще се спрем на някои от най-често препоръчваните народни съвети при коварното възпаление на ставните влагалища.

Компреси

Както при редица други състояния, провокиращи остра болка и скованост, на популярност се радват приготвени с подръчни средства домашни компреси. Една от най-популярните рецепти за приготвянето на компрес при тендовагинит ни припомня с писмото си Станка Младенова:

„Вземам най-обикновен черен хляб и го препичам. В отделна чашка смесвам 1:1 вода и хубав винен оцет и в получената смес напоявам хляба. Като се получи прилична каша, мястото, което ще налагам, хубаво мажа с вазелiн или друга мазнина, за да не изгори кожата. Нанасям плътен слой от компреса, покривам с найлон и топла кърпа и оставям да действа. Болката и отокът скоро намаляват, а ако редовно изпълнявам рецептата, възпалението преминава без допълнително лечение!”, пише ни Станка.

Друга популярна рецепта за компрес при тендовагинит четем на страниците на популярното онлайн кътче Бг мама:

Компрес при тендовагинит може да се приготви и на основата на несолена свинска мас. Нужното количество от нея е 1 супена лъжица, към която се добавя пак толкова нафаталин. От съставките се приготвя компрес, който се нанася върху марля. След като марлята се залепи на болното място, покрива се с хартия и с найлон и се бинтова.

Приготвен по посочената рецепта, компресът се нанася 6 поредни вечери. Така се прекарва нощта. След почивка от 2 денонощия се повтаря същата схема.

Билки

Освен при локална терапия, народните рецепти намират място в лечението на тендовагинит и при приготвянето на лековити смеси за орален прием. Сред най-популярните рецепти е следната:

Вземат се по 20 г корени от божур, плодове от мехуника и от див кестен. По 30 г са необходими корени от репей, листа от орех и черен оман. Билковите съставки се смесват внимателно.

Доза се приготвя от 2 с.л. от билковата смес, залята с ½ литър вряла вода. Под капак запарката се оставя за 30 минути, след което се прецежда. Разделя се на 3 равни части, всяка от които се изпива преди хранене.

Хранителни добавки

Вариант за облекчаване на състоянието е и приемът на подходящи нелекарствени продукти, които ще облекчат оплакванията и ще спомогнат за преодоляване на възпалението. Разнообразието от подобни продукти е изключително голямо – както по отношение на състав, така и във връзка с приложението и основните търсени ефекти.

Ще се спрем само на няколко примера за продукти с доказан ефект при оплаквания в опорно-двигателния апарат:

Неофлексин

Основното приложение на Неофлексин е като част от диетотерапия при разнородни заболявания и оплаквания. В това число – дегенеративни ставни процеси, хронични и остри форми на възпаление на ставите и сухожилията, ревматизъм, болка, скованост, травми в ставите, костите и сухожилията.

Препаратът стъпва на доказаните качества на екстракта от новозенландска зеленоуста мида в комбинация с екстракти от кафяви морски водорасли, бяла върба, птичи колаген от тип II и други.

Глюкозамин Хондроитин

В помощ на ставите, хрущялите и тъканите идва и Глюкозамин Хондроитин. Ефектът от добавката е насочен към повишеното количество хранителни вещества, които достигат до ставите, хрущялите и тъканите. Конкретно по отношение на разглеждания от нас тендовагинит продуктът има безспорен ефект – предпазва съединителната тъкан от износване, а вече стана дума, че сухожилията са изградени именно от такава.

Ре-флекс

Хранителната добавка Ре-флекс, на свой ред, е още един вариант за справяне с възпалението на сухожилната обвивка, каквото на практика е тендовагинитът. Стъпвайки на т.нар. ревулсивен ефект, препаратът допринася за самовъзстановяването на поразените зони от опорно-двигателния апарат. Приемът му подобрява кръвообращението в засегнатия участък, като по този начин по-големи количества кислород и хранителни вещества достигат до тъканите, нуждаещи се от регенерация. Стартира процес на успешно преодоляване на възпалението и премахване на характерните оплаквания като болка, скованост, затруднено движение.

Физиотерапия

Смята се, че наред с интензивната почивка и обездвижването на засегнатата става, физиотерапията е сред най-ефикасните методи за преодоляване на неразположенията при тендовагинит. Важно е обаче към нея да се подходи с помощта на опитен специалист, който да даде конкретни насоки.

Хранене

Както голяма част от здравословните неразположения, пред които е изправен съвременният човек, така и при тендовагинит могат да се дадат насоки за промяна в хранителните навици. Често разглежданият здравословен проблем се свързва с дефицит на витамин В6 в организма.

Въпросният витамин може да се набави в необходими дози и чрез храната. Като източници на В6 на преден план се извеждат говеждото месо, пилешкото месо, черният дроб, яйцата, овесените ядки, още кафяв ориз, пълнозърнеста пшеница, бирена мая и авокадо. От плодовете добре е да се заложи на бананите, а от ядките – на орехите.

Хомеопатия

Мнозина, които са склонни да търсят алтернативен лек при тендовагинит, избират да се доверят и на методите на хомеопатията. За да има ефект обаче лечението, то трябва да се ръководи от опитен хомеопат с познания за конкретния здравословен проблем и неговите проявления.

В последните години с нарасналия интерес към приложението нна Шуслеровите соли на популярност се радва следната рецепта за лечение на тендовагинит:

Приготвя се комбинация от:

• Шуслерова сол № 1 – Calcium Flouratum D12;
• Шуслерова сол № 2 – Calcium Phosphoricum D6;
• Шуслерова сол № 8 – Natrium chloratum D6;
• Шуслерова сол № 11 – Silicea D12.

На ден се приемат по 2 или 3 таблетки от всяка от изброените соли, като препоръчително е приемът да е в равни количества сутрин и вечер. След като таблетките се разтворят във вода, се изпиват на бавни глътки. Другият вариант е да се поставят под езика до пълното разтваряне.

Приемът се осъществява ежедневно за период от около 2 месеца или до пълното отшумяване на оплакванията.

Тендовагинит – операция

Ако се наложи оперативна интервенция като крайна мярка при лечението на тендовагинит, то тя не бива да се превръща в повод за притеснение. В повечето случаи става дума за минимална хирургическа намеса, в рамките на която се извършва отстраняване на дегенеративните и възпалени части от сухожилието и от възпалените тъкани в близост. Ако налице са тежки разкъсвания в структурата на сухожилието, може да се приложат техники за възстановяване. При евентуални тежки и необратими изменения в хода на операцията може да се предприеме и подмяната на поразеното сухожилие.

Каква ще е практиката по време на операцията при тендовагинит зависи от степента на възпалителните процеси и от състоянието на конкретния пациент.

В зависимост от това коя е оперираната става, каква е извършената интервенция и какви са последиците от възпалителните процеси, се прилагат и разнородни форми за рехабилитация.

За съдействие при необходимост от допълнителни възстановителни мерки пациентът може да се обърне както към специалист, провел хирургическата интервенция, така и към личния си лекар.

Източници:

http://brulanta.com/health/tendovaginitis-symptoms-and-treatment/

https://www.google.com/search?q=tendovaginitis&client=firefox-b-ab&ei=LrREW_TCIMWisAH2g5DIBA&start=10&sa=N&biw=1366&bih=596

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!