Сърдечна недостатъчност: симптоми, причини, лечение на коварното състояние

Сърдечна недостатъчност. Лечение на сърдечна недостатъчност: лекарства, билки, добавки, лечение без медикаменти. Какво е сърдечна недостатъчност. Проявления. Форми. Причини. Симптоми. Диагностициране

Важно! Сърдечна недостатъчност застрашава живота!

Сърдечна недостатъчност – под този термин в медицината се разпознава клиничен синдром, провокиран от невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв. В резултат на това страдат метаболитните и кислородните потребности на организма.

Лечение на сърдечна недостатъчност

Към лечението на сърдечна недостатъчност трябва да се подходи с изключително внимание и компетентност. В текста по-долу ще разгледаме както фармацевтични, така и немедикаментозни, оперативни и алтернативни методи за справяне с коварното, понякога и животозастрашаващо състояние.

Медикаментозно лечение на сърдечна недостатъчност

Лекарствата, които се прилагат при лечение на сърдечна недостатъчност, трябва да са строго съобразени със състоянието на пациента. Без да насърчаваме самоволния прием на медикаменти, ще разгледаме накратко кои групи препарати се назначават най-често.

АСЕ-инхибитори

Медикаментите, които влизат е групата на АСЕ-инхибиторите, са сред най-често предписваните при левостранна сърдечна недостатъчност. Тези лекарства повишават преживяемостта, намаляват риска от хоспитализация и ограничават проявлението на характерните симптоми.

Ако е установено наличието на задръжка на течности, най-често лечението започва именно с АСЕ-инхибитор в комбинация с диуретик, като постепенно дозата на първия препарат се увеличава.

Сред популярните медикаменти от разглежданата група са:

  • Benazepril – лечението започва с прием на доза от 2.5 мг и достига до доза от 5-10 мг 2 пъти дневно;
  • Captopril – от 6,25 мг до 25-50 мг 3 пъти дневно;
  • Enalapril – от 2,5 мг до 10 мг 2 пъти на ден;
  • Lisinopril – от 2,5 мг до 5-20 мг дневно и други.

При прием на АСЕ-инхибитори трябва да се има предвид риска от странични реакции. Като възможни такива се сочат хипотония, бъбречна недостатъчност, кашлица и други.

Диуретици

Основното приложение на диуретиците е при задръжка на течности – застой в белите дробове или периферни отоци. Приемът им намалява задуха и повишава физическите възможности. Често се комбинират с АСЕ-инхибитори.

Ако става дума за умерена сърдечна недостатъчност, се използват приоритетно тиазидни диуретици. При влошаване на състоянието – бримков диуретик.

Бета-блокери
Бета-блокери се прилагат при сърдечна недостатъчност!

При напреднал стадий на сърдечна недостатъчност, в комбинация с АСЕ-инхибитори и диуретици, се назначават и бета-блокери. Те се прилагат основно при пациенти с левостранна сърдечна недостатъчност след прекаран инфаркт на миокарда.

Сред използваните при разглежданото състояние са: Bisoprolol, Metoprolol tartarate, Metoprolol succinate CR, Carvedilol, Nebivolol и други.

Антигонисти на алдостероновите рецептори

Медикаменти от тази група се прилагат в комбинация с АСЕ-инхибитори и диуреитици. Действието им е в посока на по-добра преживяемост и редуциране на заболеваемостта.

Сърдечни гликозиди и вазодилататори

Подобни препарати са приложими при предсърдно мъждене в комбинация със сърдечна недостатъчност.

Лекарствени продукти с положителен инотропен ефект

Приложението им е при времево ограничени епизоди на тежка сърдечна недостатъчност или при последваща сърдечна трансплантация. Приемът им се свързва с редица странични ефекти.

Dobutamine е най-използваният препарат, но приемът му се свързва с голям брой нарушения, сред които тахикардия, тахифилаксия и други.

Антитромботични медикаменти

Антикоагулантите се назначават при пациенти с предсърдно мъждене. Намаляват риска от мозъчен инсулт. Използват се и като профилактика след прекаран миокарден инфаркт.

Сърдечна трансплантация

Сърдечна трансплантация е наложителна при пациенти с терминална сърдечна недостатъчност без алтернатива за лечение. Въпреки че данните са противоречиви, смята се, че сърдечната трансплантация повишава преживяемостта, физическата активност и качеството на живот като цяло.

Народни рецепти при сърдечна недостатъчност

Наред с приема на медикаменти, сърдечната недостатъчност може да се ограничи и чрез редица съвети, приложими в домашни условия. Това се потвърждава и от разнообразието от рецепти в народната медицина за здраво и силно сърце. Ще се спрем на някои от популярните:

Овесени ядки

Ако ежедневно се консумират овесени ядки, това ще укрепи сърцето. Достатъчно е няколко лъжици овесени ядки да се залеят с вода в съотношение 1:10 и да се оставят за денонощие. След прецеждане получената настойка се изпива на няколко приема преди храна.

Рецепта с овесени ядки при проблеми със сърцето четем и в писмото на Павлинка Станкова, наша редовна читателка:

Вземам около 100 г овесени ядки и ги заливам с 1 литър вода. Оставям за 4-5 часа да изкиснат хубаво и ги слагам да се сварят, докато се получи мека каша. От така получената каша хапвам по няколко лъжици на всяко сядане на масата. Само след няколко дни ще усетите колко по-силно е сърцето, казвам ви!”, пише ни Павлинка.

Чесън
Чесънът е храна за здраво сърце!

За всички останали ползи от консумацията на чесън се писали много. Конкретно при сърдечна недостатъчност, се препоръчва всеки ден да се изяжда по цяла скилидка чесън със залче черен хляб сутрин на гладно.

Лимонова кора

Ако ежедневно се дъвчат по няколко парчета лимонова кора, това драстично ще подобри кръвообращението и ще насърчи работата на сърцето.

Орехи

За здраво сърце и конкретно при сърдечна недостатъчност се прилага и рецепта с орехи. Около 30 г от ядките се смилат заедно с 20 г стафиди и 20 г зрял кашкавал. След разбъркване получената смес се консумира наведнъж.

Чай от шипки

С доказани ползи при сърдечна недостатъчност е и шипковият чай. Рецептата е лесна за изпълнение – 1 с.л. сухи шипки се заливат с 2 ч.ч. гореща вода. Връщат се на слаб огън да поврат за 10 минути. След охлаждане отварата се консумира слабо подсладена с мед.

Глог

За класическа билка при сърдечна недостатъчност се смята полезният глог. Приготвя се настойка, като 1 с.л. изсушени плодчета се поставят в термос и се залеят с чаша гореща вода. Оставят се за поне 2 часа, след което от получената настойка се вземат по 1-2 лъжици на няколко приема през деня.

Прясно мляко

Изпитана домашна рецепта при сърдечна недостатъчност се приготвя и с прясно мляко. За целта 1 литър се сварява на водна баня. След като леко се охлади, се подквасва с 1 с.л. кисело мляко. Оставя се да престои необходимото време, след което се прецежда през тензух. Получената течност се добавя към сока на 2 лимона. Всяка сутрин на гладно се изпива по 1 чаша от получения лек.

Добавки при сърдечна недостатъчност

Наред с рецептите за домашно приложение, лековитите растения при сърдечна недостатъчност намират приложение и под формата на хранителни добавки. Те са лесни за употреба и в същото време ефективни.

Заради голямото разнообразие, решихме да се спрем едва на няколко продукта с доказана полза.

Гроздово семе
Соев лецитин укпрепва сърцето!

Препоръчваме ви Grape Seed на Nature’s way – продукт с доказани ползи за здравето на сърдечно-съдовата система. Подпомага цялостното укрепване на организма, като в същото време спомага за преодоляване на характерни оплаквания като болка в гърдите, световъртеж и най-вече постоянно чувство за умора.

Допълнителните ползи от приема на гроздовото семе под формата на добавка са свързани с нормализиране на кръвното налягане и сърдечния пулс, намаляване на подуването на крайниците и други.

Соев лецитин

Под формата на хранителна добавка соевият лецитин се прилага при редица здравословни проблеми, в това число – и засягащи сърцето. Препоръчва се както за лечение, така и с цел профилактика.

Чесън и глог

Не на последно място – комбинацията от чесън и глог под формата на добавка защитава сърцето и подобрява функционирането на кръвоносната система. Препоръчва се с цел превенция от сърдечносъдови заболявания, при риск от хипертония, сърдечни неврози, тромбози и други състояния, възпрепятстващи нормалната работа на сърдечния мускул. Лековитото действие на добавката на Equilibra се допълва от ясно изразения защитен, съдостимулиращ и кардиопротективен ефект.

Лечение без медикаменти

Ако състоянието на пациента позволява, като съпътстваща терапия и с цел превенция се препоръчва спазването на няколко основни правила за лечение, а и за начин на живот:

  • контрол на телесното тегло – при неочаквано или непровокирано покачване на телесното тегло с 2-3 килограма в рамките на седмица, трябва да се потърси лекарски съвет;
  • диета – спазването на подходящ хранителен режим, в това число – понижена консумация на сол, особено при напреднал стадий на сърдечна недостатъчност;
  • следене на количествата на консумираните течности; ограничаване на консумирания алкохол;
  • отказ от тютюнопушене;
  • повишено внимание при пътуване – трябва да се има предвид, че влажният и топъл климат, както и голямата надморска височина трябва да се избягват;
  • повишено внимание при сексуален контакт;
  • имунизиране – при пациенти със сърдечна недостатъчност се препоръчва поставяне на ваксина против пневмококи и противогрипна ваксина;
  • повишено внимание при прием на медикаменти;
  • създаване на режим, в който се редуват физическа активност и почивка.

Сърдечна недостатъчност – какво представлява?

По своята същност сърцето е кух мускулест орган, работещ като ритмична помпа. При всяко свиване то изпомпва дадено количество кръв за единица време. Количеството на кръвта и периодът се регулират от потребностите на организма.

При здраво сърце се поддържа оптимална циркулация на кръвообращението, която се характеризира от приблизително еднакви ударни обеми и честота. При натоварване за кратък период сърцето реагира чрез повишаване на ударния обем. Нараства и сърдечната честота, което означава, че повишен е обемът на кръвта, изтласкана от органа за единица време.

Сред основните признаци за сърдечна недостатъчност са бърза умора и физическо изтощение, затруднения в дишането, белодробен и венозен застой.

Оплакванията в голямата си част се дължат на влошеното кръвоснабдяване на клетки, тъкани и органи в човешкото тяло, както и на задържането на течности, отново предизвиквано от невъзможността на сърцето да се пълни и изпразва оптимално. Самият клиничен синдром може да предизвиква нарушения както в изтласкващата (систолната) функция на сърцето, така и в т.нар. пълнеща или още диастолна. Засегнати могат да са и двете основни направления на действие.

При някои пациенти сърдечна недостатъчност може да е налице и без да предизвиква конкретни неразположения.

Трябва да се има предвид, че симптоми като задух, умора, отоци могат да се появят и във връзка с други здравословни смущения, без да се наблюдават нарушения в работата на сърцето. В такива случаи се възприема, че оплакванията не са сърдечни и причината за тях би следвало да се търси в друго екстракардиално заболяване.

Проявления на сърдечна недостатъчност

Сърдечна недостатъчност е животозастрашаващо състояние!

Сърдечната недостатъчност често се определя като един от най-големите проблеми от кардиологична гледна точка. Като основни причини за това се сочат следните фактори:

  • високата смъртност, която се свързва със състоянието;
  • влошеното качество на живот;
  • високата цена за лечение.

Различни статистики сочат, че до 2% от населението на държавите в Западна Европа е засегнато от сърдечна недостатъчност. Не по-различни са данните за заболяваемостта в Сащ и Канада например, където близо 1/3 от възрастното население страда от разглеждания кардиологичен проблем.

Обикновено сърдечната недостатъчност се развива като последица от друго заболяване или състояние, провокиращо сърдечна увреда. Броят на тези от диагнозите, които се намират в пряка връзка с невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно кръв, е голям.

По своята същност състоянието може да се прояви в скрита още латентна форма (симптоми са налице само при физическо натоварване с повишен интензитет) или явна – манифестна форма. Симптомите при последната се различават и в състояние на покой.

В зависимост от това дали е засегната лявата или дясната половина на сърцето, сърдечната недостатъчност се разглежда като левостранна, десностранна или тотална. Ако се разграничи въз основа на начина на протичане, двете основни форми са остра и хронична.

Форми на сърдечна недостатъчност

За форми на сърдечна недостатъчност може да се говори във връзка със скоростта, с която се развива симптоматиката на състоянието. Разглеждат се остра, хронична и хронична изострена, като за последната са характерни епизоди на декомпенсация.

Остра сърдечна недостатъчност

Развива се изключително бързо като резултат от тежка патология на сърцето. В повечето случаи причината е обширен миокарден инфаркт, блок на сърцето или тежка форма на тахикардия.

По правило острата сърдечна недостатъчно протича чрез следните етапи:

  • хипертонична криза – наблюдава се при рязко повишаване на кръвното налягане. Провокира тежка диастолна дисфункция с енцефалопатия и застой в белия дроб;
  • кардиална астма – състоянието е познато още като пристъпен нощен задух. Характерно се развива през първата половина на нощта, като често е съпроводено с кашлица. Повечето пациенти се будят в паника, облени в пот и неуспяващи да си поемат дъх;
  • остър белодробен оток – при това състояние екстремно бързо се увеличава налягането в системата на малкия кръг на кръвообращението (в белите дробове). Наблюдава се преминаване на течност в алвеолите на белите дробове, провокиращо остър задух. Наблюдава се пребледняване, кожата е потна и студена, болният изхвърля розови храчки с кашлицата. Състоянието се определя като животозастрашаващо, затова е необходимо да се приложат бързи и адекватни мерки;
  • кардиогенен шок – също представлява състояние, опасно за живота. Кардиогенният шок се характеризира от много тежко общо състояние, придружено от нарушение на съзнанието в различна степен. Възможните сценарии са възбуда, липса на ориентация, усещане за унесеност или дори кома. При някои пациенти се наблюдават гърчове, изпотяване, пребледняване. Дишането е затруднено, повърхностно. Кашлицата наподобява тази при белодробен оток – с отделяне на пенести розови храчки. Кръвното налягане е ниско, сърдечната дейност е ускорена.
Хронична сърдечна недостатъчност

Тази форма на сърдечна недостатъчност се развива с бавни темпове, при което организмът е в състояние да активира компенсаторните си механизми. Наблюдават се периоди на обостряне на оплакванията, като често те са провокирани от задълбочаване на основното заболяване, провокирало сърдечна недостатъчност.

Хроничната сърдечна недостатъчност се разглежда във връзка с 4 функционални класа:

  • I функционален клас – не се различава симптоматика дори при тежки физически усилия;
  • II функционален клас – физическият капацитет се редуцира, наблюдават се оплаквания при умерени усилия;
  • III функционален клас – физическите възможности са още по-редуцирани, симптоми се появяват при най-малкото физическо натоварване;
  • IV функционален клас – симптоми се наблюдават дори в състояние на покой.

Причини за сърдечна недостатъчност

Във връзка с пояснението, което направихме по-горе, ще разграничим факторите, от гледна точка на разположението:

Причини за левокамерна сърдечна недостатъчност:
  • артериална хипертония – при тежка форма на артериална хипертония често се наблюдава хипертрофия на лявата сърдечна камера. Резултат от нея е и сърдечната недостатъчност;
  • исхемична болест на сърцето – това е и най-често срещаната причина за разглежданото състояние. В резултат на стеснение или запушване на коронарна артерия (една или повече) настъпва смущение в кръвоснабдяването на сърцето. Последици са исхемична увреда на миокарда, влошена помпена функция на лявата камера и оттам – сърдечна недостатъчност;
  • кардиомиопатия – става дума за заболяване или група заболявания, при които се наблюдава увреда на миокарда без обозрима причина за това;
  • миокардит – миокардит е възпалително състояние на сърдечния мускул, провокирано от бактерия, вирус, гъби, паразити и прочие;
  • заболявания на миокарда – познати са още като инфилтративни миокардни заболявания. В това число влизат хемохроматоза, амилоидоза и други;
  • аортна стеноза – при т.нар. аортна стеноза е налице стеснение на аортния клапен отвор, което поставя лявата камера в състояние на работа при повишено съпротивление. Стига се до хипетрофия и последваща дилатация;
  • инсуфициенция – разграничават се митрална и аортна, като последица от нея е левостранна сърдечна недостатъчност, която постепенно преминава в тотална;
  • трахикардия или брадикардия;
  • други състояния – като такива се сочат хипертиреоидизъм, диабет, анемия, алкохолизъм, бременност и други.

За левостранната сърдечна недостатъчно се посочва, че може да настъпи внезапно с ясно изразена симптоматика, като това се провокира от състояния като остър миокарден инфакт, остър миокардит и други.

Причини за деснокамерна сърдечна недостатъчност:
  • левокамерна сърдечна недостатъчност – когато се комбинира с пулмонална артериална хипертония;
  • митрална стеноза – представлява стеснение на клапния отвор или невъзможност на митралната клапа да се разгърне напълно при позиция на диастола. Това води до затруднено пълнене с кръв на лявата камера на сърцето и повишено налягане в белодробната артерия. Резултатът от тези процеси е хипетрофия и последваща дилатация на дясната камера и съответно десностранна сърдечна недостатъчност;
  • ХОББ – при ХОББ се наблюдава хронична обструкция на дихателните пътища, най-често изразяваща се в хроничен бронхит или емфизем. Честа последица от състоянието е и десностранна сърдечна недостатъчност;
  • белодробен тромбоемболизъм – в резултат на запушване на белодробни артерии се развива пулмонална хипертония и десностранна сърдечна недостатъчност;
  • исхемична болест на сърцето – когато се развие с инфаркт на дясната камера.

В обобщение може да се каже, че обилен преврален излив, белодробна емболия или масивен инфаркт от дясно са сред най-честите причини за остра десностранна сърдечна недостатъчност.

Като рискови фактори за възникване на разглежданото състояние могат да се посочат:

  • прием на определени лекарствени продукти;
  • несъобразено спиране на лечение;
  • голямо физическо натоварване;
  • инфекция;
  • прекомерна консумация на сол или на някои течности.

Симптоми при сърдечна недостатъчност

Как се разпознава сърдечна недостатъчност?

Основното разграничение, което може да се направи по отношение на симптомите при сърдечна недостатъчност, е във връзка с това дали става дума за остро настъпващо състояние или за хронична форма. От значение е още един фактор – дали поразена е функцията на лявата, на дясната или и на двете сърдечни камери.

Трябва да се има предвид, че ако става дума за остра сърдечна недостатъчност, често оплакванията се появяват и развиват толкова бързо, че ако не се вземат адекватни мерки в кратки срокове, възможно е пациентът да изпадне в т.нар. състояние на кардиогенен шок, изходът от който често е трагичен.

Като основни симптоми, които индикират наличието на сърдечна недостатъчност, се сочат следните:

Задух

Задух или още диспнея е основният признак за сърдечна недостатъчност. Провокира от задържане на течности в малкия кръг на кръвообращението.

В началните фази на сърдечна недостатъчност задухът се появява най-вече при физическо натоварване. С напредване на развитието на състоянието оплакването е налице и в покой. При някои пациенти задухът се комбинира със суха или влажна кашлица, като видът й зависи от степента на застой.

Ортопнея

Разновидност на класическото оплакване задух е ортопнеята. С това понятие се назовава задух, появяващ се в легнало положение, който преминава след изправяне. Причина за него е отново застой на течности в белия дроб, който провокира неразположения най-вече в легнало положение.

Физическа слабост

Физическа слабост, изтощение, умора са признаци на сърдечна недостатъчност, като силата им на изражение се намира в пряка връзка със степента на сърдечна недостатъчност. Често в началните фази на състоянието се говори за умора, настъпваща в резултат на физическо натоварване, докато с напредването му – изтощението е целодневно без за това да има конкретна причина.

Сърцебиене

Нарушенията в сърдечния ритъм и ускорената сърдечна дейност са сред характерните белези за сърдечна недостатъчност. Конкретно за сърцебиенето се смята, че се явява адаптивен механизъм, чрез който организмът се опитва да компенсира пораженията от сърдечната недостатъчност.

Проблеми с уринирането

Като конкретни симптоми при сърдечна недостатъчност, пряко свързани с отделителната функция на организма, се посочват никтурия и олигурия. С термина никтурия се назовава честото нощно уриниране за сметка на ограничените посещения на тоалетна през деня. През деня, докато човек е активен, няма позиви за уриниране. Но щом заеме легнало положение, до бъбреците достига по-голямо количество кръв. Резултат от това е и завишеното отделяне на урина.

Другия термин – олигурия – обяснява намаленото отделяне на урина, заради влошеното кръвоснабдяване на бъбреците. По-често такова се наблюдава при левостранна сърдечна недостатъчност, като се смята за характерен белег за напреднал стадий на състоянието.

Изменения във функциите на мозъка

Заради влошеното кръвообращение до мозъка също не достига оптималното количество кръв. Това провокира редица изменения във функциите на мозъка като чувство за обърканост, превъзбуда, апатия, сънливост.

Смята се, че кръвоснабдяването на мозъка може да бъде ограничено с до 50%, да бъде съпроводено от намалена или забавена циркулация и от недостатъчно насищане на кръвта с кислород.

Отоци

Появата на отоци или още т.нар. оточен синдорм също се смята за чест признак при сърдечна недостатъчност. Той има периферен характер, като при повечето пациенти засегнати са долните крайници. Възможно е набирането на течност и в серозните обвивки – в гръдния кош (хидроторакс), в околосърдечната торбичка (хидроперикард), в корема (асцит) и други.

Уголемяване на черния дроб

В резултат на десностранна сърдечна недостатъчност често се стига до увеличаване на размерите на черния дроб. Състоянието е познато като хепатомегалия и се свързва с вливането на кръвта от дясната половина на сърцето в черния дроб.

Когато налице е десностранна сърдечна недостатъчност се получава застой, провокиращ именно нарастване на черния дроб.

Диагностициране при сърдечна недостатъчност

Диагноза сърдечна недостатъчност най-често се поставя след компилиране на данните от снета анамнеза и проследен клиничен статус. При необходимост се извършват още електрокардиография, рентгенография на гръдния кош, ехокардиография, компютърна томография, ЯМР, лабораторни изследвания и други.

Анамнезата е задължително условие за поставяне на точна диагноза при разглежданото състояние. Обстойно се разпитва пациента за настоящи или преминали оплаквания, за причината, довела до тях, продължителността, интензитета, проведената терапия. Повечето от пациентите със сърдечна недостатъчност споделят за ограничена поносимост по отношение на физическо натоварване, лесна умора и чести пристъпи на задух. Подуването на краката също е сред симптомите, за които често се споменава.
Специалистът задължително трябва да обърне внимание и на съпътстващите заболявания като високо кръвно налягане, диабет, висок холестерол.

Въз основа на цялата получена информация лекарят може да направи заключение при какви обстоятелство и по-точно при какво натоварване при съответния пациент се проявяват признаците на сърдечна недостатъчност.

Клиничният преглед, на свой ред, включва събиране и анализ на обективни данни за здравословния статус. Чрез него се определя дали оплакванията са провокирани от сърдечни или други проблеми. Оглед на пациента, палпация, преслушване, перкусия са сред често използваните подходи за определяне на клиничния статус.

Инструментални и лабораторни методи за изследване при сърдечна недостатъчност

Освен снемане на анамнеза и определяне на клиничния статус, често за потвърждаване на диагнозата сърдечна недостатъчност се прилагат още:

  • измерване на венозното налягане – следи се югуларното венозно налягане. Макар да се прилага сравнително често, този метод се смята за показател с ниска репродуктивност;
  • електрокардиограма – при пациенти със сърдечна недостатъчност ЕКГ промените са чести. Чрез електрокардиограма се установява синусова тахикардия, синусова брадикардия, предсърдна тахикардия или трептене, камерни аритмии, миокардна исхемия, миокарден инфаркт и други състояния, навеждащи специалиста към разглежданата диагноза;
  • рентгенография на гръдния кош – прави се в начален етап на диагностициране и се тълкува заедно с измененията, засечени от ЕКГ. Това изследване се прилага при съмнения за разширяване на сърцето и белодробен застой;
  • лабораторни изследвания – прилага се с цел откриване на причините, довели до сърдечна недостатъчност, и факторите, провокиращи влошаване. Изследват се сърдечни ензими, серумни електролити, прави се периферна кръвна картина и септичен скрининг, изследват се функцията на щитовидната желза и нивата на серумното желязо;
  • ехокардиография – прилага се с цел установяване на дисфункция на миокарда в състояние на покой. Разглеждат се няколко основни метода: трансторакална, трансезофагеална и стрес ехокардиография;
  • апекскардиограма – представлява запис на движенията, които сърцето извършва при върховия си удар;
  • сърдечен магнитен резонанс – използва се за измерване с точност на сърдечните обеми, дебелината на стените и левокамерната маса. Въз основа на данните се прави оценка на някои важни за диагнозата показатели.

Източници:

http://www.heart.org/HEARTORG/Conditions/HeartFailure/AboutHeartFailure/What-is-Heart-Failure_UCM_002044_Article.jsp

https://www.bhf.org.uk/heart-health/conditions/heart-failure

Оценете статията
Оценка 5 от 2 гласували

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.