Заболявания на кръвта: кои са, колко са опасни и как се лекуват?

Заболявания на кръвта: Важно за кръвта. Кръвотворни органи. Симптоми при заболявания на кръвта. Заболявания на кръвта: кои са, колко са опасни? Заболявания на червените кръвни клетки. Заболявания на белите кръвни клетки. Заболявания на тромбоцитите. Заболявания на кръвосъсирването. Диагностика на заболявания на кръвта. Лечение. Лекарства

Заболявания на кръвта – могат да бъдат разделени на 2 основни групи – заболявания на белите кръвни телца и заболявания на червените кръвни телца. Към тях следва да се добавят заболявания, поразяващи тромбоцитите, както и проблемите с кръвосъсирването.

Всичко важно за кръвта

Често кръвта се определя като „течния орган” на тялото, чрез който различни течности, газове и вещества достигат до всички останали органи и системи. В същото време, чрез нея организмът се освобождава от част от отпадните продукти, образували се в резултат на метаболитните процеси.

В състава на кръвта влизат формени елементи (еритроцити, левкоцити и тромбоцити) и течна съставка (плазма).

Като важно за формените елементи може да се изведе следното:

• червени кръвни клетки (еритроцити) – представляват безядрени клетки с диаметър до 7 Съдържат хемоглобин, мембраната им има свойството да се самовъзстановява, но при тежка увреда настъпва вътресъдово изтичане на хемоглобин;
• бели кръвни клетки – биват няколко вида – гранулоцити, лимфоцити (вземат участие в имунните процеси) и моноцити;
• тромбоцити – участват в съсирването на кръвта.

Основната характеристика на кръвната плазма е, че съдържа над 90% вода. В състава й влизат още белтъци, въглехидрати, соли, отпадни продукти и други.

По своята същност кръвта има редица функции, сред които транспортна (още дихателна), хранителна, защитна, буферна. От т.нар. транспортна функция зависи адекватното снабдяване на клетките и тъканите с кислород.

Кръвотворни органи – кои са и каква е ролята им?

Кръвотворенето се разглежда като процес на размножаване, диференциране и узряване на кръвни клетки, в резултат на който те достигат до състояние на зрялост и функционална пригодност.

Органите, от които зависи процеса на кръвотворене, са костен мозък, тимус, лимфни възли и слезка.

Костен мозък

Костният мозък се разполага и запълва каналите на дългите кости и кухините на т.нар. гъбесто костно вещество. По своята същност костният мозък се дели на червен и жълт. Червеният костен мозък се открива в прешлените, ребрата, гръдната кост, костите на черепа и епифизите на зрелите индивиди, както и в някои от дългите кости. Жълтият костен мозък се намира единствено в каналите на дългите кости. Разликата помежду им се корени в това, че докато червеният взема участие в процеса на кръвотворене, то жълтият е неактивен. Вторият се определя като резервен хемопоетичен орган, който в случай на необходимост има свойството да се преобразува в червен костен мозък.

Тимус

Орган, който взема участие в процеса на кръвотворене, е и тимусът. Той е изграден от 2 симетрични дяла, разположени плътно един до друг и свързани с нестабилна съединителна тъкан. Тимусът е отговорен за производството на лимфоцити, което му отрежда съществена роля в имунните процеси в организма.

Лимфни възли

Лимфните възли са органи, разположени в група или редица, по пътя на лимфните съдове. Участват в производството на лимфоцити.

Слезка

Слезката или още далак се смята за най-големият лимфоиден орган в човешкото тяло. Тя изпълнява разнородни функции, сред които производство на лимфоцити и повишаване на имунитета. Конкретно по отношение на кръвта, слезката има ролята на филтър, който улавя отпадни продукти, частици, микроорганизми, фрагментирали кръвни клетки. В същото време, действа като кръвно депо, което при необходимост освобождава значително количество кръв в общото кръвообращение.

Симптоми при заболявания на кръвта

В тази част от текста ще се спрем на онези симптоми, които се свързват пряко с наличието на заболяване, поразило кръвта. Ето кои са най-често срещаните:

• анемичен синдром – смята се за най-често изявения синдром, провокиран от намалените нива на еритроцитите и съответно хемоглобина в периферната кръв. Характерни за него са блед тен на кожата, видими лигавици, лесна умора, ускорен пулс, тахикардия, главоболие;
• астено–консумативен синдром – описва се с отпадналост, умора, липса на апетит и намалено телесно тегло;
• фебрилен синдром – сред честите признаци на заболявания на кръвта е и фебрилният синдром;
• аденопатия – с този термин се назовава увеличението на лимфните възли. Състоянието може да засегне лимфните възли в определена част от тялото или да се разпространи дифузно;
• хепатомегалия, спленомегалия – уголемяване на слезката (спленомегалия) или на черния дроб (хепатомегалия) се среща при редица заболявания на кръвта;
• жълтеница – среща се най-вече при някои видове анемии. В повечето случаи се говори за умерена жълтеница, при която нивото на билирубин не е прекомерно високо;
• болка – ако се говори за болка като синдром на заболяване на кръвта, то най-често тя се локализира в областта на лявото подребрие, където е разположена слезката. Дължи се на преразтягане на капсулата на органа, провокирана от прекомерно бързото й нарастване;
• хеморагична диатеза – дължи се на понижен брой на тромбоцитите и влошено кръвосъсирване. Изразява се в кървене от венците, от носа, в подкожни кръвоизливи, кръвоизливи от стомашно-чревния тракт, от пикочния мехур, паренхимните органи и други.

Заболявания на кръвта – кои са, колко са опасни?

В голямата си част болестите, част от които ще разгледаме по-долу, са изключително опасни!

Първичният анализ, който всеки лекар би следвало да направи при съмнения за каквото и да било заболяване, в това число и за болест на кръвта, е кръвна картина. Най-често за целта се взема кръв от пръста на пациента или т.нар. капилярна кръв. Чрез получените резултати могат да се направят заключения за наличието на възпаление, на бактериална или вирусна инфекция, за снабдяването с кислород на тъканите. Установяват се и изменения, които могат да сигнализират за наличието на заболяване на кръвта.

Най-общо се твърди, че болестите на кръвта провокират нарушения в клетъчната структура, влошаване на качеството на кръвта или проблеми с количеството. Затрудненото кръвосъсирване също се причислява към разглежданата група здравословни смущения.

В зависимост от причината, която стои в основата им, болестите на кръвта се разделят на следните основни групи:

• с наследствен характер – тук влизат еритремия, таласемия, хемофилия, сърповидно-клетъчна анемия;
• придобити – хеморагична анемия, агранулоцитоза, някои автоимунни и туморни патологии;
• с инфекциозен характер – малария, инфекциозна мононуклеоза и други.

Заболявания на червените кръвни клетки

Вече стана дума – червените кръвни клетки са тези, от които зависи доставката на кислород до органите и тъканите на организма. В същото време – те извеждат въглеродния двуокис. За да функционира правилно процесът на пренос на въпросните газове, необходимо е червените кръвни клетки да отговарят на следните условия:

• да са налични в достатъчен брой. Трябва да се има предвид, че прекомерното им количество също е опасно;
• да са правилно изградени и със здрава мембрана;
• да се намират в равновесие с останалите елементи на кръвта, за да може кислородът да достига до предназначението си.

Ако налице е проблем, свързан с първите 2 условия, то съответното заболяване на кръвта трябва да се лекува от хематолог. При третия случай най-често причината е отравяне на кръвта, при което адекватните мерки предвиждат лечение в токсикология.

Анемия

Анемия е заболяване, което се характеризира от намален брой червени кръвни клетки и занижени стойности на хемоглобина. Познати на медицината са изключително голям брой форми на заболяването, които най-общо се обединяват в 3 групи:

• причинени от кръвозагуба;
• в резултат на намален брой или дефектни червени кръвни клетки;
• причинени от разрушаване на червени кръвни клетки.

При някои от пациентите, които страдат от анемия, не се проявяват конкретни симптоми. Други обаче се оплакват от умора, бледа кожа, често сърцебиене или затруднено дишане. Като допълващи се определят оплаквания като влошаване на сърдечното здраве, общо неразположение, косопад.

Успешното лечение на анемия зависи от правилното определяне на факторите, довели до болестта.

Еритремия

Еритремия или Еритремия Вакеза е хронично заболяване, при което се наблюдава повишен вискозитет на кръвта. Дължи се на повишено производство на кръвни клетки от костния мозък и то най-вече на червени кръвни телца.

В резултат на големия брой кръвни клетки сгъстената кръв трудно циркулира в кръвоносните съдове. Това, на свой ред, повишава риска от тромбоза и затруднява преноса на кислород и хранителни вещества до клетките и тъканите в организма.

Сред възможните последици от заболяването са нарушения, засягащи нервната и сърдечно-съдовата система, уголемяване на черния дроб, безпричинно кървене. Повишен е рискът и от вътрешни кръвоизливи.

Заболявания на белите кръвни клетки

В голямата си част, заболяванията, които поразяват белите кръвни клетки, се свързват с туморно развитие. Може да става дума както за онкологично заболяване на кръвта, така и за наличието на абнормални клетки в друг орган или система в организма.

Важно!

Трябва да се прави обаче важно разграничение. Левкоцитите, както още са познати белите кръвни телца, търпят изменения в нивата си и при други стимули. Може да става дума за инфекция или друг възпалителен процес в организма. Когато първоизточникът на неразположението бъде неутрализиран, настъпва нормализиране на стойностите. Това по правило става в рамките на няколко дни и не води след себе си последици.

В групата на здравословните проблеми, които пряко повлияват белите кръвни телца, влиза и инфекциозната мононуклеоза. Става дума за патология, която се дължи на вирус от типа на херпесите. Провокира увеличение на лимфни възли, общо неразположение и продължително повишение на телесната температура. В кръвта се откриват атипични клетки, т.нар. мононуклеарни клетки.

Рак на кръвта

Рак на кръвта е онкологично заболяване, при което поразени са клетките на кръвта. Левкемия е сред най-често срещаните форми на заболяването. При повечето пациенти състоянието се диагностицира на късен етап и то във връзка със съпътстващи здравословни проблеми. Това прави лечението трудно и често неефективно.

Именно поради това от съществено значение е своевременното разпознаване на белезите, които могат да наведат заключенията в посока раково заболяване. Сред важните такива са:

• неразположения в коремната кухина – смята се, че сред първите признаци за рак на кръвта са неразположенията, които се усещат в коремната кухина. Причината за това е натрупване на анормални клетки в коремните органи – в бъбреците, черния дроб и други органи. В резултат на това настъпва тяхното уголемяване;
• анемия – при раково заболяване на кръвта затруднен е преносът на кислород от страна на червените кръвни телца;
• кървене – характерен белег е и неконтролируемото кървене дори при леко нараняване. Дължи се на обстоятелството, че нормалните кръвни клетки са подменени с абнормални, в резултат на което кръвта не се съсирва;
• болка в костите – когато костният мозък се пренасити с токсични клетки, се усеща болка в костите или ставите;
• инфекции – при онкологично заболяване на кръвта имунната защита на организма драстично се понижава. Това прави тялото изложено на по-висок риск от инфекции – бактериални, вирусни, гъбични и прочие;
• затруднено дишане – проблемите с дишането също могат да са индикация за рак на кръвта;
• изтощение – постоянната и безпричинна умора при пациенти с рак на кръвта се дължи на промените, които са настъпили в състава на кръвните клетки.

Ракът на кръвта е сред най-агресивните форми на онкологично заболяване. Затова прогнозата при повечето пациенти не е обнадеждаваща. Мощни дози химиотерапия или лъчетерапия невинаги водят до благоприятен резултат, като дори след успешно лечение рискът от повторно развитие на болестта е много висок.

Заболявания, свързани с нарушения на тромбоцитите

Най-често срещаните болести, които принадлежат към тази група, са тромбоцитоза, тромбоцитопатия, тромбоцитопения.

Тромбоцитопения

Заболяването се характеризира с понижен брой тромбоцити в кръвта. Наред с еритроцитите и левкоцитите, тромбоцитите се произвеждат в костния мозък. По-голямата част от тях участват активно в кръвообращението, а останалите „се складират” в слезката.

Ролята на тромбоцитите е съществена по отношение на съсирването на кръвта – те произвеждат вещества, от които зависи регенерацията и нормалната функция на съдовия ендотел.

Когато става дума за тромбоцитопения, в 3 групи най-общо се обединяват причините за понижения брой тромбоцити:

• намалена продукция на тромбоцити – в повечето случаи става дума за заболявания, поразили костния мозък;
• бързо разрушаване на тромбоцити – тромбоцитите се разрушават по-бързо в сравнение с производството. Бременност, автоимунни заболявания, сепсис и други състояния стоят в основата на проблема;
• прекомерно натрупване или разрушаване на тромбоцити в слезката – наблюдава се при уголемяване на слезката или при настъпил проблем във функционирането й.

При преобладаващата част от случаите на тромбоцитопения не се наблюдава ясно изразена симптоматика. В групата на възможните симптоми попадат следните:

• поява на кръвонасядания, засягащи най-вече долните крайници;
• кръвоизливи или кървене от носа или венците;
• наличие на кръв урината или изпражненията;
• прекалено обилна или продължителна менструация;
• неконтролируемо кървене при прорезни рани, хирургични интервенции и други.

Важно!

Трябва да се има предвид, че при разглежданото заболяване на кръвта броят на тромбоцитите е намален. Тяхната функция обаче е запазена в пълен обем. Обратното състояние – нормален брой тромбоцити, но нарушения във функционирането им, се нарича тромбоцитопатия.

Заболявания, засягащи кръвосъсирването

Проблемното съсирване на кръвта може да се определя от различни наименования, в зависимост от причината – хемофилия, аномалия на фон Вилебранд и други.

Хемофилия

Още самото наименование на заболяването хемофилия разкрива неговата същност – невъзможност на кръвта да се съсирва.

По принцип, когато засегнат е кръвоносен съд, първи реагират тромбоцитите. Те се групират върху т.нар. фибринова мрежа – гъста мрежа от нишки, която има съществена задача за кръвосъсирването. Самият кръвен съсирек се изгражда от голям брой белтъци. От значение е това, че ако дори един от белтъците не функционира, то съсирекът няма да е правилно оформен и структуриран. Това може да накара наранения кръвоносен съд да започне да кърви повторни, да се стигне до значителна кръвозагуба и дори до летален изход.

Заболяването предизвиква разнородна симптоматика, но често признаците са свързани с кръвотечение – от венците, носа, ушите. Сред останалите симптоми се разглежда наличието на хематоми в областта на шията, главата, мускулите.

Заболяването хемофилия се разглежда най-общо като класически тип хемофилия и зимна хемофилия (хемофилия Б). Според някои изследователи може да се изведе и подвид – субхемофилия. Предава се по гени в Х хромозомата. Засегнати в повечето случаи са мъже, тъй като при силния пол са постоянни активирани т.нар. хемофилни гени. При жените се среща т.нар. здраво носителство, когато една от хромозомите Х е носител на болестта, но хемофилията така и не се активира. Много редки са случаите, в които и двете Х хромозоми са носители на алели на заболяването, в резултат на което жената боледува. По-често ембрионите от женски пол с подобно носителство загиват още в начален етап от развитието си.

Предаването на хемофилия става чрез т.нар. кръстосано унаследяване. При сина предаването е от майката, при дъщерята – от бащата.

По своята същност хемофилията не е заболяване, което застрашава живота. Опасни са единствено случаите на сериозно нараняване.

Към днешна дата на популярност се радва подходът за генно лечение на заболяването. При него се цели изменение на хемофилните гени и потискане на действието им.

Диагностициране при заболявания на кръвта

Ако налице е съмнение за наличието на заболяване на кръвта, то се пристъпва към стандартните методи за диагностициране. Сред често прилаганите са:

• пункция на костен мозък – прилага се костномозъчна аспирация или костномозъчна биопсия. Чрез отстраняването на малко парченце кост и малко течност се достига до костния мозък. Изследването има за цел диагностициране на заболявания на отделните елементи на кръвта, на инфекции, на ракови заболявания, както и с цел подбор на правилен подход за лечение на болест на костния мозък;
• диференциално кръвно броене – прилага се по отношение на белите кръвни клетки, нарича се още левкограма. Извършва се от лекар или автоматизирано, като се диференцират 100 или 200 левкоцита и се определя процентното им съотношение;
• позитронно-емисионна томография;
• цитогенетични тестове и други.

Единствено чрез обобщение на данните, получени от различните методи за диагностика, може да се направи заключение за наличието и вида на заболяването, поразило кръвта.

Ако става дума за проблеми със съсирването, могат да се приложат още следните тестове:

• изследване на коагулацията;
• време на съсирване;
• брой тромбоцити;
• съотношение на отделните коагулационни фактори и други.

Лечение при заболявания на кръвта

За здравето на кръвта и кръвотворните органи – опитайте Хемоактив Фе!

Хемоактив Фе е иновативна хранителна добавка, която с успех се прилага при различни състояния, свързани с проблеми с кръвта и кръвотворните органи. При липса на енергия, при често изтръпване на крайниците, влошена концентрация, проблеми със съня, тревожност и имунен дефицит, с успех се прилага укрепваща терапия с Хемоактив Фе.

В състава на иновативния препарат влизат съединения, които са източник на витамини и минерали – екстракти от гъба кладница, къпина, облепиха, лоза, облепиха и други, както и витамини от група В. Комбинацията от тези полезни вещества допринася за производството на червени кръвни клетки и нормализира нивата на хемоглобина.

Когато става дума за лечение на заболяванията на кръвта, трудно е да се посочи един правилен подход. Именно заради голямото разнообразие – от симптоми, причини, признаци, фактори и прочие – изключително широк е кръгът от терапии, приложимо при разглежданите здравословни проблеми.

Така например, анемия се лекува чрез прием на препарати, съдържащи желязо, ако става дума за дефицит на желязо, съдържащи витамин В-12 или фолиева киселина, ако липсата им е причината. Хемолитичният характер на състоянието налага терапия с медикаменти, стабилизиращи еритроцитните мембрани, и прочие.

При заболяване на белите кръвни клетки – или по-конкретно при левкемия – лечението изисква адекватна антиракова терапия.

Тромбоцитопенията се третира чрез схема на прием на глюкокортикоиди, а тромбоцитопатия – чрез медикаменти, укрепващи стените на кръвоносните съдове.

При пациенти с проблемно съсирване на кръвта за лечение трудно се говори. При тях по-скоро е от значение във всяка една ситуацията лекарят, който отговаря за здравето им, да е наясно със здравословната особеност.

Популярни лекарства при заболявания на кръвта

Както вече стана дума, многообразието от състояния, свързани със заболяванията на кръвта, е в основата на разнообразието от прилагани медикаменти. Пример за популярни медикаменти, когато става дума за проблеми с кръвта, са:

Антитромботични лекарства

Тъй като състоянията, които провокират образуването на тромби в артериалните съдове, са често срещани, първо ще разгледаме т.нар. антитромботични лекарства. В зависимост от причината се препоръчва прием на някой от следните медикаменти:

• ацетилсалицилова киселина – още аспирин. Може би най-често използваният продукт от групата. Действа чрез инхибиране на ензима циклосигеназа. Дневната доза варира между 75 до 150 мг, като се препоръчва прием преди лягане;
• индобуфен – възпрепятства агрегацията на тромбоцитите. Приемът му се свързва с повишен риск от гадене, повръщане, диария и други;
• тиклопидин – потиска действието на определени рецептори, от които зависи освобождаването на тромбоцитните фактори на съсирването и други.

Антикоагуланти

В тази група влизат медикаменти, които също възпрепятстват съсирването на кръвта. В зависимост от механизма им на действие се разделят на следните основни групи:

• индиректни инхибитори на тромбин – представители тук са хепарин и нискомолекулярни хепарини като еноксапарин, надропарин и други;
• директни инхибитори на фактор Ха – пример за подобен препарат е ривароксабан;
• директни тромбинови инхибитори – бивалирудин и други;
• кумаринови антикоагуланти – познати са още като орални антикоагуланти.

https://www.youtube.com/watch?v=LKhyfFfVAPY

Източници:

https://www.webmd.com/cancer/lymphoma/blood-disorder-types-and-treatment

https://www.healthline.com/health/blood-cell-disorders

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!