Начало / Болести и лечение / Първа помощ при апендицит! Задължителна ли е операцията?


Първа помощ при апендицит! Задължителна ли е операцията?

Апендицит. Отворена операция. Лапароскопия при апендицит. Хранене след апендектомия. Диета при апендицит. Натурални елементи и добавки при апендицит? Какво е апендицит? Причини, видове, симптоми, възможни усложнения.

Апендицит – задължителна ли е операцията?

Ето какво представлява остър апендицит?

Апендицит е сред най-честите причини за неотложна хирургическа интервенция. Заради страх или други причини обаче мнозина използват краткото време, което състоянието позволява, в размисли дали да се доверят на лекаря и да се подложат на операция, или да изпробват алтернативни методи за лечение.

Изборът от такива не е никак голям. Нещо повече. Приложението на антибиотици като средство за потушаване на възпалението е възможно само в ограничен кръг от случаи.

Все пак, към днешна дата голям е броят на медицинските публикации, според които остър апендицит може и е бил овладян медикаментозно и не се е стигнало до интервенция.

Една от най-популярните статии, разпространена през 2012 г., идва от учени от Центъра по гастроентерология в Нотингам. В проучване, в което взели участие 900 пациента, диагностицирани с остър апендицит, малко над половината били подложени на курс на лечение с антибиотици. При 63% от тях възпалението било потушено успешно и не била необходима операция.

Тези и подобни клинични наблюдения дават надежда, че в скоро време лечението на апендицит без операция ще е възможно.

Това, което обаче е потвърдено по темата на този етап, може да се обобщи така:

  • не бива да се правят опити за самолечение, ако налице е подозрение за възпален апендикс;
  • въпреки че се следва курс на антибиотично лечение, ако състоянието на пациента не се подобри в най-кратки срокове, операцията става наложителна;
  • всяко усложнение по време на лечение с антибиотици може да представлява опасност за живота;
  • ако пациентът е дете или бременна жена, задължително е да се извърши хирургическа интервенция, тъй като реакцията на организма често е непредсказуема и неконтролируема.

Видове операция при апендицит

Апендектомията или хирургическото отстраняване на възпаления апендикс може да се разгледа в 2 основни посоки – планова или спешна. В случая не става дума за избор на пациента или лекарския екип. Водещ критерий е интензитетът на възпалителния процес в чревния израстък.

Ако става дума за остър апендицит, то спешната апендектомия е неоспоримо най-правилният подход за лечение на състоянието. Прилага се в късен стадий на възпаление и е единственият метод, който ограничава риска от застрашаващи живота усложнения като перитонит и сепсис.

В случай, обаче, че възпалението е открито и диагностицирано още в своя зародиш, то съществува вариант и за планова апендектомия. В предварително уточнен ден и час пациентът постъпва за операция, като лекарският екип предварително го подготвя за предстоящото.

В зависимост от начина, по който ще се проведе процедурата, тя може да бъде открита или чрез способите на лапароскопията.

Открита апендектомия

Нееднократно в текста ще стане дума, че апендицитът е сред най-често срещаните хирургични проблеми. Отстраняването на възпаления апендицит се смята за единствения надежден метод за укрепване на здравословното състояние. Самата апендектомия се извършва чрез разрез в долната дясна част на коремната стена.

Т.нар. открита апендектомия се смята за класически метод за хирургическо отстраняване на възпален апендикс. При нея се прави разрез с размер до 10 см в предната стена на корема.

Апендицит – лапароскопия

Лапароскопска апендектомия се извършва често!

Лапароскопската интервенция е сред приоритетно прилаганите подходи за лечение. За целта се правят 3 на брой малки разреза с размер до 1,2 см. Чрез тях посредством канюли се вкарват телескоп, оборудван с камера, и други инструменти, чрез които се отстранява апендикса.

Като съществени ползи от този оперативен подход се сочат:

  • по-малките разрези на коремната стена и понижена тъканна травма;
  • ограничени травми на червата;
  • занижен риск от възпалителни реакции на организма;
  • по-бързо възстановяване, в това число и на чревната функция;
  • по-малко болка и раздвижване непосредствено след интервенцията;
  • незабележими козметични поражения;
  • възможност за обстоен оглед на корема и вътрешните органи.

Процентът на пациентите, при които е налице невъзможност за използването на лапароскопия, е сравнително нисък. Случва се при затруднена визуализация в резултат на органни сраствания или предшестващи хирургични интервенции в коремната кухина.

От съществено значение за успешното възстановяване след лапароскопска апендектомия е следването на указанията на хирурга. Сред основните съвети, които се дават, са раздвижване скоро след операцията, връщане към нормалния ритъм на живот в рамките на седмица и задължителен постоперативен преглед в период до 14 дни.

Въпреки че за усложнения се говори сравнително рядко, като възможни такива при подобен род хирургични дейности се сочат възпаление на белите дробове, аритмия, кървене, инфекция, пробив на стената на дебелото черво, където преди това е бил апендиксът и където се е развивал възпалителният процес.

Хранене след апендектомия

Ако вече сте подложили на апендектомия, апендиксът е отстранен и процесът на възпаление е овладян, то на дневен ред е темата за възстановяването. Сред най-често обсъжданите аспекти е храненето след остър апендицит.

Няколко са основните правила за хранене след апендектомия, които е препоръчително да се спазват с цел по-бързо и безпроблемно регулиране на процесите в организма.

На първо място се посочва, че храната не бива да е прекалено солена, сладка или мазна, защото това ще доведе до смущения в нормалното функциониране на храносмилателната система и в частност на червата. Нещо повече, подобни храни са предпоставка за повишаване на телесното тегло, което също се смята за проблем пред успешното възстановяване на организма след операцията.

Диета при апендицит

Като препоръчителен режим на хранене се посочва този, който включва следните храни:

  • супи и бульони – препоръчват се леки супи и зеленчукови бульони. Подходящи за приготвянето им са лук, моркови, картофи, тиквички, праз, цвекло. Разрешени са пресните подправки, а солта и черният пипер трябва да са в ограничено количество. Забранени са супи, приготвени от риба, грах, супа борш;
  • основни ястия – препоръчително е да се приготвят отново от зеленчуци, гъби, да включват умерено яйца и макаронени изделия. Забранени са мазните сосове;
  • каши – в периода на възстановяване препоръчително е да се консумират каши, приготвени от ориз, овес, елда, в комбинация с пресни зеленчуци;
  • месо – може да се консумира в малки количества, приготвено с малко мазнина. Добре е да се избягват тлъстите меса;
  • мляко и млечни продукти – за предпочитане са обезмаслените млека и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини. Добре е да не се консумират нито студени, нито прекалено горещи, за да не нарушат стомашната дейност;
  • плодове – препоръчват се плодове с по-ниско съдържание на захар;
  • сладкарски продукти – от менюто трябва да се изключат готовите сладкарски продукти като торти, пасти, сладкиши. Могат да се заменят с мед или сушени плодове.
Забранени храни при апендицит

След операция за отстраняване на възпален апендицит от менюто задължително трябва да се изключат или поне да се сведат до минимум следните храни:

  • пушени меса и други пушени и осолени храни;
  • сушени подправки, сол в големи количества;
  • местни бульони;
  • високомаслена извара, мляко и сирена;
  • тестени храни;
  • газирани напитки.

Непосредствено след самата интервенция храната трябва да се приготвя в течна форма, за да може да организмът да я усвои. Препоръчват се 5-6 хранения на ден в малки количества, както и приемът на много течности. Връщането към нормален режим на хранене може да стане поне няколко седмици след операцията, като точния период се определя от лекуващия лекар.

Първа помощ при апендицит

Болката е основният симптом на апендицит!

Нееднократно в текста дотук, а и до финала му ще стане дума, че това е състояние, което изисква неотложна медицинска помощ. Не бива да се прилага самолечение или да се изчаква драстично влошаване на възпалението, защото изходът може да е фатален.

В тази част на материала все пак ще обърнем внимание на няколко съвета за облекчаване на симптомите, приложими в домашни условия, в случай на забавила се реакция от страна на лекаря.

За натурални продукти, които носят доза облекчение, се сочат следните:

  • рициново масло – използва се за облекчаване на запека, както и с противовъзпалителен ефект. За целта малко количество от него се приема през устата;
  • чесън – смята се, че при ранни стадий на апендицит приеман натурално или под формата на добавка чесънът може да неутрализира инфекцията, като премахне болката и възпалението.

Ще си позволим да цитираме част от писмо, което преди време Жечка Чикова ни беше изпратила:

„Смесвам 1-2 скилидки леко счукан пресен чесън, горе-долу същото количество сок от алое и чист мед и изливам отгоре 2 литра гореща вода. Оставям сместа да се охлади, прецеждам и прибирам в хладилника. Пия по 1 малка чашка всяка вечер!”, пише ни Жечка. Според думите й, рецептата е безотказна при различни форми на възпаление, засягащи червата;

  • джинджифил – прясно изцеден сок от джинджифил намалява болката в корема и подуването, ограничава позивите за повръщане;
  • босилек – лек срещу оплакванията от апендицит е и пресен сок от босилек. Натуралният продукт спомага за намаляване на възпалението и насърчава зарастването на тъканите;
  • женшен – при апендицит се препоръчва ежедневно да се приема чай от лековитото растение;
  • сминдух – ако се консумира редовно, чаят от сминдух е идеално естествено средство за освобождаване на стомашно-чревния тракт от отпадни продукти. Приготвя се лесно – 1 с.л. семена от сминдух се добавят към 1 литър студена вода. Сместа къкри за 30 минути на тих огън и се консумира след филтрация.

Какво още при апендицит?

Освен изброените дотук естествени продукти, които можете да използвате като мярка за противодействие при риск от апендицит, възможно е да подобрите общото състояние на храносмилателната си система и с приема на някои добавки. Изборът е голям, затова ние се спираме на малка част от тях – да ви дадем насока. Към кой продукт конкретно да се насочите оставяме на вас.

Бодилакс

Бодилакс регулира запека!

Смята се, че запекът и затрудненото храносмилане са сред основните фактори, които провокират възпаление на апендикса. Именно поради това трябва да се направи необходимото, за да може редовно и пълноценно тялото да се освобождава от отпадните продукти.

Хранителната добавка Бодилакс действа именно в тази посока – допринася за нормалното функциониране на храносмилателната система, като насърчава моториката на стомашно-чревния тракт и подпомага перисталтиката. Продуктът съдържа кори от зърнастец, още ревен, касия, резене, ленено семе, казанлъшка роза, анасон и други натуралните елементи с доказани ползи при проблемно храносмилане.

Гастритикс

Газове, подуване на корема, стомашни колики са сред честите оплаквания, които съпътстват възпалителни процеси в червата. При подобни случаи може да се използва продуктът Гастритикс. Става дума за билкова комбинация, която действа детоксикиращо по отношение на стомашно-чревния тракт. Подобрява храносмилателните процеси, успокоява спазмите в стомаха и корема. Редовният прием на добавката спомага за укрепване на стените на червата и за правилното им функциониране.

Пепогест

Конкретно при проблеми със стомаха и дебелото черво се препоръчва Пепогест. Това е продукт, който помага при проблеми с храносмилането. Препоръчва се при пациенти, страдащи от запек, диария, газове и подуване на стомаха. Действа антиспазматично, като отпуска гладката мускулатура в стомаха и червата. Има противовъзпалително и облекчаващо действие върху съставните елементи на храносмилателната система.

Какво е апендицит?

Под апендицит се разбира остро възпаление, засягащо придатъка на сляпото черво или още апендикса. В миналото състоянието е било познато като перитфлит и често е било причина за фатален край.

У нас статистиката показва, че средно 5 от всеки 1000 души развиват остър апендицит, като това представлява близо ¾ от случаите на хирургично заболяване. Състоянието се среща във всички възрастови групи с лек превес при пациенти между 10 и 40 години. Обяснението, което се дава, се свързва с физиологичната особеност на сляпото черво при по-младите. Възпаление на апендикса се наблюдава по-често при жените и в редки случаи при малки деца.

С възрастта израстъкът постепенно атрофира, което е и причината за по-слабо проявление на състоянието. Трябяа да се има предвид обаче, че апендицит не е изключен. Често при болки в корема при възрастните пренебрегването на вероятната диагноза води до забавено лечение и до усложнения.

Важно! Погрешно възпалението на апендикса се назовава и изписва като апандисит!

По правило апендиксът не взема участие в процеса на храносмилане при човека. В резултат на еволюционни промени в стените му са се е разраснала лимфоидна тъкан, което обстоятелство има пряка връзка с опасността от възпаление.

Възпаление на апендицит се появява в резултат на оток на самия апендикс. Сред често срещаните предпоставки са отлагането и задържането на секрети, натрупване и запушване с фекалии или прекомерно увеличаване на размера на лимфната тъкан, за която стана дума по-горе. В резултат на тези обстоятелства се създава благоприятна среда за размножаването на патогенните микроорганизми, нормално съществуващи тях. Прекомерното им количество, на свой ред, води до проникването им в стената на апендикса и стартирането на възпалителни процеси.

При липса на лечение и с развитието на заболяването възпалението може да се разпространи и да обхване обвивката на вътрешните органи и коремната стена (перитонеума). Друг възможен сценарий при неглижиране на състоянието е некротизирането и разпадането на самия апендицит, при което възпалението преминава в коремната кухина и води до перитонит.

Възпалителните процеси при апендицит могат да са в остра или хронична форма:

Остър апендицит

Смята се, че острият апендицит е хирургическото заболяване на корема от остър характер, което се среща най-често. Характеризира се с това, че първоначално болката не може да се определи конкретно. Често пациентът твърди, че я усеща навсякъде в корема или че е концентрирана високо горе. Много бързо, в порядъка на няколко часа, обаче, тя може да се локализира в долната дясна зона на корема. Да е нетърпима и режеща, често съпроводена с повръщане. Постепенно коремът става твърд, затрудняват се процесите на храносмилане, образуват се газове. При преобладаващата част от случаите заболяването се развива за период от 6 до 24, след което време при прогресиране на болестта настъпва перфорация.

Хроничен апендицит

При голям брой пациенти хроничният апендицит се явява последица след прекаран пристъп на остър апендицит, преминал без сериозни признаци и усложнения. Характерни за тази форма на заболяването са тъпите болки с източник в долната дясна част на корема или под лъжичката. Запек, метеоризъм, подуване на корема са сред честите оплаквания, като диагноза се поставя след рентгеново изследване. Въпреки че не протича бурно, хроничният апендицит може да доведе до увреждания на стомаха, жлъчката, дебелото черво, дванадесетопръстника, както и на вътрешните полови органи при жените.

Апендицит – основни причини

Ето какво представляват остър и хроничен апендицит!

На въпроса Кои са основните причини за възпален апендицит? отговор дават няколко основни теории: имунна, лимфо-хематогенна, за ентерогенната инфекция, за неврогенно-съдовите разстройства. Всяка една от тях има силни страни, но среща и редица критики.

Това, което различните схващания подкрепят единодушно, е в посока на риска от гнилостни процеси в червата, предизвикани от богатата на животински белтъци и мазнини диета. Именно процесите на гниене са водещ фактор за възпаление на апендикса.

От друга страна, наличието на лимфоидна тъкан само по себе си също е предпоставка за възпалителен процес.

Трябва да се има предвид и тезата на мнозина автори, според която апендиксът не е самостоятелна нозологична форма, а имунен синдром, появил се в израз на голям брой заболявания на храносмилателната система. Това схващане е в пряка връзка с твърденията, че произволната апендектомия е недопустима, заради ролята, която апендиксът има в локалната имунна система на стомашно-чревния тракт. Смята се, че в бъдеще ще се прилага много по-щадяща имунно-модулираща терапия, а хирургическата намеса ще е наложителна само в крайни случаи.

Ще отбележим, че има вероятност възпалението в апендикса да се провокира и по хематогенен път в резултат на прекаран грип, ангина и други.

Изброени накратко, най-често спряганите причини за апендицит са:
  • проблеми с перисталтиката;
  • прегъване на самия апендикс;
  • наличие на втвърдени фекални маси,
  • чревни паразити;
  • наличие на чужди тела или обекти, които увреждат епитела на лигавицата;
  • друго заболяване.

Развитие на апендицит – етапи

Въпреки че са възможни редица отклонения в зависимост от индивидуалното здравословно състояние и съпътстващи фактори, най-често етапите, през които преминава острият апендицит, са следните:

  • ранен апендицит – наричан още начален апендицит. В този етап заболяването е все още в лека форма. Налични са леки дефекти в лигавицата и малко на брой възпалени клетки;
  • флегмонозен апендицит – това е следващият етап на заболяването. Смята се, че е необходимо около денонощие, през което гнойното възпаление обхваща цялата стена на апендикса;
  • гангренозен апендицит – във финалната фаза възпалената стена на апендикса некрозира, казано по друг начин – загива.

Симптоми на апендицит

Пациенти, които са били лекувани от остър апендицит, сочат болката като водещ признак за състоянието. Като арсенал от сигнали, че нещо нередно се случва с израстъка на сляпото черво, могат да се изведат и редица други. Ето кои са основните симптоми при остър апендицит:

–         болка – основен симптом при възпален апендицит е болката в корема. В началната фаза на възпалението тя трудно се локализира. За неин източник могат да се смятат тънките черва, дебелото черво, апендикса. С напредването на възпалителните процеси вече по-точно може да се определи какъв е произходът й, като се посочи и конкретна точка.

До нова разпространение на болката може да се стигне при перфориране на стената на апендикса и преминава на гнойни секрети в коремната кухина;

–         загуба на апетит – в резултат именно на болката и на съпътстващите усложнения, пациентът престава да се храни;

–         гадене и повръщане – започва да усеща чести позиви за повръщане, които при мнозина се появяват в резултат на влошената перисталтика и запушването на червата;

–         запек или диария – при апендицит възможни са и двете крайни форми при изхождането. Други проблеми от това естество, които могат да наведат към диагнозата, са метеоризъм и подуване;

–         повишена температура – в резултат на възпалителни процеси в тялото възможно е да се повиши и телесната температура. Това обаче не е задължителен признак за остър апендицит;

–         обща отпадналост – често пренебрегван признак за възпаление на апендикса е и чувството за общо неразположение. Тъй като в началото е трудно да се определи каква е причината за отпадналостта, пациентите го отдават на вирус или преумора. Едва когато се появят характерните болки, се правят заключения в правилната посока.

Усложнения при апендицит

Ако не се предприеме адекватна терапия и апендицит, достигнал крайната гангренозна форма не се отстрани напълно, могат да настъпят редица усложнения. Сред възможните сценарии са следните:

*перфорация – наричано още спукване, при което разрушената стена на апендикса се ппревръща в предпоставка за перитонит. В коремната кухина навлиза гноен секрет и по този начин възпалението се разпространява;

*самоампутация – при това развитие, в резултат на тежкия възпалителен процес израстъкът се отделя от сляпото черво и пропада в коремната кухина. Последствията отново са тежка форма на перотонит;

*покрита перфорация – развива се, когато налице са сраствания около апендикса, заради които не позволява разпространението на гнойния процес. По този начин се образува кухина, пълна с гной, около апендикса. Ако по естествен път кухина се пробие и секретът успее да изтече навън през коремната стена, това може да доведе до спонтанно излекуване. В миналото, когато хирургията не е била развита до това ниво, това е един от малкото възможни изходи с щастлив край при пациенти с остър апендицит;

*епием на апендикса – наблюдава се в случай на запушване, при което стената на апендикса силно се раздува, а в получената кухина се задържа голямо количество гной. В случай, че секретът се резорбира, образувалата се торбичка се свива леко, но остава изпълнена с материя със слузеста текстура. В медицината това състояние е познато като мукоцеле;

*септикопиемия – това е състояние, при което чрез кръвния поток възпалителните процеси и гнойните секрети се разпространяват и в други вътрешни органи.

Остър апендицит – с какво се бърка?

Още преди да се развие пълната симптоматика на острия апендицит, възможно е той да се сбърка с друг подобен здравословен проблем. Редица заболявания „имитират” в една или друга степен разглеждането възпаление. Ето кои са някои от тези, симптомите на които могат да са на пръв поглед подвеждащи:

Апендицитът може да застраши живота!

–         възпаление, засягащо коремните лимфни възли. Нарича се още мезентериален лимфаденит;

–         пневмония, развиваща се в долните дялове на белия дроб;

–         бъбречна колика;

–         язва на стомаха и настъпила перфорация;

–         овариална киста;

–         бременност, развиваща се в маточната тръба;

–         възпаление, засегнало десния яйчник или дясната маточна тръба.

Без значение дали става дума за възпален апендикс или за някое от изброените тук състояния, задължителен е прегледът при специалист и стартиране на адекватна схема за лечение. При необходимост не бива да се отлага и хирургичната интервенция с цел премахване на възпалението.

Съвет, който често се дава, е да не се приемат каквито и да било болкоуспокояващи препарати преди да се постави точна диагноза. Обратното може да доведе до лъжливи показания от страна на пациента и до по-трудно диагностициране.

Източници:

https://www.emedicinehealth.com/appendicitis/article_em.htm

https://www.medicinenet.com/appendicitis/article.htm

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!


Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*