Пиелонефрит – събрахме точни рецепти и съвети за лечение

Лечение на пиелонефрит: Антибиотик. Други препарати. Хомеопатия. Хранителни добавки. Билки. Какво е пиелонефрит? Хроничен пиеолонефрит. Причини и рискови фактори. Симптоми. Пиелонефрит при бебе. Пиелонефрит при дете

Лечение на пиелонефрит

Първосигнално – щом стане дума за лечение на пиелонефрит, се препоръчва прием на антибиотици. Това не е случайно – именно антибиотикът е този препарат, който може да неутрализира вредните бактерии, причинители на инфекция на бъбреците.

По правило само няколко дни след началото на антибиотичната терапия, общото състояние на пациента се подобрява. В редки случаи се налага курс на лечение с продължителност от седмица или повече. От изключително значение е да не се преустановява приема на използвания медикамент след изчезване на симптоматиката, защото това може да доведе до резистентност на още наличните в организма патогени.

Ако диагнозата се постави късно и състоянието на пациента е вече тежко, може да се наложи прием в болница за лечение с интравенозни антибиотици.

Хирургическа интервенция при пиелонефрит също не е изключена. Такава се налага при дефекти в структурата на органите на отделителната система, които провокират чести рецидивиращи бъбречни инфекции. Операция е наложителна и в случаи на наличие на големи абцеси в бъбрека, в резултат на които се наблюдават гнойни огнища.

Като основни цели на лечението на пиелонефрит могат да се изведат следните:

• своевременно поставяне на точна диагноза и стартиране на адекватно лечение;
• елиминиране на предразполагащите фактори, доколкото това е възможно;
• назначаване на антибиотици при съобразяване с резултатите от антибиограма;
• едновременно лечение и на рецидивите при наличието на таива;
• общо укрепване на организма и повишаване на имунната защита.

Антибиотик при пиелонефрит

Вече споменахме, че подходящ антибиотик за лечение на пиелонефрит се назначава в съответствие с изготвена към конкретния момент антибиограма.

Най-често се предписва медикамент от следните групи:

• аминогликозиди – в тази група влизат Амикацин, Тобрамицин, Гентамицин и други;
• беталактами – Амоксицилин, Зинацеф и други;
• хинолони – ципрофлоксацин, офлоксацин и други;
• макролиди;
• полимиксини и други.

Ципрофлоксацин

Един от най-често предписваните антибиотици за лечение на инфекции на отделителната система е Ципрофлоксацин. Той принадлежи към групата на флуорохинолоните, като действието му е насочено директно към елиминиране на причинителя на инфекцията. Данни показват, че курс на лечение с Ципрофлоксацин за период от 7 дни би бил толкова ефикасен при пиелонефрит, колкото терапия с аналогичен продукт за 14 дни. Стандартно се приема от 5 до 21 дни, като лекуващият лекар е този, който трябва да определи продължителността на лечението.

Гентамицин

На следващо място като често предписван антибиотик при пиелонефрит се посочва Гентамицин. Трябва да се има предвид, че пациенти със съпътстващи бъбречни заболявания и влошена слухова функция трябва да бъдат изключително внимателни при приема на въпросния препарат.

При тежки случаи на инфекция лечението с Гентамицин започва като интравенозна терапия, след което се преминава към мускулно поставяне на инжекции. Дозата се приготвя на момента чрез разтваряне във физиологичен разтвор.

Амоксицилин

Към групата на пеницилиновите медикаменти принадлежи Амоксицилин, който също се използва за лечение на възпаление на паренхима на бъбрека. Препоръчителната дневна доза от препарата е до 3000 мг, разпределени на няколко приема. Дозата се определя спрямо индивидуалното състояние.

Оспамокс и Амоксиклав са аналогични продукти със съдържание на Амоксицилин.

Левофлоксацин

Лечението при пиелонефрит често стъпва и върху антибиотика Левофлоксацин или върху аналогичния продукт Таваник. Те принадлежат към хиноловите медикаменти и действат срещу бактериите, причинител на инфекция в човешкото тяло.

Пояснение при приема на въпросния медикаменти е, че по време на лечението трябва да се използва слънцезащитен продукт с голям фактор.

Тобрамицин

Антибиотик от групата на аминогликозидите, Тобрамицин също се предписва при инфекция на бъбреците в зависимост от резултатите от антибиограмата. Прилага се под формата на инжекционен разтвор, който унищожава патогенните микроорганизми, от които произтича заболяването.

Други препарати за лечение на пиелонефрит

Вече споменахме, че основен акцент при лечението на пиелонефрит се поставя на антибиотичната терапия.

Една друга група медикаменти обаче, за които мнозина смятат, че се числят към антибиотиците, също действат при бъбречни проблеми. Става дума за химиотерапевтици. Разликата между двата класа медикаменти се състои в това, че докато антибиотиците са произведени от живи микроогранизми, то химиотерапевтициите имат изцяло синтетичен произход.

Най-популярният продукт от тази група, който е приложим при пиелонефрит, е Бисептол. Най-често се предписва при остра форма на заболяването, като приемът може да е продължителен. Изборът пада на този медикаменти, когато се наблюдава неефективност на еднокомпонентно лечение или няма възможност за прилагане на орално лечение.

Препоръчва се терапия с Бисептол и след преустановяване на приема на антибиотик. В тази ситуация пикочните пътища са уязвими по отношение на бъдещи инфекции.

5 Нитрокс също принадлежи към групата на химиотерапевтиците. Използва се за лечение на бъбречни заболявания, в това число и пиелонефрит, предизвикани от вирусни или гъбични инфекции. Често се назначава и с цел превенция от рецидиви.

Нолицин е химиотерапевтик, който съдържа норфлоксацин и действа директно върху бактерията, предизвикала бъбречно възпаление. Може да се приема и профилактично.

Уро-ваксом е лекарствен продукт, който се използва често при пиелонефрит. Действието му обаче е насочено към повишаване на имунните сили на организма и ограничаване на инфекциите на пикочните пътища и отделителната система като цяло. Прилага се при чести повтарящи се инфекции, както и едновременно с антибиотична терапия с цел по-висока ефективност.

Хомеопатия при пиелонефрит

Накратко ще споменем и някои от хомеопатичните продукти, които намират приложение при заболявания на отделителната система и по-конкретно при инфекция на бъбреците. Както при останалите случаи на лечение с хомеопатични продукти, тук също от значение е редовният прием и правилното предписание на препарата.

*Апис – хомеопатичният продукт се назначава най-вече при задържане на урина, но още при болка и неразположения по време на уриниране. Ефект от терапията е зачестяване на позивите за уриниране.

*Арника – действието му е насочено към намаляване на болката по време на уриниране.

*Берберис – най-често за лечение на пиелонефрит се предписва заедно с Калкареа сулфикум. Комбинацията от препарати е подходяща в случаите, когато интензитетът на болката се увеличава.

Хранителни добавки при пиелонефрит

Както при редица други здравословни проблеми, така и при заболявания на бъбреците, приложими са редица хранителни добавки с укрепващ ефект.

Разнообразието е огромно, като голяма част залагат на полезните свойства на лековити растения, които и ние ще разгледаме по-надолу в текста. Без да претендираме за изчерпателност, даваме ви кратко насоки за това на кои добавки можете да се доверите при проблеми с бъбреците.

Алое Вера с витамини

Място сред препоръчваните продукти отново намира лековитото алое под формата на добавка, обогатена с витамини. Продуктът на Sanct Bernhard се препоръчва при редица здравословни смущения, но и при възпалителни процеси в отделителната система. Действа имуноукрепващо и регенеративно, насърчава организма по-лесно да се справи с възпалението. Препоръчва се при бактериални и вирусни инфекции, като в комбинация с правилно назначени медикаменти дава бързи и задоволителни резултати.

Диуретик формула

При проблеми бъбреците, включително и при инфекция на паренхима, помага Диуретик формула на Natural Factors. Препаратът съдържа разнообразие от лековити растения – червена боровинка, мечо грозде, глухарче, корен от магданоз, за които се знае, че са изключително полезни при възпаления на пикочните пътища и цялата отделителна система.

Конкретно Диуретик формула се препоръчва при пациенти с пиелонефрит, при които уринирането е проблем. Продуктът подпомага цялостното отделяне на урината, затова и редовният му прием активизира процеса на отделяне на урина и подпомага работата на бъбреците.

Мечо грозде

Продуктът на Nature’s Way мечо грозде под формата на хранителна добавка Uva Ursi съдържа всички полезни ефекти на растението. Добавката се препоръчва за укрепване и поддържане на тонус на пикочните пътища, за нормализиране на състоянието на бъбреците, с диуретичен и очистителен ефект. Доказано е благодатното въздействие за организма при пиелонефрит и други заболявания на бъбреците, като успокоява възпалението и спомага за пречистване на организма.

Ренохелп М

Още една добавка с доказана ефект при проблеми с бъбреците е Ренохелп М. Продуктът е предназначен именно за бъбречни заболявания, включително и с хроничен характер, като пиелонефрит и гломерунефрит, за хронична бъбречна недостатъчност, за различни увреждания на бъбреците и инфекции на отделителната система.
В състава на Ренохелп М влизат екстракти от леспедеза капитата, листа от бреза и червена боровинка, които са познати от край време с лековитите си качества при проблеми с уринирането и с отделителната система като цяло. Приемът на добавката подкрепя бъбречните структури и нормализира функционирането на системата.

Билки при пиелонефрит

И като стана дума за полезни растения при пиелонефрит, ще се спрем и на някои от най-популярните билкови рецепти, които помагат при инфекция на бъбрека.

С доказан лековит ефект при хроничен пиелонефрит са познати растения с диуретичен и противовъзпалителен ефект, каквито са листата и плодовете от боровинки, шипки, ленено семе, живовляк и редица други. Важно е да се има предвид, че за да се реализира търсения лечебен ефект, необходимо е фитотерапията да се прилага за по-продължителен период от време, като се правят задължителни почивки между курсовете на лечение.

В редовете по-долу даваме конкретни съвети как билки и лековити растения могат да са ви от помощ при коварното бъбречно заболяване:

Плоски хвощ

Вместо вода при пиелонефрит се пие отвара, приготвена от полски хвощ. За целта 3 с.л. от билката се заливат с 1 литър вода. Кипват се за 5 минути. След като се охлади, напитката се прецежда и се изпива в рамките на деня.

Черешови дръжки

Сред популярните рецепти при пиелонефрит и други заболявания на бъбреците е и тази с черешови дръжки. За нея ни писа и Дочка Бойкова, която е наша редовна читателка. Цитираме част от писмото й:

„Всяка година си събирам дръжки от череши, защото все ще им намеря приложение. С тях се приготвя и чуден лек при различни възпаления на пикочопровода и бъбреците. Трябват ви 100 г от тях и същото количество от билките царевична коса, глог и корени от пирей. Ако имате, добавяте и по 25 г семена от пъпеш и от лен и листа от бреза. Накрая са листата от червена боровинка, те са задължителна част. Около 50-60 г. Аз си меря съставките в части: 4 части дръжки и от другите, 1 част семена и така.

След като се разбъркат билките, гребвате 2 лъжици от тях и ги варите малко, не повече от 5 минути, в 600 мл вода. Щом изстине, прецеждате отварата и я пиете на 4 пъти през деня.

Ще ви напиша и още една рецепта, която идеално се комбинира с лека с черешови дръжки. Вместо вода, пийте отвара от шипки. Приготвя се с десетина плодчета и литър вода. Всеки ден си правете и пийте по 1 доза.”, пише ни Дочка.

Борови връхчета

Необходими за изпълнението на тази рецепта са около 100 г борови връхчета. Заливате ги с 2 ½ литра вода и варите, докато количеството стане 500 мл. Добавяте малко мед и изпивате отварата на 3 приема през деня.

Липа

Преди всяко хранене се препоръчва да се изпива по чаша чай от липов цвят.

Мед при пиелонефрит

Народната медицина често насърчава лечението на бъбречни проблеми с мед. Смята се, че редовната консумация на пчелния продукт ограничава възпалението и подпомага възстановяването.

На ден се консумират по 3 с.л. за период от поне 2 седмици.

Чесън при пиелонефрит

При пиелонефрит се препоръчва лечение с глава чесън, счукана и добавена към сока на 1 лимон. Съставките престояват през нощта, а на сутринта се консумират наведнъж.

Ябълков оцет при пиелонефрит

От край време се знае, че истинският ябълков оцет е дар за бъбреците. Помага при разнородни възпаления, в това число и пиелонефрит. С цел профилактика или лечение на ден се изпива чаша с вода, в която са разтворени 2 с.л. от киселата напитка.

Какво е пиелонефрит?

Пиелонефрит е заболяване, при което възпален е паренхимът или иначе казано тъканта на бъбрека. В повечето случаи състоянието се провокира от инвазиране на бъбрека от страна на бактерии, които могат да достигнат до него чрез уретрата, пикочния мехур или чрез кръвоносните съдове.

От решаващо значение за успешното лечение на пиелонефрит е ранното поставяне на точна диагноза и адекватното лечение. При неглижиране на проблема инфекцията на бъбреците може да се окаже предпоставка за трайна увреда или за неконтролирано разпространение на бактериите в кръвта и опасен сепсис, застрашаващ дори живота.

По начина на своето протичане пиелонефритите се разделят на:

• остър пиелонефрит – при него периодът на боледуване е до 3 месеца;
• хроничен пиелонефрит – при пациенти с пиелонефрит инфекцията е активна за период, по-дълъг от 3 месеца. Наблюдават се моменти на обостряне и на затишие на симптомите. Характерното в случая е, че винаги става дума за един и същ причинител;
• рецидивиращ пиелонефрит – при тази форма се редуват остри инфекции, в основата на които е различен причинител.

Хроничен пиелонефрит

Честотата на проявление на хроничния пиелонефрит е по-висока в сравнение с останалите форми. Самото заболяване представлява възпаление на тъканта на бъбрека, появила се в резултат на запушване на уринарния тракт или на рефлукс на урина.

При много пациенти то се появява за първи път още в детска възраст. Липсата на адекватно лечение е предпоставка болестта да придобие хроничен характер. В напреднал стадий на заболяването поразеният от инфекцията бъбрек значително намалява размерите си, изменят се цветът и повърхността на органа, а бъбречните чашки и бъбречното легенче са силно деформирани.

При разпознаването на хроничния пиелонефрит трябва да се обърне внимание на редица индивидуални симптоми. Разнообразието им се обуславя от различния причинител, от предразполагащите фактори и особеностите на самия организъм.

За да се определи със сигурност, че става дума за хронична форма на болестта, се наблюдава дали периоди на остро проявление на състоянието се редуват с моменти на затишие на симптомите. Във въпросите кризисни моменти пациентът се оплаква от обща отпадналост, проблеми с уринирането и болки в областта на пояса.

Ако не се обърне внимание на състоянието, в крайния стадий на хроничен пиелонефрит инфектираният бъбрек трудно изпълнява функцията си, в резултат на което настъпва бъбречна недостатъчност.

Причини за пиелонефрит

Голяма част от инфекциите, които засягат бъбреците, започват първо да се развиват в долните уринарни пътища, в уретрата или в пикочния мехур. Постепенно с размножаването си бактериите се изкачват нагоре по уретрата и достигат бъбрека. Сред най-често срещаните причинители на състоянието е бактерията Ешерихия коли. По-рядко – патогени като Протеус, Псевдомонас, Ентерокок, Стафилокок, Хламидия и други.

Друг възможен сценарий е наличието на инфекция в организма, която чрез кръвопотока да достигне до бъбрека и да се превърне в предпоставка за пиелонефрит. Това се случва сравнително рядко, но опасността нараства, ако има чуждо тяло в организма. За подобно се възприема сърдечна клапа, изкуствена става или друг обект, който се инфектира.

В редки случаи пиелонефрит се развива и след операция на бъбрека.

Рискови фактори за пиелонефрит

Съобразявайки се с изложените по-горе най-чести причини за инфектиране на бъбрека, могат да се изведат и следните групи рискови фактори:

• пол – смята се, че жените са изложени на по-голям риск от инфекции на бъбреците в сравнение с мъжете. Причината се крие в анатомията на отделителната система при жената. Самата уретра на жената е много по-къса от тази на мъжа, в резултат на което бактериите много по-лесно преминават от външната среда към пикочния мехур. Още нещо – анатомичната близост при разположението на уретрата, влагалището и ануса също създава условия за по-лесно инфектиране на пикочния мехур, а оттам и за достигане на бактерии до бъбреците;
• проблеми с уринирането – запушването на пикочните пътища и всички останали проблеми, които нарушават нормалното уриниране и не позволяват цялостното изпразване на пикочния мехур, могат да доведат до възпаление на тъканта на бъбрека. В тази група фактори попадат аномалии в структурата на пикочните пътища, камъни в бъбреците, увеличена простатна жлеза при мъжете и други;
• отслабена имунна система – някои заболявания се смятат за предпоставка за развитието на пиелонефрит. Подобни са диабет, ХИВ-инфекция и други. Като рисков фактор се възприема и целенасоченото отслабване на имунната система, например чрез прием на медикаменти след органна трансплантация;
• увредени нерви – става дума за неправилно функциониращи нерви около пикочния мехур или на гръбначния мозък, при което се блокират симптомите, съпътстващи инфекцията на пикочния мехур. По този начин тялото не реагира на възпалението, което лесно се пренася и към бъбреците;
• катетър – продължителният период на използване на катетър е предпоставка за инфекции на отделителната система;
• везикоуретрален рефлукс – не на последно място, рисков фактор е и т.нар. везикоуретрален рефлукс, при който малко количество урина се връща от пикочния мехур в посока уретрата и бъбреците.

Симптоми на пиелонефрит

Ако сте установили инфекция на пикочния мехур и не сте предприели адекватно лечение, то очаквайте в скоро време да се появят някои от характерните признаци за възпаление на паренхима на бъбреците. Сред най-честите симптоми на заболяването могат да се изведат следните:

*повишена телесна температура;

*осезаема болка в гърба, в кръста, от едната страна на тялото или в слабините;

*остра болка в корема;

*чести, силни и неконтролируеми позиви за уриниране;

*болка, парене и други оплаквания по време на уриниране;

*наличие на кръв или гной в урината.

Към изброените по-горе симптоми трябва да се подходи с нужното внимание. Ако при наличието им не се предприемат адекватни мерки и не се проведе своевременно лечение, възможно е да се стигне до редица усложнения, сред които:

• бъбречна недостатъчност – пиелонефритът може да се окаже в основата на хронична бъбречна недостатъчност;
• отравяне на кръвта – заради богатото кръвоснабдяване на бъбреците разпространението на размножаващите се в тях бактерии е бързо безпроблемно, като може да се стигне до цялостно отравяне на кръвта;
• при бременност – смята се, че основният риск по време на бременност от нелекувана бъбречна инфекци е преждевременно раждане на новородено с поднормено тегло.

Пиелонефрит при бебе

При бебета и деца в ранна възраст пиелонефритът протича с леко повишена температура, повръщане, редки изхождания. Наблюдава се цялостна отпадналост и ненаддаване на тегло. Детето индикира за болка в корема чрез неспокойствие.

Ако става дума за съвсем малко кърмаче, инфекцията на бъбрека може да протече и с понижение на телесното тегло, необоснавана възбуда, гърчове, посивяване на тена или оцветяване на кожата в бял или жълт оттенък, подуване на корема или фонтанелата. От съществено значение е да се потърси незабавна лекарска помощ.

Пиелонефрит при дете

При по-големи деца за основни симптоми на възпаление на тъканта на бъбрека се сочат болката в областта на корема и кръста, чести позиви за уриниране, парене или щипене по време на уриниране. Оплакванията се допълват от висока температура, редуване на запек с диарични изхождания, липса на апетит, главоболие.

Ясен знак, че детето има здравословен проблем е нощното напикаване при деца, които вече са с изградени хигиенни навици.

Как се поставя диагноза пиелонефрит

Ако сте усетили болка в кръста или слабините, ако имате повишена температура или парене по време на уриниране, то по всяка вероятност вече сте се убедили, че трябва да посетите лекарския кабинет. След като специалист анализира изброените от вас симптоми, най-вероятно ще ви постави диагноза пиелонефрит. Като съпътстващи методи за диагностициране се сочат физикалния преглед, изследване на урина и други. Самата урина се изследва какато микробилогично, така и под микроскоп. Първият анализ открива наличието на бактерии в руината, като важно е той да се комбинира с изследване на чувствителността на патогена към даден вид антибиотик. Под мискроскоп проба от урината се следи за брой левкоцити и еритроците, както и за наличието на епителни клетки и белтък.

Сред често прилаганите образни изследвания за диагностициране е абдоминалната ехография. Чрез нея се наблюдават промените, които са налице при остър пиелонефрит. Трябва да се има предвид, че липсата на изменения в бъбреците не във всички случаи изключва наличието на бъбречна инфекция.

Като възможни методи за откриване на пиелонефрит се сочат още компютърна томография, магнитен резонанс, венозна урография.

Източници:

https://emedicine.medscape.com/article/245559-overview

https://www.medicinenet.com/kidney_infection/article.htm

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!