В статията ще намерите информация при какви остри заболявания можете да прилагате хомеопатия и хранителни добавки. Произход, ползи и описание на хомеопатията. Кои са хомеопатичните лекарства, които се прилагат. Препоръчителни хранителни добавки. Предпазни мерки и евентуални странични ефекти.
Хомеопатичното лечение и приемането на хранителни добавки при остри заболявания се занимават с болести, изискващи незабавно внимание. При хомеопатичната медицина „внезапно“ характеризира главно появата и характера на самоограничаване на заболяването, а не толкова неговата сериозност. Простуди, грип, възпалено гърло, ухапвания от насекоми, порязвания, натъртвания, разстройства, треска, мускулни болки и краткотрайно безсъние са примери за състояния, които се лекуват чрез хомеопатичното лечение на внезапно възникнали болести. Лекарствата, които се дават при този вид лечение, имат за цел да стимулират вътрешната способност на тялото да се самолекува; те не убиват микробите и не потискат признаците. Хомеопатичното лечение на остри заболявания може да се извършва до известна степен от самите пациенти у дома, както и от практикуващи хомеопати.
Произход на хомеопатията
Хомеопатията е безболезнена, холистична система на лечение, развита през 90-те години на XVIII в. от немския лекар Самуел Ханеман. Експериментирайки върху себе си с лекарството против малария хинин, той забелязва, че големи дози от медикамента всъщност предизвикват симптоми на малария, докато по-малките дози лекуват болестта. Опирайки се на този факт, той предлага своята идея за Simila Similibus curentur, или „подобното лекува подобното“. След това Ханеман разработва обширна медицинска система, основана върху тази идея. Той я нарича хомеопатия, от гръцките думи homoios (близък, подобен) и pathos (страдание).
Хомеопатичните лекарства почти винаги са направени от природни суровини – растителни, животински или минерални вещества, които се обработват така, че да се получат майчини тинктури или неразтворими прахове. След това се подсилва действието на течните екстракти чрез поредица от разреждания и енергични разклащания (потенциране). Смята се, че разклащането е необходимо, за да се прехвърли енергията на природните вещества върху разтвора. Освен това ефикасността на лекарството нараства с всяко следващо разреждане. След като тинктурата е разредена до определена степен, полученият разтвор се добавя към шишенце с таблетки от лактоза, които се съхраняват на хладно и тъмно място. Ако лекарството не се разтваря във вода, то се смила на фин прах и се пулверизира с лактоза на прах, за да се получи желаният ефект.
С течение на годините привържениците на хомеопатията се увеличават и към тях можем да причислим Чарлз Дикенс, Бенджамин Дизраели, Йохан Волфганг Гьоте, папа Пий X, Джон А. Рокфелер, Уилям Такъри, Дениъл Уебстьр, У. Б. Йейтс и др. Английското кралско семейство наема на работа лекари-хомеопати от 1830 г.
Ползи от хомеопатията
Хомеопатите се стремят да лекуват своите пациенти на физическо, психично и емоционално ниво и всяко лечение се приспособява към индивидуалните потребности на пациента. Хомеопатията като цяло е безопасно лечение, тъй като използва лекарства в извънредно разредени количества и обикновено няма странични ефекти, или те са минимални. Нетоксичността на хомеопатията я прави добър избор при лечение на деца. Друго предимство е цената на лечението. Хомеопатичните лекарства са евтини, цената им често е много по-ниска от тази на алопатичните медикаменти.
Хомеопатичното лечение на внезапно възникващи заболявания помага при голям брой здравословни проблеми. Сред тях са височинна болест, парализа на Бел, обикновена настинка, алергия, кашлица, остра заразна тропическа треска (денга), болки в ухото, мигрена, главоболие, треска, хранително отравяне, грип, кинетоза, шок, възпалено гърло, хирургически усложнения, реакции към ваксиниране и лекарствена терапия. Хомеопатични медикаменти може да се предписват и при лечение на ужилване от насекоми, ухапвания от животни и проблеми, причинени от отровен шмак. Може да се използват и при насинено око, изгаряния, натъртвания, мозъчни сътресения, порязвания, увредени сухожилия и лигаменти, фрактури, дискови и гръбначни хернии, кръвотечение от носа, рани от пункции, при навяхва ния и т.н.
Описание
Хомеопатичното лечение като цяло се различава от алопатичната медицина по това, че приспособява лекарствата си към пациента и всеобхватността на симптомите му, а не толкова към болестта. Докато например един общопрактикуващ лекар би предписал едно и също лекарство или режим на всички пациенти с настинка, хомеопатът би задавал на всеки подробни въпроси за симптомите и модалностите или факторите, които ги подобряват или влошават. В резултат на това хомеопатът ще предпише шест различни лекарства на шест различни пациенти, страдащи от една и съща болест.
Хомеопатична класификация на симптомите
Лекарите хомеопати използват думата „симптом“ в по-широк смисъл, отколкото конвенционалната медицина. При хомеопатията симптомите включват всяка промяна, която пациентът преживява по време на болестта, включително емоционалните и мисловни промени.
Хомеопатите класифицират симптомите в четири категории:
- Индивидуални – присъщи само за индивида, които не се срещат при повечето хора. Те често помагат за определяне на лекарството.
- Психични и емоционални – важни общи симптоми, които информират за цялостното състояние на пациента.
- Общи – физически симптоми, които се усещат в цялото тяло, като например умора, промяна в апетита или безпокойство.
- Специфичните се локализират по- определено в тялото и включват гадене, обриви или главоболие и т.н.
По време на определянето на заболяването лекарят преценява интензитета и сериозността на симптомите на пациента, отбелязва някои индивидуални особености, оценява модалностите им и прави списък от основните признаци, на които ще базира избора си на подходящо лекарство.
Хомеопатични лекарства
Съществуват хиляди хомеопатични лекарства. Те обикновено се правят от разтворени или стрити естествени вещества като растения, минерали или дори отрова от змии или жилещи насекоми. Някои медикаменти могат да се прилагат във вид на спрей, мехлем и крем, но най-типичните форми са течните разтвори и хапчета или цилиндрични таблетки (за стритите лекарства). Една доза се състои от една капка течност, 10-20 малки хапчета или 1-3 големи хапчета. Тъй като лекарствата са разредени, точният размер на дозата не е от голямо значение. Честотата на дозиране обаче се смята за много важна. Пациентите не трябва да приемат повече дози, докато първата не е приключила своето въздействие.
Хомеопатичните лекарства издържат неопределено дълго, ако бъдат правилно съхранявани. Това изисква да се съхраняват в оригиналните им шишенца и да се изхвърлят, ако бъдат изложени на слънчева или друга силна светлина, температура над 37,8°С, изпарения от камфор, нафталин или парфюм или от други хомеопатични лекарства, които са били отворени в същата стая по същото време.
Определяне на заболяването
Първата стъпка при хомеопатично лечение на внезапно възникващи болести е подробен разговор с пациента — снемане на анамнеза. Освен че отбелязва характера, мястото и сериозността на признаците, хомеопатът задава въпроси за техните особености. Това са факторите и обстоятелствата (например метеорологичните условия, астрономическото време през деня, положението на тялото, особено поведение или дейност и т.н.), които карат симптомите на пациента да се подобряват или влошават.
Избор и предписване на лекарства
Изборът на определено лекарство зависи повече от пълния профил от симптоми на пациента, отколкото от типа заболяване. Хомеопатичните лекарства се предписват съгласно Закона на подобието, който твърди, че една субстанция, която предизвиква известни признаци в здрави хора, лекува същите симптоми при болни хора, когато се дава в силно разредени дози. Например на пациент, който боледува от грип и е раздразнителен, страда от главоболие, ставни и мускулни болки, е вероятно да бъде предписана дива тиква (Bryonia), тъй като екстракт от растението би предизвикал тази съвкупност от симптоми при здрав индивид.
Пациентите се инструктират да избягват да докосват хомеопатични те лекарства с пръсти. Дозата може да се изсипе върху лист бяла хартия или в капачката на шишенцето и да се сложи направо в устата. Хомеопатичните лекарства обикновено не се приемат директно с вода. Пациентите не трябва да приемат храна и течности 15-20 минути преди и след приемане на дозата.
Хранителни добавки
При остри заболявания като настинки, грип, възпалено гърло, втрисания и други подобни, се препоръчват хранителни добавки за повишаване на имунитета, както и витамини и минерали. За повече подробности последвайте линка.
ЕХИНАЦЕЯ плюс Ацерола – Царица на имунитета! 30730
МУЛТИ ФОРТЕ 20 – За здраве, енергия и силен имунитет!
КИНДЕР КОМПЛЕКС – За силен детски имунитет! код30317
ВИТАМИНИ С ПЧЕЛНО МЛЕЧИЦЕ, код: 30469
СИКУРО КИДС от Equilibra, код 30254
ЗДРАВОСЛОВЕН КОМПЛЕКС ОТ СЕДЕМТЕ СУПЕРПЛОДА
КОРДИЦЕПС ПЛЮС с Мегавитал комплекс код 30302
КОРИОЛУС В помощ на онкоболните! код30310
МЕГАВИТАЛ КОМПЛЕКС от 7 гъби код30301
В КОМПЛЕКС плюс ВИТАМИН С 30 таблетки
Витамин С + цинк с удължено освобождаване, код: 30421
ВИТАМИН С с ДЖИНДЖИФИЛ – 30 капсули
ВИТАМИН С КОМПЛЕКС 16 сашета – прием без течности!
ВИТАМИН С плюс ЦИНК 20 разтворими таблетки
В КОМПЛЕКС плюс ВИТАМИН С 30 таблетки
ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ ЕНЗИМИ С ВИТАМИН С – код30511
ЖЕЛЯЗО С ВИТАМИН С – Обогатен с фолиева киселина! код30213
ЖЕЛЯЗО И ВИТАМИН С – За здрав и силен организъм! код30523
ВИТАМИН С КОМПЛЕКС 473 мл код30815
Предпазни мерки при лечение на остри заболявания
Хомеопатичното лечение и хранителните добавки при остри заболявания не се препоръчва за лечение на хронични състояния, които изискват алопатично лечение. Също при тежки инфекции, които изискват лечение с антибиотици. И при състояния, при които е необходима сериозна хирургична намеса. Не се прилага също и при тежки психически проблеми. Повечето хомеопатични ръководства и листовки на хранителните добавки дават необходимата информация относно симптомите и разстройствата, които изискват професионални грижи.
Използването на хомеопатични медикаменти заедно с други продукти може силно да намали ефекта им. Някои хомеопати препоръчват избягването на:
- мента и ментолови продукти (пасти за зъби, бонбони, дъвки, води за уста),
- камфор и камфорови продукти (включително пачули, евкалиптов и тигров балсам) и други етерични масла,
- нафталин,
- силни парфюми,
- лосион за след бръснене,
- ароматизирани сапуни,
- стресови ситуации,
- рентгенови лъчи,
- никотин,
- наркотици,
- някои силни лекарства и най-вече кортизон и преднизон по време на лечението.
Освен това на пациентите се препоръчва да избягват електрически одеяла и посещения при зъболекар (докато приключи лечението). Смята се, че те имат неблагоприятен ефект върху терапията. Хомеопатичните лекарства никога не бива да се поставят близо до силни магнити.
Практикуващите лекари предупреждават, че силните хомеопатични препарати трябва да се използват само под надзора на специалист по хомеопатия.
Странични ефекти
Тези лекарства са толкова разредени, че понякога не може да се открие никаква следа от изходното вещество. Следователно те се приемат за нетоксични и обикновено без вредни странични ефекти, но винаги е възможно да се появят индивидуални реакции.
Понякога оплакванията се засилват след започване на лечението, но това е само временно. При някои пациенти се появяват отново предишни симптоми в резултат от минали състояния, от които не са се възстановили напълно. Такива явления се приемат за положителен признак – начало на оздравителния процес.
Научни изследвания и одобрение
Тъй като системата за лекуване на Самуел Ханеман става все по-популярна през XIX в., тя бързо си навлича яростни критики от страна на лекари и аптекари. От ранните години на XIX в., когато Американската медицинска асоциация и фармацевтите водят битка срещу нея, хомеопатията е пренебрегвана и понякога осмивана от конвенционалната медицина. Като изключим политическия аспект, част от причините за критиките е липсата на научно обяснение за някои области от лечението.
Например хомеопатите твърдят, че колкото повече се разрежда и разклаща дадено лекарство, толкова по-добър ефект има върху организма. Някои хомеопатични лекарства са толкова разредени, че в разтвора не остава дори една молекула от активното вещество, но въпреки това хомеопатите твърдят, че това лекарство има лечебен ефект.
Освен това хомеопатията набляга по-скоро върху анализирането на симптомите и прилагането на лекарства за тях, а не върху лечение чрез класифициране на болестите. Тоест пациенти с едно и също заболяване се нуждаят от различно хомеопатично лечение. Нещо повече, лекарите, практикуващи конвенционална медицина, се стремят да открият как лекарствата влияят върху тялото, преди да бъдат използвани.
Хомеопатията се занимава по-малко със сложните биохимични процеси и повече с това дали едно лекарство има ефект и лекува холистично. Конвенционалните медици твърдят, че хомеопатията не стои на научни основи, докато хомеопатите отговарят, че тя е разработена научно и успешно се практикува от векове. Продължават изследванията върху ефективността й.
Британският медицински журнал публикува през 1991 г. обширен анализ, обработван в продължение на 25 години. Този проект включва повече от 100 изследвания на пациенти със заболявания, като съдови болести, дихателни проблеми, инфекции, стомашни проблеми, алергии, възстановяване след операции, артрит, травми, психологични проблеми, диабет и др. Изследването установява подобрение след хомеопатично лечение при повечето състояния и заключава, че „има достатъчно доказателства хомеопатията да бъде приета като официален метод на лечение за някои заболявания“.
През 2002 г. едно педиатрично списание съобщава за изследване, според което индивидуализирани хомеопатични лекарства са облекчили симптомите на протичащо без усложнения остро възпаление на средното ухо при деца. Въпреки положителните резултати авторите признават нуждата от допълнителни анализи.
В страни, където методът е особено популярен, някои конвениционални медици включват елементи от хомеопатичното лечение на внезапно възникващи болести в практиката си. Такива са: Франция, Великобритания, Индия, Пакистан, Шри Лаика, Бразилия и Аржентина. Големи хомеопатични болници има в Лондон и Глазгоу, а хомеопатични медицински центрове – в Индия и Южна Америка.
Основни термини, използвани в статията
Лечение на остри заболявания – лечение на самоограничаващи се болести с внезапно начало.
Закон на подобието (подобното се лекува с подобно) – основен принцип на хомеопатичната медицина, който ръководи избора на специфично лекарство. Според този принцип една субстанция с природен произход, която предизвиква известни симптоми в здрав човек, лекува същите симптоми при болния човек.
Модалности – факторите и обстоятелствата, които карат симптомите на пациента да се подобряват или влошават.
Майчина тинктура – първият етап от приготвянето на хомеопатично лекарство, получено чрез накисване на растителни, животински или минерални вещества в разтвор на алкохол.
Потенциране – процес на увеличаване на ефекта на хомеопатичните препарати чрез последователни разреждания и разклащания на майчината тинктура.
Сукусия – разклащане на разредени хомеопатични лекарства като част от процеса на потенциране.
Тритурация (стриване) – процес на разреждане на неразтворимо вещество за хомеопатична употреба чрез смилането му на фин прах и смесването му с лактозен прах.
Източници: homeopathyschool.com; webmd.com; homeoint.ru; homeopatica.ru
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!