Начало / Здравословен живот / Алтернативна медицина / Хепатитът не е само А, В и С, а и D, Е и G! Ето какво представляват!

Промоционални продукти



Хепатитът не е само А, В и С, а и D, Е и G! Ето какво представляват!

Хепатитът се разглежда в статията с пълна информация и неговите разновидности – А, В, С, D, Е и G. Описание на заболяванията. От какво се получават и какви са симптомите. Видове лечения. Билки. Хранителни добавки. Медикаменти. Очаквани резултати от лечението. Как да се предпазите.

Хепатитът представлява възпаление на черния дроб. Инфекциозният хепатит се причинява от вирусна инфекция. Трите най-чести форми на вирусния хепатит, за които се знае, че причиняват чернодробно заболяване, са хепатит А, хепатит В и хепатит С (наричан преди нито А, нито В хепатит). Другите познати видове хепатит са хепатит D, хепатит Е и хепатит G. През 90-те години на миналия век се съобщава и за вирус на хепатит F, но към края на първото десетилетие на нашия век неговото съществуване все още не е потвърдено.

Хепатит и хранене

Описание

Хепатит А

Хепатит А представлява възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит A (НАV). Той обикновено не е много тежък, като по принцип започва от две до шест седмици след контакт с вируса и продължава не повече от два месеца.

Хепатит А е широко известен като инфекциозен хепатит, защото се разпространява сравнително лесно от заразените сред хората в тяхното обкръжение. Щом инфекцията свърши, няма продължителна хронична фаза на заболяването. Нерядко обаче се стига до втори пристъп или повторение на симптомите около месец след първия пристъп.

Епидемиите от НАV инфекция могат да заразят десетки и дори стотици хора. Големите епидемии от хепатит А се свързват със заразени работници от хранително-вкусовата промишленост, които замърсяват преработените храни. Много видове храна могат да бъдат заразени от канални нечистотии, съдържащи НАV, а черупчестите животни (миди, стриди, раци и пр.) са считани за най-честите виновници.

При определени групи съществува повишен риск от зараза с хепатит А. Те включват:

  • Деца и служители в детски ясли и градини
  • Хора, живеещи нагъсто и в лоши хигиенни условия
  • Полово активни хора
  • Туристи, посещаващи райони, където хепатит А е често срещан

Хепатит В

Повече от 300 милиона души по света са заразени с вируса на хепатит В (HBV). Хепатит В се среща както в бързо развиващи се (остри), така и в дълготрайни (хронични) форми и е едно от най-честите хронични инфекциозни заболявания в световен мащаб. Известен повече като серумен хепатит, хепатит В може да бъде от лек до много тежък. Някои хора, заразени с НВV, не развиват никакви симптоми, но могат да носят HBV в кръвта си и да предават инфекцията на други хора. В хроничната си форма HBV инфекцията може да унищожи черния дроб чрез процес на цикатризиране, наречен цироза.

Когато човек се зарази с НВV, вирусът влиза в кръвния поток и телесните течности и е в състояние да премине през микроскопични цепнатини в кожата, устата или в областта на гениталиите. Тази инфекция може да се случи при раждането, когато майка с хепатит В може да предаде HBV на бебето си. Освен това вирусът може да се предаде и посредством замърсени игли и при полов контакт (без предпазни средства) с лице, заразено с HBV. Хепатит В не може да бъде предаден при случаен битов или служебен контакт.

Хепатит

Хепатит С

Хепатит С, или HCV, причинява бързо развиващо се и често продължително заболяване. Разпространяван основно чрез контакт със заразена кръв, HCV е основна причина за преливния хепатит, който може да се развие при пациенти, на които се прелива кръв, макар в днешно време дарената кръв редовно да се изследва за хепатит С. Съществуването на трети хепатитен вирус (в допълнение към вирусите А и В) става ясно през 1974 г., но HCV е идентифициран за пръв път през 1989 година.

Хепатит С обикновено е лек в началото на острата си фаза, но при него вероятността да предизвика хронично чернодробно заболяване е по-голяма, отколкото при хепатит В. Приблизително двама от всеки трима души, заразени с HCV, могат да продължат да носят вируса в кръвта си и да се превърнат в преносители (заразоносители), които могат да предават инфекцията на други хора.

Най-често срещаният начин за предаване на хепатит С е, когато кръв, съдържаща вируса, навлезе в кръвния поток на друг човек през дефект в кожата или лигавицата (вътрешната обвивка) на устата или половите органи. HCV може да бъде предаден от заразена майка на плода, който носи (рискът от заразяване посредством майчиното мляко обаче е много малък). Той може да бъде разпространен при полов акт, особено ако в този момент единият от партньорите страда от остра инфекция.

Хепатит D

Хепатит D се появява единствено при пациенти, които са заразени и с вируса на хепатит В. Заразяването с вируса на хепатит D (HDV) става или едновременно с хепатит В, или се развива по-късно, когато инфекцията с HBV е навлязла в хронична фаза.

Хепатитът D може да бъде много тежък. В края на 70-те години на миналия век италиански лекари откриват, че някои пациенти с хепатит В имат и друг тип инфекциозен агент в клетките на черния дроб. По-късно новият вирус, HDV, бил потвърден чрез експериментално заразяване на шимпанзета. При наличие на двата вируса острата инфекция почти винаги е по-сериозна. Освен това вероятността пациенти е двете инфекции да развият хронично чернодробно заболяване е по-голяма, отколкото при пациенти само с HBV, а когато това стане, заболяването е по-тежко.

Хепатит Е

Хепатит Е е известен още като епидемичен нито А нито В хепатит. Също като хепатит А, той е остро и краткотрайно заболяване, което понякога може да причини чернодробна недостатъчност. HEV, открит през 1987 г., се разпространява по фекално-орален път. Той се среща в държави, където човешките нечистотии са попаднали в системата за подаване на питейна вода. Големи епидемии са избухвали в азиатски и южноамерикански страни, където здравеопазването и санитарният контрол търпят критики. Към края на първото десетилетие на новия век няма съобщения за епидемии в САЩ и Канада, но хората, пътуващи в район с наличие на HEV, могат да се завърнат като вирусоносители.

Хепатит G

Вирусът на хепатит G е описан за пръв път през 1996 г. Международната комисия за таксономия на вирусите го обозначава като GBV-C. Към 2008 г. все още се знае много малко за честотата на заразяване с GBV-C, за характера на заболяването и начините за превенция. Онова, което е известно, е, че прелята кръв, съдържаща GBV-C, е довела до няколко случая на хепатит. Поради тази причина при пациентите с хемофилия и други състояния, съпроводени с кървене, които се нуждаят от големи количества кръв или кръвни продукти, съществува риск от хепатит G. GBV-C е открит при 1-2% от донорите на кръв в Съединените щати. Риск съществува и за пациентите с бъбречни заболявания, които претърпяват лечение с хемодиализа, както и за онези, които използват интравенозни лекарства. Възможно е заразена майка да предаде вируса на новороденото бебе или заразяването да стане по полов път.

Често пациентите с хепатит G се заразяват едновременно и с вируса на хепатит В или С, или и с двата. При около три на всеки хиляда пациенти с остър вирусен хепатит единственият наличен вирус е GBV-C. Има известни данни, че пациентите с хепатит G могат да продължат да носят вируса в кръвта си много години, така че е възможно те да са източник за заразяване.

Някои лекарства също са вредни за черния дроб

Причини и симптоми

Хепатит А

Времето от заразяване с НАV до появата на симптоми варира от две до седем седмици, като средно е около един месец. Вирусът се появява във фекалиите, особено към края на инкубационния период, преди първоначалната поява на симптомите. Той може да живее в продължение на няколко часа на повърхността на кожата и през това време да бъде предаден на други хора. Инфектираните с вируса хора са най-заразни от началото на седмицата преди симптомите да се появят, и остават заразни до момента, в който се забележи появата на жълтеница (пожълтяване на кожата и еклерите на очите).

Често първите симптоми, които се появяват, са отпадналост, болки в мускулите и ставите, гадене и загуба на апетит. Характерна е леко повишената температура, черният дроб се увеличава, причинявайки болка или болезненост в дясната горна част на корема. След това се появява жълтеницата, която обикновено трае от седем до десет дни.

Хепатит В

В Съединените щати по-голямата част от острите HBV инфекции се наблюдават при юношите и младите хора. Тежки симптоми и жълтеница се появяват само при около 20% от заразените пациенти, а около половината от тях не показват никакви признаци. Останалите 30% от болните имат единствено грипоподобни симптоми и вероятно дори няма да могат да бъдат диагностицирани правилно, ако не бъдат извършени определени изследвания. Острият хепатит В се характеризира със загуба на апетит, гадене и болка или болезненост в дясната горна част на корема. В сравнение с пациентите, боледуващи от хепатит А или С, тези с HBVсе нуждаят от повече почивка на легло.

Ако HBV инфекцията продължи повече от 6 месеца, се счита, че тя е хронична. След този период вероятността тя да изчезне е много по-малка. Не всички носители на вируса развиват хронично чернодробно заболяване; всъщност повечето нямат никакви симптоми. Трябва да се има предвид обаче, че приблизително един на всеки четири носителя на HBV развива цироза. Освен това пациентите имат увеличен черен дроб или далак. Най-сериозното усложнение на хроничната HBV инфекция е ракът на черния дроб.

Хепатит С

Повече от половината пациенти, развили хепатит С, нямат симптоми или признаци на чернодробно заболяване. Някои обаче могат да имат леки грипоподобни симптоми. Приблизително един на всеки четирима пациенти с хепатит С развива жълтеница, а някои пациенти губят апетит и често се чувстват изморени. Освен това болните могат да изпитват гадене.

При повечето пациенти HCV все още може да бъде открит в кръвта шест месеца след началото на острата инфекция и тези пациенти се считат за носители. Ако вирусът се задържи една година, почти няма вероятност да изчезне напълно. Около 20% от хронично болните пациенти развиват цироза (цикатризиране) на черния дроб, когато вирусът увреди или унищожи голям брой чернодробни клетки, които след това биват заменени с цикатризирана тъкан. Цирозата може да се развие само след изминаването на продължителен период от време — понякога цели 20 години. Много пациенти не развиват цироза, а вместо нея имат лека хронична форма на инфекция, наречена хроничен устойчив (персистиращ) хепатит.

Хепатит причини

Хепатит D

Делта вирусът представлява малка и непълна вирусна частица. Може би това е причината той сам да не може да причини инфекция. Съпровождащият го вирус, HBV, в действителност оформя покритие върху HDV частицата. При хронично болни пациенти (онези, при които вирусът се е задържал повече от шест месеца) обикновено се стига до цироза.

Когато HBV и HDV инфекциите се развият едновременно – състояние, наречено съпътстваща инфекция, – като правило следва пълно възстановяване. Само 2 до 5% от пациентите се превръщат в хронични носители (вирусът остава в кръвта им повече от шест месеца след инфекцията). Възможно е именно HDV да пречи на HBV да се възпроизвежда толкова бързо, колкото ако е сам, и по този начин да намалява вероятността от хронична инфекция.

Когато първо се появи HBV инфекция, последвана от HDV инфекция, състоянието се нарича допълнителна инфекция. Между половината и две трети от пациентите с допълнителна инфекция развиват тежък остър хепатит. Щом количеството на НВV вирусите в чернодробните клетки се увеличи, HDV започва да се възпроизвежда по-активно. В този случай масивната инфекция и чернодробната недостатъчност са по-чести. Рискът от рак на черния дроб обаче е не по-голям от този при заразяване само с хепатит В.

Както и при останалите форми на хепатит, най-ранните симптоми са гадене, загуба на апетит, болки в ставите и отпадналост. Възможно е по­вишаване на температурата, а увеличеният черен дроб причинява дискомфорт или болка в дясната горна част на корема. По-късно може да се развие жълтеница.

Хепатит Е

Съществуват най-малко два щама на HEV — един, който се среща в Азия, и друг — в Мексико. Вирусът може да започне да се дели в стомашно-чревния тракт, но се развива основно в черния дроб. След инкубационен период от две до осем седмици инфектираните пациенти развиват жълтеница, висока температура, гадене, загуба на апетит и дискомфорт или болка в дясната горна част на корема. Най-често заболяването е леко и отминава до няколко седмици без трайни ефекти.

Хепатит Е никога не се превръща в хронично заболяване, но в редки случаи острото заболяване уврежда и унищожава толкова много чернодробните клетки, че черният дроб вече не може да функционира. Това състояние, наречено скоротечна чернодробна недостатъчност, може да причини смърт. По-голямата част от пациентите, които се възстановяват от острата инфекция, не продължават да носят HEV и не могат да предават заразата на други хора. Най-сериозните епидемии на хепатит Е са били в Китай (100 000 случая между 1986 и 1988 г.) и в Индия (79 000 случая през 1991 г.).

Хепатит G

Някои изследователи смятат, че може да има цяла група GBV-C вируси, а не само един. Други продължават да се съмняват, че GBV-C наистина причинява заболяване. Ако причинява, типът на последвалото остро или хронично заболяване не е ясен. Когато е диагностицирана, острата GBV-C инфекция обикновено е била лека и кратка. Няма доказателства за сериозни усложнения, но е възможно, както останалите вируси на хепа­тита, GBV-C да е в състояние да причини тежко увреждане на черния дроб, водещо до чернодробна недостатъчност. Вирусът е идентифициран при около 20% от пациентите с продължителен вирусен хепатит, някои от които имат и хепатит С.

Диагностициране

Диагностицирането се извършва от лекар, който сваля пълна медицинска анамнеза и извършва физически преглед на пациента при съмнение за хепатит. Диагнозата се потвърждава от изследвания на кръвта за специ­фични антигени и антитела, макар че тези изследвания не могат да открият всички видове хепатит. Правят се и изследвания на черния дроб, при които се измерват нивата на ензимите.

Бял трън лекува хепатит

Лечение

Появят ли се симптомите, нито антибиотици, нито други лекарства са в състояние да съкратят продължителността на инфекциозния хепатит. Пациентите трябва да си почиват на легло, ако е необходимо, да спазват здравословен хранителен режим и да избягват консумацията на алкохол или приема на лекарства, които биха могли допълнително да увредят черния дроб. Освен това предстоящите операции, които не са животоспасяващи, трябва да бъдат отложени.

Фитотерапевти или натуропати могат да препоръчат препарат от бял трън (Silybum marianum) за лечението на хепатита. Счита се, че магарешкият бодил подпомага растежа на нови чернодробни клетки и предотвратява проникването на токсините през здравите чернодробни клетки, като се свързва с клетъчната мембрана. Той често е предписван от фитотерапевтите за лечението на цироза, хепатит и други чернодробни заболявания. През 2008 г.

Националният център за допълнителна и алтернативна медицина (НЦДАМ) в САЩ съобщи, че изследванията с лабораторни животни подсказват, че магарешкият бодил може да има различни благотворни ефекти върху черния дроб, макар че при тези изследвания не са проучени специално ефектите на продукта върху хепатит С. Изследванията върху хора, проведени към 2008 г., не са показали благотворни ефекти на белия трън по отношение на хепатит С.

Освен това НЦДАМ е получил нееднозначни резултати от употребата на сладък корен (Glycyrriza glabra), женшен и други билкови лекарствени средства за лечението на хепатит. По принцип тези продукти могат да покажат благотворни ефекти при изследвания с клетъчни култури и експериментални животни, макар че имат ограничен или никакъв ефект при лечението на хора, боледуващи от хепатит.

Като хранителна добавка може да се приема витамин С, като е доказано, че той помага за облекчаване на острия хепатит и за предотвратяване на заболяване от хепатит на хоспитализирани пациенти. Чернодробните екстракти са ефикасни при регенериране на черния дроб и са използвани през целия XX в. Екстрактите от тимус укрепват имунната система, което може да помогне на организма да се пребори с вируса на хепатита.

Практикуващият китайска билкова медицина може да препоръча лимонник (Fructus Schisandrae Chinensis), който подобрява чернодробната функция; диня (Fructus Citrulli Vulgaris), която помага за премахване на жълтеницата, или други билки – за облекчаване на симптомите.

Още информация за билки и диета ще намерите тук:

Пречистете вашия черен дроб с тези билки!

Артишок при хепатит

Препоръчителни хранителни добавки

Това са продукти, които регенерират черния дроб и укрепват имунната система. За повече подробности последвайте линка.

БЯЛ ТРЪН – Екстрактът от плодовете на белия трън съдържа биологически активното вещество силимарин – то блокира проникването на отровни вещества в клетките на черния дроб, предотвратява токсичното им действие.

АМИНОЛИВ За здрав черен дроб!

Аминолив представлява комплексен продукт, чийто специални хранителни вещества действат синергично, благодарение на умелото им комбиниране.

АРТИШОК Грижа за черен дроб, стомах и жлъчка! код30520

Активира изхвърлянето на отпадните продукти от черния дроб и засилва извличането на солите и излишните течности. Това се дължи на съдържащото се в артишока вещество цинарин.

ТОП ФЕГАТО течна формула от Equilibra, код 30266

Съдържа няколко биоактивни компонента, на които се дължи ефектът от приема му. Билковите екстракти от глухарче, куркума, артишок и бял трън създават мощна антиоксидантна защита на организма. Те насърчават бързото извеждане на токсини и шлаки и подкрепят възстановяването на функциите в черния дроб и храносмилателния тракт.

ФИТОВИТ ХЕПАТО

Подобрява и поддържа оптимално функциониране на черен дроб, жлъчка и жлъчни пътища. Тушира влиянието и предпазва тялото от токсините в храната, въздуха и водата.

ХЕПАТОКС (HEPАTOX)

Стабилизира функциите на черния дроб при остри и хронични хепатити, балансира мастната обмяна при стеатоза. Мобилизира цялостно имунната система на организма.

ХИТОЗАН Трайно отслабване с „магнит за мазнини“ код30220

Хитозанът стимулира кръвообращението, подобрява метаболизма, активира фагоцитите, подпомага очистването на организма и неговото подмладяване.

ГОДЖИ БЛЕНД Dr. Nature – 946мл код30812

Широкоспектърното действие на сокът от Годжи (лиций) се определя от изключително богатият му състав. Той съдържа много жизненоважни аминокиселини (8 на брой), витамини (В1, В2, В6, А, С, Е) и микроелементи (цинк, фосфор, мед, желязо, калций).

Медикаменти при хепатит

Лечение с медикаменти

Федералната агенция по храните и лекарствата (ФАХЛ) на Съединените щати е одобрила клас генетично разработени продукти, наречени рекомбинантни алфа интерферони, за лечението на хепатит В и С. Тези лекарства се продават под търговски имена като Intron A, Roferon, Infergen, Pegasys и Peg-Intron. Те намаляват симптомите на инфекцията и подобряват чернодробната функция. Приблизително половината от пациентите реагират положително на лекарствата, макар че само 20% се радват на трайни ефекти. Чести странични действия на тези лекарства са високата температура и грипоподобни симптоми, отпадналост, липса на апетит и енергия, повръщане, диария, депресия и оредяване на косата (косопад). Съществуват и други антивирусни лекарства, като телбивудин (Tyzeka), ентекавир (Baraclu.de), ламивудин (Epivir-HBV) и адефовир дипивоксил (Hepsera), които също могат да бъдат ефикасни при лечението на хронична HBVинфекция. Заболелите от хепатит А и остър хепатит В в повечето случаи се лекуват като приходящи пациенти, на които се препоръчва да си почиват колкото може повече на легло и да пият колкото може повече течности, за да избегнат обезводняване на организма. Когато хепатитът унищожи по-голямата част или целия черен дроб, единствената надежда остава трансплантацията. Въпреки това, дори когато тази процедура е успешна, болестта често се повтаря, а цирозата може да се развие още по-бързо отпреди.

Хепатит лечение и диета

Очаквани резултати от лечението

Хепатит А

Повечето пациенти с остър хепатит А, дори когато е в тежка форма, започват да се чувстват по-добре след две до три седмици и се възстановяват напълно след четири до осем седмици. След възстановяване от хепатит А човек вече не носи вируса и придобива имунитет за цял живот. В Съединените щати почти няма усложнения, а смъртните случаи са много редки. Изследванията на кръвта на 75% от американците на възраст над 50 години показват следи от предишен хепатит А.

Хепатит В

Всяка година около 150 000 души в Съединените щати заболяват от хе­патит В. Над 10 000 се нуждаят от хоспитализиране, а 5000 умират вследствие усложнения от инфекцията. Около 90% от заразените имат само остро заболяване. Голяма част от тези пациенти се възстановяват до три месеца. Именно при останалите 10% с хронична инфекция се получава най-сериозните усложнения и смърт в резултат на НВV инфекция. В Съединените щати може би само 2% от всички заразени развиват хронично заболяване. При хората, заразени едновременно с HIV и хепатит В, вероятността от смърт е по-голяма, отколкото при хората, заразени само с една от двете форми. Дори когато не се развият симптоми на чернодробно заболяване, хроничните носители остават заплаха за другите хора, тъй като се явяват източник на зараза.

Хепатит С

При приблизително една пета от пациентите, заболели от хепатит С, острата инфекция отминава и те се възстановяват напълно след четири до осем седмици и нямат по-нататъшни проблеми. При останалите съществуват два риска – те могат да развият хронична чернодробна инфекция с възможни сериозни усложнения, като например рак на черния дроб, а освен това продължават да носят вируса и могат да го предадат на други хора. Общият риск от развиване на цироза е около 15% за всички пациенти, заразени с HCV. Чернодробната недостатъчност е по-рядка при пациенти с хроничен хепатит С, отколкото при онези с други форми на хепатит. При хората, които страдат от СПИН, инфекцията с хепатит С увеличава риска от рак на черния дроб.

Хепатит D

Голямото мнозинство пациенти със съпътстваща инфекция от HBV и HDV се възстановяват от пристъпа на остър хепатит. Около две трети от хронично заразените с HDV обаче развиват цироза на черния дроб. Ако се развие тежка чернодробна недос­татъчност, вероятността пациентът да оцелее е не по-голяма от 50%. Трансплантацията на черния дроб може да увеличи тази цифра до 70%.

Хепатит Е

В Съединените щати хепатит Е не е смъртоносна болест, но на други места по света 1—2% от заразените умират от напреднала чернодробна недостатъчност. При бременните жени смъртността достига 20%. Не е ясно дали боледуването от хепатит Е създава имунитет срещу бъдеща HEV инфекция.

Хепатит G

Малкото известно за протичането на хепатит G предполага, че това за­боляване е леко и не продължава дълго. Когато повече пациенти бъдат изследвани след острата фаза, ще стане ясно дали GBV-C може да причини тежки увреждания на черния дроб.

Инструментите за татуировки могат да ви заразят с хепатит

Превенция

Най-добрият начин да се предотврати която и да е форма на вирусния хепатит, е да се спазва хигиена или да се избягва контакт с кръв и други телесни течности на заразени хора. Препоръчително е по време на полов акт да се използват кондоми (презервативи). Пътуващите в чужбина трябва да избягват местната вода и лед, ако не са сигурни в тяхната чистота, или пък могат да си преваряват водата преди пиене. Всички консумирани храни трябва да бъдат пакетирани, добре сготвени или, когато става дума за пресни плодове – обелени. Трябва да се внимава, когато се правят татуировки или пиърсинг, тъй като в доклад от 2003 г. се казва, че само около половината студиа за татуиране и пиърсинг изпълняват правителствените препоръки по отношение контрола на инфекциите. При тези процедури може да се предаде хепатит и HIV инфекция.

Хепатитът – основни термини, използвани в статията

Антитяло – вещество, произведено от организма като реакция на чуждо тяло, като например вирус, което може да нападне и унищожи чуждото тяло.

Антиген – част от микроорганизъм-нашественик, която причинява увреждания на тъканите и стимулира имунната система на организма да произвежда антитела.

Цироза – крайният резултат на много форми на чернодробни заболявания – състоянието на черния дроб, когато неговите клетки са увредени или унищожени и заменени от цикатризирана тъкан.

Жълтеница – пожълтяване на кожата и еклерите (бялото на очите), когато жлъчните пигменти, обикновено отстранявани от черния дроб, се натрупат в големи количества в кръвта.

Източници: webmd.com; healthline.com; gepatito.ru; medn.ru

 

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!


loading...

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*