Епидидимит – какви са причините и как се лекува?

Епидидимитът е възпаление или инфекция на епидидима (надсеменник, семенен кордон – дългата навита тръбичка към горната част на тестиса), често и семепровода. Епидидимът служи като място за съхранение, транспортиране и узряване на сперматозоидите преди еякулацията.

При възрастните епидидимитът е най-честата причина за болка в скротума, а при подрастващите – втората най-честа причина. Острата форма обикновено е свързана с по-силна болка и подуване.

Ако симптомите продължат повече от шест седмици след началото на лечението, състоянието трябва да се приеме за хронично.

Епидидимитът се среща най-често между 18 и 40 години, но от него могат да боледуват и деца. Момчетата, при които се появява болезнено уриниране, инфекции на пикочно- половата система, нарушена функция на пикочния мехур или аномалии на гениталиите и на органите от пикочната система, са по-податливи да развият епидидимит.

Заболяването рядко се открива при юноши, които не са полово активни.

Инфекцията е разпространена най-вече сред военните, които са подложени на физическо натоварване часове наред, без да изпразват пикочния си мехур.

Сред факторите, които увеличават риска от това заболяване, са:

– Инфекция на пикочния мехур, на бъбреците, на простатата или на пикочопровода

– Друго скорошно заболяване

– Стесняване на уретрата (тръбичката, по която се изтича урината от пикочния мехур)

– Използването на уретрален катетър.

Инфекцията не започва в епидидима. Това е възходяща инфекция, която най-често тръгва от уретрата или пикочопровода, преди да се разпространи до епидидима.

Какви са причините и симптомите?

Сред мъжете под 35 години, които са полово активни, най-честите причини за епидидимит са хламидиите и гонорейните бактерии.

Епидидимитът, който не се предава по полов път, се свързва с инфекции на пикочните пътища и се среща най-вече при мъжете, които са претърпели операция на пикочната система или имат анатомични аномалии.

Макар че епидидимитът често се свързва с някои от същите микроорганизми, които причиняват болести, предавани по полов път, има и други причини. В редки случаи състоянието може да се дължи и на предизвикващи гной бактерии, свързани с инфекции в други части на тялото.

Епидидимитът може да бъде причинен и от нараняване и инфекция на скротума или от дразнене от урината, натрупана в семепровода (каналчето, по което минава спермата, след като излезе от епидидима).

Заболяването се характеризира с болка в тестисите. Болката, която обикновено се развива постепенно за няколко часа или дни, е последвана от внезапно зачервяване и подуване на скротума (торбичката).

Обикновено е засегнат само единият тестис. Той се възпалява и става твърд, а другият тестис също може да е болезнен. Болният усеща втрисане, има леко повишена температура и обикновено се оказва с остър уретрит (възпаление на уретрата).

Понякога от уретрата се отделя секрет и в спермата се появява кръв. Еякулацията може да бъде болезнена.

Уголемените лимфни възли в слабините предизвикват болка в скротума, която се усилва през деня и става толкова силна, че обикновено е непоносима.

Как се поставя диагноза?

Епидидимитът се установява чрез:

– Изследване на урината, което най-вероятно ще покаже увеличен брой на белите кръвни телца и наличието на бактерии.

– Посявка на урината, за да се открие предизвикалият инфекцията микроорганизъм.

– Преглед от лекар за установяване дали се отделя секрет от уретрата и от простатата.

– Кръвни изследвания, за да се измери броят на белите кръвни клетки.

– Ултразвук, който показва уголемен епидидим.

Състоянието може да се дължи на абсцес. Възможно е да предизвиква усложнения, например безплодие, затова се налага консултация с уролог относно болестта и нейното лечение.

Как се лекува?

Конвенционалното лечение включва използването на антибиотици за овладяване на инфекцията и на болкоуспокояващи за облекчаване на болката. При алтернативните терапии лечението включва повишаване на кръвообращението в съответната област, което намалява възпалението и подпомага оздравителния процес.

На някои хора се препоръчва гладуване, тъй като храносмилането забавя лечебните механизми на тялото. Най-подходящ е водният пост, но ако не е възможно да бъде приложен, болният трябва да ограничи приема на храни до зеленчукови и плодови сокове.

Ако се налага прием на храна, за препоръчване е лек хранителен режим на плодове и зеленчуци.

Гладуването облекчава болката. При силна болка (до намаляването й) приемът на течности също може да бъде намален.

Според традиционната китайска медицина има билкови препарати, които трябва да бъдат съобразени с индивидуалния случай на всеки болен. Билки като филодендрона (хуайн бай) се използват при възпаление в долната част на торса. Обикновената съсънка (полското котенце), която помага при оток и болка, особено в гениталиите, и подофилумът са най-ефективни при лечение на епидидимит.

Тези растения обаче са токсични и билките трябва да се приемат само под пряко наблюдение на опитен фитотерапевт. Ехинацеята, хвощът, плодовете на серено репенс (палма-джудже), екстрактът от червена боровинка и химафилата също имат добър ефект.

Препоръчва се и хидротепария – топлата вана (от 15 до 30 минути веднъж или два пъти дневно с поносимо гореща вода) увеличава кръвообращението в областта на простатата, облекчава дискомфорта и ускорява възстановяването.

Хомеопатията също е вариант. Предписаните хомеопатични лекарства са съобразени със спецификата на всеки един човек.

Тъй като епидидимитът е причинен от инфекция и често засяга пикочните пътища, прилагат се следните алтернативни лечения, които могат да облекчат състоянието:

– Акупунктура, която помага за предотвратяването на други инфекции.

– Ароматерапия. Топла седяща вана с няколко капки хвойново масло или масло от сандалово дърво облекчава симптомите на инфекцията.

– Хиропрактика. Укрепването на мускулите на пикочния мехур чрез наместването на костите и на ставите в областта на таза може да овладее инфекцията.

Алопатично лечение

Епидидимитът традиционно се лекува с антибиотици. За предотвратяване на инфекцията болният трябва да приема лекарствата си точно както са предписани, дори ако симптомите му започнат да изчезват или той се почувства по-добре. Може да се приемат обезболяващи. Те ще имат същия ефект като билковите противовъзпалителни средства.

Препоръчва се почивка в леглото до успокояване на симптомите и е добре пациентите да носят бандаж, когато възобновят нормалната си дейност. Ако болката е изключително силна, локален анестетик като лидокаин може да бъде инжектиран направо в семенния канал. Препоръчват се ледени компреси на скрoтума и повдигането му.

Лични грижи

Болните от епидидимит не бива да приемат напитки, които съдържат кофеин. За да избегнат появата на запек, е необходимо да вземат разхлабителни и много плодове, ядки, пълнозърнести продукти и други храни със слабителни свойства.

До изчезване на симптомите тежкото натоварване трябва да се избягва. Половите контакти не бива да се възобновяват в рамките на месец след изчезване на симптомите.

Ако повторен курс на лечение не помогне, се препоръчва дълготрайна противовъзпалителна терапия. В редки случаи хроничните симптоми изискват хирургична намеса.

Хирургични намеса

Две са хирургичните процедури за лечение на епидидимит, но и двете предизвикват стерилитет.
Епидидимектомията представлява отстраняване на възпалената част на епидидима посредством малък разрез в скротума.

Двустранната вазектомия възпрепятства спермата да минава през семепроводите. Процедурата обикновено се извършва на пациенти с хроничен епидидимит или при по-възрастни пациенти, на които се прави операция на простатата.

Преди да бъде обмислено прилагането на хирургична намеса, което води до стерилитет, добре е болните да опитат алопатичните терапии.

Билковите препарати са ефективно средство за лечение на епидидимит. Според някои източници, ако се приемат в лечебни дози, съсънката (полското котенце) и подофилумът могат да лекуват епидидимит със същите резултати като конвенционалната медицина.

Възможно е болката да започне да утихва 24 часа след началото на лечението, но пълното лечение може да отнеме седмици и дори месеци.

Превенция

Използването на презервативи и въздържането от секс с партньори с полово предавани болести може да предотврати някои случаи на епидидимит. Освен това приемът на много течности, които увеличават количеството на урината, спомага за предотвратяване на задържането й, предизвикващо инфекцията.

източници: health.com,vitasite.ru,wikipedia,menquestions.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!