Е-тата в храните – кои от тях са наистина вредни и кои – безобидни?

Е-тата в храните – наистина ли са вредни за човешкото здраве?

Най-разпространените Е-та в хранителните продукти не са така опасни, както непрекъснато се внушава. Споровете около тази тема се водят от няколко години, защото понякога се натъкваме на коренно-противоположни мнения относно полезността и вредността от тези хранителни добавки. В редакцията се обаждат и ни пишат най-вече разтревожени майки на малки деца, след като са прочели последната „страхотия“ в интернет или са чули от приятелка колко фатално е да хранят децата си с такива „отрови“, пише в.“Доктор“.  Потърсена е конкретна и доколкото е възможно – вярна информация за тези прословути „Е-та“. За да стане съвсем ясно, индексът Е всъщност произлиза от думата, наименованието Европа. И този индекс показва, че съответният ингредиент е регистриран в европейския регистър за хранителни добавки. Но преди да се причисли хранителната добавка в списъка на разрешените, не само е нужно да има обоснована необходимост от приема й, но и пълно потвърждение за нейната безопасност по отношение здравето на хората.

Предлагаме ви по-подробна информация за най-разпространените Е-съставки в напитките и хранителните продукти:

И така: когато на етикета попаднете на кодовете Е296, ЕЗ30, Е338, трябва да знаете, че става дума за наличието в съответните продукти на ябълкова, лимонена и т.нар. ортофосфорна киселина. Те се използват за засилване на вкусовите акценти и регулиране на киселинността. Така например онази пикантна „кисела жилка“ в напитките тип кока-кола се появява благодарение на това, че в техния състав присъства лимонена (ЕЗ30) или ортофосфорна (Е338) киселина. И ако лимонената киселина по принцип не предизвиква притеснения и въпроси у потребителите, то наименованието „ортофосфорна“ е обвита в голям брой „слухове“.

Според някои от тези „слухове“ тя е в състояние да разяжда нашия стомах или да уврежда зъбния емайл. Но де факто нещата стоят по съвсем друг начин. Първо, количеството ортофосфорна киселина, присъстваща например в безалкохолните газирани напитки, е минимално. Второ, по думите на кандидата на медицинските науки, гастроентеролога д-р Алена Александровна Тяжева, „ортофосфорната киселина е разрешена хранителна добавка и в дадената концентрация не оказва негативно въздействие на стомашно-чревния тракт при здрав човек“.

Освен това неголямо количество от тази киселина, присъстващо в безалкохолните напитки, не може да увреди стомаха на здравия човек. „Неговата естествена киселинност е по-висока, отколкото тази на газираните напитки, затова нашият стомах е добре подготвен за такава среда“, уточнява д-р Тяжева.

Съпоставима киселинност притежават много плодови сокове, нектари. И вие можете да си консумирате, без да се боите от каквото и да било. Разбира се, в разумни количества и при условие че не страдате например от гастрит, язва и прочее заболявания на стомашно-чревния тракт. Между другото, на страдащите от посочените заболявания изцяло са им забранени не само газираното и соковете. На тях по принцип им предписват строга диета.

По отношение въздействието на тези киселини върху здравето на нашите зъби стоматолозите казват, че всякакви хранителни продукти, съдържащи захар и имащи киселинна среда, могат потенциално да ги увредят. И още: когато пием газирани напитки, зъбите имат контакт с тях за много кратко време и постоянно се отмиват със слюнка. Затова не си заслужава да вярвате на слухове, а да се грижите ежедневно за здравето на зъбите си, спазвайки правилна хигиена в устната кухина. Изплаквайте устата си след всеки прием на храна независимо какви продукти или напитки предпочитате да консумирате.

Продължаваме с оцветителите. Не се страхувайте да си купите от магазина зелен мармалад например, или жълт карамелен сладкиш. Цветът на тези продукти съвсем не означава, че при тяхното приготвяне в производствения процес са включени някакви опасни химически вещества. Някои производители използват чисто натурални оцветители, за да придадат на продуктите и напитките нужния цвят.

Например бетакаротин, чийто код е Е160. Той се получава от моркови или шипки и придава на продуктите и напитките оранжев цвят. А за зелените продукти понякога използват хлорофил (Е140), който се отделя от зелето, листната маса на други растения и копривата. А своя наситен тъмнокафяв цвят напитки от типа кока-кола получават от натуралния оцветител карамел (Е150). Той се получава по промишлен начин чрез нагряване на захар до получаване на необходимия цвят. Този процес до голяма степен е същият, както и когато си приготвяте сами карамел – просто нагрявате захар в тавичка във фурната при висока температура.

Разбира се, промишленият процес за производство на карамелен оцветител е по-сложен и се различава от домашния метод.

Много на пръв поглед плашещи наименования като „бензоева киселина“ или „сорбинова киселина“ всъщност се съдържат във вкусни плодове, които консумираме всеки ден.

Ако попаднете на етикет, където има надпис „бензоева киселина“ или „бензоати“ с индекси Е210 – Е213; или пък „сорбинова киселина“ или „сорбати“ с индекси Е200 – Е203 – не бързайте да върнете стоката на поставката.

В съвременния свят е много трудно да се разминем без консерванти. Те изпълняват важна функция – удължават срока за съхранение на продукта. Имайте предвид, че бензоева киселина се съдържа в червената и черната боровинка, както и в ябълките. И е заплаха не за хората, а за микробите. А сорбиновата киселина се получава от сок от офика. Продуктите, в които тя присъства, няма да бъдат „нападнати“ от гъбички, т.е. тя ги предпазва от това.

И все пак някои световноизвестни компании могат да произвеждат своите напитки и без консерванти благодарение на уникални рецептури, високотехнологично оборудване и много строги изисквания от санитарна и хигиенна гледна точка.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!