Алергия

Алергиите са заболявания, които протичат в защитната система (имунната система) на ор­ганизма.

Лекарите различават различни имунни реакции. С това те обясняват и защо алергията към хранителни продукти например в едни слу­чаи уврежда чревната лигавица, а при други за­сегнати води до обрив по кожата.

В общата езикова практика понятието „алер­гия“ изразява две неща: внезапна реакция на свръхчувствителност, ограничена в един орган или обхващаща цялото тяло, или бавно развива­ща се свръхчувствителност.

Механизъм

Всички заобикалящи ни вещества могат да се окажат чужди за защитната система (антиге­ни). Въпреки това обаче, само особено свръхчув­ствителни (сенсибилизирани) хора реагират „алергично“ на вещества, които другите про­пускат без реакция.

Защитната система реагира на антигените, ка­то образува белтъчни продукти, антитела. Ан­тигените и антителата реагират едни с други. Това активира определени видове бели кръвни телца.

Тази, сама по себе си нормална, реакция при алер­гията е променена. В кръвта се намират необи­чайно голямо количество антигени и белите кръвни телца реагират на тях свръхчувстви­телно.

Те отделят тъканни хормони като например хистамин. Тъканните хормони от своя страна включват в ход реакции, които организмът повече не може да контролира.

Ако имунната система веднъж е реагирала по този начин алергично, това се „отбелязва“ за­напред. Ако контактът със същото чуждо вещество се повтори, защитата реагира много по-бързо, отколкото при първия контакт.

Оплаквания

Известни са внезапно потичащият нос при сенна хрема, плачещите очи при алергично възпаление на конюнктивата, сърбяща­та кожа при копривна треска и неочак­ваният пристъп при алергично обусловената астма.

Анафитактичните реакции са внезапни алергич­ни реакции, които протичат в целия организъм и нелекувани могат да протекат драматично. Медикаменти и отровата при ухапване от насе­коми са примерите за субстанции, които могат да предизвикат такива шокови реакции. Към алергиите, които обхващат цялото тяло, но се развиват бавно, принадлежат контактната ек­зема и алергията към хранителни веще­ства.

Анафлектичен шок

Той може да се прояви веднага до 15 минути след контакт с веществото, отключващо алергията.

Оплаквания: Сърбеж, зачервяване на кожа­та, отичане на цялото тяло, задух и спадане на кръвното налягане; понякога гадене и повръщане.

Първа помощ: Засегнатият да се постави да легне така, че краката му да са по-високо от главата. Веднага да се повика бърза помощ, а докато дойде помощ да изпие противоалергично лекарство веднага – Орбазон, Фенистил и др.

Причини и причинители

Склонността на някои хора да реагират алергич­но на определени вещества вероятно е вродена. Въпреки това трябва да си взаимодействуват много фактори, за да се изяви алергията.

Един от тях със сигурност е нашето непре­къснато химизиращо се обкръжение. Само в дър­жавите на Европейската общност се употребяват 130 000 химически вещества, а всяка година към тях се прибавят още стотици. Да реагират на това многообразие от вещества идва много за защитните системи на някои хора.

Това, че доброто общо състояние влияе върху имунната система, междувременно вече никой не оспорва. Така психиката може да бъде фактор, кой­то засилва или намалява готовността на орга­низма да реагира алергично на някой антиген. От това следва, че един човек не е алергизиран, та­ка както има сини очи, а при определени условия, които могат да се променят, реагира алергично на специфични вещества или не реагира.

По принцип всяко вещество може да действа алергично. За доста групи вещества обаче е из­вестно, че са дразнители за много хора.

Много вещества сами по себе си не предизвик­ват алергия, а я подготвят индиректно, като увреждат кожата и лигавицата. По този начин се повишава пропускливостта за други вещест­ва, които предизвикват алергия. Например: сер­ният двуокис може непосредствено да отключи алергична астма, но може и така да увреди бронхиалната лигавица, че да се стигне до алергия към брезовите полени.

Риск от заболяване

В индустриалните страни алергиите тревожно зачестиха. Едно изследване в Бавария през 1988г. показа 20 процен­та болни от алергия и около 40 процента сенсибилизирани пет-шестгодишни деца. В Баден-Вюртенберг професионално обусловените алер­гии се покачиха в разстояние на едно десетиле­тие с 80 процента.

Последици и усложнения

Животът на алергичния човек може да бъде силно утежнен. На първо място това означава мно­го посещения при лекар или престои в болница, за да се открие отключващият алерген. Който го познава, трябва да са опита така да подреди живота си, че да го избягва. Който не може да го избягва, се измъчва от оплакванията, които алергията предизвиква, и тяхното лечение. При целогодишни алергии или такива, които сезон­но се възобновяват, е застрашен имиджът на работещия по отношение на неговата трудо­способност. При чести отсъствия поради бо­лест възниква загриженост за работното място.

Душата на алергично болните е лесно ранима в случаите, когато заобикалящите ги намират алергичните обриви по кожата за толкова от­вратителни, че ги третират като прокажени. Други симптоми също обременяват самочув­ствието на засегнатите.

Алергиите често имат неприятното свойство „да сменят етажите“; от сенна хрема например се преминава в астма.

В органите, пострадали вече от алергията, лес­но се развиват най-различни последващи заболя­вания.

Анафилатичният шок е опасен за живота.

Някои от многобройнитепричинители на алергия са полени, цветен прашец от треви, дървета или храсти, който се разнася от вятъра

прахообразни животински косми или люспидомашен прах. Акарите в домашния прах са паякообразни животинки с големина поло­вин милиметър. Тяхна любима храна са олю­щени човешки кожни клетки. Предпочитано място за пребиваване е леглото. Изсъхнали­те изпражнения на тези акари заедно с обик­новения прах образуват т.нар. „домашен прах“; плесенни гъби; брашно, цимент;хранителни продукти, преди всичко краве мляко и яйчен белтък. При децата хранител­ните алергии се изявяват по-често в хранос­милателния тракт, а при възраст­ните по-често по кожата и в дихателните пътища; добавки към хранителните продукти; вредни вещества във въздуха, преди всичко формалдехид и серен двуокис; химикали в средствата за почистване, коз­метиката, перилните препарати, боите; много химикали на работното място, медикаменти, преди всичко пеницилин, ацетилсалицилова киселина и венозни контрастни веще­ства за рентгенови изследвания. Относи­телно често водят до алергия също препара­тите за местна анестезия, кожните мехле­ми, които съдържат перувиамски балсам, съставките на препаратите за предпазване от действието на слънчевите лъчи и обезбо­ляващите с действаща съставка метамизол.

Профилактика

Организацията на индивидуалния живот може да потисне влиянието на някои фактори: Премерено хранене, което носи на организма по възможност по-малко вредни вещества и приб­лизително такава работна и жилищна среда; движение и спорт за добро самочувствие; правилно дозиране на натоварване и разтоварване за телесен и душевен комфорт.

Единствено майчиното мляко предпазва ново­родените от първия ден до половин година от многобройните алергии. Майки, които искат да кърмят и произхождат от алергично семей­ство, би трябвало решително да изискват след раждането детето им да не бъде хранено с ни­какъв млечен продукт. Вероятно контактът с продукти на кравето мляко в първите дни от живота може да предизвика алергия дори и ако след това детето се кърми. Ако майката няма кърма, за фамилиите с алергична предразполо­женост е оправдано да се опита хранене с т.нар. хипоалергенни готови млека (Aletemil НА, Aptamil НА, Beba НА), за да се ог­раничи рискът от алергизиране.

Лошият навик да се пробиват ушите на малки­те момиченца и да им се слагат никелови обеци улеснява развитието на съответна алергия.

Необходимост от лекарска помощ

При съмнение за алергия. За домашния лекар е прекалено да се товари с детективското издир­ване на причинителя на алергията. Специалисти са лекарите „алерголози“.

Основното изследване на организма се допълва с изчерпателна анамнеза, с която се прави опит да се попадне по следите на веществото причи­нител. Под формата на „дневник на алергията“ може по-лесно да се стигне до отговорите:

-в какво се изразяват оплакванията?

-кога се проявяват: през деня, ноицно време, ви­наги?

-има ли специфична зависимост от годишните времена, климата, заниманията, мястото, по­мещенията, ежедневието на личността, здра- вословното състояние?

-задълбочават ли се оплакванията при опреде­лени обстоятелства?

-къде се проявяват: в затворени помещения, само в определени помещения, на работното място, вкъщи, само навън?

-с какви други обстоятелства са във връзка: хранителни продукти, дейности като почист­ване, работа с химикали, облекло или укра­шения?

-приемане на медикаменти?

Към това изследване се отнася и точно описа­ние на професионалната среда и навиците на живот.

Тъй като по правило никой не познава детайли­те на своите ежедневни занимания, се препоръч­ва воденето на дневник, в който известно време да се нанасят всички съществени неща. Лекарят може да разшири „издирването“ и с ме­дицински тестове. Това обаче той би трябвало да направи едва когато съмнението му е насоче­но в определена посока.

Кожен тест

Кожата на предлакътницата или на гърба се од­расква с игла. След това отгоре се накапват най- често цяла серия от разтвори на вещества, ко­ито се подозират като причинители на алерги­ята (скарификационен тест). При интракутанния тест разтворът за тестуване се инжекти­ра подкожно. Ако съществува алергия, кожата се зачервява и образува уртика. Тъй като напри­мер очите, носът, белият дроб или червата мо­гат да реагират по съвсем различен начин в сравнение с кожата, върху която се провежда теста, кожният тест никога не е категорично доказа­телство. Тест със субстанции, за които е известно, че могат да предизвикат алергичен шок, може да бъде проведен само ако са налице всич­ки условия да се отреагира спешно.

Изследвания на кръвта

PRIST (хартиен радио-имуно-сорбентен тест): лекарят определя концентрацията на антите­лата, които са отговорни за алергичната реакция.

RAST (радио-алерго-сорбентен тест): с този тест могат да се определят антителата срещу определен антиген.

Най-често изследванията на кръвта са още по-малко надеждни от кожните тестове.

Провокационни тестове

При тях веществото, поставено под съмнение като причинител на алергията, се поставя в ди­ректен контакт с реагиращия орган. Така при сенна хрема може да се капне капка силно разре­ден разтвор на полени в окото или в носа. При алергична астма се инхалира разтвор на веще­ството.

При съмнение за хранителна алергия често се опитва обратната форма на провокативните тестове: най-напред от менюто се зачертават всички съмнителни хранителни продукти, след което се въвеждат отново един след друг и се наблюдава реакцията. Хранителните продукти също могат да се тестуват под формата на концентрати най-напред върху кожата.

Самолечение

Дори когато причинителят е известен, лечени­ето лесно се предписва, но трудно се прилага: веществото трябва да бъде избягвано. Трудно е да се отстранят любимите домашни живот­ни, изглежда невъзможно да се избягва домашният прах. И въпреки всичко, това са един­ствените наистина ефикасни методи за ле­чение.

Допълнително има редица полезни правила:

При поленова алергия

-да се избягва престоят на открито;

-вратите и прозорците да се държат затво­рени;

-отпускът да се използува в „алергичното вре­ме“. Над 1500 м въздухът практически е чист от полени. Въздухът край морето също едва съдържа полени.

При алергия към домашен прах и акари

Акарите не понасят изкуствени вещества. Смя­ната на естествените със синтетични матери­али може да освободи жизненото пространст­во от акари:

-да се отстрани всичко, задържащо прах: заве­си, килими, покривки, полици с украшения

-пухени завивки и матраци с конски косми да се заменят с такива от изкуствен материал и на всеки шест до осем седмици да се перат или почистват

-тапетите да се заменят с мазилка

-застланите с килими подове да се заменят с гладки, миещи се настилки

-който не желае това, ежедневно да обира с прахосмукачка – също и завивките

-пролет и есен да се използува Arcarosan. Това трябва да е надеждно за хората средство, което убива акарите и събира екскрементите им, така че да се почистят по-лес­но.

При алергия към плесени:

-да се почистват влажните стени и подове;

-да се сменят тапетите.

Някои алергични хора знаят, че не понасят веще­ства, които могат да се съдържат в сред­ствата за почистване на кожата или като до­бавка в хранителните продукти, но не откри­ват върху опаковката указание за тяхната на­личност. Упоритото изискване от по възмож­ност всички податливи на алергия към фирмите производителки би могло да бъде за тях подтик най-накрая да открият „фирмените тайни“.

Лечение

За специфичното лечение на алергичните забо­лявания на отделните органи – виж при съот­ветните заболявания.

Хипосенсибилизация

С хипосенсибилизация може да се опита да се на­мали чувствителността към причинителя на алергията.

За целта алергизиращото вещество в екстрем­но разреждане се инжектира подкожно или се гълта. Лечението преминава през много стадии, в които лекарят повишава концентрацията на алергените. В идеалния случай организмът си из­работва толерантност спрямо антигена, така че той може да се понася в концентрации, кои­то преди лечението биха довели до алергична ре­акция.

За резултатното хипосенсибилизиране трябва със сигурност да е доказано, че този алерген причинява алергията на реагиращия орган. Освен това не трябва да се инжектират повече отедно-две вещества. От разтвори, които съдър­жат шест или седем алергена, не може да се очак­ва много. Лечението се провежда най-малко ед­на година. Ако след две години не се отбелязва чувствително подобрение, то може да се пре­късне. Ако се забелязва въздействие, но то още не е достатъчно, може да се лекува и трета го­дина.

Срещу вещества, които могат да бъдат избяг­вани, не би трябвало да се провежда хипосенси­билизация.

Странични действия: Американската академия по алергология и имунология е на мнение, че все­ки пациент, който се подлага на такова лечение, приема с това непредвидим риск. Рискът се със­тои в анафилактичен шок и е относително ви­сок, защото антигенът се внася директно в ор­ганизма.

Акупунктура

От акупунктурата добре се повлияват предим­но леки и средно тежки алергии. Ако алергични­те реакции не могат да се премахнат, тя помага най-малкото да се пестят медикаменти. Дру­го предимство е, че акупунктурата практичес­ки няма странични действия.

Засега е доказан успехът на акупунктурата при профилактичното лечение на възпаления на носната лигавица, при възпаления на конюнктивата и при кожни алергии.

Лечение с медикаменти

Засега средства за профилактика са кромогли- кановата киселина и кетотифенът. Те възпре­пятствуват белите кръвни телца да освобож­дават вещества, които обуславят неконтроли­руемата алергична реакция на тъканите. Трябва да се употребяват редовно.

нят алергия. Антихистамините би трябвало да се вземат само при нужда и само когато локал- ното третиране на реагиращия с алергия орган – например с очни капки или капки за нос – не е възможно.

Антихистаминови препарати за гълтане

Целесъобразно за профилактика: кромогликанова киселина.

За очите:

Allergocrom, Opticrom, Vividrin

За носа:

Duracroman, Lomupren, Vividrin

За облекчаване на оплакванията понякога са нужни дни.

Срещу астма: Intal

Странични действия: Рядко при вдишване кашлица и задух.

Целесъобразно за профилактика: кетотифен

Само срещу астма. Zaditen; Странични действия: Може да се наложи дъл­го да се чака за действието му. Причинява умо­ра, затормозява вниманието.

Антихистамини

Тези медикаменти възпрепятствуват дей­ствието на тъканните хормони, които отключ­ват неконтролираната реакция. Те облекчават сърбежа, но също така причиняват умора. Нане­сени върху кожата, самите те могат да причинят алергия. Антихистамините би трябвало да се вземат само при нужда и само когато локалното третиране на реагиращия с алергия орган – например с очни капки или капки за нос – не е възможно.

Антихистаминови препарати за гълтане:

Pro Actidil, Tavegil, Teldane, Tinset, Avil, Fenistil, Hismanal, Mereprine, Metaplexan, Polaramin

Внимание: Поради възможните прояви на умора при тези медикаменти би трябвало най-напред да обърнете внимание как реагирате на тях, особено ако сте водач на моторно пре­возно средство, обслужвате машина или вър­шите някаква работа, която изисква особено внимание.

Кортизон

Животозастрашаващите анафилактични реак­ции по спешност се третират между другото и с инфузии или инжекции кортизон.

Дълго съществуващи алергии, които останали­те медикаменти не облекчават в достатъчна степен, лекарят може да лекува с кортизон.

 

 

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!