Под синуит или синусова инфекция разбираме предизвикано от инфекция възпаление на синусите (околоносните кухини).
Описание
Синусите са двойка кухини, разположени между лицевите кости. Те са няколко вида:
– Челни (фронтални) синуси, разположени над очите зад центъра на веждите.
– Горночелюстни (максиларни) синуси, разположени в горната челюст, от двете страни на носа.
– Решетъчни (етмоидални) синуси, разположени между очите точно зад основата на носа.
– Клиновидни (сфеноидални) синуси, разположени зад решетъчните синуси и зад очите.
Синусите са свързани с носа. Те са покрити с лигавица, подобна на тази в респираторния (дихателния) тракт. От лигавицата излизат малки косъмчета, наречени цилии (микро-власинки). Те трептят постоянно, като по този начин придвижват слузта, произвеждана в синусите, към респираторния тракт, като с това го прочистват от налични шлаки и микроорганизми. При оток на лигавицата на синусите нормалното движение на слузта се нарушава. Задържаният секрет изпълва синусите, като причинява неприятно усещане за вътрешен натиск и предоставя отлична среда за развитие на инфекциозни бактерии.
Причини и симптоми
Оток в резултат на алергии предизвиква симптоми като натиск, болка и запушване, но алергиите могат да са предпоставка и за бактериални инфекции. Въпреки че бактериите се смятат за най-разпространената
причина за синусовата инфекция, последните научни изследвания сочат като друга основна причина гъбичките. Streptococcus pneumoniae причиняват около 33%, a Haemophilus influenzae – 25% от всички заболявания. Двадесет процента от синусовите инфекции при децата се дължат на Moraxella catarrhalis. При хора със слаба имунна система (включително пациенти с диабет, синдром на придобитата имунна недостатъчност – СПИН, болни от рак и пациенти с трансплантирани органи, чиито лекарствени средства намаляват имунната им активност) синусовите инфекции може да са в резултат на гъбички от вида Aspergillus, Candida или Mucorales. Към подобни инфекции са предразположени и болните, приемащи антибиотици.
Острите синусови инфекции най-често се появяват след инфекция на горните дихателни пътища или простудни заболявания. Простудното заболяване се проточва дълго време, с постоянно и влошаващо се запушване. Секретът от носа често се променя – сгъстява се и от безцветен става жълтозелен на цвят. Температурата се повишава. Появява се главоболие и болка около синусите, както и чувство за напрежение при навеждане. Понякога се усеща болка в челюстта или зъбите. При децата най-често се наблюдава разстроен стомах, тъй като секретът от носа слиза надолу към гърлото и стомаха. Някои пациенти страдат и от кашлица. През последните години лекарите съветват оцветената слуз да не се приема задължително като признак на бактериална инфекция. Тя може също да има вирусен произход, а болните е добре да избягват прекомерната употреба на антибиотици.
Диагностициране
Общите прегледи в лекарския кабинет дават резултати с различна степен на надеждност и достоверност. Възможно е например потупването върху синусите да предизвика болка при пациенти със синусова инфекция, но е възможно и да не предизвика такава. По същия начин в част от случаите добър ефект има процедурата, наречена синусова трансилюминация (диафаноскопия), при която лекарят допира до бузата на пациента фенерче и поглежда в отворената му уста. В нормално състояние, когато синусите са изпълнени с въздух, светлината преминава през тях и се отразява в горната част на устата като червено петно. Когато синусите са пълни със секрет, лъчите не преминават. Този тест може да е полезен, но в никакъв случай не може да се смята за категоричен при поставянето на диагнозата.
Рентгеновите снимки и компютърната томография на синусите се прилагат ефективно както при остри, така и при хронични синусови инфекции. При хронична синусова инфекция се използва риноскоп (уред за оглеждане на вътрешността на носа), за да се види дали заболяването не е причинено от анатомична обструкция. Когато септумът (хрущялът, който разделя двете носни кухини) е изместен, говорим за девиация (изкривяване) на септума. Това може да доведе до хронична обструкция (запушване), предразполагаща към развиване на инфекции.
Лечение
Според едно проучване, проведено през 2001 г. в Северна Калифорния, използването на алтернативни методи за лечение на риносинуит и астма достига 52% през последните 12 месеца, като най-използвани са билковите средства, основно продукти със съдържание на ефедра (Ephedra sinica). Хроничното възпаление на синусите често се свързва с алергия към храни. Препоръчва се елиминираща диета, чрез която да се определят храните, предизвикващи алергията. При синуит и алергия е добре да се прави промивка на носната кухина със солен воден разтвор, който прочиства каналите и секрета. Към соления разтвор може да се добави хидрастис (Hydrastis canadensis). Друг билков медикамент за вътрешна употреба е смес от очанка (Euphrasia officinalis), хидрастис, бял равнец (Achillea millefolium), хрян и ефедра, а при наличието на инфекция – смес от ехинацея (Echinacea), баптизия и лаконос (Phytolacca decandra или Phytolacca americana).
Привържениците на хомеопатията предлагат различни средства за лечение на синуит – бял арсенов оксид (Arsenicum album), калиев бихромат (Kalium bichromium), стрихнинов орех (Nux vomica), живачен йодид (Mercurius iodatus) и силика (силициев диоксид). Андрографис паникулата, известен и под името Kalmegh, се препоръчва за борба със зимни синусови инфекции. Обикновено се комбинира с ехинацея. За лечение на синусово възпаление се използва също така акупунктура, както и разнообразни хранителни добавки – витамин А, С, Е и цинк. Контрастната хидротерапия (водолечение) представлява редуване на горещи (3 минути) и студени (30 секунди) компреси три пъти дневно, като се завършва със студен компрес. Прилага се директно върху синусите, за да се облекчи чувството за напрежение и да се ускори лечението. Инхалация с разтвор от две чаши вода и няколко капки смес от етерични масла на мащерка, розмарин или лавандула отпушва синусите и унищожава бактериите, причинители на инфекцията.
Алопатично лечение
При остра синусова инфекция с диагноза бактериална инфекция традиционно се предписват антибиотици. Подходящи са тези, които съдържат сулфонамиди, амоксициклин и различни цефалоспорини. Обикновено се приемат две седмици, но лечението с тях може да продължи и по-дълго. В проучване от 2001 г. се твърди, че при леки до средно силни синусови инфекции видът на антибиотика не е от значение. Тъй като съществуват 16 вида антибиотици, които спират инфекцията, цената също може да е определяща. Според проучването лекарите биха могли да отложат назначаването на антибиотици при пациенти с леки симптоми и да ги предписват само когато оплакванията продължат повече от седмица или в случай че състоянието се влоши.
Деконгестантите или деконгестантните назални спрейове често дават добри резултати. Ацетаминофенът и ибупрофенът намаляват болката и главоболието. Овлажняването на въздуха с подходящ уред не допуска изсушаването на секрета и успокоява съпътстващата кашлица и болното гърло. Хроничните синусови инфекции често се лекуват от самото начало с антибиотици. Стероидните спрейове намаляват отоците в назалните канали. Ако причината за хроничната инфекция е анатомична, може да се наложи коригираща хирургическа намеса. При нея обикновено се взема проба, за да се установи наличието на организми, причинители на инфекцията. При гъбична синусова инфекция е необходимо да се почистят синусите. Следва относително дълъг процес на усилено противогъбично лечение с амфотерицин Б, прилаган венозно. Този вид инфекция може да се лекува и с помощта на билки.
Очаквани резултати
Резултатът от лечението на синусови инфекции обикновено е отличен, макар някои болни да са сравнително предразположени към подобни инфекции след простуда. При гъбичните синусови инфекции обаче се наблюдава относително висока степен на смъртност.
Превенция
Превантивните мерки включват добра хигиена и намаляване на простудните заболявания, избягване на цигарен дим, диагностициране и лечение на алергии, въздържане от гмуркане в плувни басейни и други водоеми, ограничаване на млечните и/или житните продукти. През зимата е добре да се използва овлажнител за въздух, тъй като сухите назални канали се напукват и допускат навлизането на бактерии. При наличие на алергично заболяване се препоръчват назални спрейове за предотвратяване на възпалението на назалните канали и улесняване на нормалното движение на секретите. В доклад от 2003 г., публикуван в Швеция, се препоръчва болните да си тананикат. При това упражнение те издишат 15 пъти повече въздух, а с него и вредните микроби от носните пътища.
ПРИ ПРОБЛЕМИ СЪС СИНУСИТЕ – ЛУЛА ИНХАЛАТОР С ХИМАЛАЙСКА СОЛ
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!