Характерът може да ни разболее, но може да ни помогне и да оздравеем. Разберете защо и как
Известна древна поговорка гласи, че „ако посееш мисъл, ще пожънеш постъпка, ако посееш постъпка, ще пожънеш навик, ако посееш навик, ще пожънеш характер, ако посееш характер, ще пожънеш съдба“. Излиза, че в живота всичко е взаимно свързано и всяка постъпка може да окаже влияние върху целия живот на човека. Изхождайки от тази максима, уверено можем да заявим, че характерът влияе върху здравето на човека. Как?
Още древните учени са се опитали да свържат характера на човека с неговото здраве. Най-известна е теорията на древногръцкия лекар Хипократ за предразположението на хората към различни заболявания в зависимост от техния темперамент.
Думата „темперамент“ (от лат. temperans -„умерен“) в превод от латински обозначава „правилно съотношение на частите“. Еквивалентна по значение е гръцката дума „красис“ – „сливане, смесване“. Темпераментът съставя основата на характера.
Под темперамент Хипократ е разбирал анато-мофизиологически и индивидуални психически особености на човека. Той обяснявал темперамента като особеност на поведението, преобладаване в организма на един от „жизнените сокове“ (четирите елемента). От тези четири сока според учението му зависят и типичните заболявания на човека, обусловени от „състава“ на неговата психика.
Преобладаването на жълтата жлъчка (от др.гр. холе – „жлъч, отрова“) прави човека импулсивен, „горещ“ – холерик. Жлъчката се изработва в черния дроб, а се натрупва в жлъчния мехур, което прави у човека със съответния темперамент уязвими именно тези органи.
Преобладаването на лимфата (от др.гр. флегма – „мокрота“) прави човека спокоен и бавен – флегматик. флегмата преобладава в стомаха, затова флегматиците рискуват да се разболеят от язва на стомаха.
Преобладаването на кръвта (от лат. сангвис, сангуа – „кръв“) прави човека подвижен, весел и уравновесен – сангвиник. Тъй като кръвта непрекъснато преминава през сърцето, притежателя на този темперамент го дебне опасността от инфаркт на миокарда.
Преобладаването на черната жлъчка (от др.гр. меланхоле – „черна жлъчка“) прави човека тъжен и боязлив – меланхолик. Според Хипократ меланхолиците са уязвими за практически всички болести, а преобладаващата в организма им „черна жлъчка“ е рисков фактор за развитие на инсулт.
Съвременните учени потвърждават изводите, направени от Хипократ, и са установили, че у притежателите на различни темпераменти се различават дори характеристиките на пулса.
Слабият, нередовен, вълнообразен пулс е характерен за меланхолика. Честота му е над 83 удара в минута. Източните лекари сравняват ритъма му с движението на змията.
Пулсът на флегматика е под 67 удара в минута и наподобява движението на плуващ в езерото лебед.
Сангвиникът е с между 68 и 75 удара в минута.
А неуравновесеният холерик има 76 – 83 пулсации и пулсът му напомня скоковете на жаба.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!