Черен оман

Symphytum officinale Boraginaceae (сем. Грапаволистни)

ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ – Зарасличе

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата, корените (с високо съдържание на токсични алкалоиди)

Отглеждане

Черният оман е устойчиво многогодишно растение с големи бодливи листа и цветове с формата на камбанки в лилаво, розово и бяло. Стига на височина до 1 м и има дълбоки корени, които извличат минерали от долния почвен слой. Листата са с богато съдържание на азот и минерали, което прави растението значимо за органичното градинарство като източник на хранителни вещества, добавяни към компоста. Листата на черния оман ускорят процеса на разграждане на компоста, освен това се накисват във вода и се прилагат като течен тор за растенията.

Сортове и видове

„Borastone White“ дава бели цветове. Руският черен оман (S. uplandicum) е популярен хибрид.

Градинарите, разчитащи на екологичния подход, често отглеждат разновидност на този хибрид, наречена „Bocking 14“, за храна на животните и за употреба като тор и катализатор за компост. Той има два изключително атрактивни вариетета: „Variegatum“ – с кремави по краищата листа, и форма в златисто – „Axminster Gold“.

Местоположение – Билката изисква богата, влажна до мокра почва и слънце или частична сянка. Внимавайте къде я разполагате, защото щом се прихване, черният оман е труден за преместване, тъй като и от най-малкия корен ще се появи ново растение.

Размножаване – Разделяйте корените през пролетта или есента или вземайте части от тях рано напролет. Разположете растенията на разстояние 1 м едно от друго.

Грижи – През пролетта ги мулчирайте с добре изгнил естествен тор. Поливайте ги редовно при суша.

Болести и вредители – Черният оман не създава проблеми, но някои видове страдат от ръжда, обикновено когато са под воден стрес.

Събиране и съхранение – Събирайте листата и стъблата на зрелите растения 3-4 пъти годишно. Режете ги с ножици и носете предпазни ръкавици, понеже власинките по листата предизвикват дразнене. През зимата, когато растенията са в покой, вадете части от корените за направата на крем или лечебно олио.

Употреба в медицината

Symphytum officinale. Използвани части: листата, корените. Обикновено черният оман се прилага локално при охлузвания, фрактури и рани. Той ускорява възстановяването и възобновяването на увредените тъкани и намалява възпалението. Освен това се предписва за вътрешна употреба, но това вече се оспорва, понеже билката съдържа алкалоиди на пиролизидина, които са показали определени токсични ефекти.

Не се препоръчва ползването му при бременност или кърмене.

Любопитно:

Черният оман се използва в народната медицина за приготвянето на лапи за зарастване на счупени кости. Той съдържа алантоин – вещество, ускоряващо ефективно клетъчната регенерация, което в наши дни се синтезира като съставка за заздравяващи кремове и продукти против стареене на кожата.

Листата на черния оман са изключително полезни за градината, защото съдържат повече азот и калий от естествения тор. Направете си сами течен тор, като отстраните дъното на голяма бутилка от напитка и я напълните плътно с накълцани листа от растението. Обърнете я с гърлото надолу (като оставите капачката) и я напълнете с вода. Когато листата се превърнат в кафява каша, махнете капачката и прецедете течността в друга бутилка, като запушите носа си, защото миризмата е неприятна. Разредете 1 част с 10 части вода и използвайте разтвора за подхранване на домати, чушки и други цъфтящи и плододаващи растения.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!