Лимонова върбинка

Aloysia citriodora syn. A. triphylla, Lippia citriodora Verbenaceae (сем.Върбинкови)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата, цветовете

Отглеждане

Лимоновата върбинка е студоустойчив храст с извити като арка клони и заострени листа, разположени по три във възлите на стъблото. През лятото образува малки бели или бледолилави цветове с по четири венчелистчета.

Местоположение – Нуждае се от слънце, завет и дренирана, неутрална почва.

Размножаване – Вземете зелени резници през лятото.

Грижи – Растението се реже след слана и трябва да се мулчира в студени зими. Като алтернатива го отглеждайте в саксия и му осигурете защита през зимата по време на покоя. През пролетта го подкастрете, за да му придадете форма. Имайте предвид, че храстите често образуват листа прекалено късно.

Болести и вредители – Ако расте в парник, привлича акари и белокрилка.

Събиране и съхранение – Събирайте листата, когато ви потрябват, за да ги използвате пресни или да ги изсушите.

Употреба в медицината

Aloysia citriodora syn. Lippia citriodora syn. A. triphylla. Използвани части: надземните. Лимоновата върбинка подпомага храносмилането при симптоми като газове и колики. Помага при безсъние и нервна възбуда и се предписва при висока температура.

За безопасната и правилна употреба на растението се консултирайте с лекар или със специалист билкар. Не го използвайте при бременност или кърмене.

Употреба в кулинарията

Листата се предпочитат пресни и млади. Ползвайте ги пестеливо, защото ароматът им е прекалено силен. Билката се добавя към чай заради аромата, а в доста азиатски рецепти можете да я ползвате вместо лимонова трева.

Листата придават лимонов вкус на плодови салати, ястия, десерти и напитки. Накълцайте ги на ситно и ги сложете към азиатски блюда, към пилешко и плънки. Целите листа се използват в желе от ябълки, а накълцани и пресни – в плодови салати. Чаят е подходящ за пиене след вечеря заради благотворното му влияние върху храносмилането и релаксиращите му свойства.

Любопитно:

Билката е ценена заради прекрасния си лимонов аромат и се използва за чайове, ликьори, в готварството, за потпури и парфюми. Кръстена е Aloysia в чест на Мария Луиза Пармска, съпруга на испанския крал Карлос IV, затова билката понякога се нарича и „yerba Luisa“.

В умерен климат лимоновата върбинка стига до 5 м и през лятото образува миниатюрни цветове.

Ацтекска фила

В света на растенията има много билки, доста по-сладки от захарта, като една от тях е член на сем. Върбинкови. Ацтекската фила (Phyla scaberrima syn. Lippia dulcis) е крехко пълзящо многогодишно растение със съцветия от бели цветове и овални листа, които стават червени на слънцето. Расте в диво състояние в Централна Америка, Мексико и Западните Индии. Листата съдържат хернандулцин, който е близо три пъти по-сладък от захарта и с високо съдържание на камфор. Растенията с камфор имат неприятен вкус и се избягват като потенциално токсични, но съществува кубински хемотип, съдържащ само следи от веществото.

Парагвайската сладка стевия (Stevia rebaudiana) е високо многогодишно растение от сем. Сложноцветни. Това е билката на индианците гуарани, които с нея подслаждали „yerba mate“- чаят, приготвен от парагвайски илекс (Illех paraguarensis). Стевията съдържа стевиозиди, 300 пъти по-сладки от захарта.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!