Времето между възникването на съмнението и окончателната диагноза за засегнатия и членовете на семейството му може да бъде изключително напрегнато. Важно е в този период да имате човек, с когото да можете да разговаряте. Това може да бъде вашият лекар, но и някой от групите за взаимопощ, каквито има в почти всеки град. Потърсете по възможност навреме контакт с тези групи, с които можете и да се посъветвате, когато става дума за решение във връзка със заплануваното лечение. В случай на нужда без колебание можете да се обърнете към центъра за подпомагане по време на криза. Някои хора ги измъчва страхът, че лекарят „за тяхно добро“ премълчава истинската диагноза. Ако вие недвусмислено му заявите, че искате да знаете какво става във вашия организъм, той е длъжен да ви даде тази информация.
По възможност в деня, когато ще ви бъде съобщена окончателната диагноза, не отивайте сами при лекаря. Ваш близък приятел може да ви помогне да понесете страданието си. Освен това за две глави ще бъде по-лесно да възприемат цялата информация, която вероятно ще получите. Възможно е още тогава лекарят да обсъди с вас по-нататъшното поведение. За да можете да възприемете събитието, той трябва предварително да ви информира за плануваното лечение, да ви разясни неговото действие и страничните му ефекти. Изискайте от лекаря да ви информира и за евентуално алтернативно лечение. Никога не казвайте веднага да на всичко, а преспете с всяко решение поне веднъж. Рядко едно лечение е толкова спешно, че да нямате време да се посъветвате с някого. Това биха могли да бъдат приятели, доверени лица, други лекари от групата за взаимопомощ. За перспективите ви в бъдеще лекарят би могъл да ви извести само на базата на статистически данни. Това не е указание за индивидуалния ви шанс. Той зависи не само от медицината и фармакологията, а в значителна степен се определя от вашата воля за живот, от спасителната мрежа на социалните ви контакти с роднини и приятели и от възможността след раковото заболяване да изживеете нещо позитивно. Изисквайте от вашия лекар да ви придружи в тежкия път на лечението и да има време за вас, когато имате нужда от това.
Целта на всеки вид лечение на рака е разрушаване на всички ракови клетки. Това се отдава приблизително при всеки трети случай. Колкото по- дълго след лечението някой преживее без рак, толкова по-малка остава опасността от рецидив. Раковоболните се смятат за излекувани, ако преживеят повече от пет години без рецидив. Съществуват също и хронично протичащи ракови заболявания: периоди без оплаквания се сменят с време, в което трябва да се провежда лечение. Някои хронични форми с метастази подлежат само на наблюдение. Единствено в случай на нова активност се лекува според принципа: колкото се може по-малко, но толкова, колкото е нужно. Около една трета от раковоболните по този начин могат да живеят с рака в продължение на години. Перспективите за бъдещето са неблагоприятни за твърде напредналите или много бързо нарастващите тумори. Произходът на такива тумори вече не може да се установи. Много от тези болни със или без лечение умират малко след поставянето на диагнозата.
Операция
Най-старият и сигурен метод за лечение на рака е оперативното му отстраняване. При това трябва да се отстрани достатъчно обширна зона от здрава тъкан, за да не останат клетки с микроскопични разклонения на тумора. Повечето раково болни дължат живота си на това ра- дикално лечение. Ако ракът е нападнал и съседните лимфни възли, тази лимфна област, а по възможност и прилежащите лимфни пътища също трябва да бъдат отстранени (операция ан блок). Най-общо не е целесъобразно да се отстраняват оперативно далечните метастази. Обикновено големият им брой поставя граници пред всяка оперативна методика. Съвсем радикалните операции днес се смятат за прекалени: не всичко, което е технически възможно, подарява на болния смислен живот. Мерки, които в крайна сметка удължават страданията, не би трябвало да се провеждат.
Съвети към раковоболните
- и при вас, както и при много други, диагнозата „рак“ може да предизвика шок. От този момент нататък ще получите всякакви съвети. Преди да ги последвате, би трябвало да се посъветвате с вашия лекар
- потърсете разговор с лекар, на когото вярвате. Изискайте от него да ви отдели време и да ви разясни в пълнота всеки въпрос. За да не ви изневери паметта, си подгответе списък с въпроси
- ако се чувствувате несигурен, би трябвало да потърсите мнението и на други специалисти. Колкото по-добре сте информиран за шансовете, рисковете и страничните действия на различните видове лечение, толкова по-добре бихте могли заедно с лекуващия ви екип да решите за себе си кой вид лечение искате да изберете
- довереният придружител в болницата може да ви помогне по-добре да издържите на натоварващото лечение
- помислете заедно с лекаря с какво вие самият можете да допринесете за успеха на лечението: наследственото предразположение не може да бъде променено, но можете коренно да промените условията на живот, които допринасят за заболяването. Така може да се окаже полезно да смените рисковата професия, да отстраните вредните вещества от дома си или да промените своя начин на хранене. Вероятно все още имате възможност да организирате дневния си ритъм по друг начин или да преосмислите взаимоотношенията си с членовете на семейството, партньора си или други лица
- вашите роднини също са станали несигурни във връзка със заболяването и може би не знаят как да се държат. Откритият разговор с приятели и роднини за вашите преживявания може да облекчи съвместния ви живот
- ако предпочитате анонимни събеседници, обърнете се към организациите за помощ на раковоболните. Те са насреща за всички медицински и социални въпроси. Съвет ще намерите и в местата за психосоциални консултации
- потърсете си „съучастници“, които ще ви помогнат отново да вземете живота си „в свои ръце“. Това могат да бъдат приятели, които ще изслушат проблемите ви и ще уважат решенията ви. Това може да бъде и група за взаимопощ, в която хора със сходни проблеми ще ви утешат и ще ви вдъхнат сила. Това може да бъде психотерапевт, който ще ви научи да си помагате сами и ще ви съпроводи в новия ви път. Дори ако заболяването рак се окаже „по-силно“ от вас, можете да осмислите и изживеете съзнателно оставащото ви време
Лъчелечение
Както може да предизвиква рак, така радиоактивното облъчване може и да го лекува. Насочените целево срещу туморите рентгенови лъчи потискат способността за делене на раковите клетки. Точното насочване на лъчите, правилният им избор и едновременното заслоняване на здравите тъкани, прави възможно действието на лъчите да се ограничи само върху туморната тъкан. Различни технически нововъведения правят лъчелечението днес по-малко натоварващо, отколкото беше по-рано. Най-често се използуват т. нар. мегаволтови устройства с радиоактивен източник кобалт. При тях лъчите достигат енергия от 2 до 35 мегаелектронволта (MeV), но околната тъкан получава само слабо енергийно облъчване. Практически може да бъде достигната всяка част на тялото във всеки желан разрез.
Шансове за излекуване
Шансовете за оздравяване зависят от това, доколко туморната тъкан е чувствителна на лъчите. Това се определя от вида на тъканта и нейното кръвоснабдяване: богатата на кислород тъкан е no-чувствителна на облъчване от ос- къдно кръвоснабдената. Във всяка туморна тъкан обаче има бедни на кислород клетки. Това е причината, поради която един тумор под влияние на лъчелечението отначало може да претърпи обратно развитие, а след това отново да нарасне. Част от раковата тъкан изобщо не реагира на лъчелечението.
Значителна роля между другото лъчелечението играе при карцинома на простатата, ранните стадии на рак на гърдата. Прилага се като допълнително лечение към химиотерапията при карциноми на дебелото черво и ануса, при рак на лигавицата и шийката на матката и вулвата. Освен това чрез лъчелечението един тумор може да се разруши до такава степен, че да се облекчат болките, без обаче с това организмът да бъде изцяло освободен от него.
Странични действия
Страничните действия на облъчването са в зависимост от облъчваната област и чувствителността на разположените в нея нормални тъкани. Колкото по-голямо е облъчваното поле, толкова по-силно се засяга общото състояние. Най-често се стига до умора, общо изтощение, загуба на апетит. В областта на главата и шията например често възникват възпаления на лигавиците, които предизвикват затруднения в гълтането, облъчването на стомаха може да отключи гастрит и възпаление на червата с диария, повръщане, газообразуване и спазми. Често тези оплаквания се задържат и след терапията.
Поради страх от оплакванията в храносмилателния тракт много пациенти на лъчелечение започват да се хранят по много малко и с това губят от теглото си. Лекарствата и диетата могат да облекчат оплакванията в общи линии. Срещу повръщанията се назначава метоклопрамид (напр. Paspertin) както и дексаметазон. Болкоуспокояващите средства преди хранене и лекарствата против диария помагат да бъдат приемани достатъчно хранителни вещества. Кожата реагира на облъчването както при слънчево изгаряне със зачервяване и дразнене. Понякога се образуват мехурчета, често пигментни петна. Облъчените части на главата могат да останат без коса след около три седмици. След няколко месеца тя най-често израства отново.
Облъчването е начин на лечение, чието въздействие и отчасти странични действия често се проявяват едва след седмици или месеци. Би трябвало винаги да обсъждате своите наблюдения – а често и съпровождащите ги страхове – с лекуващия ви лекар.
САМОЛЕЧЕНИЕ СРЕЩУ СТРАНИЧНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕТО
- опитайте се колкото е възможно по-често да почивате. При нарушения в съня не вземайте сънотворни, без преди това да сте говорили слекаря
- предпочитайте да се храните по-често, но по по-малко. За „между другото“ са подходящи пресни, лесно смилаеми плодове, плодови сокове, мляко, сирене и т.н.
- постарайте се около 1 7/2 часа преди ядене да огладнеете с движение и телесни упражнения. Приготвяйте си своите любими ястия и то особено вкусно. Храненето в добро настроение и компания стимулира
- избягвайте контакта на облъчените части от кожата със сапун, козметични препарати, парфюми, мазила, нагревателни лампи или бутилки. Те дразнят кожата. Почиствайте мястото само с хладка вода. Предпазвайте се от слънчева светлина и прекомерно изстудяване
Химиотерапия
Няма медикамент, който да разрушава само раковите клетки и непременно да запазва здрави-
тe клетки. Противораковите средства (цитостатици) са клетъчни отрови. Те потискат клетъчния растеж на всички клетки, които се размножават бързо. Поради това те нападат и кръвотворната система, лигавиците, зародишевите клетки и клетките на косата.
Днес в клиничната практика са въведени около 100 различни противоракови препарата. Най-важните групи са:
- алкилиращи: циклофосфамид (Cyclostin, Endoxan, трофосфамид (Ixoten), ифосфамид (Ноlохап), бусулфан (Myleran)
- неорганични йони: цисплатин (Apiplatin, Platinol, Platiblastin, Platinex)
- антиметаболити: метотрексат, меркаптопурин (Puri-Nethol, флуороурацил), цитарабин (Аlехаn, Cytosar, Udicil )
- растителни алкалоиди: винбластин (Velbe), винкристин (Oncovin, Vincristin)
- антибиотици с цитостатично действие: дактиномицин (Cosmegen, Lyovac Cosrnegen), даунорубицин (Daunoblastin), доксорубицин (Adriblastin, Bleomycin)
- антихормонални: фосфестрол (Honvan), хлоротрианизен (Merbentul), естрамустин (Estracyt ): дростанолон (Masterid), тамоксифен (Nolvadex)
- цитокини: интерферон (Roferort-АЗ, Intron А)
Противораковите средства могат да се прилагат под формата на инфузии, инжекции, таблетки, дражета, разтвори за пиене и при рак на кожата под формата на мазила. Много противоракови средства се комбинират, за да се повиши еднопосочното им действие и за да се загубят страничните действия на отделните субстанции. Продължителността на лечението трябва да се прецени според конкретния случай.
Шансове за излекуване
След пълното отстраняване на видимия тумор шансовете за излекуване чрез химиотерапия се повишават между другото при рак на гърдата преди критическата възраст и в случаите, в които са засегнати и лимфните възли, при рака на яйчниците и дребноклетъчния бронхиален карцином.
При около десет процента от туморите, разпространени върху целия орган, химията дава реални изгледи за успех. Към тях между другото се отнасят определени форми на левкемия, ракови заболявания на лимфната система и в малък обсег дребноклетъчния бронхиален карцином. Засега няма доказателства за това, че химиотерапията сама или в комбинация с лъчелечение подобрява преживяемостта при следните форми на рак: недребноклетъчен бронхиален карцином, рак на хранопровода, на стомаха, на задстомашната жлеза, на тънкото или дебелото черво, на мозъка или на меките части и при малигнен меланом. Химиотерапията напряга силно физически и душевно много пациенти. Продължителното чакане за лечение сред множество тежко болни в клиниката и по време на него за обезсилените раково болни може да се превърне в мъчение. Острите и продължителни странични действия като гадене или косопад тежко обременяват повечето пациенти Мерките срещу това помагат само отчасти. Критично настроени лекари поставят това само по себе си полезно лечение под въпрос, след като удължаването на живота в резултат на химиотерапията не изглежда привлекателно, при положение, че страничните действия са толкова обременяващи или лечението е свързано с усложнения, които иначе не биха се появили.
Странични действия
Страничните действия на различните противоракови средства могат да бъдат различими и различно силни.
Гадене и склонност към повръщане Срещу тези чести, понякога много тежки оплаквания има успешни медикаменти, които лекарят при нужда може да ви изпише. Тези средства, особено при младите болни, могат да доведат до твърде голямо вътрешно неспокойствие, което може да се потисне с други медикаменти. Страхът от повръщане често води до това, че пациентите повръщат още преди даването на противораковото средство, както и до това, по време на химиотерапията да се губи апетит.
Косопад
Много хора по време на химиотерапията загубват изцяло или отчасти косата си и преживяват този факт като тежка душевна травма. Откритието, че изстудяването на кожата на главата по време на лечението спасява корените на косата, доведе до развитието на много охлаждащи шапки. Така наречената „Cool cap“ преустановява кръвоснабдяването на кожата на главата, така че в тази област да попаднат по-малко противоракови препарати. Охлаждащата шапка обаче може да представлява и бреме. Ако химиотерапията с определени средства е ограничена само в няколко лечебни сеанса и ниска дозировка (напр. при постоперативното лечение на рака на гърдата), косопадът може да не се появи. След преустановяването на химиотерапията косата ще израсне отново.
САМОЛЕЧЕНИЕ СРЕЩУ СТРАНИЧНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ПРОТИВОРАКОВИТЕ СРЕДСТВА
- яжте по-често и в по-малки количества; яжте бавно; пийте на глътки малки количества; избягвайте сладкиши и мазни храни, за да не се чувствува стомахът претоварен. Сухи храни като препечена филийка и сухар успокояват стомаха. Избягвайте цитрусови плодове и силни подправки
- хапнете нещо леко (супа, кекс), преди да получите лекарството
- ако получите отвращение към месото, помага, ако то бъде приготвено със соев сос, плодов сок или вино
- важна е основната хигиена на устата. За това би трябвало да използувате мека четка за зъби и никаква вода за уста, съдържаща алкохол или сол. Изберете мека, богата на флуорид паста за зъби, за да избегнете кариеси
- с крем за устни поддържайте устните еластични
- заради опасността от инфекция е целесъобразно да избягвате събиранията на много хора и лица със заразни заболявания. Ако получите температура или диария, която продължава повече от два дни, или имате болки при уриниране, информирайте своя лекар
- заради опасността от кръвоизливи би трябвало внимателно да работите с ножове и инструменти, а при работа в градината да използувате ръкавици. Избягвайте спортове с възможност за нараняване
Възпаление на лигавиците
Противораковите средства понякога повлияват лигавиците на устната кухина и влагалището. В резултат в тези области се стига до изсушаване, разранени места и язви. Затова хигиената на устата и интимната хигиена по време на лечението са особено важни.
Инфекции
Тъй като противораковите средства понижават производството на бели кръвни телца, опасността от инфекция е голяма.
Кръвоизливи
Производството на тромбоцити, които вземат участие в кръвосъсирването е понижено. Поради това нараняванията и кървящите рани представляват опасност.
Хормонално лечение
Прибавянето или отнемането на хормони при ракови заболявания, които растат, зависими от хормони, може да спре растежа на тумора или да предотврати образуването на метастази. Към този вид заболявания се отнася най-вече рака на гърдата и простатния карцином. „Намаляването“ на хормоните може да стане посредством операция или медикаменти. Под операция при рака на гърдата се разбира отстраняване на яйчниците. При простатата това е отстраняването на тестисите или унищожаване на хормонопроизвеждащата им тъкан посредством облъчване. Тъй като обаче това означава кастрация с всички последствия за сексуалността, лечението може да представлява голямо душевно обременяване.
Ако при пациентите са открити т.нар. хормонални рецептори, за спирането на туморния растеж и предотвратяване образуването на ме- тастази могат да се използуват съответни ан- тихормони. Това е „временна химическа кастрация“.
Имунотерапия
Тъй като защитната система на организма играе значителна роля при възникването на рака, от години трескаво се търси възможност тази имунна защита да се засили.
Каквото обаче на теория изглежда логично, в практиката се сблъсква с бариери: вероятно имунната система разпознава не всяка ракова клетка като „враг“ и не задвижва отбранителната система. Възможно е броят на клетките, превърнали се в ракови, да се покачва толкова бързо, че отбранителната система да бъде „претоварена“. Измерено според възможностите на имунната система туморната маса се явява прекалено голяма.
Първоначалните успехи с туберкулозната ваксина BCG, с Corynebakterium parvum, Levamisol, тимусни хормони и други средства бяха последвани от разочарование. След еуфорията около интерферона, разработен с чудовищни финансови разходи и затова преждевременно покрит с лаври, настъпи отрезвяване.
Комбинирано лечение
При определени форми на рак комбинацията между различни способи може да се окаже полезна. Така например операцията, облъчването и прилагането на цитостатици чувствително повишиха шансовете за излекуване при тумора на Уилмс (бъбречен тумор при децата). Противораковите средства могат значително да удължат преживяемостта след операция на рак на гърдата или на стомаха. При рак на пикочния мехур облъчванията са целесъобразни като пре- доперативна подготовка, а при рак на яйчниците като следоперативно лечение. При плоскоклетъчния карцином на правото черво и в областта на гърлото, носа и ушите са ефективни противораковите средства в съчетание с облъчване. При определени условия по този начин може да бъде излекуван слабо разпространеният дребноклетъчен бронхиален карцином.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!