Диагноза: рак

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Времето между възникването на съмнението и окончателната диагноза за засегнатия и члено­вете на семейството му може да бъде изключи­телно напрегнато. Важно е в този период да имате човек, с когото да можете да разговаря­те. Това може да бъде вашият лекар, но и някой от групите за взаимопощ, каквито има в почти всеки град. Потърсете по възможност навреме контакт с тези групи, с които можете и да се посъветвате, когато става дума за решение във връзка със заплануваното лечение. В случай на нужда без колебание можете да се обърнете към центъра за подпомагане по време на криза. Някои хора ги измъчва страхът, че лекарят „за тяхно добро“ премълчава истинската диагноза. Ако вие недвусмислено му заявите, че искате да знаете какво става във вашия организъм, той е длъжен да ви даде тази информация.

По възможност в деня, когато ще ви бъде съоб­щена окончателната диагноза, не отивайте са­ми при лекаря. Ваш близък приятел може да ви помогне да понесете страданието си. Освен то­ва за две глави ще бъде по-лесно да възприемат цялата информация, която вероятно ще полу­чите. Възможно е още тогава лекарят да обсъ­ди с вас по-нататъшното поведение. За да мо­жете да възприемете събитието, той трябва предварително да ви информира за планувано­то лечение, да ви разясни неговото действие и страничните му ефекти. Изискайте от лекаря да ви информира и за евентуално алтернативно лечение. Никога не казвайте веднага да на всич­ко, а преспете с всяко решение поне веднъж. Ряд­ко едно лечение е толкова спешно, че да нямате време да се посъветвате с някого. Това биха мог­ли да бъдат приятели, доверени лица, други ле­кари от групата за взаимопомощ. За перспекти­вите ви в бъдеще лекарят би могъл да ви извес­ти само на базата на статистически данни. То­ва не е указание за индивидуалния ви шанс. Той зависи не само от медицината и фармакология­та, а в значителна степен се определя от ваша­та воля за живот, от спасителната мрежа на со­циалните ви контакти с роднини и приятели и от възможността след раковото заболяване да изживеете нещо позитивно. Изисквайте от ва­шия лекар да ви придружи в тежкия път на лече­нието и да има време за вас, когато имате нуж­да от това.

Лечение на рака>>>

Целта на всеки вид лечение на рака е разрушава­не на всички ракови клетки. Това се отдава приб­лизително при всеки трети случай. Колкото по- дълго след лечението някой преживее без рак, толкова по-малка остава опасността от реци­див. Раковоболните се смятат за излекувани, ако преживеят повече от пет години без реци­див. Съществуват също и хронично протичащи ракови заболявания: периоди без оплаквания се сменят с време, в което трябва да се провежда лечение. Някои хронични форми с метастази подлежат само на наблюдение. Единствено в случай на нова активност се лекува според принципа: колкото се може по-малко, но толкова, колкото е нужно. Около една трета от раково­болните по този начин могат да живеят с рака в продължение на години. Перспективите за бъ­дещето са неблагоприятни за твърде напредна­лите или много бързо нарастващите тумори. Произходът на такива тумори вече не може да се установи. Много от тези болни със или без лечение умират малко след поставянето на ди­агнозата.

Операция

Най-старият и сигурен метод за лечение на рака е оперативното му отстраняване. При това трябва да се отстрани достатъчно обширна зо­на от здрава тъкан, за да не останат клетки с микроскопични разклонения на тумора. Повече­то раково болни дължат живота си на това ра- дикално лечение. Ако ракът е нападнал и съсед­ните лимфни възли, тази лимфна област, а по възможност и прилежащите лимфни пътища също трябва да бъдат отстранени (операция ан блок). Най-общо не е целесъобразно да се от­страняват оперативно далечните метастази. Обикновено големият им брой поставя граници пред всяка оперативна методика. Съвсем ради­калните операции днес се смятат за прекалени: не всичко, което е технически възможно, пода­рява на болния смислен живот. Мерки, които в крайна сметка удължават страданията, не би трябвало да се провеждат.

Съвети към раковоболните

  • и при вас, както и при много други, диагноза­та „рак“ може да предизвика шок. От този момент нататък ще получите всякакви съ­вети. Преди да ги последвате, би трябвало да се посъветвате с вашия лекар
  • потърсете разговор с лекар, на когото вяр­вате. Изискайте от него да ви отдели време и да ви разясни в пълнота всеки въпрос. За да не ви изневери паметта, си подгответе спи­сък с въпроси
  • ако се чувствувате несигурен, би трябвало да потърсите мнението и на други специа­листи. Колкото по-добре сте информиран за шансовете, рисковете и страничните дей­ствия на различните видове лечение, толко­ва по-добре бихте могли заедно с лекуващия ви екип да решите за себе си кой вид лечение искате да изберете
  • довереният придружител в болницата може да ви помогне по-добре да издържите на на­товарващото лечение
  • помислете заедно с лекаря с какво вие сами­ят можете да допринесете за успеха на лече­нието: наследственото предразположение не може да бъде променено, но можете ко­ренно да промените условията на живот, ко­ито допринасят за заболяването. Така може да се окаже полезно да смените рисковата професия, да отстраните вредните веще­ства от дома си или да промените своя на­чин на хранене. Вероятно все още имате въз­можност да организирате дневния си ритъм по друг начин или да преосмислите взаимо­отношенията си с членовете на семей­ството, партньора си или други лица
  • вашите роднини също са станали несигурни във връзка със заболяването и може би не знаят как да се държат. Откритият разго­вор с приятели и роднини за вашите прежи­вявания може да облекчи съвместния ви живот
  • ако предпочитате анонимни събеседници, обърнете се към организациите за помощ на раковоболните. Те са насреща за всички ме­дицински и социални въпроси. Съвет ще на­мерите и в местата за психосоциални кон­султации
  • потърсете си „съучастници“, които ще ви помогнат отново да вземете живота си „в свои ръце“. Това могат да бъдат приятели, които ще изслушат проблемите ви и ще ува­жат решенията ви. Това може да бъде и гру­па за взаимопощ, в която хора със сходни проблеми ще ви утешат и ще ви вдъхнат си­ла. Това може да бъде психотерапевт, който ще ви научи да си помагате сами и ще ви съп­роводи в новия ви път. Дори ако заболяване­то рак се окаже „по-силно“ от вас, можете да осмислите и изживеете съзнателно оста­ващото ви време

 

Лъчелечение

Както може да предизвиква рак, така радиоактивното облъчване може и да го лекува. Насоче­ните целево срещу туморите рентгенови лъчи потискат способността за делене на раковите клетки. Точното насочване на лъчите, правил­ният им избор и едновременното заслоняване на здравите тъкани, прави възможно дей­ствието на лъчите да се ограничи само върху туморната тъкан. Различни технически нововъ­ведения правят лъчелечението днес по-малко на­товарващо, отколкото беше по-рано. Най-често се използуват т. нар. мегаволтови ус­тройства с радиоактивен източник кобалт. При тях лъчите достигат енергия от 2 до 35 мегаелектронволта (MeV), но околната тъкан по­лучава само слабо енергийно облъчване. Практи­чески може да бъде достигната всяка част на тя­лото във всеки желан разрез.

Шансове за излекуване

Шансовете за оздравяване зависят от това, до­колко туморната тъкан е чувствителна на лъ­чите. Това се определя от вида на тъканта и ней­ното кръвоснабдяване: богатата на кислород тъкан е no-чувствителна на облъчване от ос- къдно кръвоснабдената. Във всяка туморна тъ­кан обаче има бедни на кислород клетки. Това е причината, поради която един тумор под влия­ние на лъчелечението отначало може да претър­пи обратно развитие, а след това отново да на­расне. Част от раковата тъкан изобщо не реа­гира на лъчелечението.

Значителна роля между другото лъчелечението играе при карцинома на простатата, ранните стадии на рак на гърдата. Прилага се като до­пълнително лечение към химиотерапията при карциноми на дебелото черво и ануса, при рак на лигавицата и шийката на матката и вулвата. Освен това чрез лъчелечението един тумор мо­же да се разруши до такава степен, че да се об­лекчат болките, без обаче с това организмът да бъде изцяло освободен от него.

Странични действия

Страничните действия на облъчването са в за­висимост от облъчваната област и чувстви­телността на разположените в нея нормални тъкани. Колкото по-голямо е облъчваното поле, толкова по-силно се засяга общото състояние. Най-често се стига до умора, общо изтощение, загуба на апетит. В областта на главата и ши­ята например често възникват възпаления на лигавиците, които предизвикват затруднения в гълтането, облъчването на стомаха може да отключи гастрит и възпаление на червата с ди­ария, повръщане, газообразуване и спазми. Чес­то тези оплаквания се задържат и след терапи­ята.

Поради страх от оплакванията в храносмила­телния тракт много пациенти на лъчелечение започват да се хранят по много малко и с това губят от теглото си. Лекарствата и диетата могат да облекчат оплакванията в общи линии. Срещу повръщанията се назначава метоклопрамид (напр. Paspertin) както и дексаметазон. Болкоуспокояващите средства преди хранене и лекарствата против диария помагат да бъдат приемани достатъчно хранителни ве­щества. Кожата реагира на облъчването както при слънчево изгаряне със зачервяване и дразне­не. Понякога се образуват мехурчета, често пиг­ментни петна. Облъчените части на главата могат да останат без коса след около три сед­мици. След няколко месеца тя най-често израст­ва отново.

Облъчването е начин на лечение, чието въздей­ствие и отчасти странични действия често се проявяват едва след седмици или месеци. Би трябвало винаги да обсъждате своите наблюде­ния – а често и съпровождащите ги страхове – с лекуващия ви лекар.

САМОЛЕЧЕНИЕ СРЕЩУ СТРАНИЧНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕТО

  • опитайте се колкото е възможно по-често да почивате. При нарушения в съня не взе­майте сънотворни, без преди това да сте го­ворили слекаря
  • предпочитайте да се храните по-често, но по по-малко. За „между другото“ са подходящи пресни, лесно смилаеми плодове, плодови со­кове, мляко, сирене и т.н.
  • постарайте се около 1 7/2 часа преди ядене да огладнеете с движение и телесни упраж­нения. Приготвяйте си своите любими яс­тия и то особено вкусно. Храненето в добро настроение и компания стимулира
  • избягвайте контакта на облъчените части от кожата със сапун, козметични препара­ти, парфюми, мазила, нагревателни лампи или бутилки. Те дразнят кожата. Почиствай­те мястото само с хладка вода. Предпазвай­те се от слънчева светлина и прекомерно из­студяване

Химиотерапия

Няма медикамент, който да разрушава само ра­ковите клетки и непременно да запазва здрави-

тe клетки. Противораковите средства (цитостатици) са клетъчни отрови. Те потискат кле­тъчния растеж на всички клетки, които се раз­множават бързо. Поради това те нападат и кръвотворната система, лигавиците, зародишевите клетки и клетките на косата.

Днес в клиничната практика са въведени около 100 различни противоракови препарата. Най-важните групи са:

  • алкилиращи: циклофосфамид (Cyclostin, Endoxan, трофосфамид (Ixoten), ифосфамид (Ноlохап), бусулфан (Myleran)
  • неорганични йони: цисплатин (Apiplatin, Platinol, Platiblastin, Platinex)
  • антиметаболити: метотрексат, меркаптопурин (Puri-Nethol, флуороурацил), цитарабин (Аlехаn, Cytosar, Udicil )
  • растителни алкалоиди: винбластин (Velbe), винкристин (Oncovin, Vincristin)
  • антибиотици с цитостатично действие: дактиномицин (Cosmegen, Lyovac Cosrnegen), даунорубицин (Daunoblastin), доксорубицин (Adriblastin, Bleomycin)
  • антихормонални: фосфестрол (Honvan), хлоротрианизен (Merbentul), естрамустин (Estracyt ): дростанолон (Masterid), тамоксифен (Nolvadex)
  • цитокини: интерферон (Roferort-АЗ, Intron А)

Противораковите средства могат да се прила­гат под формата на инфузии, инжекции, таб­летки, дражета, разтвори за пиене и при рак на кожата под формата на мазила. Много проти­воракови средства се комбинират, за да се по­виши еднопосочното им действие и за да се за­губят страничните действия на отделните суб­станции. Продължителността на лечението трябва да се прецени според конкретния случай.

Шансове за излекуване

След пълното отстраняване на видимия тумор шансовете за излекуване чрез химиотерапия се повишават между другото при рак на гърдата преди критическата възраст и в случаите, в ко­ито са засегнати и лимфните възли, при рака на яйчниците и дребноклетъчния бронхиален карцином.

При около десет процента от туморите, раз­пространени върху целия орган, химията дава реални изгледи за успех. Към тях между другото се отнасят определени форми на левкемия, ра­кови заболявания на лимфната система и в ма­лък обсег дребноклетъчния бронхиален карцином. Засега няма доказателства за това, че хи­миотерапията сама или в комбинация с лъчелечение подобрява преживяемостта при следните форми на рак: недребноклетъчен бронхиален карцином, рак на хранопровода, на стомаха, на задстомашната жлеза, на тънкото или дебело­то черво, на мозъка или на меките части и при малигнен меланом. Химиотерапията напряга силно физически и душевно много пациенти. Продължителното чакане за лечение сред мно­жество тежко болни в клиниката и по време на него за обезсилените раково болни може да се превърне в мъчение. Острите и продължителни странични действия като гадене или косопад тежко обременяват повечето пациенти Мер­ките срещу това помагат само отчасти. Критично настроени лекари поставят това само по себе си полезно лечение под въпрос, след ка­то удължаването на живота в резултат на хи­миотерапията не изглежда привлекателно, при положение, че страничните действия са толко­ва обременяващи или лечението е свързано с ус­ложнения, които иначе не биха се появили.

Странични действия

Страничните действия на различните проти­воракови средства могат да бъдат различими и различно силни.

Гадене и склонност към повръщане Срещу тези чести, понякога много тежки оплак­вания има успешни медикаменти, които лекарят при нужда може да ви изпише. Тези средства, особено при младите болни, могат да доведат до твърде голямо вътрешно неспокойствие, ко­ето може да се потисне с други медикаменти. Страхът от повръщане често води до това, че пациентите повръщат още преди даването на противораковото средство, както и до това, по време на химиотерапията да се губи апетит.

Косопад

Много хора по време на химиотерапията загуб­ват изцяло или отчасти косата си и преживя­ват този факт като тежка душевна травма. Откритието, че изстудяването на кожата на главата по време на лечението спасява корени­те на косата, доведе до развитието на много охлаждащи шапки. Така наречената „Cool cap“ преустановява кръвоснабдяването на кожата на главата, така че в тази област да попаднат по-малко противоракови препарати. Охлаждащата шапка обаче може да представлява и бре­ме. Ако химиотерапията с определени средства е ограничена само в няколко лечебни сеанса и нис­ка дозировка (напр. при постоперативното ле­чение на рака на гърдата), косопадът може да не се появи. След преустановяването на химиоте­рапията косата ще израсне отново.

САМОЛЕЧЕНИЕ СРЕЩУ СТРАНИЧНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ПРОТИВОРАКОВИТЕ СРЕДСТВА

  • яжте по-често и в по-малки количества; яж­те бавно; пийте на глътки малки количест­ва; избягвайте сладкиши и мазни храни, за да не се чувствува стомахът претоварен. Сухи храни като препечена филийка и сухар успоко­яват стомаха. Избягвайте цитрусови плодо­ве и силни подправки
  • хапнете нещо леко (супа, кекс), преди да полу­чите лекарството
  • ако получите отвращение към месото, пома­га, ако то бъде приготвено със соев сос, пло­дов сок или вино
  • важна е основната хигиена на устата. За то­ва би трябвало да използувате мека четка за зъби и никаква вода за уста, съдържаща алко­хол или сол. Изберете мека, богата на флуорид паста за зъби, за да избегнете кариеси
  • с крем за устни поддържайте устните елас­тични
  • заради опасността от инфекция е целесъоб­разно да избягвате събиранията на много хо­ра и лица със заразни заболявания. Ако получите температура или диария, която про­дължава повече от два дни, или имате болки при уриниране, информирайте своя лекар
  • заради опасността от кръвоизливи би тряб­вало внимателно да работите с ножове и ин­струменти, а при работа в градината да из­ползувате ръкавици. Избягвайте спортове с възможност за нараняване

Възпаление на лигавиците

Противораковите средства понякога повлия­ват лигавиците на устната кухина и влагалище­то. В резултат в тези области се стига до из­сушаване, разранени места и язви. Затова хиги­ената на устата и интимната хигиена по време на лечението са особено важни.

Инфекции

Тъй като противораковите средства понижа­ват производството на бели кръвни телца, опасността от инфекция е голяма.

Кръвоизливи

Производството на тромбоцити, които взе­мат участие в кръвосъсирването е понижено. Поради това нараняванията и кървящите рани представляват опасност.

Хормонално лечение

Прибавянето или отнемането на хормони при ракови заболявания, които растат, зависими от хормони, може да спре растежа на тумора или да предотврати образуването на метастази. Към този вид заболявания се отнася най-ве­че рака на гърдата и простатния карцином. „На­маляването“ на хормоните може да стане пос­редством операция или медикаменти. Под операция при рака на гърдата се разбира отстраня­ване на яйчниците. При простатата това е от­страняването на тестисите или унищожаване на хормонопроизвеждащата им тъкан посред­ством облъчване. Тъй като обаче това означава кастрация с всички последствия за сексуалност­та, лечението може да представлява голямо ду­шевно обременяване.

Ако при пациентите са открити т.нар. хормо­нални рецептори, за спирането на туморния растеж и предотвратяване образуването на ме- тастази могат да се използуват съответни ан- тихормони. Това е „временна химическа каст­рация“.

Имунотерапия

Тъй като защитната система на организма иг­рае значителна роля при възникването на рака, от години трескаво се търси възможност тази имунна защита да се засили.

Каквото обаче на теория изглежда логично, в практиката се сблъсква с бариери: вероятно имунната система разпознава не всяка ракова клетка като „враг“ и не задвижва отбранител­ната система. Възможно е броят на клетките, превърнали се в ракови, да се покачва толкова бързо, че отбранителната система да бъде „претоварена“. Измерено според възможности­те на имунната система туморната маса се явя­ва прекалено голяма.

Първоначалните успехи с туберкулозната вак­сина BCG, с Corynebakterium parvum, Levamisol, тимусни хормони и други средства бяха послед­вани от разочарование. След еуфорията около интерферона, разработен с чудовищни финан­сови разходи и затова преждевременно покрит с лаври, настъпи отрезвяване.

Комбинирано лечение

При определени форми на рак комбинацията между различни способи може да се окаже полез­на. Така например операцията, облъчването и прилагането на цитостатици чувствително повишиха шансовете за излекуване при тумора на Уилмс (бъбречен тумор при децата). Противораковите средства могат значително да удължат преживяемостта след операция на рак на гърдата или на стомаха. При рак на пикочния мехур облъчванията са целесъобразни като пре- доперативна подготовка, а при рак на яйчници­те като следоперативно лечение. При плоскоклетъчния карцином на правото черво и в об­ластта на гърлото, носа и ушите са ефективни противораковите средства в съчетание с об­лъчване. При определени условия по този начин може да бъде излекуван слабо разпростране­ният дребноклетъчен бронхиален карцином.

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *