Алергиите са заболявания, които протичат в защитната система (имунната система) на организма.
Лекарите различават различни имунни реакции. С това те обясняват и защо алергията към хранителни продукти например в едни случаи уврежда чревната лигавица, а при други засегнати води до обрив по кожата.
В общата езикова практика понятието „алергия“ изразява две неща: внезапна реакция на свръхчувствителност, ограничена в един орган или обхващаща цялото тяло, или бавно развиваща се свръхчувствителност.
Механизъм
Всички заобикалящи ни вещества могат да се окажат чужди за защитната система (антигени). Въпреки това обаче, само особено свръхчувствителни (сенсибилизирани) хора реагират „алергично“ на вещества, които другите пропускат без реакция.
Защитната система реагира на антигените, като образува белтъчни продукти, антитела. Антигените и антителата реагират едни с други. Това активира определени видове бели кръвни телца.
Тази, сама по себе си нормална, реакция при алергията е променена. В кръвта се намират необичайно голямо количество антигени и белите кръвни телца реагират на тях свръхчувствително.
Те отделят тъканни хормони като например хистамин. Тъканните хормони от своя страна включват в ход реакции, които организмът повече не може да контролира.
Ако имунната система веднъж е реагирала по този начин алергично, това се „отбелязва“ занапред. Ако контактът със същото чуждо вещество се повтори, защитата реагира много по-бързо, отколкото при първия контакт.
Оплаквания
Известни са внезапно потичащият нос при сенна хрема, плачещите очи при алергично възпаление на конюнктивата, сърбящата кожа при копривна треска и неочакваният пристъп при алергично обусловената астма.
Анафитактичните реакции са внезапни алергични реакции, които протичат в целия организъм и нелекувани могат да протекат драматично. Медикаменти и отровата при ухапване от насекоми са примерите за субстанции, които могат да предизвикат такива шокови реакции. Към алергиите, които обхващат цялото тяло, но се развиват бавно, принадлежат контактната екзема и алергията към хранителни вещества.
Анафлектичен шок
Той може да се прояви веднага до 15 минути след контакт с веществото, отключващо алергията.
Оплаквания: Сърбеж, зачервяване на кожата, отичане на цялото тяло, задух и спадане на кръвното налягане; понякога гадене и повръщане.
Първа помощ: Засегнатият да се постави да легне така, че краката му да са по-високо от главата. Веднага да се повика бърза помощ, а докато дойде помощ да изпие противоалергично лекарство веднага – Орбазон, Фенистил и др.
Причини и причинители
Склонността на някои хора да реагират алергично на определени вещества вероятно е вродена. Въпреки това трябва да си взаимодействуват много фактори, за да се изяви алергията.
Един от тях със сигурност е нашето непрекъснато химизиращо се обкръжение. Само в държавите на Европейската общност се употребяват 130 000 химически вещества, а всяка година към тях се прибавят още стотици. Да реагират на това многообразие от вещества идва много за защитните системи на някои хора.
Това, че доброто общо състояние влияе върху имунната система, междувременно вече никой не оспорва. Така психиката може да бъде фактор, който засилва или намалява готовността на организма да реагира алергично на някой антиген. От това следва, че един човек не е алергизиран, така както има сини очи, а при определени условия, които могат да се променят, реагира алергично на специфични вещества или не реагира.
По принцип всяко вещество може да действа алергично. За доста групи вещества обаче е известно, че са дразнители за много хора.
Много вещества сами по себе си не предизвикват алергия, а я подготвят индиректно, като увреждат кожата и лигавицата. По този начин се повишава пропускливостта за други вещества, които предизвикват алергия. Например: серният двуокис може непосредствено да отключи алергична астма, но може и така да увреди бронхиалната лигавица, че да се стигне до алергия към брезовите полени.
Риск от заболяване
В индустриалните страни алергиите тревожно зачестиха. Едно изследване в Бавария през 1988г. показа 20 процента болни от алергия и около 40 процента сенсибилизирани пет-шестгодишни деца. В Баден-Вюртенберг професионално обусловените алергии се покачиха в разстояние на едно десетилетие с 80 процента.
Последици и усложнения
Животът на алергичния човек може да бъде силно утежнен. На първо място това означава много посещения при лекар или престои в болница, за да се открие отключващият алерген. Който го познава, трябва да са опита така да подреди живота си, че да го избягва. Който не може да го избягва, се измъчва от оплакванията, които алергията предизвиква, и тяхното лечение. При целогодишни алергии или такива, които сезонно се възобновяват, е застрашен имиджът на работещия по отношение на неговата трудоспособност. При чести отсъствия поради болест възниква загриженост за работното място.
Душата на алергично болните е лесно ранима в случаите, когато заобикалящите ги намират алергичните обриви по кожата за толкова отвратителни, че ги третират като прокажени. Други симптоми също обременяват самочувствието на засегнатите.
Алергиите често имат неприятното свойство „да сменят етажите“; от сенна хрема например се преминава в астма.
В органите, пострадали вече от алергията, лесно се развиват най-различни последващи заболявания.
Анафилатичният шок е опасен за живота.
Някои от многобройнитепричинители на алергия са полени, цветен прашец от треви, дървета или храсти, който се разнася от вятъра
прахообразни животински косми или люспидомашен прах. Акарите в домашния прах са паякообразни животинки с големина половин милиметър. Тяхна любима храна са олющени човешки кожни клетки. Предпочитано място за пребиваване е леглото. Изсъхналите изпражнения на тези акари заедно с обикновения прах образуват т.нар. „домашен прах“; плесенни гъби; брашно, цимент;хранителни продукти, преди всичко краве мляко и яйчен белтък. При децата хранителните алергии се изявяват по-често в храносмилателния тракт, а при възрастните по-често по кожата и в дихателните пътища; добавки към хранителните продукти; вредни вещества във въздуха, преди всичко формалдехид и серен двуокис; химикали в средствата за почистване, козметиката, перилните препарати, боите; много химикали на работното място, медикаменти, преди всичко пеницилин, ацетилсалицилова киселина и венозни контрастни вещества за рентгенови изследвания. Относително често водят до алергия също препаратите за местна анестезия, кожните мехлеми, които съдържат перувиамски балсам, съставките на препаратите за предпазване от действието на слънчевите лъчи и обезболяващите с действаща съставка метамизол.
Профилактика
Организацията на индивидуалния живот може да потисне влиянието на някои фактори: Премерено хранене, което носи на организма по възможност по-малко вредни вещества и приблизително такава работна и жилищна среда; движение и спорт за добро самочувствие; правилно дозиране на натоварване и разтоварване за телесен и душевен комфорт.
Единствено майчиното мляко предпазва новородените от първия ден до половин година от многобройните алергии. Майки, които искат да кърмят и произхождат от алергично семейство, би трябвало решително да изискват след раждането детето им да не бъде хранено с никакъв млечен продукт. Вероятно контактът с продукти на кравето мляко в първите дни от живота може да предизвика алергия дори и ако след това детето се кърми. Ако майката няма кърма, за фамилиите с алергична предразположеност е оправдано да се опита хранене с т.нар. хипоалергенни готови млека (Aletemil НА, Aptamil НА, Beba НА), за да се ограничи рискът от алергизиране.
Лошият навик да се пробиват ушите на малките момиченца и да им се слагат никелови обеци улеснява развитието на съответна алергия.
Необходимост от лекарска помощ
При съмнение за алергия. За домашния лекар е прекалено да се товари с детективското издирване на причинителя на алергията. Специалисти са лекарите „алерголози“.
Основното изследване на организма се допълва с изчерпателна анамнеза, с която се прави опит да се попадне по следите на веществото причинител. Под формата на „дневник на алергията“ може по-лесно да се стигне до отговорите:
-в какво се изразяват оплакванията?
-кога се проявяват: през деня, ноицно време, винаги?
-има ли специфична зависимост от годишните времена, климата, заниманията, мястото, помещенията, ежедневието на личността, здра- вословното състояние?
-задълбочават ли се оплакванията при определени обстоятелства?
-къде се проявяват: в затворени помещения, само в определени помещения, на работното място, вкъщи, само навън?
-с какви други обстоятелства са във връзка: хранителни продукти, дейности като почистване, работа с химикали, облекло или украшения?
-приемане на медикаменти?
Към това изследване се отнася и точно описание на професионалната среда и навиците на живот.
Тъй като по правило никой не познава детайлите на своите ежедневни занимания, се препоръчва воденето на дневник, в който известно време да се нанасят всички съществени неща. Лекарят може да разшири „издирването“ и с медицински тестове. Това обаче той би трябвало да направи едва когато съмнението му е насочено в определена посока.
Кожен тест
Кожата на предлакътницата или на гърба се одрасква с игла. След това отгоре се накапват най- често цяла серия от разтвори на вещества, които се подозират като причинители на алергията (скарификационен тест). При интракутанния тест разтворът за тестуване се инжектира подкожно. Ако съществува алергия, кожата се зачервява и образува уртика. Тъй като например очите, носът, белият дроб или червата могат да реагират по съвсем различен начин в сравнение с кожата, върху която се провежда теста, кожният тест никога не е категорично доказателство. Тест със субстанции, за които е известно, че могат да предизвикат алергичен шок, може да бъде проведен само ако са налице всички условия да се отреагира спешно.
Изследвания на кръвта
PRIST (хартиен радио-имуно-сорбентен тест): лекарят определя концентрацията на антителата, които са отговорни за алергичната реакция.
RAST (радио-алерго-сорбентен тест): с този тест могат да се определят антителата срещу определен антиген.
Най-често изследванията на кръвта са още по-малко надеждни от кожните тестове.
Провокационни тестове
При тях веществото, поставено под съмнение като причинител на алергията, се поставя в директен контакт с реагиращия орган. Така при сенна хрема може да се капне капка силно разреден разтвор на полени в окото или в носа. При алергична астма се инхалира разтвор на веществото.
При съмнение за хранителна алергия често се опитва обратната форма на провокативните тестове: най-напред от менюто се зачертават всички съмнителни хранителни продукти, след което се въвеждат отново един след друг и се наблюдава реакцията. Хранителните продукти също могат да се тестуват под формата на концентрати най-напред върху кожата.
Самолечение
Дори когато причинителят е известен, лечението лесно се предписва, но трудно се прилага: веществото трябва да бъде избягвано. Трудно е да се отстранят любимите домашни животни, изглежда невъзможно да се избягва домашният прах. И въпреки всичко, това са единствените наистина ефикасни методи за лечение.
Допълнително има редица полезни правила:
При поленова алергия
-да се избягва престоят на открито;
-вратите и прозорците да се държат затворени;
-отпускът да се използува в „алергичното време“. Над 1500 м въздухът практически е чист от полени. Въздухът край морето също едва съдържа полени.
При алергия към домашен прах и акари
Акарите не понасят изкуствени вещества. Смяната на естествените със синтетични материали може да освободи жизненото пространство от акари:
-да се отстрани всичко, задържащо прах: завеси, килими, покривки, полици с украшения
-пухени завивки и матраци с конски косми да се заменят с такива от изкуствен материал и на всеки шест до осем седмици да се перат или почистват
-тапетите да се заменят с мазилка
-застланите с килими подове да се заменят с гладки, миещи се настилки
-който не желае това, ежедневно да обира с прахосмукачка – също и завивките
-пролет и есен да се използува Arcarosan. Това трябва да е надеждно за хората средство, което убива акарите и събира екскрементите им, така че да се почистят по-лесно.
При алергия към плесени:
-да се почистват влажните стени и подове;
-да се сменят тапетите.
Някои алергични хора знаят, че не понасят вещества, които могат да се съдържат в средствата за почистване на кожата или като добавка в хранителните продукти, но не откриват върху опаковката указание за тяхната наличност. Упоритото изискване от по възможност всички податливи на алергия към фирмите производителки би могло да бъде за тях подтик най-накрая да открият „фирмените тайни“.
Лечение
За специфичното лечение на алергичните заболявания на отделните органи – виж при съответните заболявания.
Хипосенсибилизация
С хипосенсибилизация може да се опита да се намали чувствителността към причинителя на алергията.
За целта алергизиращото вещество в екстремно разреждане се инжектира подкожно или се гълта. Лечението преминава през много стадии, в които лекарят повишава концентрацията на алергените. В идеалния случай организмът си изработва толерантност спрямо антигена, така че той може да се понася в концентрации, които преди лечението биха довели до алергична реакция.
За резултатното хипосенсибилизиране трябва със сигурност да е доказано, че този алерген причинява алергията на реагиращия орган. Освен това не трябва да се инжектират повече отедно-две вещества. От разтвори, които съдържат шест или седем алергена, не може да се очаква много. Лечението се провежда най-малко една година. Ако след две години не се отбелязва чувствително подобрение, то може да се прекъсне. Ако се забелязва въздействие, но то още не е достатъчно, може да се лекува и трета година.
Срещу вещества, които могат да бъдат избягвани, не би трябвало да се провежда хипосенсибилизация.
Странични действия: Американската академия по алергология и имунология е на мнение, че всеки пациент, който се подлага на такова лечение, приема с това непредвидим риск. Рискът се състои в анафилактичен шок и е относително висок, защото антигенът се внася директно в организма.
Акупунктура
От акупунктурата добре се повлияват предимно леки и средно тежки алергии. Ако алергичните реакции не могат да се премахнат, тя помага най-малкото да се пестят медикаменти. Друго предимство е, че акупунктурата практически няма странични действия.
Засега е доказан успехът на акупунктурата при профилактичното лечение на възпаления на носната лигавица, при възпаления на конюнктивата и при кожни алергии.
Лечение с медикаменти
Засега средства за профилактика са кромогли- кановата киселина и кетотифенът. Те възпрепятствуват белите кръвни телца да освобождават вещества, които обуславят неконтролируемата алергична реакция на тъканите. Трябва да се употребяват редовно.
нят алергия. Антихистамините би трябвало да се вземат само при нужда и само когато локал- ното третиране на реагиращия с алергия орган – например с очни капки или капки за нос – не е възможно.
Антихистаминови препарати за гълтане
Целесъобразно за профилактика: кромогликанова киселина.
За очите:
Allergocrom, Opticrom, Vividrin
За носа:
Duracroman, Lomupren, Vividrin
За облекчаване на оплакванията понякога са нужни дни.
Срещу астма: Intal
Странични действия: Рядко при вдишване кашлица и задух.
Целесъобразно за профилактика: кетотифен
Само срещу астма. Zaditen; Странични действия: Може да се наложи дълго да се чака за действието му. Причинява умора, затормозява вниманието.
Антихистамини
Тези медикаменти възпрепятствуват действието на тъканните хормони, които отключват неконтролираната реакция. Те облекчават сърбежа, но също така причиняват умора. Нанесени върху кожата, самите те могат да причинят алергия. Антихистамините би трябвало да се вземат само при нужда и само когато локалното третиране на реагиращия с алергия орган – например с очни капки или капки за нос – не е възможно.
Антихистаминови препарати за гълтане:
Pro Actidil, Tavegil, Teldane, Tinset, Avil, Fenistil, Hismanal, Mereprine, Metaplexan, Polaramin
Внимание: Поради възможните прояви на умора при тези медикаменти би трябвало най-напред да обърнете внимание как реагирате на тях, особено ако сте водач на моторно превозно средство, обслужвате машина или вършите някаква работа, която изисква особено внимание.
Кортизон
Животозастрашаващите анафилактични реакции по спешност се третират между другото и с инфузии или инжекции кортизон.
Дълго съществуващи алергии, които останалите медикаменти не облекчават в достатъчна степен, лекарят може да лекува с кортизон.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!