Депресии

Всеки човек познава мрачни и потискащи нас­троения или чувство на униние. Те са важни и не­избежни, за да се научим да разбираме и преодо­ляваме кризите.

В разговорния език човек, потънал в скръб и от­насящ се със самосъжаление към самия себе си, най-често се окачествява като депресиран. Ме­диците схващат понятието като „болест“ в малко по-тесен смисъл. Засегнатите са не само потиснати и унили, но често отправят към се­бе си множество упреци и самообвинения. Те страдат от екстремно чувство за непълноцен­ност и омаловажават собствената си личност. Различават се различни форми на на депресия:

Невротична депресия (реактивна депресия)

Реакция на конкретен възбудител, определена случка, преживяване или период от живота. Та­ка например се знае, че депресиите възникват особено често в „критични“ периоди от разви­тието: в пубертета, около 40-та година, по време на бременност или на пенсионна възраст. Във време на промени много хора стават подат­ливи на депресии.

Психотична депресия (ендогенна депресия)

При тази форма медиците изхождат от факта, че тя произтича „отвътре навън“, зависи напри­мер от обмяната на веществата или подлежи на унаследяване. Причините и отключващите фак­тори остават неизвестни. Приема се, че някак­ва роля могат да играят биохимичните процеси. Критиците смятат, че би било трудно да се раз­граничат различните типове депресии, тъй ка­то причина и следствие биха могли да разменят местата си: промяната на нервноорганичните процеси може да бъде разбрана като реакция на тялото спрямо психиката.

Скрита депресия

С тази диагноза, поставяна често при психосоматичните заболявания, се прави опит да се по­каже, че тялото се съпротивлява на депресията с някаква болест. Например много прояви на не­изяснени болки в опорно-двигателния апарат представляват проява на депресия: гърбът бо­ли, кръстът се изкривява. Образно предста­вено, психиката се опитва да не прояви откри­то собствената си болка, депресията, а да я представи като телесна.

Оплаквания

–   униние и оттегляне навътре в себе си;

–   изолиране по отношение на външния свят, свързано със самообвинения, несигурност и вътрешни съмнения;

–   чувство на празнота и безполезност, често свързано със страх, състояние на отпадна­лост. нарушения в съня (също и прекалена сън­ливост), безапетитие и загуба на тегло или по­вишен апетит и наддаване на тегло;

–   ограничена способност за концентрация, дезинтересиране и обездвижване;

–   по-малко или повече изразени мисли за самоу­бийство или желание за смърт;

Депресията не зависи от давността на тези симптоми. Тя може да трае дни, седмици, месе­ци или години, да отзвучи и по-късно отново да изплува. Понякога в това заболяване се намесва и меланхолията, подвид на депресията. При нея самообвиненията и упреците са по-скоро в по­сока „прегрешение“ от типа „сам съм си вино­вен“. Това страдание може да доведе до пълно обездвижване и вцепенение.

Причини

Депресираните хора в своята същност стра­дат от неосъзнати агресивни чувства, които не могат да бъдат насочени към някой осъзнат ад­ресат. Скръб, ярост, отчаяние, разочарование или яд не намират „отдушник“. Така обвинение­то и болката могат да се обърнат само навът­ре, срещу собствената личност. Депресираните хора най-често са отвикнали да насочват свои­те негативни чувства натам, накъдето им се полага. Агресията не бива осъществена. Депре­сията може също така да има и органични при­чини. Безспорно е например, че някои заболява­ния на черния дроб, дебелото черво и щитовид- ната жлеза или малокръвието могат да бъдат депресиращи и че почти всички хронични заболя­вания като ревматизъм и рак имат депресивни последици.

Риск от заболяване

При едно проучване в началото на 80-те години във ФРГ всеки втори заяви, че от време на вре­ме се чувствува потиснат, всеки трети говоре­ше за униние, всеки четвърти, съответно пети – беше понякога безрадостен или примирен. Световната здравна организация преценява депресивно болните в световен мащаб на три до пет процента. Американски проучвания гово­рят за пет до десет процента.

Според различните изследвания и автори на все­ки депресиран мъж се падат по шест депресира­ни жени. Смята се, че 80% от страдащите от реактивна депресия са жени. Рискът от заболя­ване при жените е по-висок най-вече заради то­ва, че те, за разлика от мъжете, едва се отва­рят със своите конфликти навън към спорт, професия или сдружения, а ги носят в себе си. Главният риск за жените идва от идеалния об­раз, който им е създаден – внасящи хармония, нежни, уравновесени. Те не би следвало да прите­жават агресивни чувства или съответно да не ги показват, тъй като те явно не се вписват в „женската“ скала на чувствата.

Сигурно е, че възникването на депресии при же­ните е в тясна връзка с начина им на живот: са­мота и изолация, бедност и социални рискове, малки деца, взаимоотношения без любов, неразбиращи партньори и зависимост повишават опасността от депресия.

Депресиите се проявяват най-често между 30-та и 40-та, и 50-та и 60-та година от живота. При това още веднъж става ясно, че всички жи­тейски периоди на преустройство, промени, но­ви начинания или „сбогуване“ са заредени с пси­хически рискове (депресия на бременността, кризи на зрелия живот, шок при пенсиониране).

Възможни последици и усложнения

Органични последици: Засегнатите личности напълно се занемаряват и не се хранят пълноценно. Често се хранят погрешно. Последствията могат да бъдат хиповитаминози и нарушения в кръвообращението. Работоспособността е по­нижена.

Социални последици: Може да се стигне до тотално оттегляне в пълна неподвижност. Често депресираните почти напълно се изолират от семейството, приятелите и партньорите си. При психотичните депресии в крайна сметка се оказва почти невъзможно външен човек да осъ­ществи контакт. Те изцяло са затворени в се­бе си.

Профилактика

Всеки човек има прояви на депресия. Колкото по- добре се познават тези прояви, толкова по-доб- ре може всеки да се справи със самия себе си в момент на криза:

–   загърбете прекалено коректното, примерно, точно и съвестно поведение. Много неща, ко­ито сме издигнали в норма и смятаме, че „трябва“ да се правят, не са необходими;

–   не се правете по-малки, отколкото сте. Всеки има своите страхове от провал. Важно е за това да се говори. Колкото по-голямо е затва­рянето в себе си, толкова по-голяма е опас­ността;

–   скръб, болка, раздяла и агресия трябва да бъ­дат „изживявани“. Колкото повече се обръща­те към другите с тези чувства, толкова по-добре се предпазвате от депресия. Споделена­та болка е половин болка.

Необходимост от лекарска помощ

Веднага, след като се констатира тенденция към затваряне в себе си и изолация, следва да се потърси компетентен съвет. Идеалното би би­ло, това да стане при лекар психотерапевт.

Самолечение

Сбогом на мисълта сами да разрешавате всич­ките си проблеми. Можете да си помогнете са­ми най-добре, като се обърнете към другите. Колкото по-често поглеждате наоколо, толко­ва по-често ще срещате хора, с които можете да говорите. Заболяването депресия се изразя­ва в представата „Трябва да се затворя в себе си“.

Лечение

Обърнете се най-напред към специалист, с кого­то можете да обсъдите своя проблем и заедно да решите, дали се нуждаете от психотерапевтични съвети или по-нататъшни ле­карски грижи с психофармакологично лечение.

Самоубийството

Изчислено е, че около 20% от тежко депресив­но болните все някога, в някоя критична фаза си отнемат живота. В Германия всяка година между 10 000 и 12 000 души загиват от соб­ствената си ръка. При това статистиките са неточни, тъй като множество пътно-транспортни злополуки и жертвите на прекомерна консумация на алкохол или свръхдози наркоти­ци скриват съзнателно избраната смърт в рамките на нещастните случаи. Хората, отка­зали животоспасяващи мероприятия, също не попадат в тези статистики.

Почти всеки човек сигнализира, преди да си отнеме живота.

–   обърнете внимание на тези „знаци“, незави­симо че ви изглеждат напразни заплахи. Вся­ко предизвестие за желана смърт, мисъл за самоубийство или стремеж към смъртта трябва да се приема на сериозно;

–   само сериозни разговори и предложения за помощ могат да предизвикат нужното до­верие, за да се установи отново контакт с външния свят. Всяко снизходително поведе­ние, омаловажаване или облекчаване на стра­данието предизвиква усещане за безнадежд­ност;

–   важно е да се знае, че депресивното самоу­бийство преди всичко е дълго и добре под­готвяно. То може да бъде така добре плани­рано, че едва да остава шанс за външна наме­са;

–   хора, подготвили своето самоубийство в цялата му последователност, рядко могат да бъдат отклонени от намеренията им. Приблизително всяко десето самоубийство става в психиатрична клиника или при амбулаторно лечение;

–   дори когато трябва да опитаме всичко, за да върнем един човек от намерението му да се самоубие, остава личното право на всеки да прекрати собствения си живот по собстве­но желание.

Лекарствени средства срещу депресиите (Антидепресанти)

Медикаментите имат смисъл само при тежки депресии. Антидепресантите са високоефек­тивни медикаменти с различно по степен въз­действие върху настроението, с което действуват за повишаване или понижаване на личната инициатива. При екстремна потиснатост могат да облекчат страданието, но не в смисъ­ла на понятието „лекувам“.

Най-добри резултати се постигат, когато ме­дикаментозното лечение се комбинира с психично и социално въздействие. Всеки лекар, изпис­ващ антидепресанти, е отговорен за психотерапевтичното обгрижване на своя пациент. Средствата, стимулиращи инициативността, крият една често пренебрегвана опасност. При апатично-потиснатите пациенти могат бързо да отстранят апатията, но облекчават депре­сията едва след една до три седмици. В този промеждутък чрез активиране на инициативността нараства рискът от самоубийство. За­това пациентите, приемащи антидепресанти се нуждаят от интензивни психотерапевтични грижи и наблюдение.

Лекарства (Произведени в Германия или Австрия)

Anafranil [Герм/Ав]; Aponal [Герм]; Dogmatil [Герм/Ав]; Equilibrin [Герм]; Insidon [Герм]; Ludiomil [Герм/Ав]; Noveril [Герм/Ав].

Важни странични действия на антидепресантите: треперене, мускулни крампи, съхнене на устата, жажда, сърдечни увреждания.

Внимание: Комбинирани препарати

Да се избягват препарати, съдържащи допълни­телно психотични и успокояващи средства. Крият повишена опасност от странични дей­ствия. Използуването на транквиланти може да доведе до медикамен­тозна зависимост. Поради нуждата от продължител­на ежедневна употреба рискът от зависимост е много голям.

Други видове терапия

Безспорен е фактът, че ритъмът на околния свят оказва въздействие върху нашия живот. Денят и нощта ни влияят така, както и смяна­та на сезоните. Все още не е изяснено доколко тези биоритми влияят върху депресивните прояви. В стадий на експеримент се намират всички способи за лечебно повлияване чрез биоритми. Към тях се отнасят както облъчването със светлина, така също и лишаването от сън или продължителният сън. Който е поканен от доверения си лекар за такава терапия в рамките на болнично заведение, може да си позволи да опита. Това все още не трябва да се предприема без съответното наблюдение.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!