Въпреки че никой не знае защо случаите на астма и алергии се увеличават стремително, според една водеща теория нашият свят просто е прекалено стерилен. Някои изследователи наричат това „хипотеза на хигиената“. Ученият д-р Марк Ротенберг, PhD, директор на алергологична и клинична имунология към Медицинския център на детската болница в Синсинати, я е кръстил „теория на престъпността“, изхождайки от идеята, че имунната система има толкова малко работа, че се превръща в един вид физиологичен „млад престъпник“, който намира всякакви начини да се забърква в проблеми.
Тази хипотеза е доста проучвана. От 1997 г. учените са публикували над 6000 доклада от изследвания, занимаващи се с очевидната връзка между цивилизования начин на живот и астмата и алергиите.
Проблемът произтича от невероятните успехи, които сме постигнали през последните 50 години в битката с инфекциозните болести, паразитите и други патогенни организми. Ваксините елиминираха много от познатите в миналото често срещани детски заболявания, антибиотиците се справиха с други, а при нашия ентусиазъм за чистота (просто си помислете за огромния ръст в продажбите на антибактериални кърпички, сапуни и лосиони) микробите нямат никакъв шанс.
Това означава, че имунната ни система просто стои със скръстени ръце. Цялата й дейност се заключава в това да разпознава разликите между собствените и чуждите организми. Собствените са добре дошли, но някои чужди (като на HIV и вируса на обикновената настинка) не са желани. И въпреки това много чужди организми, с които сме в контакт (например стотиците хранителни белтъчини, които поглъщаме, и хилядите молекули, които вдишваме ежедневно), са също приемливи. Имунната система трябва да научи от ранна възраст как да различава добрите чужди организми от лошите, точно по същия начин, по който бебето усвоява смисъла на израза „това пари“. Един от начините е чрез ендотоксините – молекули, които се срещат нормално във външната обвивка на всяка бактерия и се отделят в околната среда, когато тя загине.
С колкото по-малко ендотоксини влезе в контакт имунната система по време на детството, толкова по- трудно тя ще се научи да прави тази важна разлика. Вместо това е вероятно да започне да атакува всички чужди тела – както и нейното собствено. В резултат се появяват проблеми – от астма и алергии до автоимунни заболявания като множествена склероза и ревматоиден артрит.
Някои данни, подкрепящи тази теория, са свързани с разнородните степени на разпространение на астмата и алергиите във всяка страна. При проучвания в Европа и в САЩ се оказва, че хората, живеещи в провинцията и във ферми, имат по-нисък риск от алергии и астма, въпреки че са много по-изложени на ендотоксини от живеещите наблизо животни.
Например едно проучване в Базел, Швейцария, сочи, че децата на фермерите с временна заетост са със 76% по-застрашени от сенна хрема и други алергии в сравнение с децата на фермерите, които обработват земята и отглеждат животни като основен поминък. Изводът е, че дългото излагане на средата в стопанството може да действа защитно на организма.
Според друго изследване на астмата сред децата, обитаващи тихоокеански атол, и техни роднини, живеещи в Нова Зеландия в по-модерна среда, се оказало, че само 11% от децата на атола страдали от заболяването в сравнение с 25% в Нова Зеландия.
Теорията се подкрепя и от съвременни изследвания, доказващи, че деца с домашни любимци са по-малко предразположени към развитието на алергии, когато пораснат. Това обаче не означава непременно, че трябва да изпратите наследниците си в гората и да чакате да укрепят имунната си система, но може би ще е добре да им разрешите да си вземат домашно животно. Помнете, че малко мръсотия няма да ги убие, а дори може да им е от полза.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!