Знаете ли какво е тафофилия?

В превод от гръцки тафофилия означава патологична пристрастеност към гробища, надгробни паметници и погребални ритуали

В никакъв случай да не се бърка с некрофилия, което е по-скоро част от субкултурата на готите.

Така наречените тафофили посещават гробищните паркове, но не за да скърбят за изгубените близки и приятели, а просто защото обичат да се разхождат по алеите, да помислят за вечността, да се фотографират до нечия надгробна плоча и да пуснат снимката във фейсбук.

От гледна точка на тази субкултура гробищата имат множество предимства. Там винаги има какво да се види, мнозина споделят, че човек може прекрасно да се отдаде на размисли между гробовете, изчезват суетата и напрежението, остава място само за главното.

Но не всички ходят на гробището, защото искат да позабавляват приятелите си в социалните мрежи с интересни снимки. Някои просто си имат работа. Каква? Едни се занимават със систематизация на гробовете на знаменитости, други безвъзмездно облагородяват стари надгробни паметници. Има самотни девойки, разхождащи се в парка, които споделят, че на такива места никой не им досажда.

А не се ли смущават, че гробищата имат черна енергетика (или поне така е прието да се смята)? Повечето твърдят, че -напротив – дори се зареждат с положителна сила и подхранват аурата си.

Културата на некрополите всъщност е много древна и съдържателна. По нея може да се чете историята на човечеството. До нея са близки и генеалогията, и изкуствознанието… А страховете? Това си е чисто суеверие. От живите трябва да се страхуваме, а мъртвите не могат да ни навредят.

Нещо повече, да навестяващ починалите, е хуманен акт, дори чуждите. Когато си спомняме за тях, те получават покой.

Друг мотив на тафофилите е, че те отиват на гробището, защото там няма предателства, разочарования, страсти… Всички са равни. Всички населяват обща страна – страната на мъртвите. Различни животи, различни съдби – един край. Вечен покой, високо небе и самотни младежи в черно, търсещи поетично вдъхновение. Или девойки с романтично очертани черни клепачи – иска им се да открехнат завесата на тайните…

В края на краищата, на всички ужасно ни се иска да знаем безсмъртна ли е душата. Какво е смъртта? Ще срещнем ли „там“ своите близки? Ще отговаряме ли за греховете си? И какво лошо има, че тафофилите намират време между удоволствията на живота да се замислят за доброто и злото…

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!