Кой е изложен на риск от смърт по време на операция?

Има ли хора, при които съществува по-голям риск от смърт по време на операция и може ли това да бъде избегнато?

Вероятността от смърт по време на операция е много по-голяма при спешни операции, при които пациентът не е бил подложен на задълбочен предоперативен преглед. Хирургът и анестезиологът не са наясно (или не са напълно наясно) със състоянието на сърдечно-съдовата и дихателната система, хемопоезата, екскрецията и коагулацията на кръвта. Освен това спешните операции често се извършват на фона на други, понякога тежки съпътстващи заболявания, което също повишава риска от смърт.

Често смъртта на операционната маса настъпва при пациенти с тежки наранявания (особено с черепно-мозъчна травма, масивно кървене, обширни изгаряния).

Смъртните случаи по време на планова операция днес са много редки, уточнява хирургът д-р Кирил Василиев. Преди планираните операции пациентите се подлагат на цялостен преглед, включващ ЕКГ, рентгенография на гръдния кош, общи и биохимични изследвания на кръвта и урината, изследване на системата за коагулация на кръвта (коагулограма). Ако се открие патология от страна на животоподдържащите системи, се провежда подходяща терапия.

Освен това, наличието на съпътстващи заболявания се взема предвид от оперативния екип и в предоперативния период, както и по време на операцията, се извършва подходяща корекция.

Вероятността от смърт поради погрешни действия на хирург или анестезиолог днес е незначителна. Само лекари с подходяща квалификация имат право да извършват операции и да прилагат анестезия. И дори при спешни случаи (масивно кървене, нарушение на сърдечната дейност и др.), оперативният екип, в повечето случаи, се справя с усложненията.

Случаите на внезапна смърт по време на операция, когато сърдечният арест настъпва без видима причина, са казуистично редки.

Възможно ли е човек да не се събуди след упойка и заради това да настъпи смърт по време на операция?

Според статистиката всеки човек се подлага на анестезия поне веднъж в живота си. Опасно ли е изключването на съзнанието и какви могат да бъдат най-фаталните последствия? Ето какво обяснява анестезиологът д-р Борис Теплих.

Критично състояние е нестабилността, „сивата зона“ между здравето и тежките увреждания на органите и животоподдържащите системи. Задачата на лекаря е да предотврати превръщането на критично състояние в трагедия, например клиничната смърт да се превърне във физическа смърт.

Дух на колективност

Кое е по-важно за спасяването на критичен пациент – наличието на реанимационна апаратура или опитът на лекаря?

Според д-р Теплих само лекар може да поддържа пациент в критично състояние, като пациентът трябва да е в реанимация или операционна – под постоянен апаратен мониторинг и на пешеходно разстояние от различните специалисти.

Не може да се каже кое е по-важно и кой е в състояние да предотврати смърт по време на операция

Съвременната медицина е медицина на колективите, споделя анестезиологът. За да спаси пациента, екип от висококвалифицирани лекари, модерно оборудване и ръководител, който ще ги свърже навреме, трябва да се съберат в една точка. Много зависи от състоянието на пациента. На всяко ниво на медицината ще има пациенти, които не могат да бъдат спасени.

Някои пациенти могат да бъдат в критично състояние в продължение на десетилетия.

Как лекарят разбира, че е дошла точката, от която няма връщане?

В продължение на десетилетия човек може да бъде в кома – това е трагично състояние, но не е критично, тъй като е стабилно и не изисква непрекъснато поддържане на живота. Съвременното оборудване и методите на грижа наистина позволяват да се поддържа пациента в продължение на месеци и дори години.

Точката от която няма връщане се счита за мозъчна смърт. Тази диагноза се поставя въз основа на клиничен протокол, който потвърждава липсата на кръвен поток в мозъка.

Колко често се случва човек да се събуди внезапно след години клинична смърт?

Всичко зависи от нивото на неврологичния дефицит, в което е бил пациентът. Ако е незначително, след известно време човек се връща към високи нива на съзнание. Ако няма приток на кръв, мозъкът е мъртъв. Всички случаи на чудотворно изцеление са свързани с несъвършенството на диагностиката (ограничения в технологиите), когато едно състояние се бърка с друго.

Много хора се страхуват, че няма да се събудят след анестезия. Колко основателен е този страх?

В зората на появата си (от края на 19-ти до средата на 20-ти век) анестезията е нещо, което много прилича на скок с парашут. Никой не знае дали парашутът ще се отвори (пациентът ще се събуди след анестезия) или не, защото лекарите не можеха да изчислят точната доза на лекарството, което осигурява стабилно дишане, кръвообращение. Те нямаха представа какви дози до какви последствия могат да доведат. Но лекарите умишлено поемаха рискове, защото операция без анестезия е гарантирана смърт заради шок от болка.

Сега може по-точно да се изчисли дозата на анестетика и да се контролира нивото му в кръвта по време на операцията. Следователно, вероятността да бъдете блъснати от кола е по-висока от смърт по време на анестезия. Фаталните усложнения на анестезията не надвишават 0,69 случая на 100 хиляди анестезии.

Защо различните пациенти получават различна анестезия за един и същи тип операция?

Задачата на лекаря е да избере упойка, която да позволи контрол на проблемите, които човек може да има по време на анестезия. Например, синдромът на изчезващите бели дробове, добре познат на всички анестезиолози, при който при всяка промяна в налягането настъпва тяхното разкъсване. В такива случаи анестезиологът се опитва да избягва общата анестезия, дори и да е неудобна за хирурзите.

На кърмещите майки се дават анестетици, които няма да преминат в майчиното мляко.

Има пациенти, които са категорично против изключване на съзнанието. Други дори не искат да видят преместването в операционната. Те предпочитат да затворят и отворят очи на едно и също място.

Какъв тип анестезия е най-безопасен?

Този, с който анестезиологът е по-добър. И подхожда на конкретен пациент за конкретна операция.

Вярно ли е, че анестезията отнема 5 години живот

Според анестезиологът Борис Теплих не са провеждани проучвания по тази тема. Затова е невъзможно да се каже как са свързани анестезията и продължителността на живота днес. Разбира се, анестезията, както и самата операция, е стрес за тялото, особено няколко операции, извършени подред или с кратък интервал. Но тъй като хирургическа интервенция не се извършва без показания, липсата на навременна помощ намалява продължителността на живота по-критично, отколкото използването на анестезия.

Източник: www.regionaalhaigla.ee

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!