Пандемията влошава значително психичното здраве на децата

Нов доклад на Университета в Кеймбридж е първото сериозно проучване, което проследява последиците за психичното здраве от социалната изолация върху по-малките деца

Ново проучване на изследователи от университета в Кеймбридж установява, че наложените ограничения в отговор на пандемията, предизвикана от коронавируса, причиняват значителна вреда на психичното здраве на децата. Изследването, публикувано преди около седмица в Archives of Disease in Childhood, е първото по рода си, което анализира данните за психичното здраве на по-малките деца преди и по време на първото блокиране в Обединеното кралство миналата пролет.

След като изследват 168 деца на възраст около 7 и 11 години, изследователите заключават: „По време на наложените строги мерки в Обединеното кралство симптомите на депресия при децата се увеличиха значително, в сравнение с преди да бъдат наложени. Мащабът на този ефект има пряко значение за продължаването на различни елементи на политиката по време на пандемия, като пълно или частично дистанционно обучение.“

Те продължават: „По-конкретно, наблюдавахме статистически значимо увеличение на нивата на депресия със среден до голям ефект. Нашите заключения подчертават необходимостта да се включи потенциалното въздействие на блокирането върху психичното здраве на децата при планирането на текущия отговор на глобалната пандемия и възстановяването от нея.“

Въздействието на самотата върху психичното здраве може да продължи до 9 години

През последните месеци се появяват и други проучвания, свързващи влошеното психично здраве с политиките на блокиране при юноши и хора до 30 години, но децата обикновено не са представени. Например, през август Центърът за контрол и превенция на заболяванията съобщава, че 1 на всеки 4 души на възраст между 18 и 24 години е обмислял самоубийство по време на пролетното блокиране, а скорошно проучване от Харвард установи стряскащи нива на депресия при младите хора. Психичното здраве на юношите е особено засегнато от ограниченията и свързаните с тях политики за социално дистанциране. Например, 16-годишно момче от Брансуик, Мейн отне живота си миналата седмица, след като остави бележка, че се чувства зле у дома по време на пандемията, отделен от съученици и приятели поради дистанционното обучение.

Статия на „Ню Йорк Таймс“ писа за самотата, която децата чувстват през тази година и усещането за неизбежност, което се превръща в част от техния живот

Онлайн изданието описа преживяването на двегодишно момиченце на име Алис, което при срещата си с други хора възкликва: „Ухх, хора!“. „Ню Йорк Таймс“ обяснява, че „тя е част от поколение, живеещо в нов тип изолация – сама, без компанията на други деца. За нея и много нейни връстници са изчезнали срещите за игри, музикалните часове, рождените дни, люлките и забавленията в детските центрове.“

Докато „Таймс“ правилно посочва, че най-важните връзки за малките деца са с техните родители, изолацията на децата от връстници през последните 10 месеца е обезпокоително явление. Да държите децата далеч от пясъчници и люлки, или да ги лишавате от малки партита за рожден ден, има повече вреда, отколкото полза – особено когато те са пощадени от най-лошите ефекти на „короната“ и рискът им да умрат от COVID-19 е, за щастие, изключително нисък. За разлика от това, вредата от блокирането и други пандемични политики и практики, които лишават децата и младите хора от социална връзка, е обезпокоително висока.

Елън Таунсенд, професор по психология в Университета в Нотингам, говори за опасните последици от блокирането и политиките за масово тестване, които са особено вредни за младите хора по време на пандемията. Таунсенд, заедно с няколко свои колеги, стартираха уебсайт, чиято цел е да окаже влияние върху онези, които взимат решенията по време на пандемия.

„Дълбоко съм загрижена от дългосрочното въздействие върху нашите деца и младежи, както от локдауните, така и от масовите тестове. Взаимодействието лице в лице и играта са жизненоважни за здравословното развитие, както за най-малките, така и за тийнейджърите“, каза Таунсенд в интервю, което даде наскоро. „Животът в постоянно състояние на заплаха ще окаже влияние върху психичното здраве и развитие на подрастващите. Убедена съм, че масовите тестове ще изострят този страх. Те ще провокират още ограничителните мерки – това е научно необоснована и неетична скринингова програма. Локдауните са катастрофа за младите и хората в неравностойно положение.“

Таунсенд добавя, че вредите от ограничителните мерки не са временни, не са и нещо, което се случва само по време на пандемията

Те могат да имат траен ефект. „Знаем, че самотата се чувства по-остро от младите хора, отколкото от по-възрастните в тази криза. Въздействието ѝ върху психичното здраве може да продължи до 9 години“, казва тя.

Какво могат да направят родителите?

„Уолстрийт джърнъл“ съобщи миналия петък, че започват опитите за ваксини за деца срещу COVID-19, но отбелязва, че те вероятно няма да бъдат готови до началото на учебната 2021/2022 година. Това може да означава още много месеци на изолация за децата, освен ако родителите не реагират по някакъв начин срещу блокирането, затварянето на училищата и свързаните с тях принудителни политики, които вредят най-вече на подрастващите.

Всъщност, това което се случва, както и мерките, които се взимат, изисква от децата да поемат тежестта на овладяване на болест, от която са изправени пред малък или почти никакъв риск. Това е напълно далеч от правилния подход.

Освен да се противопоставят на новите и текущи политики за блокиране, родителите могат също така да поемат водеща роля, за да гарантират, че децата им имат жизненоважна нужда от социално взаимодействие помежду си.

Независимо дали чрез формиране на „кооперации“ с други семейства, за да се гарантира безопасното общуване между повече от две деца, насърчаване на тийнейджърите да се разхождат с приятелите си или даване на приоритет на игрите в парка с други малки деца, родителите могат и трябва да помогнат за защитата на психичното здраве и благосъстоянието на децата през следващите месеци. Нужно е да се търсят различни и приемливи (според ситуацията) начини, чрез които да се избегне физическата и психическата криза, която ще отнеме много повече човешки животи, отколкото китайския вирус е отнел досега. Локдаунът може да е нещо неизбежно, но това извънредно положение причинява допълнителни щети, чиято цена ще плаща най-невинната част от нашето общество.

Източник: fee.org

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!