Гонорея (Трипер): колко опасна е заразата и как се лекува?

Гонорея. Трипер. Лечение на гонорея. Антибиотици при гонорея. Гонорея и хламидия. Гонорея и сифилис. Ректална гонорея. Гонорея в гърлото. Гонорея и бременност. Гонорея – лечение с билки. Какво представлява гонорея? Заразяване с гонорея. Инкубационен период. Гонорея при мъжа. Гонорея при жената. Гонорея: симптоми, изследвания, диагностика

Гонорея или още трипер е болест, която се предава по полов път. Предизвиква се от бактерията Neisseria gonorrhoeae. При мъжете основният признак е гнойно уретрално течение, при жените – цервикално течение.

Лечение на гонорея

Гонорея или трипер се лекува единствено чрез прием на подходящ антибиотик.

Първият антибиотик, който е използван в миналото при конкретната болест, е пеницилин. Приложението му обаче е преминало на втори план след 70-те години на миналия век, защото е установено, че бактерията, причинител на заразата, лесно развива резистентност към него.

Към днешна дата изборът на антибиотик за лечение на гонорея се осъществява в зависимост от резултатите от конкретната за пациента антибиограма. Няма унифициран подход, но най-често се използват широкоспектърни продукти като цефалоспорини, флуорохинолони, аминогликозиди и други.

По-долу представяме списък на антибиотици, които се използват за лечение на гонорея:

Амоксицилин

Амоксицилин до 2 г в комбинация с препарат, съдържащ пробенецид, до 1 г орално – Амоксицилин е широкоспектърен, полусинтетичен антибиотик, който се използва за лечение на чувствителни бактериални инфекции. Принадлежи към групата на пеницилиновите препарати. Пробенецид е продукт, който има за цел увеличаване на количествата отделена пикочна киселина.

Ампицилин

Следващата комбинация за лечение на гонорея е между Ампицилин до 2 г и отново препарат с пробенецид до 1 г. Ампицилин е антибиотик, който също спада към групата на широкоспектърните ампицилини. Прилага се за лечение на леки до умерено тежки инфекции, причинени от чувствителни към пеницилин патогени.

Азитромицин

Азитромицин е антибиотик, спадащ към групата на макролидите. Приема се до 2 г орално при чувствителни към активната съставка микроорганизми.

Цефиксим

Прием на 400 мг Цефиксим (още Панцеф) орално се прилага при тежки инфекции, каквито са гонорея, цистит, уретрит, отит, синузит и други.

Цефотаксим

Цефотаксим е антибиотик, който спада към групата на цефалоспорините от III генерация. Прилага до 2 г интрамускулно за лечение на гонорея и други инфекции, причинени от чувствителни към активното вещество микроорганизми. Лечението се допълва 1 г препарат с пробенецид орално.

Цефтриаксон

Цефтриаксон в доза от 125 до 250 мг интрамускулно се прилага за лечение на гонорея и други инфекции.

Ципрофлоксацин

Ципрофлоксацин е антибиотик, който се прилага в доза до 500 мг орално. Принадлежи към групата на флуорохинолоните и се използва за лечение на чувствително към активното вещество бактерии.

Левофлоксацин

Хинолонов антибиотик, Левофлоксацин се приема в доза до 250 мг орално при разглежданата полова инфекция.

Офлоксацин

Прием на 400 мг Офлоксацин орално се прилага при чувствително инфекции като гонорея, цистит, уретрит, простатит и други. Препаратът принадлежи към групата на флуороквинолоните.

Изброените по-горе антибиотични продукти се прилагат в повечето случаи еднократно.

Не се препоръчва лечение на трипер с антибиотици от групата на тетрациклините, защото бактерията, причинител на заразата, развива голяма резистентност.

Трябва да се има още предвид, че препарати като Офлоксацин, Левофлоксацин и други, които принадлежат към групата на флуорохинолините, са противопоказни при бременност.

Важно!

По време на антибиотичното лечение на гонорея от съществено значение е да се изследват и при необходимост да се лекуват и двамата сексуални партньори. Това ще ограничи риска от разпространение и реинфекция. Докато трае лечението, трябва да се ограничат сексуалните контакти. Използването на контрацептиви невинаги е гаранция за елиминиране на риска от препредаване на заразата.

Гонорея и хламидия. Лечение

Важен момент при лечението на гонорея е пациентите да се подложат на паралелно изследване за наличието на хламидия. При много пациенти с трипер се установява наличието и на хламидаза. В подобни случаи – при доказана коинфекция – най-често лечението представлява комбиниран прием между 2 или повече антибиотика. Често се комбинират Цефтриаксон и Азитромицин. За лечение на хламидия показен и Азакс.

При лечението на хламидия, особено когато е в комбинация с гонорея, от още по-голямо значение е да се спрат сексуалните контакти по време на терапията. За достоверни се смятат резултатите от изследвания, които са проведени най-малко 40 дни след антибиотичната терапия.

Гонорея и сифилис. Лечение

Гонорея и сифилис е още една често срещана комбинация от предавани по полов път зарази. За да се потвърди наличието на която и да е от двете болести, отново се извършват изследвания. Особеното при лечението на сифилис е, че често оралният прием на антибиотици не е достатъчно условие за пълно елиминиране на бактерията, причинител на заразата. Често се налага интравенозно вливане на големи дози пеницилинов препарат в болнични условия.

Ректална гонорея. Лечение

Трябва да се има предвид, че гонореята може да предизвика инфектиране и на ректалната зона. Най-често засегнати са крайните части на дебелото черво и зоната около изхода му. Състоянието се наблюдава и при двата пола, като предизвиква сърбеж, зачервяване на ануса, характерно течение с жълтеникав цвят или болка по време на дефекация. След проведена антибиограма ректалната гонорея се лекува с антибиотикът, към който бактерията-причинител е показала чувствителност.

Важно пояснение е, че често пеницилинът не е ефективен при лечение на тази разновидност на заразата. Причина за това е обстоятелството, че бактериите, които по правило са налични в чревната флора, произвеждат бета-лактазми, разграждащи съставки от антибиотичния препарат.

Гонорея в гърлото. Лечение

По правило гонорея се разпознава като предавана по полов път зараза. Тя обаче може да предизвика и инфекция на гърлото и устата. Най-често първите симптоми на гонорея в гърлото се появяват от 3 до 7 дни след заразяване. Включват сърбеж и парене, обхващащи лигавиците в устната кухина. Като цяло оплакванията наподобяват тези на гнойния фарингит.

След първоначалните признаци на интоксикация, за каквито се смятат повишената телесна температура и втрисането, се появяват още и болка при преглъщане, лош дъх, повишено слюноотделяне, уголемяване и повишена чувствително на лимфните възли в областта на гърлото. Отделя се гноен секрет, който обхваща сливиците, небцето, езика.
При редица пациенти след първоначално остро изразена симптоматика, оплакванията стихват. Смята се, че в подобни случаи заболяването преминава в хронична форма.

Гонорея в гърлото е сред най-опасните форми на инфекцията, защото чрез кръвопотока гнойния секрет може лесно да достигне до мозъка и да доведе до фатални последици.

Още нещо – състоянието се лекува изключително трудно, защото бактерията лесно развива резистентност.

Гонорея и бременност. Лечение

Бременна жена, заразена с бактерията, причинител на гонорея, може да предаде заразата си на новороденото при раждането.

Нещо повече – при наличието на гонорея по време на бременност се увеличава рискът от спонтанен аборт, преждевременно раждане, инфектиране на околоплодния сак. Приложението на своевременно и адекватно лечение драстично намалява вероятността от подобен неблагоприятен изход от бременността, но рискът си остава голям. Наличието на нелекувана гонорея по време на износването, а и не само, повишава драстично опасността от заразяване с други полово-предавани инфекции, в това число и с вируса на ХИВ.

Ако по време на раждането майката предаде на рожбата си инфекцията, то голяма е вероятността от очни заболявания. При липса на подходяща терапия, възможно е дори развитието на слепота при детето.

За да се избегнат подобни усложнения, ако се знае, че майката е носител на бактерията, новороденото задължително преминава венозен курс на антибиотично лечение. Локалната терапия за очите не е достатъчна мярка.

И все пак – в голяма част от европейските държави се назначават рутинни изследвания на всички бременни жени за полови инфекции, в това число и за наличието на гонорея. При потвърдена диагноза се предприема лечение с антибиотици, съвместими с бременността. Важно условие за успешния изход от лечението е назначения курс да се спазва и от двамата партньори.

Гонорея – лечение с билки

Към днешна дата за единствен надежден метод за лечение на гонорея се възприема приемът на антибиотици. В миналото обаче, когато синтетични медикаменти не са съществували, са се прилагали терапии с натурални продукти, които се радвали на променлив успех при лечение на полово-предавани инфекции.

В тази част от текста ще се спрем на някои от лековитите растения и естествените елементи, за които се знае, че имат лечебни качества по отношение на разглежданата инфекция.

Лавандула

Колкото и неочаквано да звучи, ароматната лавандула често се е използвала като лек при полова инфекция. Самата рецепта за приложението й е следната – 1 с.л. от билката се залива с чаша гореща вода. След настояване и прецеждане – овкусява се с малко мед и лековитата напитка се изпива. На ден се приемат по няколко дози.

В същото време, препоръчват се и промивки с лавандулова вода при жените. За целта 4-5 капки чисто лавандулово масло се разтварят в литър вода и се измива интимната зона. Възможна е употребата и на дамски душ.

Чесън

За мощното действие на чесъна срещу всякакви инфекции знаем много. Използва се за лечение на гонорея и при двата пола. Най-популярна е рецептата, която препоръчва 10 счукани скилидки чесън да се добавят към малко количество кисело мляко и да се консумират на празен стомах всяка сутрин. Трябва да се има предвид, че курсът на лечение е с продължителност от няколко месеца.

Жените, страдащи от гонорея, могат да използват чесъна и за приготвянето на влагалищни тампони. За целта се използва чесън, напоен в растително масло и увит в марля. С така приготвения тампон се прекарва всяка нощ за период от поне 2 седмици.

Лекът е приложим и при ректална гонорея.

Лук

Приготвянето на домашни тампони с лук също е вариант за лечение на гонорея при представителките на нежния пол. За целта лукът се рендосва на едро ренде, омотава се в марля и се поставя във влагалището. При дразнене възможно е тампонът да се натопи в прясно мляко, като по този начин ще се неутрализират част от веществата в лука.

Процедурата се повтаря ежедневно до пълно отшумяване на оплакванията. Не може обаче да се използва като самостоятелен подход за лечение.

Амла

Рецепта, която народната медицина заимства от традиционната индийска култура, е тази за лечение на гонорея с амла или иначе казано с индийско цариградско грозде.

В чуждата медицина лек срещу половата инфекция с амла се приготвя, като около 5 г прах от изсушени, стрити плодове се залива с чаша гореща вода. Съдът се похлупва и се оставя за час. На ден се изпиват по 3 дози до пълното излекуване на заболяването.

Рецептата с амла е приложима и при мъжете, и при жените.

Репей

Рецепта за премахване на симптомите и за лечение на гонорея получихме на редакционната ни поща преди време и от Зинка Димитрова. Тя е с основна съставка репей. Ето какво ни е споделила Зинка:
„За да не се загуби таз рецепта, коя аз знам от на баба ми баба, ще я споделя с вас. Тя лекува трипер, кой едно време си е било тежка болест. Използва се корен от репей – 1 лъжица е достатъчна, коя се добавя към канче с гореща вода. Вари се да кипне и още 2-3 минути. Цялата лековинка се изпива през деня по 1-2 лъжици. И така, дорде заразата се затрие. Помага и при мъж, и при жена!”, предаваме думите на Зинка.

Лайка

Отново като лек за облекчаване на симптомите на гонорея при жените се препоръчват бани с лайка. 3 с.л. билка се кипва в 3 литра вода. След охлаждане течността се използва за щателно измиване.

Препоръчва се към това лечение да се добави и поставянето на тампон, напоен с разтвор на борна киселина.

Билкови комбинации при гонорея:

*необходими са по 100 г чесън и семена от копър, 2 ч.ч. натрошени орехи и 3 ч.ч. чист пчелен мед. На слаб огън се вари чесънът, докато омекне. Орехите се мелят в месомелачка. Всички съставки се смесват и се съхраняват в буркан с винт в хладилник. Ежедневно сутрин на гладно се изяжда по 1 с.л. от лека до пълното изчезване на заразата;

*смесват се по 50 г цвят от лайка и 50 г хвощ. 1 с.л. от билковата смес се изсипва в термос и се залива с ½ литър гореща вода. Настойката се изпива на малки глътки през целия ден;

*необходими са по 50 г царевична шума, листа от мечо грозде, листа от бреза, корени от коприва и 25 г корен от женско биле. Билките се смесват и 2 с.л. от тях се добавят към 200 мл гореща вода. Варят се на тих огън за 10 минути. След отдръпване от огъня се добавя малко количество преварена вода, за да се възстанови първоначалният обем на течността. Лекът се изпива на интервали от няколко часа в рамките на деня.

Какво представлява гонорея?

Гонорея е инфекциозно заболяване, познато още като трипер или гонококциия. Предава се основно по полов път. При мъжете основно протича с течение от уретрата, при жените – с течение от маточната шийка.

Бактериите Neisseia gonorrhoaea, познати още като гонококи, са причинител на заболяването, което се смята за една от най-често срещаните полово-предавани инфекции. Те са грам-отрицателни диплококи, които не образуват спори, а се размножават с напречно делене през 15 минути.

Гонококите загиват изключително бързо извън организма, като единствено във влажна среда могат да останат жизнеспособни в период до 24 часа.

Заразяване с гонорея

Като единствен източник на заразата при гонорея се определя болният човек. Основният път за заразяване е половият контакт, като редки са случаите на препредаване на гонококи в други условия. Макар и рядко при децата се наблюдава заразяване с гонорея при лоши хигиенни навици. Възможно, както вече стана дума, е и заразяване на новородено по време на естествено раждане от болна майка.

Трябва да се има предвид, че при немалък процент от пациентите заболяването протича без външни признаци и симптоми. Те са източник на зараза, макар и да нямат характерните оплаквания.

Инкубационен период при гонорея

Според различни източници инкубационният период е с продължителност от 2 до 10 дни, като може да достигне до 1 или 2 месеца в зависимост от различни фактори.

След попадане в организма гонококите колонизират лигавицата на уретрата, съответно канала на маточната шийка и влагалището при жената, още ректума, устната кухина и конюнктивите. При различни условия инфекцията може да се разпространи и да засегне матката и други органи.

Чрез лимфния поток или чрез придвижване по лигавицата на пикочополовите пътища инфекцията може да се разпространи и да засегне отдалечени зони от човешкото тяло. Не е изключен вариант и за развитието на състояние, провокиращо гонококов сепсис.

Гонорея при мъжа

Както вече споменахме, основното проявление на т.нар. трипер при представителите на мъжкия пол е появата на гноен секрет, изтичащ от уретрата. Други характерни симптоми са наличието на парене, сърбеж или болка при уриниране или по време на сексуален контакт.

Като възможни проявления на гонорея при мъжа се посочват най-често:

• гонококов епидидимит – това е състояние, при което се усеща силна болка в областта на тестисите, дискомфорт по време на уриниране, болка по време на сексуален контакт и споменатият вече гноен ексудат;
• гонококов епидидимооорхит – към оплакванията, които изброихме по-горе, се добавя и болка, разпространяваща се към ректума, скротума и долната част на корема. Пациентът има усещането, че болката се разпространява дори към кръста и поява;
• гонококов простатит – характерна за състоянието е болката в перинеума и долната част на корема, която се разпространява и към ректума. Половият контакт също е съпроводен с болка и дискомфорт;
• гонококов парауретрит – характеризира се от възпаление на парауретралните жлези. Типична проява е течението от гной или слуз от уретрата.

Гонорея при жената

Характерни състояния, които се свързват с развитието на разглежданата инфекция при жената, са възпаление на уретрата, възпаление на маточната шийка, възпаление на влагалището и вулвата. Типични са течение с гноен или слузно-гноен вид от пикочо-половите пътища, изтичането на които е съпроводено от парене, сърбеж в зоната на външните полови органи. Наблюдават се още оплаквания по време на уриниране, по време на полов контакт, както и болка в долната част на корема.

Сред разглежданите най-често състояния, свързани с гонорея при жената, са:

• гонококов бартолинит – типично е отделянето на ограничено количество секрет с гнойно-слузест вид и появата на оток на бартолиновите жлези, разположени в близост до вход на влагалището;
• гонококов салпингоофорит – признак за състоянието е стягащата болка в долна част на корема и наличието на течени. Ако се допусне хронифициране на състоянието, интензитетът на болката силно намалява, но настъпват смущения в месечния цикъл;
• гонококов ендометрит – болката се локализира в долната част на корема. Съпроводена е от усещането за тежест и характерно течение. Отново симптомите намаляват при хронифициране, но се появява оскъдно течение извън рамките на месечния цикъл;
• гонококов пелвиоперитонит – описва се с рязка болка в долната част на корема, с гадене и позиви за повръщане, с проблемна дефекация, усещане за слабост и тахикардия;
• хронична тазововъзпалителна болест;
• при половината от случаите на жени, заразени с гонорея, болестта протича без ясно изразени симптоми.

Симптоми на гонорея

Изброихме кои са онези състояния, които характеризират проявленията на заразата при мъжа и при жената. Ще се спрем обаче и на онези симптоми, които са характерни и за двата пола и които в определена степен подпомагат поставянето на точна диагноза. Ето кои са те:

• признаци за обща интоксикация – в групата на тези симптоми влизат повишената телесна температура, общата слабост, честата умора. При направени изследвания се отчитат повишени показатели по отношение на скоростта на утаяване на еритроцитите в кръвта;
• гонококов проктик – става дума за ректалната гонорея, за която споменахме по-рано в текста. Тя се свързва с наличието на гноен секрет от ректума, с болка при позиви и при дефекация;
• гонококов фарингит – това е наличието на инфекция в гърлото, до която най-често се стига при орално-генитален контакт. Възможно е да протича без откроими симптоми, но и изброените по-рано симптоми се срещат при голям брой пациенти;
• ако не се приложи адекватно лечение, заразяването с гонококи може да доведе до менингит, артрит, пневмония, сепсис и други тежки здравословни състояния.

Гонорея – а при децата?

В последните години в пряка връзка с това, че зачестяват случаите на гонорея при възрастното полово-активно население, се увеличава и честотата на заболяването сред децата. По-често инфекцията засяга момичетата, като причината за това са редица имунологични и хормонални фактори.

Най-общо могат да се изведат следните механизми за заразяване на деца с гонорея:

• по време на раждане;
• вътреутробно;
• в битови условия или контакти при занижена хигиена.

Гонорея – тест, изследване, диагностика

В зависимост от клиничната картина на заболяването, се избира и подходящ материал за изследване. Възможно е да се вземе секрет от уретрата, от шийката на матката, от стената на влагалището, от простата или ректума, както и от възпалени конюктиви. Кръвно изследване също е наложително в някои случаи.

Микроскопско изследване

Сред най-адекватните методи за изследване към днешна дата е микроскопското изследване, при което прави намазка от взетия секрет върху предметно стъкло. Използват се 2 препарата, предварително оцветени в различен цвят, взаимодействието с които се наблюдава под микроскоп. Получената информация е достъпна в рамките на 30 минути до няколко часа след вземането на пробата.

Ако се прави микроскопско изследване при напреднал стадий на болестта, то под микроскоп се наблюдава голям брой бели кръвни телца и генококи, а допълващата микробна флора почти липсва.

При жените този метод за диагностициране се допълва от подход на култивиране, при който чрез поставянето в хранителна среда се изолира колония на причинител. Резултатите са готови до 1-2 дни след вземането на пробата.

Допълнително времето се удължава с поне още 24 часа, ако се прави съпътстваща антибиограма. Това обаче е и най-правилният подход за лечение.

Серологична диагностика

Този метод за диагностициране на гонорея се използва сравнително по- рядко. Приложим е най-вече в случаи на хронифициране на заболяването. При него се използва серум от пациента и се тръси наличието на специфични антитела.

PCR

Като изключително точен се посочва PCR-методът за диагностика. Изразява се в детекция на специфична бактериална или вирусна ДНК структура, въз основа на която се определя точният вид на източника на инфекцията. Резултатите са достъпни в рамките на 1-2 дни.

Източници:
https://emedicine.medscape.com/article/218059-overview

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2095009/

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!