Пробиотиците – какво представляват и при кои заболявания се използват

В статията ще прочете пълна информация за пробиотиците. Какво представляват. Какъв е техният произход. Какви са ползите. При какви заболявания се използват. Чревни оплаквания. Смущения, свързани с начина на живот. Какво представляват хранителните добавки и кои се препоръчват. Дозировка и прием. Съвети, предупреждения и странични ефекти. Какво казват учените.

Съгласно дефиницията на Организацията за прехрана и земеделие на ООН пробиотиците са „живи микроорганизми, които, предписвани в подходящи количества, оказват благоприятно въздействие върху здравето на този, който ги приема“.

Микроорганизмите, за които става дума в тази дефиниция, са непатогенни бактерии (миниатюрни едноклетъчни организми, които не стимулират и не предизвикват болести). Това са един вид дрожди на име Saccharomyces. Смятани са за „полезни микроорганизми“ поради благотворното си въздействие върху дебелото черво и имунната система. Думата „пробиотик“ има смесен произход – от гръцки и латински, и означава „благоприятен за живота“. Освен това е и название на вид хранителна терапия, която се основава на прием на пробиотични храни и хранителни добавки. Пробиотиците са използвани и при селскостопански животни. Но повечето се произвеждат за консумация от хора под формата на млечни продукти, съдържащи два вида микроби – лактобацили и бифидобактерии. Както в случая с широката употреба на пчелното млечице, пробиотиците вече се използват и в кремове за лице и сходни козметични продукти.

В литературата вече се появява нова категория, наречена пребиотици. Пребиотиците са свързани предимно с някои хранителни продукти, които поддържат жизнеспособността на пробиотичните микроорганизми и спомагат за оцеляването им. Сред пребиотиците се включват храни като земна ябълка, артишок, просо, праз лук, пълнозърнести хлябове и други пълнозърнести изделия. Пребиотични хранителни продукти са фруктоолигозахаридите (плодови захари, подобряващи баланса в чревната флора, например земна ябълка или корен от цикория). Също така медът и галактоолигозахариди, т.е. захарите от храните, съдържащи галактоза, като например козето мляко.

Произход

Терминът пробиотици и научните изследвания върху тях се появиха относително скоро. В много страни по света се използват съдържащи пробиотици храни още отпреди появата на хладилника. Желанието за подобряване на здравето чрез снабдяване на чревната микрофлора с допълнително количество бактерии, приемани през устата, датира още от края на деветнайсети век. По онова време някои учени отдават боледуването и процесите на стареене на натрупването на отпадъчни продукти в колона. Също и на пременаването на токсични материали от колона в кръвния поток. Това преминаване, известно днес като чревна свръхпропускливост, или синдром на пропускливите черва, и дължащите се на него отравяния били наречени автоинтоксикация.

Съгласно теорията за автоинтоксикацията промените в хранителния режим целят намаляване на токсичното разлагане в дебелото черво и положителния ефект на това пречистване върху здравето. Някои изследователи се позовавали на използването на млечнокиселата бактерия в производството на наденички, която предизвиква ферментация на месото и предотвратява развалянето му. Тъй като бактериите са безвредни за хората, се смятало, че добавянето им към хранителния режим посредством консумирането на ферментирали храни ще намали количеството на токсините, произвеждани в дебелото черво. Лактобацилите са група бактерии, някои от които се съдържат в киселото мляко и са първите идентифицирани пробиотици. През 20-те и 30-те години на XX в. се препоръчвало ацидофилното мляко, което съдържа лактобацилните бактерии Lactobacillus acidophilus, за лечение на запек и на диария. Лечението се оказало ефективно при много пациенти.

Следващата фаза в развитието на пробиотиците настъпва през 50-те години. Тогава медиците изследователи започват да проучват L. acidophilus като евентуално решение на някои от храносмилателните странични ефекти от приема на антибиотици. Известно е, че антибио­тиците нарушават естествения баланс на чревната микрофлора, като убиват не само патогенните, но и полезните бактерии. Изследователите смятат, че приемът през устата на L. acidophilus може да предотврати страничните ефекти от антибиотиците.

Една от главните трудности пред извличането на полза от добавките с пробиотици е поддържането на бактериите живи, докато преминат през киселинната стомашна среда и храносмилателните процеси в тънките черва, за да достигнат успешно и да колонизират дебелото черво. Неотдавна се появи нов пробиотик с изключителна оцеляемост и способност за колонизация, както сочат изследванията. Този пробиотик, получен от множество щамове на лактобацили и кръстен на своите откриватели Шъруд Горбах и Бари Голдин, е известен като Lactobacillus GG (LGG). LGG е доказано ефективен срещу:

-псевдомембранозен колит (инфекция на дебелото черво, предизвикана от Clostridium difficile в резултат на унищожаването на полезните бактерии от антибиотици) и

-срещу атопичната екзема при деца, предизвикана от пропускливост на червата.

Доказано е положителното въздействие на LGG срещу кандидо- за при мишките. През периода от юни 1989 г. до май 1995 г. са дадени три патента за LGG. През 1987 г. финландският кооператив за млечни продукти „Валио“ получава лиценз за провеждането на изследване. През 1992 г. компанията пуска на пазара млечен продукт с LGG, който се казва „Gefilus“. През 1996 г. е създаден клон на една американска корпорация, носещ името „Си Ей Джи Фанкшънъл Фудс“. Той произвежда LGG под формата на продукта „Culturelle“.

Един източник съобщава за значителна полза от приема на „Culturelle“ в млечна култура. В момента „Culturelle“ се предлага само във вид на капсули, но се очаква скоро на пазара да се появи йогурт (кисело мляко) със същата съставка.

Голяма част от изследванията и маркетинга на доказаните пробиотици се провеждат извън Съединените щати. Доказан с такива изследвания пробиотичен щам е Lactobacillus plantarum 299v. Той повлиява особено положително синдрома на раздразнените черва (колонспазъм) и възстановяването след операция. Колонизаторската му способност е доказана посредством биопсия.

Два доказано полезни щама се продават в Съединените щати:

-Lactobacillus reuteri (шведски продукт, който се съдържа в марката кисело мляко „Stoneyfield“ и е доказано ефективен срещу диария при децата в резултат от ротавирус, предаван чрез фекалиите) и

-Saccharomyces boulardii (дрожди на капсули, ефективни срещу диария, предизвикана от антибиотици).

Какви са ползите от пробиотиците

Пробиотичните храни и хранителни добавки се препоръчват като лечение на различни заболявания и смущения — от нарушения, свързани с храносмилателната система, до общи здравословни проблеми.

Чревни оплаквания

Пробиотичните организми, и по-конкретно щамът LGG, помагат за овладяване на следните чревни смущения:

• Псевдомембранозен колит (понякога фатално възпаление на дебелото черво, предизвикано от прекомерно количество бактерия Clostridium difficile в резултат от прием на антибиотици, предизвикващи обилна водниста диария, крампи и не особено висока или субфебрилна температура)
• Така наречената „диария на пътуващите“
• Остра небактериална диария
• Ротавирусна диария
• Синдром на раздразнените черва (колонспазъм)
• Прекомерно количество бактерии като Helicobacter pylori в тънките черва, свързвани със стомашните язви (изследванията показват положително повлияване, но не и излекуване).

Смущения, свързани с начина на живот

Някои привърженици на пробиотиците отиват отвъд приложението им само за лечение на чревни смущения. Следвайки теорията за автоинтоксикацията, те твърдят, че пробиотиците са ефективни за лечение на широк спектър от хронични и остри заболявания. Те се смятат за резултат от така наречената чревна дисбактериоза (дисбиоза). Това е лошо здравословно състояние на червата, дължащо се на натрупването на токсини, на гниене и на синдрома на пропускливите черва.

Чревната дисбактериоза се определя като дисбаланс между различните микроорганизми в стомашно-чревния тракт. Този дисбаланс се отдава на съчетание от западните хранителни режими, богати на протеини, стреса, замърсяването на околната среда и алопатичните лекарства. Смята се, че гниенето е резултат от беден на фибри хранителен режим, хроничен запек или лениво дебело черво и лошо съчетание на храните, което засилва ферментацията в червата. Терминът синдром на пропускливите черва подсказва, че въздействието на тези токсини върху клетките на червата са вредни за целостта им. В резултат на това големи молекули от относително непреработени храни и токсини преминават през мембраната на червата и навлизат в кръвния поток.

Според някои практикуващи алтернативна медицина на чревната дисбактериоза следните болести и смущения могат да бъдат добре лекувани с пробиотици:

• Психични смущения
• Синдром на хроничната умора
• Болезненост и скованост на мускулите
• Автоимунни разстройства, включително лупус, ревматоиден артрит, болестта на Бехтерев (анкилозиращ спондилит), реактивен артрит и синдром на Райтер (чрез регулиране на имунната система и възстановяване на пропускащите черва)
• Непоносимост към лактоза (чрез увеличаване на количеството на лактазата)
• Инфекциозни болести
• Високо кръвно налягане (едно изследване показва, че систоличното кръвно налягане спада с 10-20 мм Hg при прием на ферментирал млечен продукт)
• Висок холестерол (клиничните изследвания не са категорични; спо­ред един източник „данните не са убедителни“)
• Рак (чрез намаляване на контакта с променящи гените вещества)
• Проблеми, свързани с менопаузата при жените (чрез подобряване на способността на черния дроб да отстранява отровите и да елиминира хормоналните метаболити)
• Вагиноза (преди време се смяташе за относително безобидна, но сега на нея се отдава ранното предаване на венерическите болести, на тазово-възпалителните заболявания и на свързаните с бременността усложнения, които се подобряват от понижаването на вагиналното pH, възпиращо развитието на неблагоприятни бактерии)
• Алергии и астма (двойно сляпо плацебо-контролирано изследване показва спад на симптомите с 50% при децата, проследен до навършването на втората година)
• Камъни в бъбреците (като пречи на абсорбцията на оксалат от червата).

По-конкретно се твърди, че пробиотичните храни и диетични добавки противодействат на чревната дисбиоза по следните начини:

• Производство на витамини. Смята се, че благотворните бактерии произвеждат витамин В3, витамин В6, В12 и фолиева киселина.
• Антитуморно и противораково действие
• Потискане на патогенните микроорганизми в полза на непатогенните
• Облекчаване на симптомите на тревожност посредством косвена детоксикация
• Защита от радиация и от други токсини в околната среда
• Поддържане на имунната система чрез намаляване на обременяването й
• Връщане в циркулацията на кръвния поток на женските хормони от по-чистия (от токсини) черен дроб и от по-чистата кръв. По този начин се поддържа по-високо ниво на естрогените при жените в менопауза
• Под държане на редовната перисталтика (срещу някои форми на запек).

Препоръчителни хранителни добавки

Пробиотиците са част от хранителна терапия, която разчита преди всичко на допълването на хранителния режим с храни или хранителни добавки, съдържащи полезни бактерии. Някои препоръчват обикновени храни, които се продават по магазините, а ферментацията е част от процеса на производството им. Такива са туршиите, киселото зеле, японското мисо, ферментиралите млечни продукти като кисело мляко и кефир.

Както вече споменахме, други храни и хранителни продукти, наречени пребиотици, като земната ябълка и фруктоолигозахаридите, поддържат развитието на полезни бактерии в червата. Повечето потребители и привърженици на пробиотиците обаче насърчават използването на прахообразни и замразени хранителни добавки от полезни бактерии или LGG на капсули. Някои от тези продукти са на млечна основа, а други не съдържат мляко. Най-често препоръчваните видове бактерии са Lactobacillus GG, Lactobacillus acidophilus, Lactobacillus bulgaricus и (особено за децата) Bifidobacterium bifidus.

За повече подробности кликнете върху името на продукта!

ПРОБИОТИК КОМПЛЕКС За баланс на чревната микрофлора!

Полезните млечно-кисели бактерии понижават рН, започват да произвеждат L (+) млечна киселина, унищожават патогенните микроорганизми ( E.coli, Salmonella, Stafilocochi, Clostridi). След което заемат тяхното място и моментално подобряват състоянието на стомашно-чревния тракт. Още едно от предимствата е, че остават в организма до 7 дни след преустановяване на приема.

ЛАКТИК ФЕРМЕНТ С ПРОБИОТИК И ПРЕБИОТИК код30242

Мощното пребиотично действие на инулинът повишава обмяната на липиди в организма, стимулира полезната микрофлора, укрепва имунитета и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания.

Лакто Про (LACTO PRO) Пробиотик, код: 30451

Подобрява като цяло работата на отделителната и сърдечно-съдовата система; ограничават се инфекциите и алергичните пристъпи. Успешно се усвояват хранителните вещества и се подобрява чернодробната функция.

ДАЙДЖЕСТИВ КОМПЛЕКС ПЛЮС За идеално изчистване! код30803

Дайджестив комплекс е перфектна формула за идеално вътрешно изчистване! Той е създаден съобразено със съвременният начин на живот, който включва замърсена храна, въздух, вода, цигари, алкохол, прекалена употреба на лекарствени средства и битова химия, които водят до непрекъснато увеличаване на степента на токсичност на организма.

КОЛАСТРА – COLOSTRUM, код: 30468

Унищожава патогенните микроорганизми и подпомага заселването на полезна микрофлора във вътрешните органи на човека. Блокира възпалителните процеси във всички системи.

ВИТАЛЕ КИДС – номер 1 пробиотик за деца!

Прочетете и каква трябва да бъде диетата при диария.

Дозировка и прием

Някои практикуващи правят разлика между терапевтична доза от пробиотичните продукти, която често се предписва за десет дни, и поддържаща доза, която се използва след това. В един източник се посочват 2-5 равни чаени лъжички (5—10 г) хранителна добавка на прах като дневна терапевтична доза за един пациент, който приема L. acidophilus или В. bifidus, или 1-3 чаени лъжички (3-6 г), ако пациентът приема L. bulgaricus. Поддържащата доза за L. acidophilus е половин чаена лъжичка (1 г) дневно; за В. bifidum 2 чаени лъжички (4 г) дневно, а за L. bulgaricus— половин чаена лъжичка (1 г) с всяко хранене.

Препоръчваната доза за капсули LGG е веднъж дневно. Възможно е отначало дозата да се приема и два или три пъти дневно, за да се преодолеят острите симптоми.

Препоръчва се дозите да се приемат с чешмяна вода, а не със сок или с бульон. Смята се, че тези течности стимулират секрецията на стомашни сокове, които унищожават полезните бактерии.

Съвети, предупреждения и странични ефекти

Фактът, че сред пробиотичните продукти има някои обикновени млечни и хранителни продукти, означава, че повечето хора, които ги използват, не ги възприемат като лекарство и не виждат необходимост от консултации със здравен специалист. Хората, които вземат медикаменти по лекарско предписание, както и хората с увредена имунна система трябва да се консултират с лекаря си, преди да започнат да приемат хранителни добавки. Тези продукти често влияят на обема на изпражненията и на честотата на изхождането и така ускоряват изхвърлянето на някои лекарства, поради което налагат коригиране на дозата.

Някои специалисти по хранителни терапии препоръчват прочистване на долната част на храносмилателната система чрез клизма или колонотерапия, преди да започне приемът на пробиотични хранителни добавки. И обратно, използването на пробиотици може да бъде силно препоръчително след колонотерапия, както и след курс на лечение с антибиотици.

Макар че бактериите в пробиотичните хранителни добавки са полезни, някои хора имат хранителни алергии или пък храносмилателната им система е чувствителна към мисо, към други ферментирали храни или към млечния прах, който се използва в някои продукти. Вегетарианците или хората, които не могат да усвояват продукти на млечна основа, може да предпочетат пробиотични добавки на оризова основа.

Важна е благонадеждността на храните, защото в САЩ пробиотичните хранителни добавки не се регулират от Федералната агенция по храните и лекарствата и защото множество изследвания едно след друго показват колко трудно се поддържа жива пробиотичната култура във или извън тялото. Едно изследване на микроорганизми в 25 млечни продукта и 30 продукта на прах установява, че повече от една трета от тези продукти не съдържат живи микроорганизми, а само 13% от продуктите съдържат всички видове бактерии, изредени върху етикета. Един практикуващ предлага следните насоки, с чиято помощ да се оценява ефективността на пробиотичните продукти:

• Брой на живите микроорганизми. Брой по-нисък от 1 милиард микроорганизми на един грам вещество се смята за неадекватен за терапевтична доза.
• Вид на микроорганизмите. Продуктите, съдържащи само един щам микроорганизми, се считат за по-полезни от продуктите с няколко щама поради факта, че различните бактерии в продукта с множество щамове може да се конкурират един с друг.
• Метод на обработване. Продукти, преминали през центрофуга или през система за фино филтриране, имат по-малко жизнеспособни бактерии.
• Хранителни добавки. По-ефективни са продуктите, в които няма хормони или други добавени химически вещества с цел стимулиране развитието на бактериите.
• Форма. Добавките на прах се предпочитат пред течните. На второ място са праховете в капсули, освен в случая с LGG (когато най-добрият вариант са капсулите).
• Съхранение. Смята се, че пробиотичните продукти, които не се съхраняват в хладилник, губят голяма част от своята ефективност.

Един от страничните ефекти от лечението с пробиотици може да бъде състояние, наречено синдром на прекаленото оттичане. То е със симптоми като главоболие, диария, отоци или запек. Друг чест страничен ефект е появата на газове. Тези странични ефекти се дължат на прочистването на токсините от тялото и може да продължат няколко дни. Препоръчва се намаляване на дозата на хранителната добавка, за да се облекчат страничните ефекти. Или пък предварително прилагане на колонотерапия, на омекотители за изпражненията и на фибри според съветите на здравен специалист.

Какво казват учените

Пробиотиците са по-добре проучени в Европа, отколкото в Съединените щати. Поради това водещите производители на пробиотични добавки в момента се намират именно тук. Някои традиционни изследователи в Европа и в САЩ са скептични относно ползата, която се приписва на пробиотиците. Ето част от съображенията им:

Изследванията на пробиотиците разчитат предимно на лабораторни експерименти, а не на клинични изследвания на хора. Към 2000 г. относително малко щамове на пробиотични бактерии са с доказана клинична стойност. Тези щамове помагат при лечение на алергия към мляко и на синдрома на раздразнените черва при хората, а също и за подобряване на резистентността към гъбичките кандида при мишки с увредена имунна система. Основната концепция за пробиотиците се основава на неправилно разбиране за ролята на микрофлората в човешката храносмилателна система.

Трудно е да си представим как приемани през устата бактерии оцеляват в процеса на храносмилането. Към момента са установени два вида лактобацили, LGG и L. plantarium 299v, доказано способни на колонизация в червата на човека. Привържениците на пробиотиците поставят акцента главно върху два вида бактерии – лактобацилите и бифидобактериите, и буквално пренебрегват стотици други видове, които живеят в червата.

Провеждат се още изследвания на въздействието на пробиотиците върху конкретни заболявания. В ход е изследване, проучващо въздействието на пробиотиците върху хепатитната стеатоза или за разграждането на мазнини в черния дроб. Критерий за включване е поставената посредством биопсия диагноза неалкохолен мастен (стеатозен) черен дроб.

Източници: webmd.com; medicinenet.com; gastroscan.ru; lvrach.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!