Хандбалист с рак на простата чака дете

Хандбалистът и музикален мениджър Ули Рот за първи път разказва за рак на простата си. Открито говори за проблемите с континенцията, потентността и промяната в секса, както и за желанието да стане баща.

Баба и пикльо това са двете думи, които будят страх у мъжете с диагноза рак на простата. С нея се сблъсках както аз, така и моят брат близнак, който също като мен е спортист. Тогава бяхме на 47 години.
Като спортисти сме свикнали да се преглеждаме редовно, затова отидохме доброволно да се изследваме.
Сложиха ме на стол, наподобяващ гинекологичния, и ми направиха PSA-кръвен тест. Когато се разкрачих, пред мен застанаха двама лекари и една медицинска сестра. Накараха ме да си повдигна тестиси, за да могат медиците през ануса с една тръбичка да ми вземат проба от простата. Неудобно и интимно, но не и болезнено.
И на двамата пробата беше позитивна. Първо брат ми Миха бе опериран, след 3 месеца и аз. Десет дни прекарах с катетър в пениса, чрез който урината се събираше в малка бутилка, прикрепена към единия ми крак. Когато извадиха тръбичката, трябваше да се науча да съхранявам урината си. През първите седмици бях на памперси. Когато извадиха катетъра, ми дадоха хапчета за повишаване на либидото, за да може пенисът ми да свиква да еректира. Удоволствието от секса започна лека- полека да се завръща, но организмите бяха сухи, без семенна течност. В повечето случай се отстраняват семенните мехурчета при лечение на рак на простата.
Три седмици след рехабилитацията заминах на почивка в Испания, тъй като урологът ми препоръча да отида на слънце. Успокои ме, че няма да е фатално, ако вода от басейна попадне в банския ми. Да не се изпускам трябваше да се уча – напрягах и отпусках съответните мускули. Заминах с моите две дъщери, които днес са на 20 и 21 години, и с така наречената ми съпруга, с която бях дълго време разделен преди поставянето на диагнозата ми.
Лежах по цял ден на шезлонга на басейна и не спортувах, тъй като не ми даваха да се напрягам. Докато почивах, се наслаждавах на готина жена – Александра, учителка в Щутгарт. С нея си разменяхме по някоя дума, но нищо повече, тъй като не ми бе до флирт. Преди да си тръгна обаче, пъхнах моя телефонен номер в една от книгите й й написах, че ако дойде в моя град, да ми се обади. Тя ми беше разказвала, че е следвала при мен в Хайделберг.
Измина половин година, когато се видяхме. Алекс е красива, духовита, чувствена и с 12-години по-млада от мен. Тя нямаше деца и аз затова бях директен с нея – разказах й на дълго и широко за моята болест. Не й спестих и това как операцията се отразява на любовния живот – сексът не може да става спонтанно, защото мехурът трябва да е напълно празен. Освен това оргазмът е сух.
Алекс също беше откровена. Обясни ми, че много иска да има деца. Тогава я успокоих и я уверих, че съм се погрижил за това.
Два дни преди моята операция аз замразих от спермата си. Всяка сутрин в 8 часа отивах при гинеколога в една малка стая. Бях толкова бърз, че сестрата ми казваше: „Бяхте толкова светкавичен, че трябва веднага да взема чашата”. Днес се питам дали това е било комплимент или обида.
Една година с Алекс се срещахме, изпращахме си купища SMS-и и говорехме дълго по телефона, докато накрая решихме да се съберем. Нашата откритост се запази и на нея се дължи нашето щастие.
В края на миналата година започнахме процедури по изкуствено оплождане и при третия опит, Алекс забременя. Тя в момента е в 8-ия месец, през декември очакваме нашия син. Нямам търпение да дойде денят, в който да му кажа как е дошъл на бял свят.
Между другото изминаха 5 години, откакто на мен и брат ми поставиха диагнозата рак на простата. По-важното за нас е, че вече сме здрави и нашето излекуване поляхме обилно с приятели.
Рак на простата е едно ужасно и за съжаление все още фатално заболяване, но нито болестта, нито страничните ефекти при терапията трябва да бъдат табу. Затова говоря открито и заедно с брат ми се борим все повече хора да накараме да се прегледат и да не се страхуват от резултатите. Все повече установяваме, че нашите приятели и познати мъже почти нищо не знаят за рака.
Животът ми бе спасен, тъй като болестта бе установена твърде рано. И затова сега мога да даря живот.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!