Счетоводителка излекува рака с бягане

Преди 4 години германската топсчетоводителка Сандра Ото получила страшната диагноза рак на гърдата. Тя твърди, че е преборила рака с бягане.

Днес тя разказва пред „Шпигел” за преживелиците си по време на борбата й с рака.
През 2011 г. усещах, че нещо не е наред с мен. Гинекологът ми отдаде това неразположение на кистата, която имах. След като специалисти поставиха правилната диагноза, трябваше много бързо да се действа: операция, химеотерапия, лъчетерапия. Бях в шок. Питах се защо на мен ми се случва това. Не пуша, спортувам, храня се здравословно. Мислех си, че животът ми си отива. Днес съм сигурна, че нито един от рискувите фактори, които току-що споменах, не е причина за болестта. Просто съм имала лош късмет.
Прогнозата на лекарите не беше добра. Плачех от сутрин до вечер, докато се осъзнах. Казах си, че не бива да продължавам така, въпреки че още никой не можеше да каже колко ще живея. Трябваше да намеря нещо, което да ме изправи. Винаги съм проявявала интерес към спорта и се хванах за него.
За болестта разбрах през септември, а през октомври ме оперираха и проведоха лъчетерапия. Гледах колкото е възможно повече да се разхождам в двора на болницата. Лекарите изрично ме бяха предупредили да внимавам с натоварването. Зимата чукаше на вратата. Химията и кортизона бяха увредили костите ми и скоро щях да получа фрактури. Затова взех мерки. Започнах да тичам бавно. Дори си купих велоергометър.
Бягането ме зареждаше с енергия. Чрез него можех да докажа себе си. Усещах, че ракът не ме е подчинил напълно. Не отричам обаче, че усилията са ми причинявали болка, но наред с нея са ми подобрявали качеството на живот, дава ли са ми сили и съм била жизнена.
Продължих да спортувам по обичайния начин – четири пъти в седмицата бягах, но намалих броя на обиколките. През останалите 3 дни се разхождах.
Преди да се върна към спорта, се задъхвах и заради терапията ме боляха крайниците. Тичането обаче зареждаше мозъка ми с кислород и сълзите, тъгата, страхът, болката с всеки изминал ден започнаха да изчезват. Когато се прибирах вкъщи, чувствах кръвта във вените си и си казвах: Все още съм жива.
През 2013 г. ми откриха рецидив. Наложи се да ми отстранят гърдата. Белегът ще остане дълго, макар че аз видимо успявам да го скрия. Неприятната болка от него отшумява с времето. Под мишницата обаче получавам изтръпване, тъй като са ми махнати лимфните възли. При температурни аномалии се насъбира лимфна течност в мишницата и над гърдата и това ми причинява болка.
След операцията промених навиците си. Започнах да слушам тялото си и да му давам почивка, когато алармира за това. Вече и храненето ми е различно. Отказах месото и колбасите, млечните продукти, ориза, макаронените изделия, хляба, пшеницата, ръжта и най-много захарта. За една седмица преди това изяждах цяла Nutella. Сега вече наблягам на пресните плодове и зеленчуци. От тази диета се чувствам бодра и жизнена, рядко усещам умора.
След всичко преживяно разбрах колко е красиво да живееш всеки ден. Вече не правя планове 5 години напред, а живея за деня. Тичането ми дава сили да продължа, то е моят стимулант.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!