СПИНА БИФИДА (SPINA BIFIDA)

Вродено нарушение, при което гръбначният канал не се затваря напълно; потенциално свързано с тежки неврологични проблеми.

Спина бифида (СБ) се развива, когато гръбначният канал на плода не се затвори напълно през първия месец от бременността. Тежестта на гръбначната деформация може да варира, но обикновено попада в една от трите главни категории:

Миеломенингоцеле (myelomeningocele) – гръбначният мозък и менингите (защитните му обвивки) се издават навън от гръбнака.

Менингоцеле (meningocele)- менингите се издават, но самият гръбначен мозък се развива нормално.

Скрита спина бифида (spina bifida occulta)- гръбначният мозък и менингите се развиват нормално, но има малформация на един или повече прешлени.

Скритата спина бифида е изключително честа – засяга до 40% от населението, но води до малко симптоми, ако въобще има такива. По-тежка форма на спина бифида, обикновено миеломенингоцеле, се среща само при около 1 на всеки 1000 новородени. Проучванията предполагат, че приемането по време на бременността на хранителни добавки, съдържащи фолиева киселина, значително намалява риска от дефекти на невралната тръба като спина бифида.

Какви са симптомите?

При скритата спина бифида обикновено няма симптоми, въпреки че е възможно наличието на силно окосмена зона, кожна бучка или родов белег в долната част на гръбнака. Много рядко може да има оплаквания като болки в гърба, сколиоза (гръбначно изкривяване), слабост и загуба на чувствителност в краката или нарушения в контрола на тазовите резервоари (пикочния мехур и правото черво). В подобни случаи се говори за т. нар. скрит спинален дизрафизъм. Най-очевидният симптом на менингоцеле или миеломенингоцеле при раждането е наличието на пълна с течност киста на гръбнака, в която личат гръбначен мозък или други тъкани.

В резултат при детето могат да се наблюдават мускулна слабост или парализа под нивото на деформацията, както и загуба на контрол върху тазовите резервоари. В 70-90% от случаите има задържане на течност в мозъка (хидроцефалия), което, ако не се лекува незабавно, може да доведе до увреждане на мозъчната тъкан, гърчове или слепота.

Диагноза и методи на лечение

Пренаталната (преди раждането) диагностика на спина бифида е възможна с помощта на изследване на кръвта, позволяващо да бъде определен риска от дефекти на невралната тръба. Ако рискът е висок, лекарите взимат проба от амниотичната течност и изследват плода с ултразвук. Тежките форми на спина бифида обикновено са ясно различими при физикалния преглед веднага след раждането.

Новороденото с тежка форма на спина бифида трябва да бъде незабавно оперирано, за да бъдат преместени обвивките и/или гръбначните нерви обратно в гръбнака. При наличието на хидроцефалия се извършва т.нар. шънтиране, при което течността се извежда от мозъка в коремната кухина и напрежението в черепа намалява. По време на детството могат да се наложат допълнителни операции.

Оперативната намеса би трябвало да предотврати по-нататъшното увреждане на нервите, но не може да възстанови вече получените нарушения. Детето обикновено се нуждае от продължителен контрол от страна на специалисти като физиотерапевт, уролог и неврохирург.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!