Адриана Дунавска: Сиренето се отразява повече на лошия холестерол, отколкото месото

Адриана Дунавска е бивша българска гимнастичка. Играла е със счупен крак на Световното във Варна. Ето какво казва тя за себе си и за здравето си в интервю за в. „Доктор“. 

Адриана, останаха ли ви травми от активната спортна кариера на гимнастичка?

Не мога да се оплача от трайни травми и хронични заболявания. Аз съм доста добре съхранена. Направихме разходка из Будапеща наскоро по време на състезание за световната купа. Всички се оплакваха от болки в стъпалата и деформации, но аз нямам никакви. Вярно, че навремето получих две фрактури, но това отшумя и нямам никакви последствия.

Здрава ли сте?

Здрава съм. Не пия хапчета за нищо. Още съм млада да започна с хапчетата за високо кръвно например. Кръвното ми е ниско, защото не пия достатъчно течности, а трябва. Единствено приемам няколко ампули витамин D, защото в Париж няма слънце. Когато си на трудов договор във Франция, е задължително да се подлагаш на пълни медицински изследвания на всеки 2 години. Правят ти снимка на белия дроб, на гръбнака, кръвна картина, кардиограма. Видяха, че имам недостиг на витамин D, на желязо и т.н., и ми

дадоха да пия за два-три месеца хранителни добавки. Всичко после беше наред.

Как се храните там, защото нямате и грам излишно тегло?

Не мога да кажа, че се храня изключително здравословно, защото обичам и понякога прекалявам с мазните сирена.

Нямам висок холестерол, но знам, че ще се появи, когато човек прекалява с мазното. Сиренето се отразява повече за появата на лошия холестерол, отколкото месото. Аз обаче не ям месо. Започнах да го избягвам, защото не ми е вкусно. На няколко пъти попаднах или на хрущял, или на кожа, което абсолютно ме отвращава. Може да ям само пилешко филе, но да си го приготвя вкъщи, за да съм сигурна какво си слагам в чинията. Колкото и да е странно, сестра ми яде само месо. Въпреки че сме близначки, ние сме на двата полюса. Аз ям хляб, сирена и червено вино, а тя – месо и с бяло вино. И по характер сме коренно различни.
Здравословното при мен е, че не пуша. Пия по 2-3 чаши седмично червено вино, и то с голямо удоволствие, защото във Франция има невероятни вина.

Как успяхте да играете с фрактура навремето на световното във Варна и дори да спечелите сребро в многобоя и злато на топка?

Фрактурата се пoлучи две седмици преди световното. Естествено, трябваше пълна почивка. Но аз отидох много късно на преглед.

Тренирах една седмица с болки, докато се установи, че е фрактура на трета метатарзална кост на стъпалото. Беше на десния крак, върху който се въртях повечето пъти, върху който се приземявах след скокове. Беше болезнено да ходя, та камо ли да играя. Тогава обаче времената бяха различни. Знаех, че ако напусна призовата тройка на българския национален отбор, няма връщане. Защото зад мен напираха страшно много гимнастички, конкуренцията беше неистова.

Тогава Нешка Робева ми постави директно въпроса: „Ще можеш ли да играеш?“ и аз казах категорично „Да“.
Баща ми нямаше думата да се съгласява или не, но и той нямаше нищо против. Като следствие на това мое решение, щадейки десния крак, аз закъсах с ахилесовото сухожилие на левия. Това беше още по-страшно и болезнено. Лекарят на националния отбор д-р Николов, Бог да го прости, ми каза: „Спри се, Адриана! Всички разбрахме, че можеш да играеш с фрактура на световно първенство. Но скъсаш ли ахилес, няма мърдане, няма да играеш!“. Спомням си как докторът упорито вървеше след мен и ме спираше да не се претоварвам. Когато идва напрежението на едно голямо състезание, болката остава на заден план. Освен това играх с доста лидокаин, за да преодолея болката. Но определено имах проблем с ахилеса на левия крак.

Бързо ли се възстановихте?

Свърши световното във Варна и след една седмица бях забравила почти за проблемите си. Естествено, не тренирах, докато всичко отшуми, но много бързо се възстанових. И до ден-днешен бързо се възстановявам от травми.

А от какво се получи фрактурата на стъпалото ви?

Беше стрес-фрактура, от натоварването.

Бяхте ли бинтована, за да играете?

Да. Не че може да се облекчи болката с този бинт, но със стегнатата превръзка ми обездвижиха крака. Макар че ми създаваха доста проблеми самите костички, цялата мека тъкан, всички лигаменти около самата фрактура, която беше с леко разместване. Имах огромен хематом и оток. Общо взето, не беше никак приятно. Но не съжалявам, че го направих. От време на време пак се случва някоя гимнастичка да играе с такава травма. Сега ми се струва прекалено. Осъзнавам, че няма нужда от такива жертви. Но ако е на добра воля, защо не. Аз много исках да играя. Нешка толкова ни го наби в главите, че когато искаш нещо, никой не може да те спре. Тя ни направи много силни.

Сега, за съжаление не съм толкова силна – съчувствам на гимнастичките и ги съжалявам. Като виждам, че децата ги боли, и мен ме боли също. Това не ми се отразява много добре и като треньор, и като майка. А трябва в някой момент да кажеш: „Ще се справиш, нищо ти няма, продължавай!“.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!