Начало / Болести и лечение / Лекар обяснява какво може да причини нелекуваният кариес!


Лекар обяснява какво може да причини нелекуваният кариес!

Д-р Николай Шарков е категоричен, че нелекуваният кариес може да причини сериозни сърдечни заболявания. Ето какво казва още той в интервю за в. “Доктор”. 

Д-р Шарков, какви заболявания може да предизвика нелекуваният кариес?

Според статистически достоверни изследвания нелекуваният кариес е причина за заболявания на сърцето, като миокардит и перикардит. Усложненията на кариеса в устата предизвикват инфекции в други органи и системи: например ставни заболявания. Доказано е, че рак на панкреаса може да се дължи на нелекувани зъби. Кожни заболявания, като обезкосмяване на главата (алопеция ареата), много често се дължат на зъбния кариес. Организмът е едно цяло. Не можем да изолираме устата и да кажем, че нейното здраве е нещо отделно от здравето на цялото тяло. Освен това говорим за гастрити и колити вследствие на недобре сдъвкана храна поради обеззъбяването. А други общи заболявания дават своето отражение върху устната кухина и понякога ние ги диагностицираме – например инфекциозни заболявания, като рубеола, можем да диагностицираме анемии, стомашно-чревни и редица други болести.

Как ще коментирате болната тема за обеззъбените българи, че не могат да ползват нищо от пакета на Здравната каса за възрастни?

На огромен брой пациенти правата са нарушени. Обеззъбените българи над 60 години са 250 000 души. Но обеззъбяването започва още на 18-годишна възраст. Според мое изследване всеки четвърти 18-годишен има един изваден зъб. Възрастовата група между 35 и 44 г. имат средно 6 извадени зъба. Виждате, че и частично обеззъбените не са малко. Те също са ощетени от системата на здравното осигуряване. Общата цифра на частично и напълно обеззъбените хора е около 2 милиона души. Не може активната част от населението, която плаща основно здравните вноски, да получава срещу тях само един преглед и две дейности – пломби или екстракции. Толкова години от Българския зъболекарски съюз се борим да променим този пакет за

Д-р Николай Шарков

Д-р Николай Шарков

възрастни. Но къде са пациентските организации, които да застанат с плакати: искаме пломби, искаме протези! Дано доживея да го видя един ден.

Каква сума допълнително за дентална помощ би решила проблемите?

Непрекъснато се сравняваме с Холандия. Затова ще посоча, че там се отделят 175 евро на глава от населението за дентална помощ. А при нас са 16,47 лв.

Кариесът е социално заболяване, от което страдат по различни данни от 92 до 98% от населението. Тогава колко пари са необходими?! Засега искаме да се увеличи пакетът за възрастни с минимум още една дейност, а дай Боже и с повече разнообразни дейности. Парламентът е длъжен на обществото, защото бюджетът на НЗОК се гласува от народните представители.

Какво е мястото на профилактиката за решаването на този проблем?

За тази цел още през 2009 г. стартира много позитивна Национална програма за профилактика на оралните заболявания при децата до 18 г. На практика тя започна да действа през 2011 г. и вече е осигурена финансово от държавата до 2020 г. По данни от НЗОК преди няколко години при децата до 18 г. имаше около 12 000 извадени постоянни зъби, което е вид инвалидизация. След въвеждането на тази програма броят на извадените постоянни зъби е намалял: те са вече 5000 за 2014 г. В основата на всичко е профилактиката. Държавата се е погрижила за профилактиката на съзъбието на децата. Във всяка област на България 400 зъболекари поставят силанти, работят също 28 регионални координатори – всички те изнасят здравни беседи в детски градини и училища, пред родители. Участват и в кръгли маси с кметове и техните заместници по здравеопазване и по образование, с областни началници. Здравното обучение и възпитание за правилна устна хигиена, за правилно хранене, за ползата от силанти се прави на родители, баби и дядовци, на самите деца, на ключовите фигури в дадения град или област, взимащи решения. Това е един от основните елементи на програмата, в която са ангажирани две министерства – здравното и образователното. Тази програма ще даде резултат. Профилактиката не е грижа на здравното осигуряване, а на държавата.

В скандинавските страни например, преди около 40 години състоянието на денталното здраве на хората беше като това на българите сега. Но започнаха да действат програми за профилактика и нещата там вече са коренно различни. Видял съм го с очите си, бил съм в тези страни, в някои от тях съм развивал научноизследователска дейност. Ако има кариес в детската уста, той е в съвсем начален стадий.

Много или малко са зъболекарите за нуждите на българите?

В момента лекарите по дентална медицина в България са около 9000 при население около 7,2 млн. души. Това означава свръхпроизводство на зъболекари. Световната здравна организация препоръчва на един зъболекар 2000 до 3000 души население. В Европа минималното съотношение е 1:1200. За съжаление, ние сме минали критичния минимум и в момента средното за страната съотношение е 1:800. В големите градове, като София и Пловдив, нещата са още по-тежки – пада се един зъболекар на 200-300 души население. Денталната медицина няма публичен сектор, ние сме изцяло на частния пазар и конкуренцията наистина е много добър регулиращ фактор. Но свръхброят зъболекари говори и за скрита безработица в нашето съсловие. Между 25 и 30% от зъболекарите страдат от липса на пациенти. Конкуренцията е жестока, защото според нашия рамков договор с НЗОК пациентът може да си смени зъболекаря по всяко време. Ако работиш лошо, пациентът няма да стъпи в кабинета ти.

Тежка и тревожна тема е малкият брой на колегите, които специализират. Специализациите не се стимулират от системата. По НЗОК имаме два символични пакета за специализирана дентална помощ – за детска дентална помощ и за орална хирургия, които не стимулират специалистите. Ако колега се регистрира като специалист по детска дентална медицина, а всички общо практикуващи имат право да приемат и деца, то той много трудно би могъл да издържи при тази система. Всички сключили договор с Касата лечебни заведения са 6100 с около 7000 зъболекари, те имат право да работят всички видове дентална помощ и специализацията не е предимство.

Освен това в България младите хора не могат да специализират, дори да имат желание. По съществуващата наредба трябва да се откъснеш за три години от практиката си, т.е. да затвориш лечебното си заведение, да отидеш в един от трите факултета – в София, в Пловдив или във Варна, да си на пълен работен ден с 22 дни отпуска годишно, да положиш успешно държавен изпит и накрая да излезеш със специалност. Но през тези три години няма кой да те издържа и на практика си фалирал лечебното си заведение. Като се върнеш в кабинета си, колегата до теб, който е без специалност, има повече пациенти и ти е конкуренция, защото специалността не ти дава нищо.

И още един факт – ако лекарят по дентална медицина избере свободна специализация, извън държавната поръчка, тя или той трябва да заделят минимум 24 000 лв. такса само за специализацията, без да броим средствата за наеми и издръжка за трите години, ако специализиращите не живеят в градовете, където специализират. Проблем е и заплащането на водещите на специализацията, което е символично в момента.

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!


loading...

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*