Преглед при проблеми със слуха – как протича?

Какво може да се направи за коригиране на проблемите със слуха? Информираността за наличните възможности и установяването на най-подходящото лечение е следващият важен етап от индивидуалната ви програма за безупречни сетива.

Първата стъпка е да отидете на преглед при личния лекар. Специалистът ще ви помоли да опишете симптомите си и ще прецени общото ви здравословно състояние. Вероятно ще ви попита страдали ли сте от травми на главата, дали сте претърпели хирургична намеса, боледували ли сте от нещо, свързано със загуба на слуха, като множествена склероза, инсулт или сърдечносъдово заболяване. Лекарят ще се поинтересува какви медикаменти (с или без рецепта) приемате, дали се излагате на силен продължителен шум на работното място или когато практикувате хоби като стрелба, както и срещат ли се случаи на глухота в

семейството. В зависимост от симптомите специалистът може да прегледа ушите ви с устройство, наречено отоскоп.

Ако има лечима причина за проблема със слуха, лекарят може да се справи с нея на място – като отстрани ушна кал например, спре или промени медикамент, който вероятно причинява симптомите. Но ако има съмнения за скрит проблем, вероятно ще ви бъдат назначени изследвания или ще бъдете насочени към тесен специалист.

Проверка на слуха

Ако загубата на слуха не може да бъде повлияна чрез промяна в рецептата или почистване на ушната кал, не се отчайвайте. Има множество възможности за подобряване на слуха, които да улеснят ежедневието ви. Първо, лекарят или аудиологът ще прегледа нивото на слуха с помощта на един или повече от следните тестове (първите два могат да бъдат направени в кабинета на общопрактикуващия лекар).

ГЛАСОВ ТЕСТ С ШЕПОТ

При този елементарен преглед лекарят застава на една ръка разстояние (около 60 см) зад вас, така че да не можете да четете по устните му – и ви шепне думи или номера, които трябва да повторите. Всяко ухо се преглежда отделно, докато запушвате другото с върховете на пръстите си. Ако чувате шепота, лекарят постепенно увеличава височината на речта си. Това не е особено точно измерване, а ориентировъчна проверка. Нужната височина на речта се равнява на следните степени загуба на слуха:

Тих шепот: нормален слух
Висок шепот: загуба на слуха – 20-30 dB
Тих говор: загуба на слуха – 30-40 dB
Висок говор: загуба на слуха – 45-60 dB
Викане: загуба на слуха – 60-80 dB

Тестове с камертон

С камертон е лесно да се направи първоначална оценка на слуха при различни честоти и да се установи дали глухотата е кондуктивна или сензоневрална (свързана с нервната система). Лекарят удря камертона – метална тръбичка с малка дръжка в единия край и две метални разклонения в другия – в ръба на масата, така че разклоненията да започнат да вибрират и след това допира дръжката до различни места по главата ви. Не е болезнено.

Използват се два теста. И двата се основават на факта, че вътрешното ухо обикновено е два пъти по-чувствително към звуковите вълни, които се предават по въздуха, както и към звукови вибрации, преминаващи през черепа. Пациенти, страдащи от кондуктивна загуба на слуха (при която някаква преграда препречва пътя на звуковите вълни от външното към вътрешното ухо), ще чуват по-трудно заобикалящия ги шум със засегнатото ухо и затова ще бъдат по-чувствителни на проведения през черепа звук.

– При теста на Вебер вибриращият камертон се поставя в средата на челото. Ако слухът ви е нормален, ще чувате предавания през костта звук в средата или по равно и в двете уши. Ако е налице загуба на слуха и в двете уши, звукът може да е притъпен или изобщо да не го чуете. Когато има увреждане само в едното ухо, ако чувате звука по-силно от засегнатата страна, това предполага кондуктивна загуба на слуха. Ако звукът е по-силен от здравата ви страна, това означава сензоневрална глухота.

– При втория тест камертонът се поставя първо от едната страна върху издадената кост точно зад ухото ви, наречена мастоиден процесус, и след това се отдалечава на около 8 см от ухото. Ще ви попитат кой звук е по-силен. Ако имате нормален слух, звукът ще бъде по-силен, когато камертонът е пред ухото ви и звуковите вълни се предават по въздуха. Ако страдате от кондуктивна загуба на слуха, ще чувате звука по-силно, когато камертонът е опрян в мастоидния процесус и звуковите вълни преминават през костта. Странното е, че ако не можете да чувате нищо от едната страна, все пак ще усещате по-силно звука през костта, тъй като вибрациите преминават през черепа и достигат другото ухо.

АУДИОМЕТРИЯ НА ЧИСТИЯ ТОН

Най-точният начин за измерване на загубата на слуха е аудиограмата на чистия тон. В изследването се използва устройство, наречено аудиометър, което издава звуци с различна сила и височина на тона. Чрез него се установява слуховият праг – най-ниската интензивност, при която чувате определени звуци. Обикновено трябва да седнете в звукоизолирана стая, да си сложите слушалки и да сигнализирате с натискане на бутон, когато чувате поредица от звуци. „Нормалният“ слух улавя повечето звуци на честота от 20 dB или по-малко. Резултатите се нанасят в таблица, наречена аудиограма, и могат да определят типа загуба на слух – кондуктивна, сензоневрална или комбинирана.

ДРУГИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ако има подозрения, че загубата на слуха е сензоневрална (дължи се на проблем във вътрешното ухо или слуховия нерв), може да ви препоръчат изследване чрез отоакустични емисии. То измерва реакцията на ушния охлюв към звуци, идващи от сонда, поставена в ушния канал, която преценява работата на власинковите клетки във вътрешното ухо. Не се налага да правите нищо и не е болезнено.

Друг тест измерва слуховите реакции в мозъка – как слуховите центрове там реагират на звука. През слушалки във външната част на ушния канал се пуска серия от щракания, докато по скалпа и ушите ви са наредени електроди, които отчитат реакцията на мозъчните вълни.

Този тест отново е безболезнен и не е нужно да правите нищо – прегледът може да бъде проведен дори на заспал човек или на пациент в кома. Използва се при бебета, за които има съмнения за проблеми със слуха, при хора, даващи неточни резултати при аудиометрията, а понякога и при възрастни с травми на главата.

Тълкуване на резултатите

Загубата на слуха се измерва в децибели (dB) спрямо нормалния слух по скала от 0 до 100. Нормалният резултат при здрав човек е от 0 до 20 dB, при децата – от 0 до 15 dB. Колкото по-висока е стойността при вас, толкова по-силен трябва да е звукът, за да чувате, и толкова по-увреден е слухът ви. Затова загуба на слух от 100 dB означава почти пълна глухота.

Лека загуба на слуха

Пациентите с лека загуба на слуха (21-40 dB) не чуват шепот. Затрудняват се при разбиране на разговор, ако има силен страничен шум, а могат да имат проблеми и с тихите звуци и определени съгласни, особено меките съскащи звукове като „ф“, „с“ и „ц“. В тези случаи помага четенето по устните и тълкуването на други лицеви и жестомимични подсказки. Слуховият апарат може да бъде от голяма полза.

Умерена загуба на слуха

Равнява се на 41-65 dB, като пациентите с тази форма на глухота не чуват добре разговорната реч и обикновено пропускат голяма част от звуковете, освен ако не четат по устните. Слуховият апарат помага при речта, а други устройства като усилвателния микрофон, вграждан в телефонните апарати, могат да разрешат ежедневните проблеми.

Тежка загуба на слуха

Хората с това състояние (66-90 dB) не чуват викове. Разбирането на речта е трудно дори със слухов апарат и може да не чуват определени звуци като например шум на автомобилен двигател. Обикновено те са напълно зависими от четенето по устните и могат да използват жестомимичния език, за да общуват.

Пълна глухота

Хората с този проблем (над 90 dB) не могат да чуват дори много силни звуци, които биха били болезнени за нормалния слух (например шум от самолетен двигател отблизо). Те трябва да разчитат на четене по устните и жестомимичен език, тъй като слуховите апарати не помагат. Засегнатите обикновено не ползват дори телефон с усилвател, затова са облекчени от възможността да изпращат текстови съобщения. Но за някои пациенти изключителната технология, наречена кохлеарен имплант, може да помогне в доста голяма степен.

Кой кой е в слуховия ресор

Вероятно ще се прегледате при един от следващите специалисти, в зависимост от най-вероятната причина за проблема:

Аудиолог – някой, който е квалифициран да идентифицира и оценява загубата на слуха, нарушенията в равновесието и тинитуса. Аудилогът може да препоръча подходящо лечение като слухов апарат, да даде съвет за комуникационните подходи или да направи програма с упражнения за възстановяване на равновесието. Аудиолозите обикновено работят в специализирани клиники.

Отоневролог – лекар, специализирал УНГ и неврология. Занимава се с диагнозата и безоперативното лечение на проблемите със слуха и вестибуларния апарат. Някои специализират допълнително в лечението на нарушенията в речта и говора при децата – известно като фониатрия.

Специалисти „уши, нос, гърло” (УНГ) са известни и като отоларинголози или оториноларинголози – лекари, специализирали в хирургическото и медикаментозно лечение на ушите, носа и гърлото, както и главата и шията. Специалистът може да диагностицира и лекува загуба на слуха, тинитус, ушни инфекции и нарушения в равновесието.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!