Алергия към плесени – какво трябва да знаем?

Днес плесените се считат за потенциално вредни за здравето. Тук ще се концентрираме върху влиянието на спорите на обикновените плесени върху алергиите. В семейството на гъбите и плесените има хиляди представители. Плесените се състоят от множество клетки, които растат на разклонения, наречени хифи. Гъбичките са единични клетки, които се делят и образуват снопове. Въпреки че и двата вида са в състояние да предизвикват алергични реакции, са идентифицирани 20 вида вредни плесени.

Ако сте алергични към някой от тях, симптомите ви вероятно се влошават от пролетта до късната есен. Точно както при полените на растенията, така и при плесените има сезонност, чийто пик е от юли до късно лято и за жалост първите слани не слагат край на проблема, както при полените. Плесените са упорити и са в състояние да се развиват и при температури под нулата. Дори по време на снеговалежи, когато значително намалява броят на плесените на открито, защото остават под снега, спорите им не загиват. През

пролетта те излизат от състоянието си на покой и започват бурно развитие върху растителността, която е загинала от зимните студове. Не е чудно, че плесените се смятат за най-старите форми на живот на планетата.

В по-топлите части на страната, както и в затворените помещения обаче алергиите към плесени могат да са целогодишни. Тези организми действително се срещат навсякъде, като по света има хиляди видове, дори и в ледената Антарктида. Всъщност те дори надминават по многообразие полените, вероятно защото се развиват много лесно. Не са и капризни: трябват им единствено влага, кислород и няколко често срещащи се химически вещества в околната среда. Освен това живеят практически върху всичко – от гниещите пънове и окапалите листа до купчините компост, тревите и плевелите, както и по зърнените култури – пшеница, овес, царевица и ечемик, да не говорим пък за завесата в банята. Навсякъде, където има влага в домовете – по приземните етажи и мазетата, в баните, в хладилника и по почвата на домашните растения, се срещат и плесени.

В действителност не самата плесен причинява алергии, а спорите, които биха могли да се опишат като техните своеобразни полени. Всяка спора, която покълва, води до появата на нови плесени, а те на свой ред могат да произведат милиони спори. Те са така миниатюрни, че лесно преминават през защитата в носа например и по горните дихателни пътища и достигат белите дробове. Някои хора, които консумират храни с плесени като сирене, гъби и сушени плодове, могат да развият и от тях симптоми на алергия. Но само няколко вида плесени я причиняват. Основният източник е Cladosporium – разнасяна по въздуха плесен, която през лятото се среща в храните, в непочистените хладилници, в недобре проветряваните жилища и по влажните места. Други причинители на алергия са Alternaria, образуващи например черни петна по доматите и по други хранителни продукти, и Aspergillus, развиващи се из почвите, по части от растенията и при загниващите зеленчуци, които се свързват с астма и бронхити.

Пеницилиумът, синьо-зелената плесен, която се образува по стария хляб, плодовете и ядките, се свързва с алергиите от причинители в затворени помещения. Той се среща през цялата година, но е в най-голяма концентрация през зимата и пролетта. Обаче не съществува връзка между респираторната алергия към пеницилин и алергията към едноименния медикамент, който се прави от плесента. Затова ако не сте сигурни дали проблемът ви се дължи на плесени и гъби, наблюдавайте симптомите си. Дали се срещат през цялата година, влошават ли се през лятото, когато сте сред природата или след работа в градината? В такъв случай наистина може да се причиняват от тях.

Концентрацията от спорите на плесените и гъбите се измерва също както и при полените, но информацията не е така полезна. Една от причините е, че броят и типът на спорите, които действително участват в измерването, може значително да се променят в рамките на 24 часа в зависимост от времето. Много от често срещаните алергизиращи плесени и гъби са от типа със сухи спори, което означава, че се разпространяват при сухо и ветровито време. Други видове изискват за целта висока влажност, мъгла или роса.

Въпреки че при дъжд по-едрите спори се отмиват от въздуха, тогава може да се провокира освобождаването на спори от рода Didymella, които процъфтяват при влажни условия и се смятат за едни от причинителите на т. нар. „астма при гръмотевични бури“.

Прахови акари и хлебарки

Ако някога успеете да разгледате под микроскоп живите организми по привидно чистите повърхности във вашия дом, ще ви призлее. Милиарди миниатюрни, осмокраки акари в домашния прах се разполагат удобно в леглата ви, в килимите, в завесите и по мебелите.

Любимата им храна са остатъците от мъртви кожни клетки. А прахът, който виждате да се носи наоколо под слънчевия лъч, включва умрели акари и техните изпражнения. Тези животинки обожават тъмните, топли и влажни местенца в тапицираните мебели, по матраците, спалните завивки, възглавниците, килимите, завесите и плюшените играчки. Вероятно в собствената ви възглавница удобно се излежават милиони от тях. Ето защо може да сте забелязали, че алергията ви се влошава, когато сте в леглото или седите на дивана. Човек всъщност е алергичен не към самите акари, а към техните изпражнения. Същото се отнася и за хлебарките – други причинители на алергичен ринит. И докато акарите в домашния прах са навсякъде, хлебарките се срещат предимно в големите градове. Изпражненията и на двата вида причиняват проблеми на имунната ви система, обаче за това съществува лек.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!