Когато изведнъж ни заболи – ние плачем, крещим, стенем или просто издаваме някакъв звук.
Масовото обяснение е, че това е нормална реакция на внезапното усещане за болка, описват от kp.ru. Работата е там, че всъщност крясъкът и охкането са средство да се справим с болката.
По-рано бе лансирана теорията, че с виковете и други звуци при болка ние предупреждаваме околните за някаква опасност. Ново изследване доказва, че виковете ни отвличат от болезнените усещания.
Резултатите от голямо изследване в Сингапур по тази тема са публикувани в научното списание Pain. Публикацията доказва, че когато крещим или вием от болка, или издаваме още някакви звуци, ние можем да търпим острото усещане по-дълго време. Много от виковете, които издаваме автоматично, си приличат – както се казва, “на всички езици”. Така например руснаците пищят “ой”, англичаните и американците – “оу” или “ауч”, в Южна Африка се цепят “ейна”, италианците – “айа”, китайците – “айо”. А българите?
Психолози и невробиолози от Националния университет на Сингапур коментират в изследването си, че изпитващият болка човек рефлекторно отваря устата си, отпуска устни и издава неконтролиран, много силен звук. Организмът използва този звук, за да се справи с болката.
При експериментите учените предлагали на група доброволци да пъхнат ръка в съд с ледена вода. Доброволците можели или да крещят, ако много ги заболи от студеното, или да натиснат специално копче. Наблюдението показало, че тези, които крещят, издържат в ледената вода много по-дълго в сравнение с мълчаливците.
Акушерките например съветват бъдещите майки по време на раждането да не се стесняват да викат, да вият или да мучат. Съветват ги дори да крещят, пеейки! Учените от Сингапур коментират и това положение: изпяването на болката понякога действа като истински аналгетик.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!