Футболна легенда: Дъщеря ми иска да открие нови лекарства за рак!

Футболната легенда Павел Панов е 4 пъти шампион на България и 5 пъти носител на националната купа. Той е футболист номер 1 на България през 1977 година. Ето какво споделя той за здравето си пред в. „Доктор“. 

По-старите поколения помнят онзи мач срещу „Аякс“ 1977 година, в който ви строшиха крака. Как преодоляхте тази тежка контузия, г-н Панов?

При счупването на десния глезен всичко беше разкъсано – ставна капсула, връзки на глезена… Наложи се операция, поставяне на пирони. Проф. Димитър Шойлев ме оперира тогава. Възстановяването беше трудно – 6-7 месеца. Аз се майтапех с професора: „Така ме закова, че се оправих!“ (смее се). Лека му пръст на проф. Шойлев, но съм доволен от операцията, той ме оправи. Движа се нормално.

По време на моята кариера на футболист съм правил и други операции. Травмите са ми много. Ударите не ги броя, те са мимолетни, минават. Но са ми оперирали връзки на глезена, менискуси. И от апендицит даже ме оперираха, докато играех. Тогава нямаше артроскопия, а режеха направо, отваряха коляното, за да се отстрани менискусът.

Пак ли при проф. Шойлев се оперирахте?

Коляното ми оперира д-р Колев в Медицинска академия. Бях с пълна упойка и като се събудих, над мене се беше pavel panovнадвесил един тъмнокож мъж с бяла престилка и питаше как съм. Викам си: Ако и този се е учил върху мене да оперира – край с коляното ми! А това се оказа един от стажантите по медицина.

Колко операции сте претърпели „благодарение“ на футбола?

Много, но не съм загубил от техниката си, нормално е да имам повечко контузии.

Не се ли сърдехте на футболиста, който ви строши крака?

Защо да се сърдя на вратаря на „Аякс“ – то стана случайно. Догонвах една топка, която излизаше аут. В желанието си да отиграе, той се хвърли и падна на опорния ми крак. Така стана белята.

Сега, след толкова години, когато се събудите сутрин, боли ли ви нещо?

Като се събудя, се радвам на живота, че съм се събудил. Поне засега, да чукна на дърво, не ме боли нищо.

Спазвате ли някакъв хранителен режим, ограничавате ли се в нещо в името на здравето?

Не съм спазвал специални диети. Просто живея така, както съм си свикнал. Движа се достатъчно. Все още работя, и то във футбола. Така че движение не ми липсва. Но не ходя да тичам по паркове и градинки, не посещавам фитнес. Вече ми е минало времето за тези неща. Тепърва няма да правя телосложение да се показвам колко добре съм сложен. Ние си имахме добри фигури, без фитнес и джогинг.

Освен футбол други спортове практикували ли сте?

Едно време практикувах всички видове спорт, като се започне с лека атлетика, волейбол, баскетбол, дори съм градски шампион по борба. Само бокс не съм опитвал, но ще видите по улиците деца, които нямат дори координация на ходене, та камо ли техника на бягане. Тези неща едно време получавахме от играта на улицата. Имаше и място за игри. Но сега са по-малко спортните площадки, повече са колите.

Какво ще кажете на родителите, които се страхуват, че на тренировка детето им ще се измори, ще му стане лошо?

Да бъдат спокойни. За това има треньори с нужните лицензи, които много добре знаят как да се дозират натоварванията на децата. Това не трябва да ги безпокои. Спортът, независимо какъв е, учи на дисциплина и на много други неща в живота. За истински мъже, защото няма казарма. Така че колкото повече спортуват децата, толкова по-добре. Ще бъдат по-далеч от уличните изкушения, ще се предпазят от наркотици, алкохол.

Здрав ли сте? Ходите ли на профилактични прегледи?

Не съм ходил скоро, макар че в работата ни правят всяка година. Ако тогава открият нещо, лекарите са насреща да кажат. Но досега нещата са нормални. Е, възрастта си оказва въздействие, но все още съм си жизнен.

Пиете ли хапчета?

Пия аспиринчета всяка вечер, защото ми слагаха стентове на сърцето, и това е. Не съм хипертоник. Много рядко вдигам кръвното. Само когато се ядосам, тогава ми личи много.

В коя болница ви ги сложиха?

В „Токуда“. Не знам тия хора какво мислят, какви цени слагат и какво правят! Цял живот плащаме здравни осигуровки, а като се стигне до болница, пак плащаме.

Значи си платихте за стентовете?

Платих, но се оказа, че още ме търсят – някаква сума не била платена. Обаждат се от време на време. Сумата, която бяха казали, беше преведена още веднага след манипулацията. След пет години, даже и повече, откъде ги намират тия документи, че не е платено, не знам! Едната сума била преведена, другата непреведена! А те бяха преведени едновременно. Тогава нямаше никакви забележки, сега след толкова години са се досетили да ми искат още пари. Но аз няма да плащам за едно нещо по пет пъти. Не стига, че си плащам здравните вноски. При мене стана спешно тогава. Не се почувствах добре, отидох в болницата, направиха ми електрокардиограма и веднага ме качиха в залата, за да ми слагат стентове. Хем е спешно, хем си плащам. Човек по-добре е да не работи и да не плаща вноски. Неосигурените отиват в „Пирогов“, излекуват ги и си заминават, без да плащат нищо. А редовният платец винаги плаща повече. Ние трябва да ходим при личния лекар, пък да вземаме направления. А другите си се лекуват по спешност.

Добри ли са според вас българските лекари?

Имам представа, тъй като съм имал среща с много лекари – травматолози, кардиолози, коремни хирурзи и т.н. Трябва да ви кажа, че нашите специалисти са прекрасни. Просто трябва да им се създадат нужните условия. Модерните апарати за тежките болести, ракови, трябва да има тук, вместо хората да ходят в чужбина. Защо не купят тази апаратура, ами хората са принудени да се лекуват зад граница! Това е нашата действителност. Ние сме скъпи на триците и евтини на брашното. Не става така!

Вярно ли е, че вашата дъщеря работи в областта на медицината?

Завършила е химия. Занимава се с микробиология. Яви се на конкурс и сега работи в Бостън в медицински център, в който се правят изследвания за лечение на различни болести. Учените, с които работи, се занимават с откриване на нови медикаменти при раковите заболявания.

Какво ви е разказвала за медицината в САЩ?

Там се грижат за хората. Всеки човек си минава на профилактични прегледи през годината и ако се налага, насочва се към други прегледи. При американците профилактиката е основното нещо, което тук не правим. Ние се сещаме за лекар чак когато се разболеем тежко и ни се налага да се лекуваме. Но пък и условията не ни предразполагат да отиде човек и да се прегледа профилактично. Първото е парите. Когато отидеш в която и да е клиника без направление, трябва да си плащаш навсякъде. И ако започнат да те препращат към специалисти при, не дай си Боже, съмнение за някаква болест, става доста трудно.

Оценете статията
Оценка 0 от 0 гласували

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.