Болките в зъба стават пронизващи, пулсиращи, тъпи; те дифузно се разпространяват; бузата и лимфните възли на долната челюст и врата могат да се подуят.
Причини
Възпаление на зъбната пулпа.
Рискът от заболяване нараства
Когато кариесът не се лекува.
Профилактика
Редовно почистване на зъбите и два пъти в годината контролни прегледи при зъболекар.
Възможни последици и усложнения
Зъбът може да умре, инфекцията да проникне в челюстта, мъртвият зъб може да се превърне в „огнище“, което отслабва защитната способност на организма спрямо други, най-вече хронични заболявания, и предизвиква алергични реакции.
Нужда от лекарска помощ
Два пъти в годината профилактично трябва да се преглеждате при зъболекар. Когато почувствате дори слаби болки в зъба, трябва да отидете на зъболекар без отлагане.
Самолечение
Не е възможно.
Пломби
Сплави с цвета на зъба
Те са подходящи като запълващ материал по видимите части на зъбите. При това лекарят трябва да избере материал, който се калява със светлина. Трайността на сплавите, които се изготвят от два компонента е по-кратка. Колкото по-добре зъболекарят полира пломбата след втвърдяването й, толкова по-трудно за нея се задържа зъбна плака.
По дъвкателните повърхности на страничните зъби при големи дефекти не следва да се използват бели пломби, защото те няма да издържат на натиска при дъвкане.
Златни сплави
Те са скъпи и целесъобразни при съзъбие, слабо предразположено към кариес. При тях се налага издълбаването на повече здрава зъбна субстанция. Златните пломби се отливат от зъботехник по отпечатък, взет от отвора на зъба и се циментират в зъба. Допирателните им краища трябва да бъдат изработени много коректно, за да не може да се измие циментът и да проникне зъбна плака. Така наречените инкрустации са подходящи за по-малките зъбни дефекти. Гарнитурите, които покриват цялата дъвкателна повърхност имат предимството, че предпазват целия зъб.
Керамика
Зъбокерамиката като пломбиращ материал все още се изпробва.
Амалгама
Тя е най-разпространеният материал за зъбни пломби, смес от сребро, мед, други метали и живак. Една част от живака при пломбирането или вследствие на корозията преминава в тялото и може да навреди на здравето, например да предизвика алергични реакции. Издръжливостта на пломбата се удължава и страничното въздействие на живака се намалява значително, ако зъболекарят:
- използва т.нар. NON-Gamma-2 амалгами
- силно натъпче пломбата
- полира я поне след един ден
- и ако пациентът поддържа добра хигиена на зъбите и избягва много горещи храни
Лечение
Зъби с болна или умъртвена пулпа непременно трябва да бъдат запазени. При някои общи заболявания зъбите с лекуван корен се считат за рискови фактори и са нежелани. В подобни, както и в по-долу изброените случаи, те трябва да се изваждат:
- при наличие на напреднало възпаление на пародонциума (поддържащите зъба тъкани и връзки) и когато зъбът се клати
- при силно изкривени корени (напр. на големите кътници), което поставя под въпрос успешното лечение на корена
- при дълбоки счупвания на коронката и корена
- при зъб, който няма абсолютно никакво значение за дъвкането, естетиката и като носител на протеза
Във всеки конкретен случай лекарят трябва убедително да обясни защо иска да извади заболелия, респективно умъртвения зъб.
При лекуване на корена на зъба могат да се наложат многократни отивания на зъболекар. Лекарят трябва да отвори зъба и да отстрани зъбната пулпа от канала на корена. При това той не би трябвало да умъртвява нерва по химичен път, например с арсен. По-добре е с упойка да се изключи болката, преди инфектираната пулпа основно да се почисти. Също и зъбната кост трябва да се премахне, в случай че е заболяла. Преди да се пристъпи към лечението, е необходимо да се направи рентгенова снимка, за да се прецени колко дълги следва да бъдат необходимите инструменти.
След това на рентгенова снимка трябва да се провери дали пломбирането на корена е успешно. Накарайте зъболекаря да ви покаже и обясни снимките.
След отварянето му коренният канал трябва многократно да бъде промит и подсушен. Зъбът се запълва с пломба след спирането на кръвта и времето, необходимо за изсъхване.
Закрепване с щифтове
След лечението на корена зъбът се подсигурява с пломба или с коронка. Ако зъбната корона е значително разрушена, пломбата, както и изграждането на коронката могат да се закрепят в зъбната кост или в коренния канал с щифтове на винт. За идеални щифтове се считат тези, които са изработени от неподатливите на корозия метали титан и тантал. Те се завинтват. Зъбите със запълнен корен след време могат да се оцветят или да станат трошливи. В много случаи за укрепването им след това е целесъобразно да се постави коронка на щифт.
Материали за запълване на корена
Никой от материалите за запълване на корена на зъба не е оптимален. Тези средства не се считат за лечебни, ето защо в много случаи не е известен и съставът им. От върха на корена те могат да въздействат върху челюстната кост. Ето защо зъболекарят трябва да работи възможно най-точно и да изтласка пастата и щифта за запълване на корена в непосредствена близост до върха на корена, за да не се получат нежелани въздействия. Въпреки това остава опасността да се развият възпалителни изменения на върха на корена. От друга страна някои пасти за запълване на зъбния корен могат да спомогнат за преминаването на вече съществуващи възпаления на коренния връх.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!