Нека Ви помогнем да намерите продукт, който ще реши проблема Ви!

Румен Дунев: Скочих от втория етаж и получих херния!

Румен Дунев е 14 пъти шампион на България 6 дисци­плините писта, пла­нинско и рали. Роден е на 11 януари 1974 г. 8 семейството на авто­мобилния състезател от близкото минало Бончо Дунев. Още 12- годишен застава на картина пистата в борба за първото място. Няколко години по-късно започва спортната си кариера в автомобилния спорт като навигатор на баща си. Стартира в най-престижните български ралита – „Златни пясъци“, „Хеброс“ и др. Две години по-късно сяда в състезателен автомобил Форд Ескорт RS като пилот и печели първата си шампионска титла в клас „Юниор“. От-тогава не може да се махне от волана и участва в редица автомобилни състезания. През 2001 г. завършва Техническия университет в София със специалност Автомо­билна техника и с пълно отличие, а през 2002 г. се ражда първородният му син Енрико от съпругата Екатерина.

 

–          Здравейте, г-н Дунев! Имате ли здравословни проблеми напоследък?

–          В момента за голяма моя радост нямам. Последното беше на Великден, когато пад­нах с кросов мотор по време на физическата си подготовка преди първото състезание от листовия шампионат на България – тогава си счупих едно ребро.

–          За какво най-често ви се е налагало да посе­щавате болница и защо последно сте били там?

–          Болнични заведения не посещавам, тъй като изпитвам някакво неприятно чувство към болниците и особено ако се налага нещо да ми пра­вят. По-скоро бих казал, че посещавам болници само за преглед или ако положението мие много тежко и просто сам не мога да се справя. Знам, че методът на самолечението не е правилен и именно затова в моята толкова рискована професия и динамичен живот гледам да не се наранявам.

–          Какви са впечатле­нията ви от българското здравеопазване?

–          Останал съм с впечат­ление за много лоша база с недобра хигиена, но за сметка на това много добри специалисти, които компен­сират със знанията и опита си лошите условия, в които работят ежедневно.

–          Къде предпочитате да се лекувате – тук или в чужбина?

–          Зависи от проблема, с който трябва да се сблъс­кам – ако е нещо, за което в България няма специалисти и условия, бих отишъл в чуж­бина. Ако обаче може да се извърши тук, предпочитам да ме лекуват в България – не заради финансовата страна на нещата, а защото вярвам на българските специалисти.

–          Как се отразява рабо­тата като автомобилен състезател на здравето?

–          Смятам, че положи­телно. Мисля, че всеки един спорт развива и укрепва чо­вешкия организъм. Разбира се, когато става въпрос за движения, труд и постоянство, а не за стимулант. Колкото и нереално да звучи, автомо­билните състезатели трябва да са много добре подготвени физически. Повечето хора си мислят, че пилотите си сядат просто ей така в колата и само си въртят волана – голяма грешка! Тялото на автомобилния пилот е под много голямо специфично натоварване по време на състезание. Натоварват се много мускулни фупи, а в края на състезанието губи между 3 до 5 кг. Натоварванията на мускулатурата на пилотите е много по-различна от тази на останалите спортисти и затова все още НЯМА ИЗРАБОТЕНА МЕТОДИКА ЗА ПОДГОТОВКА НА АВТОМОБИЛНИ ПИЛОТИ В БЪЛГАРИЯ. Моята физическа под­готовка е правена от Аксел Наммахер-физиотерапевта, който беше плътно до Ралф Шумахер в годините му във „Формула 1“. Невероятен специалист и човек.

–          А семейството ви как се справя с тази ваша рискова професия?

–          Отначало се притес­няваха – особено баба ми. След всяко състезание тя все казваше „Айде, бабиното, от­казвай се вече – нали пак спе­чели, стига толкова – много е опасен този спорт“. С майка и татко проблеми нямам – те вече са свикнали.

–          Какви по-сериозни наранявания сте имали заради работата си?

–          В работата си имам само леки проблемчета – стружка в окото, порязан пръст, порязан крак… дреболии.

–          Как ви се отра­зява високият адре­налин?

–          При всички положения много положително. Аз си го набавям ш ? само от състе­занията. Ко­гато имам по-голяма пауза, карам картинг, ски, пистови и кросови мотори, зи­мата карам на сняг. Не мога да живея без адреналин!

–          Каква е последната ви травма на пистата ?

–          Най-сериозната травма от автомобилния спорт ми беше след тежка катастрофа на Нюрбургринг през 1999 г., когато имах ТРИ СЧУПЕНИ И ДВЕ ПУКНАТИ РЕБРА С КОМОЦИО. За да запазя друг колега, който точно пред мен изли­заше от преобърнатия , си по таван автомобил, се ударих в мантинелата, а оттам в автомобила му, но важното е, че той оцеля. След удара не помня нищо- излязъл съм сам от колата и съм прескочил мантинелата, за да не ме удари друг пилот. След това се събудих в болницата в Аденау.

–          Успя­вате ли да се пред­пазвате от по-сериозни наранявания и как?

–          Опитвам да се предпазвам, и то много сериоз­но, защото много ме е страх от болници. Но когато адреналинът нахлуе в главата ми, отка­чам и се чувствам безсмъртен.

–          Как шофupате, когато не сте на пис­тата?

–          Гле­дам да се придър­жам към правилата за движе­ние. Няма да се правя на супер стриктен, защото не съм – правя нарушения и си плащам за това. Но се примирявам, кога­то има задръствания. Често пъти шофьори разпознават мен или колата ми и напират да се състезаваме по улиците, но остават разочаровани.

–          Какви са най-честите причини за автомобилните зло­полуки?

–          На първо място е това, че шофьорите не са концен­трирани – карат колата и говорят по телефона, мислят за битовите проблеми – ток, парно, работа, заплата и други. На второ място е упо­требата на алкохол и чак на трето според мен е преви­шената скорост. Другото са случайности.

–          Традици­онна или нетрадиционна медицина предпочи­тате?

–          Аз традици­онната не полз­вам, как да изкажа мнение за не­традици­онната… Но все пак мисля, че традиционната се уповава на нещо научно – хората полагат усилия, изпити и т.н., а другото за мен е шарлатанщина.

–          А какви по-сери­озни здравословни проблеми сте имали до момента?

–          Когато бях в чет­върти клас, майка ми не ме пусна да отидем на палатка с прияте­ли, затова вечерта реших да избягам и скочих от втория етаж. Вследствие на скока получих херния, но аз си траех, защото много ме беше страх от болницата и заминах на село при дядо ми, който беше доктор. Човекът като ме видя, ме качи обратно на влака и оттам в „Пирогов“. ВЕДНАГА МИ НАПРАВИХА ОПЕРАЦИЯ и на следващия ден майка ми пристигна да ме види. Казах й да ме изпише или още довечера ще скоча от прозореца, за да се прибера вкъщи. Жената какво да пра­ви, изписа ме…

–          Спазвате ли някаква диета или режим на хра­нене?

–          Преди и по време на се­зона задължително спазвам режим и диета така, че да имам оптималните килограми и да съм добре отпочинал. Виждам в очите на конку­рентите си страх, когато ме видят във форма и знаят, че ще съм много бърз. Пробвал съм и да сваля килограми по­вече от необходимото, но се потвърждава максимата, че много хубаво не е на хубаво, защото нямам сила и в края на състезанието започвам да издишам.

–          Как поддържате здравословен начин на живот?

–          Избягвам да ям боклуци и гледам да спортувам активно и да релаксирам на чист въз­дух в планината. Не отричам обаче заведенията за бързо хранене – хапвам от време на време там и не мисля, че това е нездравословно, когато не са основното ми меню.

 
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *