Стоянка Мутафова: Един мазол ми разгони фамилия!

• Вече три пъти ме рязаха във Военна болница
• Изключително рядко се обръщам към лекари – гледам да ми мине от само себе си

Стоянка Мутафова е сред най-популярните български актриси у нас. Истинското й име е Стояна-Мария Константинова Мутафова, но е било объркано в един афиш и сега е позната на всички като Стоянка. Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща й Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Завършва класическа филоло­гия в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и Държавната театрална школа в София. От 1949 до 1956 г. е в Народния театър. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г. Неостаряващата фурия има 3 брака. През 1946 г. се жени за чешкия режисьор Роберт Роснер и отиват да живеят във Виена, а после се преселват в Прага, където завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория и работи в театър. Вторият й съпруг е журналистът Леонид Грубешлиев, от когото е и единствената й дъщеря – Мария Грубешлиева-Муки. Третият й съпруг е актьорът Нейчо Попов, за когото казва, че е любовта на живота й. През 2001 г. получава наградата „Паисий Хилендарски“, а през 2002 г. орден „Стара планина“ степен. Участвала е в много незабравими филми и театрални постановки. Ето какво разказа „госпожа стихийно бедствие“ за здра­вето си специално за в. „Доктор”.

 

–  Здравейте, г-жо Мутафова. Къде ви на­мираме в момента?

–  Сега не съм в София, а в Родопите.

–  Според вас на какво се дължи дълголетието ви – на природата ли?

–  Искам да кажа, че ня­мам представа на какво се дължи моето дълголетие нищо не правя за това. Нито спазвам някакви диети, нито някакви спе­циални системи, нищо… Просто според мен това си е до ген.

–  А имате ли все пак някакви проблеми със здравето напоследък?

–  Имам един много до­саден проблем с мазол на крака, който ме измъчва вече години наред. Той се е впил много здраво в костта, заради което се наложи да ми направят три операции и все още не може да ми мине. Това много ме мъчи постоянно заради него куцам и се случва дори и да падам по­някога. Всички мислят, че това е заради възрастта, а то е заради един нищо и никакъв мазол – това е моят проблем…

–  Къде се намира ма­золът, който ви създа­ва такива проблеми?

–  Намира се на единия ми крак – точно между палеца и съседния на него пръст. Това място се при­тиска постоянно и ми ПРИЧИНЯВА УЖАСНИ БОЛКИ, заради което не мога да си позволя да нося обувки и ходя постоян­но с чехли. Всичко това много ме притеснява… Изключително неприятно е – особено зимата беше ужасно, защото тогава все пак се налагаше да нося затворени обувки.

–  Лекарите не успя­ват ли да ви помогнат и да се избавите от този мазол?

–  Засега, не. Оперира­ха ме три пъти във Военна болница в София и ми ка­заха, че щяло да мине, но за момента няма никакво подобрение…

–  Кога ви оперираха последно?

–  Преди около седмица се наложи последно да вляза в болница, за да ме оперират. Но към момента все още няма никакъв резултат от това…

–  А от какво се обра­зува този мазол?

–  Нямам представа как се получи, но предпола­гам, че се дължи на носе­нето на някакви неудобни обувки.

–  Какви са иначе впечатленията ви от здравеопазването в България?

–  Не се занимавам с това нещо и не ме интере­сува. Аз само искам да си гледам живота спокойно – без всякакви претенции за това какво ям, кога си лягам или кога ставам… Нямам ред в живота!

–  Какво ви радва най-много?

–  Работата ми доста­вя най-голяма радост в живота.

–  А кое е най-стресиращото?

–  Не искам да навлизам в подробности – не са едно или две НЕЩАТА, КОИТО СТРЕСИРАТ ЧОВЕК…Но трябва да се фо­кусираме върху това, че всичко минава и заминава – затова гледам да не . го задържам в себе си.

–  А когато имате здравословен проблем, на какво предпочитате да се доверите – на лекарите или на народ­ната медицина?

–  Нито на едното, нито на другото. Много мразя да се занимавам с при­родни работи, както и с лекари. Изключително рядко се обръщам към тях. Предпочитам да гледам да ми мине от само себе си.

–  Обичате ли да си похапвате и какво ви изкушава най-много?

–  Аз съм много сладокусна и всичко много ме изкушава. Обичам да си похапвам сладко, но и не само това. Хапвам сладко обаче едва, след като се наям хубаво. Страшно много обичам шоколад.

–  А вие самата обича­те ли да готвите?

–  Нито аз, нито дъщеря ми обичаме на готвим. Купуваме си готови работи и с тях се храним.

–  Какво според вас се отразява най-зле на здравето на българи­те?

–  Нервите, защото в последно време водим много нервен живот.

 

ДОСИЕ

Слепотата беше детският ми страх!

В предишно интервю за в. „Доктор“ Стоянка Мутафова споделя, че има сериозни проблеми и със зрението си инцидент на сцената и пердета на очите почти ослепяват актрисата. „От 60 години играя на сцената, но вече не виждам нищо, всичко ми е като мъгла“, тревожи се актрисата, която все се кани да се откаже от театъра, но намира подкрепа е в пълните салони и отлага последното си представление. Заради зрителните си проблеми обаче изпитва сериозни затруднения при четенето на сценарии, затова си помага с тежка лупа.

„Преди повече от 15 години спициентката Емилия ме блъсна по-рано да излизам на сцената. Ударих се в един подвижен декор от масивно дърво, голям колкото диван. Това нещо се държеше на едно въже, закачено за кука, която Емилия трябваше да вдигне. Но Кольо Анастасов блъсна по-рано този масив, защото не видя, че съм зад него, и ме апликира на земята. Пред очите ми започнаха да излизат едни червени като кръв хризантеми, цветя…“, припомня си инцидента актрисата. Въпреки че на последвалия преглед в Първа градска болница не е забелязано нищо нередно, едва няколко дни по-късно тя започва да изпитва затруднения при четене.

„Книга почти не мога да чета, а много обичам. Трябва с очилата и с лупата, но пак не мога много дълго да чета, защото получавам главоболие и вдигам кръвно“, ядосва се тя.

Освен на инцидента, това се дължи и на пердетата на очите, но лекарите отказват да я оперират, защото има сериозен риск да ослепее напълно. „фигурите ги виждам, но лицата на хората не мога да ги различа“, уточнява тя и си припомня, че именно слепотата е това, което я е плашело най-много още от дете.

„От малко дете имах страх от слепота. Нощно време съм скачала да паля лампите, за да проверя дали все още виждам. Сънувах сънища – и ето на стари години какво ме стигна. Аз бях иначе безстрашно дете – само от слепота се страхувах“, спомня си с мъка актрисата, за която един от детските й страхове се е превърнал в действителност.

 

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!