Ернестина Шинова: четири години вървях по мъките, докато разбера, че имам базедова болест!

• Моите проблеми започнаха след раждането на дъщеря ни
• Заболяването е много подло, симптомите понякога са прикрити

Ернестина Шинова е чаровна актриса, позната от редица филми и телевизионни предавания. Тя е завършила ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – Ак­тьорско майсторство в класа на Л. Кабакчиев. Специализирала е актьорско майсторство 6 Италия – Рим „Belle Arti“- arte dramatika. Преди 2 години получава награда за най-добра женска роля от Съюза на българските филмови дейци и Национален филмов център за филма „Хиндемит“, с режисьор Андрей Слабаков за ролите на г-жа X и г-жа V. Същото заглавие печели награда и през 2008 г. за най-добра женска роля – „Златна роза“. Варна. Тази година Ернестина стана лице на тра­диционната кампания за профилактика на заболяванията на щитовидната жлеза, която тече през май. Причината за това е, че самата актриса страда от базедова болест – хронично заболяване на малката жлеза. Ето какво разказа известната пациентка за изстрадания си опит с болестите на щитовидната жлеза.

–          Ернестина, бихте ли разказали как разбрахте, че имате базедова болест?

–          Четири години вървях по мъките. Лекуваха ме за какво ли не, докато не ми поставиха точната диагноза, а именно базедова болест. Затова се обръщам към всеки да бъде отговорен към собственото си здраве и да търси своевременно лекарска помощ.

Болестта при мен започна след раждането на дъщеря ми. Дълго време се лекувах от какво ли не, лекарите ми казваха, че имам лабилна психика. Имах ускорен пулс, много се вълну­вах. Будех се с пулс 100 сутрин, а през деня той се покачваше до 150. Тогава започна тъмен период от кариерата ми, криех се от режисьорите, не приемах работа заради състоянието си. Така минаха 4 години. Аз вече подозирах, че проблемът е в щитовидната жлеза, понеже и майка ми страдаше от базедова болест. Когато се появи въз­можност да се ходи на частно на ехограф, веднага се записах. Там ме гледаха малко презри­телно, понеже НЯМАХ ВИД НА БОЛНА.

Още когато започна пре­гледът обаче ми се развикаха: „Какво правиш бе момиче, ще умреш!“ Казаха ми, че имам сериозни проблеми с жлезата.

–          Как приехте тази ди­агноза?

–          Странното е, че бях много щастлива, понеже най-после се беше изяснило какво ми има. Предписаха ми лечение, което следвам до ден-днешен. Много мои колежки, приятелки ми споделят подобни пробле­ми и веднага ги пращам на ендокринолог. Заболяването е много подло, симптомите понякога са прикрити. Сега са много модни алтернативните методи на лечение – билки, системи за релаксация. Искам да кажа на всички, които имат болна щитовидна жлеза: така не става! Масажи и техники за успокояване може да помогнат, но само те не са достатъчни, за да се лекувате.

–          Казахте, че сте били много зле – какво имате предвид?

–          Като се разбра каква е диагнозата преди 7-8 години, отидох при обикновен лекар в поликлиниката в „Младост“, а не при разни светила. Назначиха ми лечение и се овладя положението. Сега като ми се случи нещо нервно и се напрегна, пак се обажда проблемът, но се следя. Така ще бъде, докато на съм жива. Слава Богу не е нещо фатално, въпреки че ЗАБОЛЯВАНЕТО Е НЕЛЕЧИМО. Когато щитовидната жлеза се увреди, е като внезапно полудял диригент – всичко се разбърква в организма. Затова съм на мнение, че човек трябва да върши това, за което е приз ван – точно както е в човешкия организъм. Не е никак лесно да намериш мястото си в целия този пъзел и да правиш всичко с любов и желание. Тогава и ор­ганизмът ще живее в хармония. Аз иначе съм много здрав човек и боледувам рядко.

–          Напоследък много се шуми около лекарски грешки. Вие какво мнение имате за съсловието в бели прес­тилки?

–          От една страна, съм много благодарна на лекарския екип, който ми помогна да родя, тъй като раждането беше тежко. Мога съвсем чистосърдечно да кажа, че дължа живота си и този на дъщеря ни на тях. До края на живота си ще им бъда благодарна – знам им имената и ги споменавам винаги, когато вляза в църква. От друга стра­на, техни колеги 4 години не можаха да ми диагностицират една глупава базедова болест елементарно заболяване. Това е страшно драматична професия – лекуваш човек и отговаряш за неговия живот. Нямаш право на грешка ре­ално – много е тежко. Трябва да ги разбираме и тях, но има случаи, когато неглижирането на дадени обстоятелства е непростимо. Събитията през последните години позволиха парите да застанат между лекаря и пациента, което е нечестно и гадно. Някакви тъпи правила, които ограничават достъпа до медицински услуги. Може ли да се предвиди колко инфаркта ще има на ден, на месец например ?!