Мария Радева, експерт: Къде най-често грешат пострадалите от лекарска немърливост?

Дъщеря на починал пациент започва дело срещу лекари, виновни за смъртта на баща и. Резултатът: делото се точи от 2005 до 2011 г. Съдът отсъжда ищцата да плати 1200лв. на лекарите и още няколко пъти повече за хонорари на адвокати и съдебни такси. Къде е справедливостта? Този въпрос задаваме на Мария Радева, експерт в родното здравеопазване.

Право на пациентите е да търсят обезщете­ние за увреждания или причинена от лекарски грешки смърт. В тези случаи, освен от прежи­вените болки и страдания, пациентите носят и допълнителни негативни емоции, свързани със загуба на най-ценното благо – собственото здраве или това на близките. В такива момен­ти е трудно да се правят трезви преценки, но не трябва да се забравя, че в съдебната зала се говори с езика на доказателствата, а не с този на чувства и емоции. И тук пациентите, които всъщност са ищци в съдебните производства, допускат грешката да приемат очевидни (за тях) обстоятелства за доказани. А разликата между очевидното и доказаното е в основата на съдебното решение.

Пример: дъщерята на починала паци­ентка е завела иск за обезщетение в размер на 12 000 лв. срещу МБАЛ- Кюстендил и трима лекари, защото е смятала, че същите са причинили смъртта на майка й. Пред съда ищцата е твърдяла, че причина за настъпилата смърт на майка й е противоправното поведе­ние на лекарите, изразяващо се в неправилно проведено лечение, немарливо и неправилно изпълнение на служебните им задължения. Ищцата твърди, че лекарите са действали неправилно при извеждането на противо­естествен илиачен анус. Неизпращането на материали от тънкото черво за изследване, непровеждането на специален хранителен режим спрямо болната, оставянето на чуждо тяло след оперативната интервенция в тялото й е довело до допълнително инфектиране на организма. Това доказва, че двама от лекарите са осъществили пряко оперативната интервен­ция по извеждане на противоестествен илиа­чен анус. А третият е осъществил консултация при извършване на операцията.

Съдът: Окръжният съд в Кюстендил и Апелативният съд в София отхвърлят иска на дъщерята като неоснователен.

Ищцата иска делото да бъде разгледано от Висшия касационен съд с мотива, че „предходните инстанции са отхвърлили иска единствено на база съдебномедицинската експертиза“ и излага съображения, че съдът следва да обсъди всички събрани доказател­ства и да не кредитира единствено медицин­ската експертиза. Съдийският състав смята, че вещите лица – медици, не са обективни по дела от подобен характер срещу ответници – лекари. Поддържа тезата, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, защото ще осигури спазването на принципа на справедливостта и има значение за развитието на правото. По този начин ще се прекрати порочната практика на формално прилагане на закона при дела, касаещи не­имуществени вреди вследствие на лекарска небрежност. Така формулираните искания са достойни за журналистически материал, но са далеч от правните доводи и ВКС не допуска делото до касационно обжалване. Съдебните решения задълбочено изследват наличните доказателства, за да постановят негативните за пострадалото лице решения.

КАКЪВ ТОЧНО Е МЕДИЦИНСКИЯТ СЛУЧАЙ

През 2004 г. майката на ищцата постъпва в МБАЛ- Кюстендил, където й е поставена ди­агноза илеус и било предприето консервативно лечение. След като е констатирано, че така предприетото лечение не води до преодоля­ване на илеусното състояние, болната била оперирана на 12.03.2004 г., поради съмнение за „инсфуенция на жизнеспособност в огнища на тьнкочревната стена на няколко тънкочревни гънка в десния долен квадрант на горени е изведен противоестествен анус“.

На 23.03.2004 г. е констатирано, че бална­та се чувства много отпаднала и по желание на нейните близки е изписана и закарана в „Пирогов“. При постъпването в болничното заведение е отразено, че се касае за жена в увредено състояние. Извършени са няколко оперативни интервенции, но след прогресивно влошаване на състоянието на 04.05.2004 г. пациентката умира.

Според вещите лица обаче влошаването на състоянието на пациентката и последвалият смъртен изход са следствие на естествения ход на заболяването и затегнатото протичане, изразяващо се в тежки масивни сраствания на червата. Те са били с хрущялна плътност, затрудняваща силно оперативната намеса и представляващи само по себе си предпоставка за усложнения и комплициран ход на болестта с неблагоприятна прогноза.

АПРОПО!

Па предявения иск срещу МБМ-Кюстендил, в тежест на ищеца е да докаже иска си по основание и размер. Това налага доказване от страна на ищеца противоправното поведение на лекарите, което се изразява в действие или бездействие, осъществени в противоречие с изискванията на специалните правни нор­ми. Или, както обикновено се казва, на общия принцип да не се вреди другиму. Причинно-следствената връзка между поведението на лекарите и настъпилите вреди е трябвало да бъде доказана и от медицинска експертиза. От страна на ищцата обаче не е било проведено това безспорно доказване относно осъществя­ването на противоправно поведение на лекари­те, което да се намира в причинно-следствена връзка с претърпените от нея тъга, скръб и страдание от смъртта на родител.

СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА МОЖЕ ДА ОБЪРНЕ ВСИЧКО НАОПАКИ

На първо място следва да се отбележи, че твърденията в исковата молба в тази насока са твърде общи, без да са визирани конкретни действия, които лекарите не са извършили, или действия, които е трябвало да бъдат извърше­ни. И обратно – от заключенията по назначената съдебномедицинска експертиза, както и от показанията на свидетеля проф. Т. е видно, че в конкретния случай е била поставена правил­на диагноза при постъпване на пациентката в болницата и във връзка с така уточнената диа­гноза са били предприети навреме достатъчно и адекватни мерки за лечението й.

Не е доказано и твърдението на ищцата, че в коремната кухина на майка й е било ос­тавено чуждо тяло „марля“, което е довело до инфектйране и допълнително влошаване на състоянието. От заключението на вещото лице, и в частност от показанията на свидетелите следва, че намерената при оперативна интер­венция марля на предна коремна стена фак­тически представлява част от марлено-тръбест дрен, който е бил поставен с цел евакуация на появила се гной в раната.

ВПРОЧЕМ!

Обсъждайки наличните по делото дока­зателства, при наличие на депозираш) от майката на ищцата съгласие за лечение и извършване на оперативна интервенция в МБАЛ и липса на дати за допусната лекарска грешка, респ. за ненадлежно упражняване на професионалните задължение на лекарите, съдът прави единствено правилния извод, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Но дали това е справедливото решение?!

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!