Чл.-кор. проф. Йоана Рубин: „Все повече деца в България започват да заекват!”

–   Проф. Рубин, коя е най- вероятната причина, според вас, какво провокира това нарушение?

–   Най-вероятната причина за заекването е възпаление в мозъка, по-точно по тънката ципа, с която е обвит той. А също и проблеми в централна­та нервна система, породени най-вече от силен стрес. Но има и други варианти- стягане в основата на езика поради различни причини. Едно вре­ме са го наричали „завързан език“. В този ред на мисли мога да посоча и претърпени мозъчно-черепни травми, ня­кои от които са последвани от мозъчно-черепни хирургични операции. Много пъти причи­ните са комплексни. Много хора забелязват, че когато са преуморени, започват да заекват, защото не си спомнят думите. Но щом си починат и се наспят добре, това нарушение изчезва. Това според мен е най-леката форма на заекване. А то може да се появи и при резки колебания на кръвното налягане – било то по-високо или по-ниско.

–   А съществували някак­во стандартно лечение за заекването, или при различ­ните хора е различно?

–   За да се проведе правил­но лечение, е необходимо да се установи точната причина, довела до това състояние. Но понякога е прекалено трудно това да стане по методите на клиничните изследвания. Затова и медикаментите, ко­ито предписват лекарите на болните, често не помагат. Или ако помогнат, се стига до леко, да не кажа незначително подо­брение, което при някои болни скоро „се изпарява“. И тогава и вече започват да се чудят какво ново да се направи. Дали да се смени лекарят, дали да се сменят лекарствата или да Щ предприеме нещо друго, но какво? Във всички случаи НЕ Е РЕДНО ДА СЕ ОСТАВЯТ НЕЩАТА НА САМОТЕК било то за дете или за възраст тен човек. Трябва да се търси начин. Не познавам лекарства, които могат директно да изле­куват заекването. Но при някои случаи, ако има друг проблем, може да се използват лекар­ства, които да подпомогнат и лечението на заекването.

– Добре, за лекарствата стана ясно, а какво мислите за логопедичната помощ?

– Разговаряла съм с мно­го логопеди, които твърдят, че знаят какво да направят, за да помогнат на децата да преодолеят този проблем. Като пример мога да посоча чаровния телевизионен водещ Део, който се довери преди години на такива специалисти и отдавна прави впечатление, че не заеква или понякога много умело го прикрива. Дори си казвах, че като не заеква, сякаш му се отне част от чара. И все пак не може да не се отбележи постижението на логопедите, които му помогнаха. Разговаряла съм с родители и близки на деца, които са търси­ли специализирана помощ при различни психолози и логопе­ди. Те са постигали известно подобрение, някои дори още в началото, но после нещата пак са се повтаряли.

– Как се отнасят учителите с такива деца, вероят­но най-трудно е на ученици­те, които заекват ?

– Да, наистина заекването е сериозен проблем за учени­ците. Има различни учители, с различен подход и за съжале­ние те невинаги правят най- доброто. Например принудени са да изпитват децата писмено, но това е по-трудно за някои от децата, защото по-бавно пишат и мислят. Но има и деца, които предпочитат този начин на из­питване, по-лесно им е Ще си позволя да кажа, че понякога самите учители са причина за заекването на децата. Разбира се, някои учители, не всички. Те не ги изчакват да се изка­жат, когато ги изпитват. Аз съм разговаряла с ученици, които заекват само при някои учители – просто изпитват страх. Пример за това е, че при други учители това не им се случва, говорят си съвсем нормално – и в училище, и у дома, и навън. Няма съмнение, че всички учители трябва да бъдат внимателни към всички свои ученици – да ги изчакват да се изкажат спокойно, а не да бързат, да ги пришпорват и да притесняват децата. Искам да изтъкна, че и учителите, и родителите трябва да знаят, че едно дете може да започне да заеква само защото преди това е учило в чужбина например, в чуждо училище.

– Искате да кажете, че някои учители не проявяват разбиране? Можете ли да посочите примери?

– Да, ще ви посоча и при­мери. Но първо да кажа, че тук причините са други. Разгова­ряла съм с много такива деца. На тях им прави впечатление, че понякога нашите учители са по-нервни, по-груби са и нямат време да изчакат детето да от­говори. Най-лошото е, че НАБЪРЗО ГО ОПРЕДЕЛЯТ КАТО НЕЗНАЕЩО.

А истината е друга. Уче­никът е свикнал да говори на чужд език в училище и когато тук учителят задава въпроса си, той първо го превежда на езика, на който е говорил пре­ди това, отговаря си мислено пак на чуждия език, после пак мислено го превежда на бъл­гарски и чак тогава отваря уста да го каже на глас. Ако учителят много бърза, ако пришпорва и подканва детето да отговори, то започва да заеква, защото се чувства по-несигурно. Някои от тези деца са искали писмено изпитване, но не са получава­ли разбиране, учителите дори не са се опитвали да разберат причината. В това отношение мога да похваля френските учители.

Те успяват да научат наши деца в учебния час за три месеца да говорят перфектно френски. А нашите учители какво правят: стресират де­цата, които не знаят добре български, „и те започват да пелтечат. Преди години една майка сподели с мен, че синът й, който е учил в най-скъпия френски лицей в Париж и там се е изявявал като отличник, тук наша професорка по мате­матика едва ли не го изкарала олигофрен. При подготовка за приемен изпит по математика той говорил с нея по телефона, за да си уреди час за среща. Говорил обаче по-бавничко и без да иска започнал да заек­ва. Тя му отвърнала троснато първо да научи български и тогава да се захване с мате­матика. А момчето си решило всичките задачи само за един час, вместо за три – както тя ги била предвидила. Посъветвах тези хора да потърсят друг учител и той влезе още първата година без проблем в Софий­ския университет, специалност математика.

– Време е да ви попитаме какъв е вашият метод и за откриване на причините, и за лечение?

– Смея да твърдя, че чрез моята методика веднага се разбира какъв е проблемът. Затова препоръчвам моя метод на лечение. Аз обикновено преглеждам цялото тяло на заекващия. Така преди години открих няколко туморчета по повърхността в долната част на белия дроб на шестгодишно момченце, което отскоро запо­чнало да заеква. Видяхме ги на ехограф. Те се изчистиха за ня­колко дни. А детето започнало да заеква, защото родителите се разделили. Интересен е слу­чаят с деветгодишно момченце в трети клас от Плевен, дете на стоматоложка. Преди пет години детето изгубило баща си. Той загинал в катастрофа и оттогава детето започнало да заеква. Учителката го сло­жила да стои на първия чин и го изпитвала писмено, защото толкова много заеквало, че нищо не се разбирало. Но пък с удоволствие бързало да отго­вори на въпросите, разбира се писмено. Още първата вечер след посещението си при мен, майката помолила детето да чете от учебника и то за първи път се справило добре, дори много добре – без да се запъне на нито едно място. ;А това се случило за първи път, откакто е ученик. Много се изненадах и от един младеж, Галин, на 27 години. Той ме посети в при­емната ми в гр. Добрич преди повече от 10 години. Зададох му три въпроса, като влезе при мен, и ми отговори много гладко и ясно с по няколко думи. Но когато го попитах защо е дошъл при мен, той много се притесни, стана и тръгна да вика колежката си от обувния завод, която го чакаше отвън, „за да превежда“. Аз не разбрах защо той прави това. За първи път ми се случваше такова нещо.

– И какво установихте – това е много интересно?

– Жената влезе и ми каза, че той наистина много силно заеква, но ако е подготвен, т.е. ако е репетирал много пъти „евентуалните“ отговори на „дежурните“ въпроси, които биха му задали, тогава

ОТГОВАРЯЛ ГЛАДКО,БЕЗ ДА ЗАЕКВА.

Но когато се наложи да разговаря с нови хора, с които току-що се е запознал, тогава всичко ставало много страшно. Това, естествено, му попречило да си намери приятелка и т.н. На втория ден от нашите сеанси той вече говореше по-добре, след няколко дни лечение се подобри много. След време вече изобщо не личеше, че този човек е заеквал някога. И беше много щастлив, разбира се. Намери си и приятелка. Преди години помогнах на Млада госпожица с две висши образования, работеше в ре­кламна агенция в столицата. Заеквала от малка и се при­тесняваше много хората да не разберат проблема й. Опитвала всевъзможни начини, напълно безуспешно. Още презтрвия ден при мене се почувства по- спокойна и уверена и веднага пролича разликата, а след три дни изобщо не заекваше. Инте­ресен е случаят с 12-годишния Ивайло от Гълъбово. Майката сподели, че детето заеква от малко и това му пречи в учи лище. През първия ден му на­правих две процедури и детето спря да заеква. За първи път през живота си вечерта говорил с майки си дълго по телефона, без да се запъне.

–          Вие споменахте и ту­мора като причина за заек­ването. Разкажете повече за това.

– Много рядко заекването се дължи на тумор в мозъка Не искам да плаша родителите това наистина е много рядко.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!