Защо жените по-често от мъжете страдат от системен лупус?

Системният лупус еритематозус е заболяване на съединителната тъкан и се счита за едно от най-сериозните заболявания от тази група

При него имунната система възприема собствените клетки на тялото като чужди и започва да се бори с тях. Според международните статистически данни девет от десет сред пациентите с лупус еритематозус са жени, а половината от тях имат първите симптоми на болестта между 15 и 25 години.

Лупусът е заболяване, което засяга предимно млади момичета и жени. Вярно е, че понякога това се случва и при мъжете. Етиологията на заболяването не е напълно установена. Тя е многофакторна (или полигенна, т.е. свързана с действието на няколко гена), Така че е невъзможно да се каже със сигурност защо това се случва. Това отчасти се дължи на хормоналните влияния и преобладаването на естроген.

На жени със системен лупус еритематозус не се препоръчва да използват хормонални контрацептиви, съдържащи естрогени, тъй като те могат да влошат болестния процес. Сред пациентите с лупус, които са мъже, също има такива с увреждания на хормонален профил. Но всъщност такива аномалии не са основната причина за заболяването.

Защо мъжете имат по-рядко лупус?

При мъжете, лупус еритематозус е доста рядко срещан. В България се наблюдават статистически 50 случая на 100 000 души при средни нива в Европа – от 12 до 39 на 100 000.

Въпреки това, много изследователи отбелязват, че лупусът при мъжете е по-труден, прогресира по-бързо, по-често срещани са и сериозните лезии на вътрешните органи. Те се срещат предимно при мъже с хормонални нарушения. Проучванията показват, че при пациенти със системен лупус еритематозус, като правило, се откриват понижени серумни нива на тестостерон и дихидротестостерон, повишени нива на пролактин, фоликулостимулиращи и лутеинизиращи хормони и нарушен естрогенен метаболизъм.

Според експерти, андрогените имат определена имуносупресивна активност, т.е. те работят на същия принцип като имуносупресивните (подтискат нежеланите имунни реакции на тялото) лекарства, които често се предписват за лечение на системен лупус еритематозус и други автоимунни заболявания. Женските хормони, естрогените, напротив, стимулират имунните отговори на организма.

Какви са симптомите на лупус еритематозус?

Системният лупус еритематозус принадлежи към групата на дифузните заболявания на съединителната тъкан. Това е системно заболяване, свързано с патологията на имунната система, с предразположеност, с нарушен имунен отговор, с образуване на антитела към собствените тъкани. Това е болест, която засяга много органи, включително дихателната система и сърцето.

Причините за лупус еритематозус, както и много автоимунни заболявания, не са напълно изяснени. Според учените причината за това може да бъде генетична предразположеност. В частност, говорим за гени, свързани с вродената имунна реакция на тялото.

Как да го познаем?

Симптомите на системния лупус еритематозус зависят от това кои органи са засегнати. Сред общите симптоми, експертите подчертават треска, слабост, болки в мускулите и ставите, както и промени в кожата – зачервяване и обрив по лицето (бузите и скулите), под формата на разпределение, наподобяващо силуета на пеперуда. Съмнението за лупус може да се появи и при промени във вътрешните органи – в сърцето, бъбреците и др.

Външните симптоми на това заболяване са кожни прояви: обрив, еритематозно зачервяване на лицето, върху откритите части на тялото. В процеса участват и ставите. Сериозни увреждания на вътрешните органи могат да бъдат достатъчни. Увреждането на бъбреците е най-опасно за живота.

Списъкът на критериите за диагностициране на системен лупус еритематозус, разработен от Американската ревматологична асоциация, включва 11 симптома:

– обрив по бузите под формата на „пеперуда“;

– обрив под формата на кръгове;

– обрив, причинен от ултравиолетова радиация;

– артрит, включващ две или повече стави, подуване и болезненост на ставите;

– протеинурия (поява на протеин в урината), кръвни съсиреци или бъбречни клетки (клетъчни цилиндри) в урината;

– безболезнени язви в устата или носа;

– анемия, тробоцитопения, левкопения;

– нарушения на нервната система – психоза, депресия без видима причина и др .;

– плеврит или перикардит;

– положителен резултат от теста за антинуклеарни антитела (ANA);

– повишена автоимунна активност.

Според експерти, ако пациентът има четири такива симптома, можем да говорим за подозрителен системен лупус еритематозус.

Какво лечение предписват лекарите за лупус еритематозус?

Системният лупус еритематозус се лекува с лекарства, които засягат имунната система, преди всичко хормони – глюкокортикостероиди, както и имуносупресивни (потискат нежеланите имунни реакции на тялото) лекарства.

За съжаление, глюкокортикостероидите дават много странични ефекти. Сред тях – висок риск от остеопороза и сърдечни заболявания, повишен холестерол и кръвна захар, предразположеност към инфекции. Много емоционални сривове възникват и поради увеличаване на теглото и преразпределение на мастната тъкан, която по време на лечението се отлага върху корема и около врата (лицето става лунно-подобно).

Въпреки това, глюкокортикостероидите са животоспасяващи лекарства, без които не можем да се справим с болестта, следователно ще трябва да приемем факта, че външният вид първоначално ще се промени. След това, когато състоянието се стабилизира, лекарят постепенно ще намали дозата на лекарството – докато не се стигне до възможно най-минималната доза. Като правило, мазнините от врата и лицето постепенно изчезват, повечето пациенти се връщат към предишното си тегло и рискът от други странични ефекти се намалява.

При първия етап, пациентите обикновено отиват при ревматолог

Ако картината се потвърди, той диагностицира „системен лупус еритематозус” въз основа на оплаквания и изследвания и предписва лечение. Лечението продължава с години, а в много от случаите е и до живот.

Поради промяната в имунната система, лечението е доста сериозно. Но днес резистентните заболявания се лекуват, и то доста добре, на първо място, с модерни хормонални препарати.

Заболяването е хронично и не може да се каже, че пациентите с лупус е възможно да се излекуват веднъж завинаги. Разбира се, те се нуждаят от поддържаща грижа и постоянен мониторинг.

Много пациенти, приемащи минимални дози от лекарства, водят начин на живот, който не се различава съществено от начина на живот на здравите им връстници. И въпреки, че са принудени да следват определена диета и внимателно да следят за своето благополучие, понякога никой не знае за тяхното заболяване, освен за най-близките им хора. И разбира се, жените, които боледуват от лупус, имат възможността да станат майки – може да се планира бременност 6 месеца след началото на ремисия.

Източници: medicinenet.com, mayoclinic.org

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!