Начало / Болести и лечение / Алергии / Страничните ефекти на лекарствата убиват повече хора, отколкото автомобилните катастрофи

Страничните ефекти на лекарствата убиват повече хора, отколкото автомобилните катастрофи

Знаете ли този анекдот? – Кажете ми, докторе, хапчетата, които ми предписахте, имат ли странични ефекти? – Разбира се! От тях състоянието на портфейла се влошава значително

лекарствата
Ако всички проблеми с лекарствата бяха сведени до това колко струват, това би било наполовина лошо! Според някои източници, от 17 до 23% от лекарствата са потенциално опасни за здравето, поради нежеланите странични ефекти, които те причиняват.

Те лекуват, но и осакатяват

Не много отдавна експерти от Руския Държавен Изследователски Център по Превантивна медицина провеждат анализ на медицинска документация на данни от 1531 пациента. Изследването показа, че при 15% от тези 1531 човека (което е 223 души), са наблюдавани нежелани странични реакции, свързани с приемането на медикаменти. За щастие между тях не е имало фатални случаи. Според статистиката обаче, нежеланите странични ефекти на лекарствата заемат 4-6 място сред водещите причини за смърт в света.

Да, нежеланите лекарствени реакции са международен проблем. Според Европейската агенция по лекарствата, 197 000 души годишно умират от страничните ефекти на лекарствата във всички страни от Европейския съюз. И в САЩ историята е сходна: всяка година нежеланите реакции от приема на различни медикаменти отнемат живота на 160 000 пациенти. Това е повече отколкото при смърт в автомобилни произшествия.

Някой може да възрази: „Ама не може без странични ефекти!“ И като аргумент на това възражение, нека си припомним думите на известния съветски клиничен фармаколог академик Борис Вотчал: „Ако лекарството е лишено от странични ефекти трябва да са замислим дали изобщо има някакъв ефект от неговия прием.“

Съгласете се, звучи доста неочаквано и дори провокативно. Факт е обаче, че лекарството, което приемаме за дадено заболяване, взаимодейства не само с онези рецептори, за които то действа, но и се разпространява чрез кръвния поток в цялото тяло. Като допълнение, в тялото препаратът претърпява различни трансформации, които променят неговите биохимични свойства, което може да доведе до непредвидими ефекти.

Списъкът е дълъг, но непълен

В зависимост от времето на развитие има три вида нежелани реакции:

– остри – възникващи в рамките на един час след приемането на лекарството;

– субакутивни, които се развиват от един час до ден след прием на лекарството;

– латентни – ефекти, които се проявяват повече от ден по-късно.

В инструкциите за прием на повечето лекарства има списък с нежелани реакции и противопоказания. И колкото по-сериозно е лекарството, толкова по-дълъг ще бъде този списък. Все пак, няма сигурност, че ще ни се случат всички нежелани ефекти, от изброените там. Или половината… Или нито един от тях… Всичко е субективно и зависи най-често от състоянието на пациента, клиничната история на заболяването, наследствени фактори, начин на живот и така нататък.

Разбира се, преди да се регистрира, всяко лекарство се подлага на стриктни тестове. Но някои странични реакции – и най-вече по-фаталните – са толкова редки, че не винаги е възможно да се идентифицират всичките им странични ефекти в предклиничния и клиничния етап на изследването, т.е. преди лекарството да се пусне на пазара. Поради това проучванията след пускането на лекарството в аптечната мрежа са много важни за проследяване на случаите на нежелани лекарствени реакции.

Често се случва списъкът на нежеланите реакции да се попълва след три, а понякога и пет години след като то бъде пуснато на пазара. Понякога нежеланите реакции се откриват след десетилетия. Например, фаталният ефект на някои лекарства с активна съставка фенфлурамин (която оказва добър ефект върху работата на сърдечните клапи), както и лекарства от групата на серотонинергичните лекарства, са открити 24 години след одобрението им за употреба. И този нежелан ефект се открива, само когато това лекарство става по-често използвано за лечение на затлъстяване, тъй като се ползва и като средство потискащо апетита.

Съобщете където трябва

В България мониторингът за безопасността на лекарствата е възложен на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), която събира и обработва цялата информация за страничните ефекти. По-малко от 1% от лекарите обаче докладват на ИАЛ за нежелани реакции, споделени от пациенти, които не са посочени в инструкциите за употреба на лекарствата. Част от лекарите смятат, че подобни жалби са напразни и излишни, други просто нямат достатъчно време за попълване на формуляри. И ако някой лекар изпитва съмнение, че не е изписал правилното лекарство, той не изпраща доклад за страничния ефект от страх, че ще бъде подведен под отговорност. Както показва практиката, това са спонтанни съобщения от места, които позволяват да се получи най-пълната информация за постмаркетинговите изследвания на лекарствата.

Особено трудно е да се съберат данни за забавени нежелани лекарствени реакции, които също са изобилни. В края на краищата, в случаите, когато нежеланите лекарствени реакции са факт, дълго време след приема на лекарството, на малко хора им идва на ум да свържат аномалиите в работата на организма с медикаментите, които приемат.

Няма данни дали към днешна дата повече медицински лица са се трогнали да докладват за дадени странични ефекти, които са им съобщени от пациентите. Според препоръките на Световната Здравна Организация (СЗО), в норма е да са налице поне 600 съобщения на 1 милион жители. Това означава, че в България трябва да има поне около 4000 спонтанни съобщения за нежелани реакции. Има някаква надежда, че ако се въведе автоматизирана информационна система процесът на събиране на данни за страничните ефекти ще се случва по-бързо.

Тестват на млади, изписват на стари

По един или друг начин, проблемът е в липсата на познания за нежеланите странични ефекти. Тези знания са от особено значение, особено сега, когато производството на лекарства е достигнало безпрецедентни размери. Според някои сведения, след пускането на лекарството на пазара, около 30% от неговите реакции остават неизследвани, което понякога води до сериозни последици.

Отчасти това е така, защото за предварителните клиничните изпитания на лекарството, които са проведени публично, се набират предимно хора, които имат по-лека форма на заболяването. В допълнение, за да участват в тези проучвания, се наемат сравнително млади пациенти. Факт е, че основни консуматори на лекарства са хора от категорията на 50+, и такива, които имат по-тежка форма на заболяването. Пак според статистиката, в напреднала възраст, честотата на нежеланите реакции, свързани с приема на лекарства, е 2-3 пъти по-вероятен, отколкото при хора, които са малко над 30-годишни. В допълнение, по-възрастните хора са склонни да вземат няколко лекарства, които често влизат в отрицателна взаимодействия помежду си.

В зоната на риска е целия организъм

Когато лекарството се приема перорално, първият удар се поема от стомашно-чревния тракт. Така често в списъка на страничните ефекти са гадене, храносмилателни разстройства, стомашно-чревни разстройства, подуване на корема, мукозно възпаление и дори язви. За образуването на язви, например, може да обвиним нестероидните противовъзпалителни лекарства, различни аналгетици, особено ако се приемат в продължение на дълго време, тетрациклинови антибиотици, и някои други групи.

Често черният дроб страда от лекарства, при които се извършват основните процеси на биотрансформация на активното вещество. Голяма част от лекарствата могат да причинят различни увреждания на черния дроб. Например, стеатохепатит, хиперплазия на гладката цитоплазмена мрежа, пигментно отлагане и остри увреждания – от дегенерация на хепатоцитите към тяхната маса или локална некроза, холестаза, увреждане на черния дроб и тромбоза на кръвоносните съдове, тумори, рак. Пак поради неизяснени все още причини, при прием на различни лекарства, чернодробно заболяване често се развива при жени, възрастни хора, хора с хронично заболяване на черния дроб, затлъстяване, бъбречна недостатъчност и при пациенти с придружаващи системни заболявания, причинени от редовна злоупотреба с алкохол. За черния дроб са особено опасни синтетичните естрогени, тетрациклиновите антибиотици, калциевите антагонисти, ацетилсалицилова киселина и парацетамола.

Бъбреците също често попадат в засегнатата област, защото чрез тях лекарствената субстанция, или нейните метаболити, се отделя от тялото. Нефротоксичен ефект имат някои антибиотици, сулфонамиди, бутадиони.

Щом проникне през кръвно-мозъчната бариера, лекарството може да доведе до нарушаване на някои от функциите на нервната система – да причини замаяност, главоболие, объркване, а неговата продължителна употреба е в състояние да предизвика депресия, безсъние и различни проблеми с вестибуларния апарат.

Най-опасен страничен ефект, когато се приемат лекарства, е ефекта, който те имат върху кръвта

Този ефект може да бъде изразен в анемия (намаляване нивото на червените кръвни клетки) или левкопения (намален брой левкоцити). Например, левкопенията може да бъде причинена от продължителна употреба на тетрациклин, нестероидни противовъзпалителни лекарства, противотуберкулозни лекарства.

Алергичните и псевдоалергични реакции към лекарствата също не са толкова редки. Според американски изследователи, техния дял отнема от 1 до 5%, при положение, че пациентите се лекуват в болница, където често се използват мускулни и венозни пътища за приемане на лекарства. Лекарствата, които повечето хора сами се назначават, и приемат в големи дози, предизвикват алергични реакции в 15-25% от случаите.

Най-често наблюдаваните алергични са към антибиотици (приблизително 26% от случаите), серуми и ваксини (23% от случаите), аналгетици, сулфонамиди и ацетилсалицилова киселина – 10% от случаите. Витамини – 6%, хормони – 3 %. Локални анестетици – 1% от случаите. Останалите 29% от алергичните реакции се срещат при прием на антидиабетни и хипогликемични средства, диуретици, психотропни, сърдечно-съдови и други лекарства.

Типична проява на лекарствена алергия – забавен тип реакции на кожата – са прояви като еритема (зачервяване), сърбеж, обрив, мехури, които се появяват няколко дни след началото на приемане на препарата.

Най-опасните алергичните реакции към лекарства са ангионевротичен ангиоедем и анафилактичен шок, водещи до смърт. Най-важната характеристика на лекарствените алергии е, че те не зависят от дозата. Това означава, че реакцията може да протече при прием дори на минимално количество от лекарството.

Внимание! Внимание! Внимание!

За съжаление, лекарите не винаги предупреждават пациентите за възможните последици от приема на различни лекарства. Самите пациенти също са склонни да пренебрегват информацията за опасните ефекти от препаратите. Те, обичайно, са изписани в самия край на листовката. А и повечето хора инертно си внушават, че това на тях не може да им се случи…

Нужно ли е да напомняме колко е важно да се определят оптимални дози за прием на различните препарати, както и постоянно да се напомня на пациентите за необходимостта от спазване на схемата или плана за приемане на лекарството, по време на целия курс на лечение.

Трябва да се има предвид и комбинираната фармакотерапия, както и възможното взаимодействие с други лекарства, храни и алкохол.

Важно е да се създаде интервал между приема на взаимно реактивни вещества, като не се използват едновременно лекарства със сходни механизми на действие. Обезателно трябва да се избегне полифармация (едновременен прием на голям брой лекарства), която увеличава риска от сериозни нежелани ефекти.

Много чести са случаите на предозиране, дори и на витамини, които считаме за абсолютно безвредни. Те също са в състояние да навредят на нашето здраве. Например, излишък на витамин А може да предизвика главоболие, болки в мускулите и костите, виене на свят, косопад. Излишните дневни дози от витамин Е увеличават риска от повишено налягане и хипертонична криза. Витамин D, който често се прилага на деца за профилактика на рахит, може да причини безсъние, повръщане и запек, както и променлива диария, спазми и дори метаболитно нарушение, което води до загуба на калций, фосфор и протеини. Предозирането с витамин К може да предизвика нарушение на съсирването на кръвта, а излишък от витамин С води до намаляване на капилярната пропускливост и нарушаване работата на сърцето.

Вместо заключение

Видове нежелани лекарствени реакции

Фармакодинамични – поради фармакологичните свойства на лекарствата. Например, реакции като замайване, слабост, припадък, причерняване при заемане на вертикалната позиция, суха кашлица. Най-често тези нежелани реакции се наблюдават при прием на АСЕ-инхибитори – лекарства, които често се използват при лечението на сърдечносъдови заболявания.

Токсични – свързани със селективната токсичност на лекарствата по отношение работата на различни органи. Обикновено токсичните реакции зависят от дозата на лекарството.

Алергични (псевдоалергични) – такива реакции са много трудни за предвиждане. За да се намали рискът от появата им, е важно да се обмисли първоначалната алергична анамнеза на пациента, когато се назначава определено лечение.

Идиосинкразията е генетично предопределена повишена реактивност и чувствителност към определени медицински вещества, която се запазва дори и при повторен прием на тези вещества.

Тератогенни и ембриотоксични – реакции, които причиняват морфологични аномалии и малформации на плода. Най-известен е инцидента при приемна тератогенни лекарства, известен като „Талидомидова трагедия„. В средата на ХХ век много деца се раждат с вродени дефекти на крайниците, причинени от факта, че майките им са взимали, по време на бременността, успокоителното талидомид. Засегнати са повече от 3500 души, като 2700 от тях са живеели в Германия. Тератогенните и ембриотоксични реакции обикновено се изследват при експерименти с животни. Затова и трудно може да се предвиди каква ще е реакцията на човешкия организъм.

Синдромът на отнемане (отскок) се изразява във влошаване на заболяването след внезапно спиране на лекарството

Наркозависимост – когато едно лекарство предизвиква зависимост и се развива тежко психосоматично състояние, което изисква възобновяване приема на лекарството. Това е типично за психотропните лекарства и наркотичните болкоуспокояващи.

Затова, преди да си налеете чаша вода, с помощта на която ще изпиете хапчето, което ви е предписано от лекар, или сте си купили сами от аптеката, внимателно, АМА МНОГО ВНИМАТЕЛНО, прочетете какви са възможните нежелани реакции от него. Направете кратка ревизия на състоянието на вашето здраве, преценете и обсъдете какви са евентуалните рискове от приема на това лекарство и задължително преразгледайте диетата, която спазвате в момента. Преди да си представите как това лекарство ще ви помогне, дайте си сметка за евентуалните (и реално съществуващи) рискове от неговия прием.

Източници: webmd.com, drugs.com, medicalnewstoday.com, drugwatch.com, aif.ru

Оценете статията
Оценка 5 от 3 гласували

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!

loading...

Избрано за теб


Един коментар

  1. Много добра статия…Хареса ми и трябва задължително да се четат листовките.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*