Начало / Болести и лечение / Ето тези симптоми алармират, че страдате от захарен диабет

Ето тези симптоми алармират, че страдате от захарен диабет

Симптомите на диабета от тип II могат да започнат толкова постепенно, че хората да не си дават сметка, че страдат от него. При развиването на диабет от тип II роля играят възрастта, прекомерната пълнота, хранителният режим и наличието на диабет у други близки по семейна линия.

Ранните признаци на диабета от тип II включват умора, изключителна жажда и често уриниране. Другите симптоми могат да са отслабване, бавно зарастване на рани, инфекции на пикочния тракт, заболявания на венците или замъглено зрение.

Често се случва диабетът от тип II да бъде открит, когато пациентът посещава лекар заради здравословен проблем, който се дължи на все още недиагностицирания диабет. Симптомите на диабета от тип I са подобни на тези при тип II. Често обаче се развиват внезапно (за няколко дни или седмици) в дотогава здрави деца или младежи.

захарен диабет

Част от симптомите на захарния диабет

Причините за захарния диабет не са ясни. При всички положения става дума за комплексни наследствени (генетични фактори, предавани по родствена линия) и свързани с околната среда фактори.

Изследванията показват, че някои хора, които заболяват от диабет, имат общи генетични маркери. Но при еднояйчните близнаци не винаги и двамата развиват това заболяване. При диабет от тип I се смята, че вирус, друг микроорганизъм или излагане на токсин от околната среда предизвиква автоимунна реакция. Това кара имунната система погрешно да разпознава собствените си клетки, произвеждащи инсулин, като чужда материя и да ги унищожава.

Кетоацидозата, състояние, предизвикано от глад или неконтролируем диабет, е често срещана при диабет от тип I. Кетоните са киселинни съединения, които се образуват в кръвта, когато организмът разлага мазнини и протеини. Симптомите включват болки в корема, повръщане, учестено дишане, изключителна умора и сънливост. Дъхът на пациентите с кетоацидоза е със сладникава миризма. Ако не бъде лекувана, кетоацидозата може да доведе до кома и смърт.

При диабет от тип II панкреасът може да произвежда достатъчно инсулин. Но клетките стават резитентни (нечувствителни) към него, затова той не действа ефективно.

Хората с висок риск да развият захарен диабет от тип II са със следните характеристики:

– Прекомерно пълни (индекс на телесната маса [BMI] 30 или по-голям).

– Имат близък родственик със захарен диабет.

– Спадат към високорискова етническа група (афроамериканци, индианци, латиноамериканци или хавайци).

– Диагностицирани са с гестационен диабет или са родили бебе с тегло над 4 kg.

– Имат високо кръвно налягане (140/90 mmHg или по-високо).

– Имат липопротеин с висока плътност (HDL, или „лош“), ниво на холестерола по-малко или равно на 35 mg/dL и ниво на триглицериди по-високо или равно на 250 mg/dL.

– Показали са при предишни тестове влошена поносимост към глюкоза или повишена глюкоза на гладно.

Има някои често употребявани лекарства, които могат да влошат използването на инсулина от организма, причинявайки състояние, известно като вторичен диабет. Става дума за лекарства при лечение на високо кръвно налягане (фуроземид, клонидин и тиазидни диуретици). В тази група са и лекарствата с хормонално действие (перорални контрацептиви, тиреоиден хормон, прогестини и глюкокортикоиди) и противовъзпалителното лекарство индометацин. Някои от лекарствата, използвани за лечение на разстройства на настроението, също могат да влошат абсорбцията на глюкозата. Тези лекарства включват халоперидол, литиев карбонат, фенотиазини, трициклични антидепресанти и адренергични агонисти.

Други лекарства, които могат да предизвикат симптоми на диабет, включват изониазид, никотинова киселина, симетидин и хепарин.

Как се диагностицира?

Подозренията за наличие на диабет възникват въз основа на симптоми. За потвърждаване на диагнозата за диабет се използват тестове. Те измерват количеството глюкоза в урината и в кръвта. При тестовете на урината могат да се открият и кетони, и протеини. Това помага за диагностициране на диабета и за преценка доколко добре функционират бъбреците. Тези тестове се използват и за да се следи болестта при започнало лечение на пациента.

диабет

Подозренията за наличие на диабет възникват въз основа на симптоми.

Изследвания на урината

Clinistix и Diastix са хартиени лентички за потапяне, които променят цвета си, когато бъдат потопени в урина. Тестовата лентичка се сравнява с таблица, която показва количеството глюкоза в урината въз основа на промяната в цвета. Нивото на глюкоза в урината е по-ниско от нивото на глюкозата в кръвта.

Изследването на урината с картонче за потапяне, с хартиена лентичка или с таблетка не е толкова точно.По-точно е изследването на кръвта, но то може да даде бърз, прост и неинвазивен резултат.

Кетоните в урината могат да бъдат открити, като се използват подобни тестове с лентички за потапяне (Acetest или Ketotest). Кетоацидозата може да застрашава живота при диабетици от тип I. Затова наличието на бърз и прост тест за откриване на кетони е много важно.

Друг тест с лентички за потапяне може да определи наличието на протеин или албумин в урината.

Протеинът в урината може да сигнализира за проблеми с функционирането на бъбреците и да се използва за проследяването на бъбречна недостатъчност. При друг, по-чувствителен тест се използват радиоактивно белязани химикали за откриване на микроалбумини (малки количества протеин в урината), които не са били открити при теста с потапяне.

урина

Протеинът в урината може да сигнализира за проблеми с функционирането на бъбреците

Изследвания на кръвта

При изследването за глюкоза в кръвната плазма на гладно (FPT) се взема кръв от вената на пациента, при положение че той не се е хранил в продължение най-малко на осем часа, обикновено сутрин преди закуска.

Червените кръвни телца се отделят от пробата, а количеството на глюкозата се измерва в останалата плазма.

Нормално ниво в плазмата е 99 mg/dL или по-ниско. Показания от порядъка на 100-125 mg/dL показват преддиабет (влошена глюкоза на гладно), а показания от 126 mg/dL или по-големи показват наличието на диабет. Тестът за глюкоза на гладно обикновено се повтаря в друг ден, за да се потвърдят резултатите. Може да се направи и тест за глюкоза след хранене, при който кръвта се взема малко след като пациентът се е хранил.

При глюкозотолерантния тест кръвните проби се вземат от вена преди и след като пациентът изпие сладък сироп от глюкоза и други захари. При човек, който не страда от диабет, нивото на глюкоза в кръвта се покачва непосредствено след приемане на напитката, а после постепенно спада, тъй като организмът използва инсулина за метаболизма и абсорбцията на захарта.

При диабетик нивото на глюкозата се покачва и остава високо след изпиване на подсладената течност. Ако отчетеното ниво на глюкоза в плазмата след два часа е 139 mg/dL, всичко е нормално.

Резултати от порядъка 140 до 199 mg/dL показват преддиабет, а резултат 200 mg/dL или по-висок два часа след изпиване на сиропа и в още един момент от този двучасов период на изследване потвърждават диагнозата за диабет.

През 2002 г. учените обявиха, че е разработен прост тест за скриниране на кръвта за откриване на диабет. Преди това тези процедури със скриниране не бяха ефикасни по отношение на разходите, свързани с тях.

Тестът за скриниране се оказа икономически оправдан, ако се извършва в кабинета на лекаря при пациенти, при които се наблюдават трите известни рискови фактора – прекомерна пълнота, високо кръвно налягане и случаи на диабет по семейна линия.

Съществуват комплекти за следене на нивото на глюкозата в кръвта в домашни условия (глюкомери), които диабетиците могат да използват. Използва се малка игла или перце за пробождане на пръста, след което се взема капка кръв, която се анализира от апарата. Някои пациенти могат да тестват нивото на глюкоза в кръвта си няколко пъти дневно и да използват информацията за регулиране на своя хранителен режим или дозировката на инсулина.

От 2000 г. в Съединените щати са обучени малък брой кучета-помощници, най-вече лабрадор ретривъри, да откриват по миризмата кетони в своите стопани, страдащи от диабет. Кучетата се обучават да сигнализират с поведението си своя стопанин, ако открият мирис, който показва, че метаболизмът му е нарушен.

Изключително развитото им обоняние им позволява да предупреждават диабетика за проблеми, преди той да ги усети физически.

Източници: medicalnewstoday.com,diabetesjournals,healthline.com,medportal.ru

Оценете статията
Оценка 3.6 от 5 гласували

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!

loading...

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*