Учен от БАН обяснява как цигарите и GSM-ите увреждат сперматозоидите

Проф. Мария Иванова е потомствен учен. Тя работи от 35 години в Института по биология и имунология на размножаването „Акад. Кирил Братанов“ към БАН, като от 2014 г. е негов директор. Специалист е в областта на репродуктивните биотехнологии и криоконсервацията на полови клетки.

Проф. Иванова сподели част от новите изследвания на Института след завършването на проект за фундаментално и приложно обучение на млади учени в интердисциплинарни биологични направления и иновационни технологии. Проектът е за 750 000 лв. и е финансиран по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

Стана ясно също, че това са единствените пари за научна работа на докторантите и младите учени. Но резултатите от техните изследвания са с голяма обществена значимост. Ето какво разказва проф. Иванова в

интервю за в. „Доктор“.

Проф. Иванова, разкажете за научните изследвания на вашия институт?

Част от новите ни изследвания са свързани с влиянието на цигарения дим върху репродуктивната система при мъжете. Изследвахме 60 човека, като анализирахме сперматологичните им параметри. Искахме да установим дали морфологията на сперматозоидите под влияние на тютюнев дим остава нормална и как димът влияе на структурата на ДНК. Чрез молекулярни анализи и един нов метод за изследване доказахме, че при 3% от семенния материал на мъжете пасивни пушачи се наблюдава фрагментация на ДНК.

Следователно, когато тези мъже искат да създадат поколение, в 3% от опложданията може да се нарушат в различна степен наследствените параметри на децата.

На каква възраст бяха изследваните мъже?

Хора между 24 и 35 години, само пасивни пушачи. Имахме и контролна група от пушачи. Получихме статистически достоверен резултат, че в 3% от сперматозоидите настъпват изменения, които биха могли да се отразят фатално на бъдещото поколение.

Какви генетични аномалии могат да настъпят?

Най-леките последствия са появата на алергии у децата на пасивните пушачи. Но могат да настъпят и генетични изменения, които водят до тежки заболявания. ДНК фрагментацията показва, че е започнала деструкция у сперматозоидите, въпреки че те все още са подвижни и с добри оплодителни параметри. Когато такъв сперматозоид оплоди яйцеклетка, измененията на ДНК може да се отразят негативно на плода.

А обратим ли е процесът, ако мъжът вече не се излага на тютюнев дим?

Не сме правили такова изследване, но вероятно процесът е обратим, когато се изчисти организмът от никотиновото съдържание. Защото ДНК фрагментацията засяга само 3% от клетките, а не всички сперматозоиди.

Какви са последствията при контролната група от пушачи?

При пушачите установихме, че се увреждат до 5% от сперматозоидите. Това никак не е малко, като имате предвид колко много са спаднали биологичните характеристики на сперматозоидите при мъжете в последните години. Ако Световната здравна организация съобщаваше за по-високи критерии към общите показатели на половите клетки у човека преди десетина години, то днес те са доста снижени.

Например по данни на инвитро центровете в един считан за нормален еякулат има само около 30% подвижни сперматозоиди и с нормална морфология. Но ако мъжете са пушачи, при тях може да има 5% сперматозоиди, които да предават болести по генетичен път.

При жени пушачки правени ли са подобни експерименти?

В световната научна литература има данни, че са правени подобни експерименти и резултатите им показват, че тютюневият дим повлиява на процеса на фоликулогенезата и нарушава нормалното развитие на яйцеклетките. При част от пушачките тези изменения също може да доведат до генетични аномалии.

Смятате ли, че проблемите с безплодието в нашата страна са свързани до голяма степен с масовото тютюнопушене?

Тютюнопушенето оказва влияние върху репродуктивния статус както на мъжете, така и на жените. Не мога да кажа в проценти колко, но оказва влияние.

За алкохола и наркотичните вещества също е доказано, че повлияват неблагоприятно върху биологичната пълноценност на сперматозоидите и върху функционалните качества на яйцеклетките.

Има ли и други рискови фактори за биологична непълноценност на половите клетки, които сте изследвали?

Много интересно и засягащо огромното мнозинство от хората е изследването, проведено в нашия институт от екипа на доц. Росен Стефанов, за въздействието на излъчвания от джиесемите върху сперматологичните параметри. Колегите разделят един еякулат и едната част от него третират с лъчение от джиесем. След това третираната и нетретираната част от еякулата, която служи за контрола, се изследват чрез спермокомпютърен анализатор. Този апарат дава за една секунда характеристиките на 2000 сперматозоида, като определя техния моталитет (подвижност), видовете движения, които извършват – постъпателно, въртеливо и спираловидно, както и морфологичните промени. Колегите получиха доста значими разлики между третираните и нетретираните еякулати. Налице е снижаване на моталитета, намаляване на скоростните параметри на сперматозоидите, нарушава се праволинейно постъпателното им движение. Изводът е, че по този начин се снижава и оплодителната им способност.

Все едно имате две коли – едната върви с 300 км в час, другата – с 30 км в час. Скоростта на сперматозоидите в третирания еякулат не може да е, образно казано, повече от 30 км в час.

Еднакво вредно ли е лъчението от носенето на джиесем в джоба на панталона или независимо къде?

Колегите са третирали еякулата на разстояние 30 см, все едно че джиесемът е бил в джоба. Разликата е, че колегите не са облъчвали тестисите, а еякулата веднага след отделянето му в епруветка. Не можем да правим увреждащи хората експерименти. Трябва да се вземе предвид, че когато облъчването е директно върху тестисите, възможно е да се въздейства неблагоприятно и върху процеса на формиране и съзряване на сперматозоидите, което прави още по-опасно лъчението на джиесемите. Сперматозоидите са
най-чувствителни при формирането и съзряването си и тогава може да се увредят. Вярно, че организмът има естествени регулаторни механизми, които унищожават увредените клетки. Но до каква степен те може да се компенсират, не е изяснено. Това е въпрос на друг експеримент. Разбира се, не можем да го направим с хора, но ако поставим такова излъчване близо до репродуктивните органи на животни, бихме могли да установим какви са измененията в еякулата.

В световен мащаб правят ли се изследвания за въздействието на джиесемите?

Правят се и те доказват, че специфични излъчвания влияят негативно на организма. Но особено показателно е влиянието върху сперматозоидите. Сперматозоидът е уникален – единствената подвижна клетка извън организма, която е колкото устойчива, толкова и чувствителна.

Най-трудно уврежданата структура в сперматозоида е неговата ДНК, а най-лесно увреждащата се е акрозомата – структурата, която участва в процеса на оплождане. Като цяло лесно се увреждат плазмената мембрана и митохондриите, които осигуряват енергията на клетката.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!