Д-р Димитър Кехайов: „Нелекуван синузит може да увреди окото или мозъкът”

При остра хрема или запушен нос, който не минава за 5-10 дни, веднага търсете специализирана помощ

Д-р Димитър Кехайов е завършил медицина през 1986 г. Има специалност по УНГ болести и отоневрологйя. Работи в Университетската болница Лозенец”. Хоноруван преподавател пофониатрия. Участвал е в много конгреси и симпозиуми в Русия, Германия, България, САЩ, Дания и др. Един от най-авторитетните български лекари.

Д-р Кехайов, често ли се наблюдава развитието на синузит?

В този сезон доста чес­то се наблюдава развитие на възпалителни заболявания на околоносните кухини. Най-често се срещат синузити на максиларните синуси и на фронталния синус. Разбира се, всичко зави­си от агресивността на вирусния щам или от бактериалните щамове. В редки случаи, които са доста рискови, се наблюдава възпалително заболяване и на сфеноидален синус. При него усложненията са много по-теж­ки, отколкото при останалите.

-    Какви са причините за възникването на синузита?

Острите възпалителни за­болявания на горните дихателни пътища. В този сезон възлов мо­мент са вирусните заболявания. Сега стартира грипна епидемия. В зависимост от вирулентността на грипния щам се атакуват нервни окончания или части от горните дихателни пътища. Една от тези части са синусите. Започва възпалителен процес, който води до запушване на естествените отверстия на синусите. Получава се ЗАДРЪЖКА НА СЕКРЕТ. Той постепенно става гноен. Върху вирусната инфекция се наслагва и бактериална. И ето – готов, разгърнат синузит.

-          Кои са основните симп­томи на заболяването?

Заболяването започва със стандартно запушване на носа или като стандартна хрема. В момента, в който хремата не се повлияе и пламнат и синусите, се получава пълно запушване на носа. Отделно от това се наблюдава една тригеминална болка. Тя е тъпа и разлята в областта на засегнатия синус. От фронталния синус излиза горният клон на нервус тригеминус. От максиларния синус излиза средният клон на нерва. Когато лигавицата в синусите се възпали и набъбне, нервите се притискат в техните кост­ни каналчета. В тази случаи се предизвиква много силна, нетърпима болка, вследствие дразненето на този нерв. Към това се добавят и проблеми при наличие на по-дълготрайна задръжка на гнойна секреция в синуса. В момента, в който се разгърне пълната клинична кар­тина, тя може да има най-разли­чен характер. Цветът й може да бъде жълт или жьлто-зеленикав в зависимост от причинителя, който е засегнал синуса.

-          Как се поставя диагно­зата?

Най-напред се прави пре­глед, за да се види състоянието на устната кухина, на фаринкса, на носа. Палпаторно може да се констатира, че даденият синус е засегнат. Това става чрез натиск в областта, където се намира синусът. Единственият сигурен начин, за да кажем ка­тегорично, че е засегнат максиларен или фронтален синус, са образните изследвания. Трябва да се направи рентгенова сним­ка, скенер или ултразвукова диагностика. Тогава ние наис­тина виждаме в каква степен е засегнат съответният синус – дали е само възпален или има наличие и на гной. Важна роля в терапията има ултразвуковата диагностика. Чрез нея можем да бъдем почти напълно сигурни, че става дума за синузит.

- Кои синуси се възпаляват най-често?

- Най-често се възпалява максиларният синус. Следват фронталните.

ПРИ ДЕЦАТА КАРТИНАТА Е МАЛКО ОБЪРНАТА. При малките деца максиларните синуси са недоразвити. При тях най-често се възпаляват задните етмоидални клетки. Деца, които често страдат от такива заболявания, са със запушен нос, не могат да дишат, стоят непрекъснато с отворена уста. В такива случаи трябва да се направи преценка – дали това е само от увеличена трета сливица, или са включени и възпалителни заболявания. Най-редките, но най-рисковите възпалителни заболявания са на сфеноидалния синус, който се намира в центъра на черепа.

- Защо е толкова рис­ков?

- Защото е мно­го близо до мозъка. Върху този синус се въздейства трудно. На максиларен синус ние можем да направим и пункция, и дренаж. При сфеноидалния синус сме доста ограниче­ни във въздействието върху него с тези мани­пулации. Или по-точно – там въздействието е по-рисково, тъй като навлизаме и работим на сляпо, особено ако нямаме съвременните технически възмож­ности. Не всеки колега, най-вече в периферия­та на страната, разпо­лага със съвременна апаратура.

-   Какво е лечени­ето?

-   За всички групи синуси, когато те са възпалени,е стандарт­но. При доказан възпалителен процес почти задължително се започва с антибиотична тера­пия. Обикновено по-сериозните засягания на синусите много трудно минават без антибиотично въздействие. Трябва да се помисли и да се дадат анти­биотици, които, от една страна, да са активни към дадения причинител, а от друга – да преодоляват костната бариера. Ако се даде антибиотик, който не може да я преодолее, той много трудно ще въздейства върху самия причинител вътре в синуса. С оглед на това, преди да се започне антибиотичното лечение, би било разумно, кога­то това е възможно, разбира се, да се направи бактериална посявка. Т. е. да се вземе секрет, да се направи посявка, да се види към какво е чувствителен съответният антибиотик. Малко безсмислено за всички групи синуси е лечението с антибио­тик, ако причинителят все още е само вирус.

АНТИБИОТИКЪТ НЕ ДЕЙСТВА НА ВИРУСИТЕ

Тогава даваме антибиоти­ците най-вече като предпазна профилактична мярка, за да не се разгърне свръхинфекция в съответния синус. Друго лечебно мероприятие, което върши идеална работа, са ло­калните средства – мехлеми за нос и капки. Трябва да се внимава много с това какво съдържат капките. Доста често се предписват капки, които имат блестящо, моментално отпушващо действие. Но в ни­какъв случай не лекуват. Друго лечебно мероприятие, особено при максиларните и фронтал­ните синуси, което дава много добър ефект, са различните физиотерапевтични процедури. Става дума за нагряване на синуса – например с радар. При силна болка в резултат на засягане на нервус тригеминус много добро въздействие има електройонофорезата. Тя нама­лява болката и създава комфорт у човека, за да може да включи защитните сили на организма си. В домашни условия, без да се ходи на лекар, може да се на­прави запарване в банята, без да се излиза навън след това, за да се загрее синусът. А също така и суха топлина – поставя се нагрята торбичка с морска сол или електрическа възглавничка върху синусите. Все пак, човек трябва да внимава, за да не се изгори. С оглед да се поти­сне болковата симптоматика се включват различни групи обезболяващи средства – пре­димно аналгетици. Прилагат се и медикаменти, които намаляват отока на тъканите. Именно благодарение на този оток се притиска нервус тригеминус. Вече казах, че той е основната причина за нетърпимата болка, от която човек не може да стои спокоен. Съчетанието от всички тези медикаментозни и физи­отерапевтични средства дава крайния положителен резултат. Ако това не помогне и ако има наличие на гнойна секреция, се преминава към по-радикални въздействия. Най-често прила­ганото средство са пункциите. Те се извършват със специални игли. С тях се влиза в синуса, прави се промивка, за да се изхвърли навън цялата гнойна колекция. На нейно място се вкарват медикаменти. Локално, в самия синус, те ликвидират възпалителния процес. Не бих казал, че тези процедури са особено приятни. По-скоро са доста неприятни. Ако има по-сериозни усложнения, може да се наложи и отваряне на синуса.

- Вярно ли е, че някои заболявания на синусите имат зъбен произход?

- Да. В момента, в който разберем, че има заболяване на синуса и най-вероятно основ­ната причина не е стандартно остро възпаление, не е вирус, а е болен зъб, тогава лечението на синузита не е първостепенно.

- Кое е най-сериозното усложнение от нелекуван синузит?

- Горната страна на максиларния синус се явява долната част на очната ябълка. Изведнъж възпалението поради някаква причина (например наличие на гной) натиска и се прехвърля в окото. На практика заради един синузит на максиларен синус може да загубим око! А през окото усложнението може да се прехвърли в мозъка. При фронталния синус задната стена е близо до мозъчната кутия, а долната е близо до окото. Пак може да настъпи възпалителен и гноен процес към мозък или към око. Сфеноидалният синус по същия механизъм може да даде тежки черепно-мозъчни усложнения. Това вече са животозастрашаващи състояния.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

 

 


Публикувано в категории: Още интервюта с известни експерти » Уши, нос и гърло

Автор

1 Коментар »

  1. Zdrasti ot 2 godini mn mi e ymoreno bez jelanie nqmam nikakvi sili za nishto ne se naspivam i ednoto mi oko ot 1 godina nasam vse edno neshto go buta navanka hodih na kakvi li ne doktori i nakraq mi otkriha sinuzit , praviha mi snimka i tochno do lqvoto oko imam nasabrala se gnoi izspisvaha mi kakvi li ne lekarstva i antibiotici pri profesori hodih i iskah neshto operaciq ili kakvoto i da bilo da mi napravqt samo da se opravq samo bez punkciq , mn sam otchaqn molq ako moje da mi pomognete daite nomer za vrazka BLAGODARQ predvaritelno :( :(:(

    Коментар by Ангел — 23.01.2014 @ 19:46

Напишете коментар


Още по темата

Възпаление на слузната торбичка (бурсит)

Болки при движение и в резултат на това огра­ничаване на подвижността; подуване над ста­вата.

Тендовагинит (възпаление на сухожилното влагалище)

Болки в областта на сухожилното влагалище при движение.

Възпаление на простатата (простатит)

Чести позиви за уриниране, болки и смущения при уринирането, но също и при изхождане по голяма нужда, кървава, понякога гнойна урина, често температура.

Възпаление на епидидимуса (епидидимит)

Епидидимусът отича болезнено, тестикуларната торбичка е зачервена и твърда.

Възпаление на тестисите (орхит)

Единият или двата тестиса отичат болезнено, тестикуларната торбичка се зачервява, увели­чаващите се болки се съпровождат от темпера­тура.

Възпаление на главичката и препуциума (баланит)

Главичката и препуциумът са възпалително за­червени, оточни и болезнени.

Възпаление на пикочния мехур (уретрит)

Парене при уриниране, белезникаво до жълтени­каво гнойно, мътно или стъкловидно течение,силни позиви за уриниране.

Болести на мускулите (мускулна атрофия) и мускулно възпаление (миозит)

Това, което обикновено се обозначава като „мускулна слабост“ или „мускулна атрофия“, е симптом на повече от сто различни заболява­ния на скелетната мускулатура.

Мастоидит

Като мастоидит се обозначава възпалението на изпълнените с въздух кухини на разположения зад ухото мастоиден израстък (мастоид)

Възпаление на външния слухов канал (отитис екстерна)

Сърбеж, съпроводен от болка във външното ухо.

Безпокойство и пълен стомах пречат на добрия сън

Недостатъчният сън през седмицата може да се навакса през уикенда

Морска сол топи тлъстините около корема

Почистването на бедрата, седалището и корема със скраб намаляват риска от целулит