Лекар обяснява кога детето не трябва да се ваксинира

Проф. д-р Владимир Пилософ казва, че при някои заболявания децата не трябва да се ваксинират. Той все пак уточнява, че благодарение на ваксините отдавна сме забравили какво е дифтерия. Ето какво казва още лекарят в интервю за в. „Доктор“.

Проф. Пилософ, един бегъл преглед в интернет показва, че информацията за ваксините е 90% негативна. Как ще отговори на това медицинската общност?

Част от хората са против ваксинациите, но ние трябва да разберем техните мотиви. Не става въпрос за хейтърите, които мразят всичко и на всичко казват „не“. А за тези, които разсъждават, които искат дискусия, искат доказателства и ние трябва да ги дадем. Трябва да има национална програма за информиране на населението за ползата от имунизациите.

В началото на февруари тази година направихме експертна среща с всички специалисти на тази тема по инициатива на Българската педиатрична асоциация. Стигнахме до констатацията, че няма източник за достоверна информация за ваксините, който да служи на родителите и на всички, които се интересуват. Напротив, негативните коментари бълват и запълват интернет пространството.

Установихме също, че няма публичен отчет на ваксиналните кампании. По ведомствата и специализираните институции те се отчитат, но не и пред обществото, за да стане ясно например, че в страната са направени

през годината 250 000 дози ваксини и че само при 7 деца е имало усложнения, при това не фатални.

Как ще коментирате случая на 14-годишната Лили, която почина от автоимунното заболяване Грануломатоза на Вегенер? Твърди се, че е развила заболяването преди две години след ваксинация против рак на маточната шийка.

Често случайни събития и заболявания се приписват на действието на ваксините. Никога обаче не е имало достоверни научни данни за връзка на това заболяване с ваксината. За да свържеш двете неща, трябва да има някакво научно основание. А в действителност няма никакви научни доводи. Отправено е питане по същия случай и към европейските институции, които много бързо реагират на такива неща. Ако е имало и най-малкото съмнение за връзка на ваксината със заболяването, това отдавна щеше да бъде известно. Това, което липсва в нашата здравна система, е да се изяснява веднага, ако има съмнение за проблем след ваксинация. Трябва да бъде създаден такъв механизъм, че да бъде обяснена причината за проблема на конкретното дете, вместо случаите да се влачат и да се създават легенди около нещо, което не съществува.

Кога не трябва едно дете да се ваксинира?

При наличие на остро заболяване ваксинацията се отлага. Лекарите, които правят ваксинации – някои педиатри и джипитата – трябва много внимателно да преценяват дали в момента или пък въобще детето може да се ваксинира. И ако има някакви медицински противопоказания колегите веднага трябва да поискат консултация на съответно ниво със съответното направление, за да бъдат уточнени нещата и за в бъдеще.

Не бива да се забравя един парадокс. Често, защото детето имало сърдечна недостатъчност или е лекувано от сърдечна недостатъчност, не му правят ваксини. А всъщност тези деца са по-застрашени от заболяванията, които са ваксинално предотвратими. Няма медицинско основание да не се правят ваксини на дете със сърдечно заболяване.

Разбира се, има малко на брой заболявания, при които се предпочита да не се правят ваксинации. Една национална програма може да подсеща непрекъснато кога са противопоказни ваксините и кога не.

Защо да не бъде по-либерален режимът на ваксинациите ?

Дори в една страна като САЩ, където на ваксинациите се гледаше по-либерално, има отделни щати, където ваксинирането е абсолютно задължително. Но и в тези щати, където режимът беше либерален, сега медицинските асоциации излязоха с призив към правителството да не позволява освобождаване от ваксини, ако за това няма медицински показания. Защото последиците са много сериозни. Не бива да се забравя, че там, където бяха занижени изискванията към ваксинациите и нещата бяха поставени по-либерално, изведнъж се появиха изчезнали заболявания. Например в Украйна се появи дифтерия, в Германия се появи дете с морбили, а у нас имаше дори морбилозна епидемия преди пет години. Епидемиологичните служби изясняват защо това е станало, но фактът си е факт. Така че лекомисленото отношение по въпроса за ваксинациите, или недостатъчно осъзнатата опасност от ваксинално предотвратимите болести, може да се стовари върху цялото общество. Дали едно дете ще се ваксинира, не е проблем само на това дете и на неговото семейство. Колкото повече се снижава прагът на ваксиналното покритие, толкова по- опасно става и за останалите деца.

Какво се е случвало в обществата, когато не е имало ваксинации?

Ровейки по стари списания, случайно ми попадна статия от 50-те години на миналия век. Там подробно се разказваше историята на дифтерията. Това е инфекция в областта на гърлото и горните дихателни пътища, където причинителят продуцира своя токсин. Страшното е, че дифтерийният токсин е отрова, която убива човека. В статията се припомняше, че не кой да е, а Наполеон – поради това че много млади войници загивали от дифтерия – възложил на Френската академия на науките да намерят някакъв лек. На държавно ниво императорът се е разтревожил, защото армията му измирала.

Ние отдавна сме забравили какво значи дифтерията. Поколението лекари от преди 70-80 години са виждали пациенти с дифтерия, които пред очите им са измирали. Създават се налепи по гърлото, от които човек не може да диша и се задушава. Дано никой друг не вижда тези страшни картини в бъдеще, но пък не бива да се забравя, че причинителят на дифтерията съществува и ако го оставим без контрол, заболяването ще се завърне.

Не по-малко опасен е полиомиелитът. Като дете си спомням колко тревожна беше моята майка, също лекар, защото в България имаше епидемия от полиомиелит. Мои съученици се измъкнаха живи, обаче окуцяха, защото част от мускулатурата им беше унищожена от болестта. Други деца загинаха, защото полиомиелитът засегна дихателната им мускулатура и те нямаше с какво да дишат. Точно когато в Северна Европа е имало голяма епидемия от полиомиелит, започват да се изобретяват средства за подпомагане на дишането на болни пациенти, които нямат дихателна мускулатура.

Това са картини, които днешното общество, слава Богу, не познава. Но тези болести съществуват, те не са изчезнали от земята. Тях обаче ги предотвратяват ваксините.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!