Ето как модерните технологии помагат на незрящ човек!

Саймън Меридит е успял адвокат в сферата на корпоративните данъци, попечител и съосновател на регистрирана благотворителна организация и баща на две малки деца. Освен това той е незрящ от тринадесетгодишна възраст.

„Имах идеално зрение до 12-годишна възраст – спомня си той. – Тогава, една пролетна ваканция, почувствах внезапна болка в едното око. Загубих зрението си в това око за три дни.“

След изследвания лекарите установили необичаен – оптичен неврит (възпаление на зрителния нерв) – но тъй като другото му око функционирало, той се върнал при ежедневните си дейности. Шест месеца по-късно, докато играел ръгби, изведнъж осъзнал, че вижда пътния знак край игрището замъглено. През следващите шест месеца зрението в другото му око постепенно се влошило до такава степен, че когато навършил 13 години, той вече се нуждаел от специализирано обучение и бил преместен в пансион за незрящи деца.
По това време можел да вижда достатъчно, за да се придвижва и дори да играе футбол и да чете с лупа, но не можел да разпознава лица. До 14-годишната си възраст той губи по-голямата част от зрението във второто си око и се налага да научи брайловата азбука, за да може да чете. Сега казва – „Не виждам нищо“. Но не е в пълна тъмнина. „Има много ярки червени, зелени и лилави петна, които се променят, но вече не ги забелязвам. От време на време усещам слаба светлина или движение с периферното си зрение – понякога мога да посоча къде се намира прозорецът в стаята, но не повече.“

Стръмният път на науката

В училище Саймън бил обучаван как да се движи, как да разпознава препятствията пред себе си и да използва незрителни знаци като звуци и плътността на земята, така че да може да се ориентира. В резултат на това той може да пътува самостоятелно.

„Има начини да се ориентираш при ходене – споделя той. – Опознаваш определен район и можеш да познаеш по миризмата дали минаваш покрай рибен магазин, магазин за вино или дори – будка за вестници.“ Той никога не е имал куче водач и използва бастунче, за да се придвижва, ползва градския транспорт, включително лондонското метро.

„Можете да чуете какво се случва – обяснява той. – Можете да различите тракането на билетните бариери, а ако се заслушате, по звука от радиостанциите може да разберете кога някой служител наближава. Те са добре подготвени и знаят как да предложат помощ с неутрален тон. Има много начини да си помогнете, стига да знаете как да се възползвате от тях.”

Въпреки това той трябва да планира занапред, да разбере предварително къде е най-близката спирка на метрото и как да стигне дотам пеша.

„Понякога посещаването на нови места е твърде затрудняващо – признава той. – В някои дни дори прекрачването на прага и излизането на улицата изискват прекалено много усилия. Но ако не приемате предизвикателства като тези, ще си останете заключени вътре цял живот.“

Какво предлагат технологиите?

Сега Саймън ползва новия софтуер Wayfinder Access, който позволява на незрящите и тези със затруднено зрение да използват GPS (сателитна навигация) технология, свързана с мобилния телефон с помощта на слушалка и меню, което реагира на гласови команди. Ако въведете пощенския код на дестинацията си, системата ще ви заведе директно там (освен това ще установи и точното ви местоположение).

Като специалист в сложната сфера на данъчното право Саймън използва много съвременни технологии. На лаптопа си той има мониторен четец JAWS и софтуер за речево разпознаване, които му позволяват да работи чрез аудиокомуникация. Използва програмата Braille Lite за бележки, адресник и работа с текстови документи чрез брайловата азбука, както и софтуера Talx за реч, който му позволява да използва всички функции на стандартния мобилен телефон.

„Пристрастен съм към телефоните – признава той. – Толкова съм параноичен да не изгубя някой, че имам три за всеки случай.“

„В много отношения водя съвсем нормален живот – казва Саймън, – но съм инвестирал много пари в технологична помощ и в служители, които ми съдействат в бюрократичната и административната страна на работата ми. Не всеки има възможност да направи това.

Загубата на зрението е много плашеща, но единственият начин да преборим страха от непознатото е да потърсим възможностите – информирайте се колкото можете повече.”

Затова преди десет години заедно с двама приятели, също незрящи студенти по право, Саймън основава „Незрящи в бизнеса” (Blind in Business) – регистрирана благотворителна организация, която помага на слепите и тези с частична загуба на зрението да открият и постигнат целите си. Тя подпомага младите хора в следването и кариерата чрез работни места и тренировъчни курсове, предлага подкрепа и на по-възрастните сред незрящите, както и на работодателите, които обмислят назначаването на служители със зрителни проблеми.

„Персоналът е компетентен относно всички изисквания и възможности, което допринася за това слепите и хората с частично нарушено зрение да водят богат и удовлетворяващ живот“, твърди Саймън.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!