Александър Кадиев: Повече от 6 месеца бях в инвалидна количка, но оздравях!

Александър Кадиев е актьор и водещ. Син е на известната българска актриса Катерина Евро. Ето какво споделя той за здравето си в интеврвю за в. „Доктор“.

Александър, в какво здраве ви намирам?

Добре се чувствам, в Бургас съм, репетирам нова пиеса. Много е горещо, но се налага да търпим – поне дъждовете спряха.

Много сте натоварен с работа, как успявате да релаксирате?

Изградил съм си защитни механизми – например много да не се вглеждам във външния свят, макар че ще ми избоде очите. Не си взимам живота насериозно – баща ми ме научи на това. Той казваше, че най-важното е да опазиш психиката си. Дребни неща от бита могат да ме подразнят, да ме разтревожат. Загубих баща си, но защото съм се вслушвал в неговите уроци, за миг не съм се чувствал сломен. Това ми помогна да не изпадна в депресия, да се стегна и да преодолея загубата. Най-лошото според мен е да загубиш здравето си – тогава просто нямаш нищо. Не пари, не връзки, не доктори – нищо не може да те спаси.

Сцената е проветриво място…

Да, страдам от настинки понякога. Имам плексит, на плешката ми се възпалява нерв, боли ме. Тази година така ме схвана, че два дни не ходих в телевизията и за малко да проваля едно представление, защото не можех да се движа. Кинезитерапевт дойде у нас да ме пораздвижи малко – така ми размина.

Сериозни здравословни проблеми имали ли сте?

Емблематичната ми здравословна случка е падането ми от един покрив. Зимата се пързалях с един найлон по един заледен ламаринен покрив в Панчарево. След няколко спускания паднах в една пряспа и си натроших крака – главната кост на две места, глезена – също на две места. Оттам в „Пирогов“, 30 дни на екстензия, пробиха ми крака с 1 пирон, 4 месеца в гипс, два месеца рехабилитация – 7 месеца патерици, в инвалидна количка. Най-неприятното беше, че докторите казаха, че има има вероятност кракът ми да спре да расте, да остане по-къс от другия. Но, слава Богу, всичко е наред, разминах се с лошотията.

Има ли българинът здравна култура?

Позагубихме я някъде, в последните 5 години започнахме да обръщаме повече внимание на здравето си, но още е на доста ниско ниво. Аз самият поне от 10 години не съм се изследвал за нищо, не знам нищо за себе си и здравето си. Есента смятам да поправя това положение, ще си направя пълен профилактичен преглед.

Ще се разделите ли с очилата си?

Искам да си направя операция, моето е астигматизъм, само с лазер ще ми коригират зрението. Все отлагам, все работа си имам, но очилата са досадно нещо – цапат се, изпускаш ги.

Заслужаваме ли си болниците и здравеопазването ни?

Смятам, че си ги заслужаваме по две основни причини. Почти четвърт милион българи не плащат по различни причини здравните си осигуровки, парите за здраве са малко. Не стигат за нищо – всяка година юни-юли свършват парите на Здравната каса. Всяка година през октомври има опасност болните да останат без лекарства. Нищо не правим като общество, политиците измекяри – също. И болните няма как да се лекуват. Много хора буквално умират в мизерия при тотална липса на здравеопазване. Вече дори в по-големите градове, селата въобще не коментирам, няма доктори специалисти – психиатри, психолози, анестезиолози. Пациенти идват в София, за да се прегледат. Възрастните хора по селата взимат по 100 лева пенсия, ако им остане нещо от сметките, си купуват някое хапче. Истината е много грозна, но е такава! Разболяваш се и няма кой да ти помогне в нашия измислен свят.

В този измислен свят държавата грижи ли се за болните си?

Не, не се грижи, отдавна се е отказала – само вижте колко кампании за финансиране на лечение се правят. Но и ние като общество сме си виновни – никой у нас не посяга да осъди някой за допусната лекарска грешка, мълчим си и не си търсим правата, за това къде ни отиват здравните осигуровки. Добре че ги има тези кампании – иначе и тези хора щяха да умрат. Ако ние не си помагаме, никой не може да се лекува в чужбина, при положение, че у нас лекарите са ги отписали. Пък инвалидите – не могат да пресекат улицата, защото нямам как и къде. Да не говорим, че 100% хора с увреждания комисиите ги изкарват здрави, работоспособни, слепите – прогледнали.

Храните ли се здравословно?

Не, но ям хубава храна, макар че консумирам пържоли, печено, пържено. Чипсове, сокове, бързи храни – отдавна съм ги изключил. Вафли не съм хапвал от 92-а година. Не се храня разделно, пуша цигари, не се наспивам, ям след 10 вечерта… Има хора като мен, живеят поне до 100 години, други – спазват всички норми, пак си отиват млади – съдба е това.

Загубихте татко си.. Много ли боли?

Лош спомен ми остана фактически от последния му ден – болницата отказваше да го вземе, защото предполагаха, че може да почине. А тогава писането им било много… Но шефът разреши, приеха го в реанимацията, но лекарите нямаше с какво да му помогнат. Даже ме пускаха при него – татко изкара там около 7-8 часа, после му спря сърцето. Имаше рак на белите дробове. Моята любима баба също почина от рак на дробовете – на 56 години, беше приятелка с баба Ванга, и тя имаше дарба да вижда в бъдещето.

Да, боли ме, много ми липсва татко. Но вярвам, че е в един много по-добър свят и се чувства щастлив.

Боледувал ли е преди това?

Не, той беше много здрав човек. 10 месеца издържа с бодър дух, здрава физика, ходеше на химиотерапия. През цялото време се хранеше добре, не отслабна, въобще не изглеждаше като тежко болен човек. До последния момент пиеше по чаша вино, пушеше по цигара, слушаше любимата си музика – през цялото време вярваше, че ще оздравее! Болестта го повали в последния му житейски ден, явно Господ много го обича, защото въобще не се мъчи. Знам за хора в неговото положение, при които са се случвали страшни неща – изпадат в кома, по 2-3 месеца на легло, отслабват с по 30 кг.

След време намерих нещо интересно на компютъра му, той си пишеше през цялото време на боледуването си – едно красиво послание. Там пише: Аз никога не съм обичал грозните сцени и винаги съм ги избягвал. Предпочитам да съм мъртъв, отколкото да съм участник в тях… Мисля като него!

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!