Сърце и кръвообращение

То помпи, помпи и помпи… Сърцето тупти неу­морно, от раждането до смъртта, сто хиляди пъти на ден, два и половина милиарда пъти в хо­да на един седемдесетгодишен живот.

Дали човек работи или спи, сърцето автоматично се нагажда към различните натоварвания и осигурява с кръв цялото тяло. Тя се изпомпва от сърцето в артериите – или към белия дроб, или към всички останали органи на тялото. Ар­териите се разклоняват и разклоняват, стават все по-тесни и по-тесни, оформят се артериоли, отново се разклоняват, докато стигнат до най-микроскопичните кръвоносни съдове, кои­то се наричат капиляри. Посредством тези ка­пиляри тъканите се снабдяват с кислород и хра­нителни вещества.

При преминаването през капилярите кръвта приема отпадъчните вещества. Образувалият се при обмяната на веществата въглероден дву­окис оцветява кръвта тъмна. През вените „употребената“ кръв се насочва обратно към сърцето и оттам се изпомпва към белите дро­бове. Отново се натоварва с кислород и се из­помпва от сърцето в кръвообращението.

Сърце

Във вътрешността си сърцето е разделено от една преграда на две части. Всяка от тези поло­вини се състои от предсърдие и камера, които са свързани посредством вентилоподобна кла­па. Дясното предсърдие и камера са за употре­бената, бедна на кислород кръв, лявото предсър­дие и лявата камера – за богатата на кислород кръв, която идва от белия дроб. За да тече кръв­та само в една посока, има четири сърдечни кла­пи: две клапи с платна разделят двете предсър- дия от двете камери и две клапи с джобове се на­мират на местата, свързващи сърдечните каме­ри с артериите. Последователността на изпомпващите движе­ния се управлява от електрически импулси и сис­тема, провеждаща възбужденията. Тръгвайки от синусовия възел в дясното предсърдие, сър­дечният ритъм се разпространява по следващи­те възли и нервни влакна до сърдечната муску­латура.

Изпомпващите движения се извършват по след­ната схема:

1. Предсърдията се изпълват с кръв: кръв, бога­та на въглероден двуокис, се влива от перифе­рията на тялото в дясното предсърдие; кръв, богата на кислород – от белия дроб в лявото предсърдие.
2. Предсърдията се свиват, платната на клапи­те се отварят и кръвта се изтласква в сърдеч­ните камери.
3. Когато сърдечните камери се напълнят, те се свиват: платната на клапите от предсърдията към камерите се затварят, отварят се джобо- видните клапи към аортата и белодробната ар­терия; богатата на въглероден двуокис кръв от дясната камера се изпомпва в белия дроб, бога­тата на кислород кръв от лявата камера – в кръ­вообращението. Тъй като лявата камера тряб­ва да извършва най-много работа, нейната мус­кулатура е най-силно изразена. Самото сърце не се кръвоснабдява директно от кръвта, която пулсира в камерите и предсърдията, а притежа­ва собствена кръвооросяваща система, коро­нарните съдове на сърцето.

Вътрешната страна на сърдечния мускул (мио­кард) е облечена с тънък слой, наречен ендокард. Външната страна на сърдечния мускул е обвита от двуслоен сак или сърдечна торбичка. Вът­решният слой на сака е плътно сраснал със сър­дечния мускул (епикард), а посредством външния слой (перикард) сърцето е подвижно закрепено за гръдния кош, гръбначния стълб и храно­провода.

Между двете стени на сърдечната торбичка се намира течност.

Кръвообращение

Общата дължина на всички кръвоносни съдове при един средно голям човек достига около 100 000 км. Кръвта циркулира в тях в два неза­висими кръга: белодробен и телесен (по-малък и по-голям кръг на кръвообращение).

В белодробния кръг от сърцето към белия дроб се изпомпва венозната, „употребена“ кръв, къ­дето тя отдава въглеродния двуокис и приема кислород. Тогава кръвта отново се всмуква в сърцето и чрез големия кръг на кръвообращение се разпределя в цялото тяло.

Излизащите от сърцето кръвоносни съдове – артериите – при всеки удар на сърцето трябва да издържат на едно високо налягане. Затова техния мускулен слой е по-силен от този на ве­ните. Вените също така са по-малко еластични от артериите. При всяко движение мускулите на краката и ръцете се свиват, упражняват на­лягане върху вените и изтласкват по този на­чин кръвта с помощта на вградени венозни кла­пи обратно към сърцето.

Тази сложна система от сърце и кръвоносни съ­дове, която работи без прекъсване, с напредва­не на възрастта естествено става по-податли­ва на увреждане. Тъй като очакваната продължи­телност на живота в индустриалните страни през последните години нарасна, повиши се и числото на страдащите от заболявания на сър­цето и кръвообращението.

Рискови фактори

Като причина за сърдечно-съдовите заболява­ния медицината споменава не едно, а повече ос­нования. Тях тя означава като рискови факто­ри. Най-важните са: повишено кръвно налягане, повишено ниво на мазнините в кръвта, пушене, диабет, наднормено тегло. Други рискови фак­тори са вероятно: ограничена двигателна ак­тивност, напреднала възраст, ранна артериос­клероза у някои роднини и т.н. Колкото повече рискови фактори са налице у един човек, толко­ва по-голяма е вероятността той да получи увреждане на сърдечно-съдовата система.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!