Маргарита Хранова: Бях с патерица заради счупена капачка на коляното!

Маргарита Хранова е една от най-популярните естрадни певици у нас.

 

Родена е на 20 декември 1951 г. в София. Завършва Естрадния отдел на Българската държавна консерватория през 1971 г. Първите й стъпки на професионалната сцена са в състава на вокално трио „Обектив“, създадено същата година. През 1972 г. започва самостоятелната й кариера, белязана от редица престижни награди от международни конкурси. Най-високото си международно отличие получава на фестивала „Сопот“ 1979 г. В Полша, където печели първа награда за изпълнител. Удостоена е и с приза на „Златният Орфей“ за цялостен принос. Ето какво разказа за здравословните си проблеми сладкогласната певица специално за „Доктор“.

 

–          Здравейте, г-жо Хра­мова! Как се чувствате, след като наскоро счупи­хте капачката на коляното на крака си?

–          Вече мина малко повече от месец след този инцидент. Аз вече дори започнах да се възстановявам полека-лека.

–          Какво се случи, за да се стигне до този инци­дент?

–          Това се случи към 17-18 часа на 12 юни. Просто паднах в един столичен МОЛ. Не видях, че има някакво стъпало пред мен, и полетях. Тогава имахме снимки с мои колеги за филма на Катя Филипова. По този повод имах много емоционална среща с моя приятелка – Лидия Джонева. Бях се разсеяла, защото си говорехме нещо много въ­одушевено, и не си гледах в краката. Заведението, в което бяхме, беше повдигнато на нещо като подиум, не видях стъпалото и потънах директно надолу около 20 сантиметра. Паднах лошо и се ударих много зле. Казах си: „Дано да нямам нещо счупено!“, но те оказа, че съм си счупила капачката. Разбрах го чак на следващия ден.

–          Какво ви попречи да отидете веднага на ле­кар?

–          На 13-ти имах планирано участие в шоуто на Гала – „На кафе“, и не отидох на лекар, защото трябваше да съм при нея сутринта, а инцидентът се случи точно предишната вечер. Взеха ме сутринта с кола за предаването, като ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ КУЦУКАХ, докато говорехме и готвехме. Те ме попитаха дали не съм се контузила на някои от мачовете на децата ми, които играят футбол на малки вратички в Банкя. Отговорих им, че не това е причината, но не им разказах с подробности какво точно ми се е случило.

–          Как изтърпяхте болката толкова много време?

–          Нямаше какво да на­правя. Вечерта сложих лед на мястото, защото знам, че спортистите правят така, когато се ударят. Стоя доста време, но въпреки това ме болеше и на другата сутрин се беше подуло значително. Дори не можех да си свия ко­ляното, защото беше подуто и болеше много. Но не съм пила никакви болкоуспокояващи хапчета.

–          Какво направихте след като приключи предаването?

–          След като свърши предаването към 12 часа, отидох при мой близък лекар – д-р Мазнейков от МБАЛ „Света София“, който се занима­ва именно с ортопедични проблеми. Той ми направи рентгенова снимка и като видя счупената ми капачка, ми каза „Оставаш!“. Аз много се учудих и му обясних, че съм стигнала сама от колата до кабинета му, но той беше категоричен – „Ще ти правим операция, и то веднага!“. Оти­дох уж само за преглед, а се наложи да остана за опера­ция, която действително беше веднага.- още следобед в 15.30 часа. Д-р Мазнейков ми каза: „Такъв шеметен пациент като теб просто няма друг!“, като разбра колко време съм търпяла болката.

–          Как протече самата операция?

–          Въпреки изненадата ми, аз не се противих и се съгласих да ми направят операцията, щом разбрах, че е сериозно. Най-неприятното беше по­ставянето на упойката, която беше спинална и трябваше да се бие в ниската част на гърба. От нея тялото изтръпва надолу и не чувстваш нищо. Но се доверих на лекарите, защото си знаят най-добре работата, а БЕШЕ НАИСТИНА СЛОЖНА ОПЕРАЦИЯ – капачката ми трябваше да се съедини само с един винт. Операцията продължи около час и малко, но доста време отне нагласянето на монито­рите. Беше доста сложно! Но д-р Мазнейков и екипът му се справиха прекрасно.

–          Колко време се наложи да останете в болница?

–          Пет дни, колкото е по клинична пътека. След това се прибрах и сега ходя само на контролни прегледи. Направи­ха ми отново снимка, за да видят каква е ситуацията, и всичко е наред.

–          Как протича възстановяването ви след операцията?

–          Ходя на контролни пре­гледи и преди броени дни започнах рехабилитацията си. Добре върви зарастване­то на раната, като в долния край почти е зараснала. Сега започвам терапия с тежести, защото трябва да раздвижвам мускулите около капачката, за да мога да ходя по-нормално и да си свивам крака. Мисля, че много добре вървят нещата и прогнозите на лекарите са положителни.

–          Ползвате ли някакви пособия, които да ви пома­гат в придвижването?

–          Патерици почти не съм ползвала, защото много ме убиваха и съвсем скоро ги метнах. Ходех само с един подлакътник на дясната ръка, който ме крепеше. Имах и шина на крака, която го стяга­ше, за да го държи изправен и да може капачката ми да стои неподвижна. Трябваше да ходя с тях цял месец. Подла- кътника обаче го махнах още след 2-3 седмици, но шината я издържах, като я слагах и ма­хах. Когато се движех повече, я слагах, но когато бях вкъщи, гледах да я махам, за да мога да си раздвижвам крака. Може би това е част от причината само месец по-късно да съм в перфектно състояние.

–          Какви са впечатлени­ята ви от здравеопазването и лекарите у нас?

Нямам много впечатле­ния, защото за моя радост не ми се е налагало често да ходя където и да било. Аз бях в частна клиника и останах с много добри впечатления хората работеха прекрасно и условията бяха добри. За другите места не мога да кажа какво е положението. Наскоро и съпругът ми имаше проблем и се наложи да остане в Първа МБАЛ в София – там също имат много добри екипи. Според мен ВСЕКИ ЛЕКАР, СЛЕД КАТО Е ДАЛ КЛЕТВА, трябва преди всичко да мисли за човека. Това е първото, за което имат отговорност, финансовата страна също е важна, но тя идва впослед­ствие, а хуманната страна е по-важната. Разбира се, ако не е възнаграден добре, естествено ще роптае, но при всички ни е така.

–          Наложи ли се да отменяте ангажименти заради тази травма?

–          Трябваше да отида в Албена на модната фиеста, което е много хубаво 3-дневно мероприятие – щях да имам изпълнение. За съжаление обаче точно тогава се случи инцидентът и не успях да отида. Междувременно ми се обаждаха и за други събития, които се наложи да откажа. Сега вече поемам ангажи­менти с нови сили и всичко е наред. В момента съм под пара покрай организирането на моя юбилеен концерт, който ще бъде на 6 ноември. Той ще бъде изключително приятелски – с най-големите ми хитове през годините и много мои колеги. Мисля, че моите почитатели ще останат доволни, и ще ги очаквам!

–          Имали ли сте някакви други здравословни пробле­ми напоследък?

–          Преди няколко години, когато участвах във формата „Пей с мен“, ми се случи нещо много интересно. Една нощ не можех да спя, защото имах много силни болки в корема и само се надявах да не се окаже апандисит. На следващия ден, беше четвъртък, ко­гато отидох на лекар, се оказа, че е именно това. Аз много се учу­дих, че имам подобно нещо на тези годиш, но лекарят ми каза, че на всяка възраст може да се случи. Когато го попит кога ще трябва да ми се направи операция, той ми отговори „Сега!“. Тогава останах в болницата само до следващия ден и още в събота бях на репетиции а след това и на концерт. Стисках си малко корема, но изкарах предаването.

–          Като цяло поддържа­ те ли здравословен начин на живот?

–          Да, старая се да се храня здравословно е повече пло­дове и зеленчуци и да ходя повече пеша. Вечер късно избягвам да се храня и хапвам само много леки храни. Не оби­чам пържено, а предпочитам домашно сготвените гозби. В повечето случаи аз самата си ги приготвям, но и мъжът ми готви изключително вкусно. От много години имаме традиция цялото семейство да се събира заедно на масата за обяд. Пия и много течности – вода, пряс­но изцедени сокове и чайове предимно. Като цяло се старая да не си натоварвам организма с вредни храни.

–          Спортувате ли нещо?

–          Не спортувам някакъв конкретен спорт, но ми харесва да съм в градината при цветята си. От време на време навреме си правя и лека сутрешна гимнастика. Много обичам да се, разхождам и да ходя пеша, а като е по-хубаво времето, отивам и до Витоша през почивните дни.

 

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!